№ 1029
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20243100501040 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Ф., ЕГН **********, срещу
Решение №1156/04.04.2024г. по гр. дело №15244/2023г. на ВРС, 7-ми състав, в
частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН**********,
при която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.Варна, ул. „Р.М.“
***;
2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични
отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето Ал. М.ов Ф.,
ЕГН**********;
3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 450.00лв. на месец,
считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с падеж
всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или
за прекратяването на задължението.
Решението не е обжалвано в останалата му част – по отхвърлителната по
1
размер част на иска за издръжка.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, незаконосъобразно, постановено при нарушения на
материалните и процесуалните закони, необосновано, немотивирано досежно
преценката на събраните доказателства поотделно и в съвкупност, както и
противоречащо на интересите на детето. Относно родителските права ВРС е
приел и кредитирал неправомерно „сугестиращи го документи“ – медицински
удостоверения. Тези документи и неаргументирано интерпретираните от ВРС
свидетелски показания са довели до формирането на неверен и неправилен
личностен профил на бащата, както и са повлияли на вътрешното убеждение
на съда и са изместили фокуса от главния предмет на делото - родителските
качества и способности на страните. Не са били взети предвид и няколко
доказани от материалите по делото и важни за случая родителски слабости на
майката, а именно: Б. Г. има лабилна психика (прави истерии, говори за черни
сили и енерии, обвинява бащата за всичко и др.), проявила се през
бременността и останала и до момента. Майката е неглижирала значително
време грижите за детето през кърмаческата му възраст, като ги е оставила на
детегледачката. Г. е осуетявала поставянето на ваксини на момчето и го е
поставила в опасност. След раздялата на родителите майката лишила бащата
от контакт със сина му за дълго време, като е поставяла неизпълними и
основно материални условия за да позволява срещите между тях. Г. е
предавала детето болно и неподдържано на баща му. Отделно приоритизирала
работата си пред грижите за детето. В същото време ВРС е пренебрегнал
доказаният висок родителски капацитет на бащата и важната му роля в живота
и ежедневието на момчето, в която връзка излага съображения. Обобщено
поддържа, че притежава повече способности и възможности да се грижи за
детето от майката. Относно режима на лични отношения (РЛО) изтъква
изключително силната връзка баща-син, полаганите до момента постоянни и
качествени грижи за момчето от баща му и желанието и възможностите да
продължи да го прави и занапред, поради което претендира още по-разширен
режим, без разграничаване спрямо възрастта на детето. По издръжката
акцентира на ниската възраст на детето, на доброто му здравословно
състояние и на липсата на извънредни нужди. От приетите от ВРС
доказателства не се изяснява кои разходи са за детето и кои са за майка му.
Относно възможностите на бащата ВРС неправилно е приел за получавани
доходи от 1500лв. на месец, тъй като такива са максимално и само спорадично
реализирани от бащата; средният му доход е едва 780лв. за 12 месеца назад.
От друга страна майката получава много повече средства – 3600лв. на месец, с
които може да посреща всички нужди на детето. Поради което счита, че сума
от 250лв. месечно е нужната и възможната за плащане от бащата на детето му.
По същество моли за отмяна на решението на ВРС в обжалваните му части и
за уважаване на исковете на бащата; евентуално моли за предоставяне на по-
разширен и посочен РЛО и за намаляване на издръжката до 250лв., като в осз.
поддържа доводите и молбата си до съда.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно, обосновано и
съобразено с интересите на детето, за което излага съображения. Въззивната
жалба счита за неоснователна, бланкетна, включващи общи доводи, извлечени
от други съдебни актове, неотносими към точно изяснената от ВРС
фактическа обстановка. Агресивното поведение на бащата е изцяло доказано
и от значение при разглеждане на делото, с оглед средата, при която би било
отглеждано при него детето; не е в интерес на детето да живее в положение на
безпокойство и несигурност от потенциална агресия пред него. Всички
оплаквания за укоримо поведение на майката са неоснователни – тя трябва да
работи за да издържа себе си и детето; полага необходимите грижи за детето;
ваксинациите му са извършени в срок; неверно и недоказано е тя да е
лишавала бащата от срещи с момчето; налице са всички предпоставки тя да
упражнява родителските права. Въпреки готовността й за споразумение до
такова не се е стигнало, но майката изпълнява стриктно постановените от ВРС
привременни мерки. Както РЛО, така и издръжката, са определени правилно и
в интерес на детето. По тези причини моли за потвърждаване на решението в
обжалваните му части и за разноски пред ВОС, като в о.с.з. поддържа
становището и молбата си до съда.
Контролиращата страна – ДСП-Варна не изразява конкретно становище
по съществото на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият
съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е
валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове с правно основание
чл.127, ал.2 от СК и чл.143 от СК на М. Д. Ф., ЕГН ********** , срещу Б. Н.
Г., ЕГН**********, със следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на бащата М. Д. Ф.; за определяне
при него на местоживеенето на детето на посочен в исковата молба адрес; за
определяне на посочен режим на лични отношения на детето Ал. с майката Б.
Н. Г.; и за осъждане на майката да заплаща издръжка в полза на детето Ал.
Ф. чрез неговия баща и законен представител М. Д. Ф., в размер на 250.00лв.
на месец, с падеж 1-во число на всеки месец, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.11.2024г. до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване на издръжката.
В срока по чл.211 от ГПК са предявени насрещни искове от Б. Н. Г.,
ЕГН**********, срещу М. Д. Ф., ЕГН **********, с правно основание чл.127,
ал.2 от СК и чл.143 от СК и следните искания:
- за предоставяне упражняването на родителските права по отношение
3
на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г.; за определяне
при нея на местоживеенето на детето на посочен в насрещната искова молба
адрес; за определяне на посочен режим на лични отношения на детето Ал. с
бащата М. Д. Ф.; и за осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на
детето Ал. чрез неговата майка и законен представител Б. Н. Г., в в размер на
1000.00лв. на месец, с падеж 1-во число на всеки месец, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, считано от подаване на насрещната
искова молба в съда – 18.12.2023г. до настъпване на законово основание за
изменение или прекратяване на издръжката.
Ищецът твърди, че той и ответницата са родители на детето Ал. М.ов Ф.,
родено на 19.09.2022г. от съвместното им съжителство без брак. Родителите са
във фактическа раздяла към датата на исковата молба.
Твърди още, че след раждането на детето Б. Г. станала все по-агресивна
към М. Ф.; била винаги уморена, не полагала грижи за домакинството, искала
единствено и само да има време да работи, но в същото време не посрещала и
разходите за семейството, които плащал само Ф.. Поради това ищецът се
принудил да наеме жена, която да помага на Г. да се справя със задълженията
в домакинството и по отглеждането на детето, и с което майката не успявала
сама да се справи. Взаимоотношенията между партньорите се влошