№ 558
гр. Пловдив, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000440 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано в резултат на
подадена въззивна жалба от Г.М. ЕООД, ЕИК *********, представлявано
дружество от управителя М. А. В., и от М. А. В., чрез процесуалния
представител адвокат Л. М., срещу постановеното решение № 25 от
21.04.2022 г. по търг.дело №126/2021 г. по описа на Окръжен съд П..
С обжалваното решение е уважен иск с правно основание чл.422 от
ГПК, предявен от Б.*-** ООД, ЕИК *********, против Г.М. ЕООД, ЕИК
*********, и М. А. В., като съдът е приел за установено по отношение на
двамата солидарно отговорни ответници, че ищецът има вземане от тях в
размер на 75 881,14 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г.
до изплащането на сумата, произтичащо от запис на заповед от 20.03.2020г., с
издател Г.М. ЕООД и авалиран от М. А. В., за което вземане са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г.по описа на Районен съд-гр.П..
Жалбоподателите са останали недоволни от така постановеното
1
решение, като считат, че е постановено в нарушение на материалния закон и
без да е изяснено Н.ълно от фактическа страна. Излагат подробни
съображения относно изводите на съда за каузалното правоотношение,
въведено с отговора на исковата молба, свързани с това, че след извършеното
прихващане на 17.09.2020 г. падежът на записа на заповед не е актуален и
коректен спрямо тях. Правят и доказателствено искане, свързано с
оплакванията за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Молят
да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения
установителен иск. Претендират Направените по делото разноски.
Ответникът – въззиваемата страна Б.*-** ООД, представлявано
дружество от управителя Д. Г. Б., чрез процесуалния му пълномощник
адвокат Г. Б., е представил отговор, в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди
първоинстанционното решение като правилно, обосновано, постановено при
пълнота на доказателствата и в съответствие с материалния закон.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
Съдът, след като разгледа делото и събраните доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок от надлежни лица и срещу
подлежащ на обжалване валиден съдебен акт. Ето защо, следва да бъде
разгледана по същество.
Видно от исковата молба, предявен е установителен иск по чл.422, по
който ищецът Б.*-** ООД моли да се признае за установено спрямо
ответниците Г.М. ЕООД и М. А. В. при условие на солидарност, вземането му
в размер на 75 881,14 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021 г.
до изплащането на сумата, произтичащо от запис на заповед от 20.03.2020 г.,
с издател Г.М. ЕООД и авалиран от М. А. В., за което вземане са издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от
ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г. по описа на Районен съд-гр.П..
Ответниците оспорват иска, като посочват, че са изплатили сумата по
записа на заповед. Навеждат каузално правоотношение във връзка с
издаването на процесния запис на заповед, а именно същият е издаден за
обезпечение на просрочени задължения на Г.М. ЕООД към ищеца. Твърдят,
че между тези страни съществуват трайни търговски отношения от 2017 г.,
2
като ищецът продавал на ответното дружество торове и препарати, а то на
ищеца - зърно – царевица и пшеница. Така, ответното дружество имало
задължения към ищеца по 4 бр. фактури и 11 бр. дебитни известия на обща
стойност 74 650,73 лв., подробно описани в двустранен протокол за
прихващане №281 от 17.09.2020 г. Ищецът имал към ответното дружество
задължения по кредитно известие №270 от 18.08.2020 г. и фактура №*** от
16.09.2020 г., общо в размер на 76 314,73 лв., възникнали след подписване на
процесния запис на заповед. С посочения протокол за прихващане страните са
си прихванали задълженията и вземанията, в резултат на което се е
достигнало до погасяване на задълженията, обезпечени по процесния запис на
заповед.
В допълнителната искова молба ищецът потвърждава каузалните
правоотношения и, че записът на заповед е издаден като обезпечение на
задълженията на ответното дружество по търговски сделки, които са били
предмет на спогодба между страните от 20.03.2020 г., по която същите
следвало да бъдат погасени до 31.07.2020 г. Твърди, че за да изпълни
задълженията си, предложил на ответника да му достави царевица за обща
цена 76 500 лв., за което била издадена фактура №*** от 16.09.2020 г. за
доставка на 255 тона царевица. Страните прихванали задълженията си –
задължението на ответника към ищеца от 79 965,58 лв. и от друга страна –
задължението на ищеца към ответника от 76 500 лв., до размера на по-
малкото от тях, съгласно протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г.
Ответното дружество не изпълнило задължението си за престация на
255 тона царевица - предадени са само 24,7 тона царевица на стойност 7 410
лв., съгласно товарителница №******* от 18.01.2021 г. и кантарна бележка
№***** от същата дата, което е по-малко от 10 % от цялото дължимо
количество. Поради това е изпратена нотариална покана, връчена на
09.06.2021 г., с която е даден разумен срок за изпълнение, след изтичането на
който ще се счита за развален договорът за продажба на останалото
количество царевица. Твърди, че, поради това, с обратно действие е
отпаднало и основанието за извършване на прихващането, тъй като е
отпаднала дължимостта на едно от двете насрещни вземания. Твърди, че е
доказана връзката между каузалното и абстрактното правоотношение.
Ответниците не са съгласни, че фактура №*** от 16.09.2020 г. е
издадена вместо частично плащане, като твърдят, че тя е издадена на
3
самостоятелно основание по правоотношение за продажба на царевица.
Позовава се на осчетоводяването и от страните. Посочват, че поради
дълготрайните отношения, не разполагат с писмени доказателства за доставка
на царевицата. Посочват, че протоколът за прихващане е след датата на
фактурата, както и че е съставен след подписване на процесния запис на
заповед. Всичко това води до извод според него, че дружеството е изпълнило
задълженията си чрез способа за прихващане.
Страните са ангажирали доказателства в съответствие със становищата
си – писмени доказателства, свидетелски показания и съдебни експертизи.
Установява се, че е издаден запис на заповед от 20.03.2020г., с издател Г.М.
ЕООД, авалиран от М. А. В., за сумата 79 965,58 лв., с падеж 31.07.2020 г. За
това вземане са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г. по описа на Районен
съд - гр.П., както и че е образувано изпълнително дело №603/2021 по описа
на ЧСИ Д.С., че длъжниците са възразили, че поради това е указано на ищеца
да предяви настоящия установителен иск, ведно с последиците, ако не стори
това. Установява се, че настоящият иск е предявен в срока по чл.415,ал.4 от
ГПК – в едномесечен срок от съобщението, с което му се указва тази
възможност. То е връчено на 14.07.2021 г., а искът е предявен на 10.08.2021 г.,
което води до извод, че предявеният иск е допустим.
Така, както е издаден, записът на заповед съдържа необходимите
реквизити, посочени в чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Следва да
се приеме, че е автентичен документ, обективиращ волеизявлението на
неговия издател. Материализира права и е доказателство за вземането.
Представлява едностранна сделка с абстрактен характер. Наличието на
основание не е елемент от фактическия му състав и не е необходимо
основание.
Следва да се има предвид, че подлежащото на изпълнение вземане в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК въз основа на
запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен
ефект. Ищецът не е длъжен да посочи основанието на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника –
издател по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед.
4
При положение, че издателят говори за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис
на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. При тази хипотеза в
производството по чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
Затова са събрани доказателства във връзка с възраженията на ответника -
съдебно счетоводна експертиза, свидетелски показания, както и писмени
доказателства, при носене на доказателствената тежест от негова страна.
Пред въззивната инстанция е допусната и изготвена допълнителна задача към
съдебно-счетоводната експертиза, която да даде отговор на въпросите,
поставени на експертизата, но въз основа на справка в Н., тъй като задачата е
била поставена на вещото лице пред първата инстанция, но не е изпълнена в
тази и част.
Въз основа на представените писмени доказателства се установява
изложената фактическа обстановка от двете страни досежно трайните им
търговски правоотношения по взаимни доставки, спогодбата от 20.03.2020 г.
и процесният запис на заповед от 20.03.2020 г., издаден за обезпечаване на
задълженията по спогодбата, съставянето на фактура №*** от 16.09.2020 г. за
доставка на 255 тона царевица, взаимно прихващане на вземанията и
задълженията на страните, съгласно протокол за прихващане №281 от
17.09.2020 г., доставка на 24,7 тона царевица на 18.01.2021 г., съгласно
посочени кантарна бележка и товарителница, връчването на нотариална
покана на 09.06.2021 г. По делото са изслушани свидетели, както и е
назначена съдебно счетоводна експертиза. Спори се дали е изпълнено
задължението на ответното дружество по сключената спогодба от 20.03.2020
г., за действието на взаимното прихващане на вземанията и задълженията на
страните, дали ответникът е изпълнил задължението си за доставка на 255
тона царевица по издадената от него фактура на 16.09.2020 г., породила ли е
своето действие нотариалната покана и как това се е отразило върху
настъпилото прихващане.
Със сключената спогодба от 20.03.2020 г. страните са уредили
непогасени предходни изискуеми и ликвидни задължения на Г.М. ЕООД към
5
ищеца в размер на 79 965,58 лв. към 31.07.2020 г. /датата, на която
задълженията е следвало да се погасят - чл.4 от спогодбата/, основанията за
възникването на задълженията – фактури, кредитно известие за зърно и
издадени дебитни известия. В чл.5 е постигнато съгласие, че при неплащане
на падежа, върху непогасената част от задължението се начислява неустойка
в размер на 1,5% месечно до датата на плащането. В чл.6 е отразено
постигнатото съгласие, че задълженията на Г.М. ЕООД ще бъдат обезпечени
с издаване на запис на заповед, който ще обезпечава и събирането на
разноските, неустойката и лихвите. В чл.6 е посочена поредност на
погасяване - разноски, неустойки/лихви, главница.
От двустранен протокол за прихващане №281 от 17.09.2020 г. се
установява, че страните са прихванали вземане на ищеца в общ размер от 74
650,73 лв. и вземане на ответника в размер на 76 314,73 лв., представляващо
разликата между стойността на фактура №***/16.09.2020 г. за 76 500 лв. и
сумата от 1 664 лв. по издадено от ответника кредитно известие
№270/18.08.2020 г., до размера на по-малкото от тях. След извършеното
прихващане ищецът остава да дължи на ответника сумата от 185,27 лв.
Ответникът е издал фактура №*** от 16.09.2020 г. за доставка на 255
тона царевица на цена по 300 лв. на тон, на стойност 76 500 лв. Установява се
от приложените товарителница и кантарна бележка, че са доставени на
18.01.2021 г. 24,7 тона от договореното количество царевица от 255 тона,
реколта 2020 г. Отправена е покана в 7 дневен срок от получаване на писмото
да се достави останалото количество царевица от 230,3 тона и е Направено
изявление, че в противен случай договорът за продажба на царевица,
обективиран във фактура №*** от 16.09.2020 г., ще се счита развален.
Ответникът не е представил писмени доказателства, че е изпълнил доставката
за 230,3 тона царевица, като посочва, че такива не са съставяни.
Във връзка с доставката на царевицата са събрани гласни
доказателства. От показанията на свидетеля А. И. Х., доведен от ищеца, се
установява, че от 2016 г. той работи като търговски представител на
ищцовото дружество, което се занимава с продажба на семена и препарати на
земеделски производители, както и с изкупуване на земеделска продукция с
цел продажба. Според него, ответното дружество издало фактура на
16.09.2020 г. за царевица, за да погаси част от задълженията към ищеца,
6
съгласно споразумението от м.март, което се подписало, тъй като не можело
да се изплати. Тъй като царевицата се оказала мокра, се уговорили, че ще я
достави след изсушаването и. През м.януари 2021 г. се срещнал с управителя
на ответника, който го завел в склад в с.З., от където натоварили 24 700 кг.
царевица, която била закарана в с.В. и доставена на А., клиент на ищцовото
дружество. Свидетелят установява, че винаги, когато купуват и превозват
царевица, съставят съответните документи, както и в случая-товарителница и
кантарна бележка, която била попълнена в с.В. в присъствието на М. В..
Друга царевица от ответното дружество не са получавали.
От показанията на свидетеля на ответната страна Д.К.П. се
установява, че той е земеделски производител, познава М. В. и неговата
дейност, знае, че работи с Б.*-**, на които доставя зърно, а те на него - торове
и препарати. Посочва, че на В. не му достигала царевица и той взел от него 25
тона, за да достави на Б.*-** през м.януари 2021 г., с превоз осигурен от Б.*-
**. Установява, че в неговия склад, откъдето била взета царевицата, няма
кантар, че по принцип съставя документи, когато продава царевица, но в
случая не съставил документ, защото с В. се били разбрали да му върне
царевицата, което и Н.равил.
По искане на ответната страна по делото е допусната съдебно
икономическа експертиза, по която са изготвени основно и допълнително
заключение пред първата инстанция, както и заключение пред настоящата
инстанция. Видно от констатациите на вещото лице, процесният запис на
заповед не е осчетоводен в счетоводството на ищеца, тъй като не са
извършвани реални плащания по него, които да бъдат отразени като парични
потоци по счетоводните сметки по група 50 - Парични средства. Установява
се, че всички фактури, дебитни и кредитни известия, предмет на
споразумението за прихващане, са правилно осчетоводени от ищеца и
сделките по тях са включени съответно в дневниците за покупки, дневниците
за продажби и справките декларации по ЗДДС. Въз основа на мемориален
ордер №232 от 17.09.2020 г., отразяващ извършеното прихващане,
задълженията на ответното дружество, са погасени счетоводно и е останало
непогасено задължение на ищеца към Г.М. ЕООД в размер на 185,27 лв. по с-
ка 411 - Клиенти. До 17.06.2021 г. ответното дружество не е имало
осчетоводени при ищеца задължения. На 17.06.2021 г. е извършена
счетоводна операция по сторниране на прихващането в размер на 68 904,73
7
лв. Сумата се получава като разлика между стойността на фактурираното и
доставено количество царевица /76 500 лв. – 7410 лв., или 69 090 лв./,
намалена със задължението на ищеца след извършеното прихващане от
185,27 лв.
Установява се, че в счетоводството на ответника не е осчетоводено
задължение към ищеца. В допълнителното заключение вещото лице посочва,
че счетоводството на ищеца се води редовно и в съответствие с изискванията
на Закона за счетоводството. Счетоводните операции са описани на
конкретните дати, посочени в тях, и поредните номера на записите
съответстват на поредните номера на операциите, записвани на същите дати
за други стопански операции.
Основанието за извършеното сторниране е мемориален ордер
№******, посочен в счетоводна статия 2196/21.06.2021г., който съдържа
реквизитите на първичен счетоводен документ по чл.6 ал.2 от ЗСч. и в него е
записано основанието на счетоводната операция, а именно: корекция на
прихващането по партида Г.М. ЕООД въз основа на покана за плащане
изпратена с писмо изх. №400/04.06.2021 г.
Установява се от допълнителното заключение, че на 16.09.2020 г. по
аналитична партида ********* - стоки на път-царевица на сметка 304 - стоки
е взета счетоводна операция за отразяване на цялото количество царевица от
255 тона на обща стойност 76 500 лв., за което е издадена от ответника
данъчна фактура №*** от 16.09.2020 г. На 18.01.2021 г. по същата
аналитична партида посоченото количество царевица е намалено с
полученото количество царевица от 24,7 тона. Редом с това по аналитична
партида ********* - царевица на счетоводна сметка 304 - стоки е взета
счетоводна операция за отразяване на същото количество доставена царевица
от 24,7 тона. След извършването на посочените счетоводни записвания по
аналитична партида ********* - стоки на път-царевица е отразено количество
230,3 тона царевица на стойност 69 090 лв.
Вещото лице установява, че съобразно клаузите на подписаната на
20.03.2020 г. спогодба досежно дължимата неустойка и уговорената
поредност при погасяването на дълга и с оглед извършената доставка на
царевица на стойност 7 410 лв., към 10.06.2021 г. размерът на вземането на
ищеца възлиза на 75 881,14 лв., от които 63 349,38 лв. остатък по фактури,
8
4 276,08 лв. лихва за забава, 8 262,68 лв. обща сума на дебитни известия.
От констатациите по настоящото заключение се установява, че при
извършена проверка на данните, предоставени от Н., офис Г., а именно копие
от дневника за покупки за м.септември 2020 г. на ищеца, фактура №*** от
16.09.2020 г., издадена от Г.М. ЕООД, е включена в ред №804, а протоколът
за обратно начисление на ДДС по чл.117 от ЗДДС, издаден от получателя на
зърното, е включен в дневника на ред №**** Извършените сторнировъчни
операции от ищеца касаят взаимни разчетни отношения между двата
търговци и не могат да намерят отражение в дневниците и декларациите по
ЗДДС.
При преценяване на събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност се установява, че процесният запис на заповед от 20.03.2020 г. е
издаден като обезпечение за изпълнение на задълженията на Г.М. ЕООД към
ишеца по сключената между тях спогодба от 20.03.2020 г. Сумата по записа
на заповед съответства на чл.6 от спогодбата, уреждащ, че записът на заповед
обезпечава всички неизпълнени задължения на длъжника, вкл. разноските,
лихвите, неустойките, законната лихва и главницата, както и на чл.5 относно
уговорена неустойка и нейния размер.
Установява се, че падежът на задължението по спогодбата е на
31.07.2020 г., като към този момент ответникът Г.М. ЕООД не е изпълнил
произтичащото от спогодбата задължение в размера, установен по-горе от
експертизата. Посоченият падеж съответства и на падежа по записа на
заповед – също 31.07.2020 г. Т.е. налице е един и същи падеж, както по
ценната книга, обезпечаваща каузалното правоотношение, така и по
каузалното правоотношение, като няма изпълнение на падежа на
задължението на ответното дружество.
След това е издадена процесната фактура №*** от 16.09.2020 г.,
обективираща доставка от ответното дружество на ищеца с предмет 255 тона
царевица, с посочена цена и страните са сключили на 17.09.2020 г. по-между
си договор за прихващане. Ответникът е изпълнил частично задължението
си за доставка по посочената фактура, като това обстоятелство се установява
от приложените товарителница и кантарна бележка от 18.01.2021 г. Този
извод не се опровергава от показанията на разпитания свидетел на ответната
страна във връзка с предаване на цялото количество царевица, а и съответства
9
на счетоводните отразявания, които са по повод съставени първични
счетоводни документи от двете страни. Така, в по-голямата си част - за 230,5
тона, ответникът не е изпълнил задължението си за доставка, следователно не
му се дължи плащане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.327 от ТЗ,
съгласно която купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на
стоката. Ето защо и при така установеното по процесната фактура вземането
на ответника по нея не е изискуемо.
Съгласно чл.103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е
изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В случая
страните взаимно са си прихванали задълженията си срещу вземанията си. Но
вземането на ответното дружество, породено от процесната фактура, не е
изискуемо. Ето защо и при положение, че насрещните вземания се смятат за
погасени от деня, в който прихващането е могло да се извърши, че
прихващането не може да бъде под условие или под срок, следва да се
приеме, че процесното прихващане не е произвело своето действие. Още
повече, че впоследствие е отправено предизвестие, с което да се счита
прекратено правоотношението по процесната фактура.
При така установеното по делото, а именно, че ответното дружество
не е изпълнило задължението си по сключената спогодба от 20.03.2020 г.,
обезпечена със запис на заповед от същата дата, на датата на падежа, както и
че протоколът за прихващане не е породил своето действие при липсата на
изискуемост на вземането на ответното дружество, породено от фактура
№*** от 16.09.2020 г., следва да се приеме, че вземането на ищеца по
каузалното правоотношение, съответно по обезпечаващия го запис на заповед
съществува.
До този краен извод е достигнал и окръжният съъд при уважаване на
предявения иск по чл.422 от ГПК. Ето защо неговото решение, следва да бъде
потвърдено. Неоснователна се явява подадената въззивна жалба, съответно
оплакванията в нея.
Законосъобразно и в съответствие с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС окръжният съд е присъдил и
дължимите на ищеца разноски в заповедното производство. С оглед резултата
по делото жалбоподателите следва да заплатят на ответника Направените
10
разноски за въззивото производство. В случая се претендират разноски в
размер на 6 760 лв., представяващи адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съгласно списък по чл.80 от ГПК, договор за правна помощ,
служещ и като разписка и за преупълномощаване. Направено е възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което е основателно. Съгласно
чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението на пълномощника на ответника за правна
защита е в размер на 2 806,43 лв., който размер следва да му се присъди.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №25 от 21.04.2022 г. по
търг.дело №126/2021 г. по описа на Окръжен съд П., с което е уважен иск с
правно основание чл.422 от ГПК, предявен от Б.*-** ООД, ЕИК *********,
против Г.М. ЕООД, ЕИК *********, и М. А. В., и е прието за установено по
отношение на двамата солидарно отговорни ответници, че ищецът има
вземане от тях в размер на 75 881,14 лв., ведно със законната лихва, считано
от 09.06.2021 г. до изплащането на сумата, произтичащо от запис на заповед
от 20.03.2020г., с издател Г.М. ЕООД и авалиран от М. А. В., за което вземане
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1976/2021г. по описа на Районен съд-гр.П..
ОСЪЖДА Г.М. ЕООД, ЕИК *********, и М. А. В. да заплатят на Б.*-
** ООД, ЕИК *********, сумата 2 806,43 лв. разноски във въззивното
производство, представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11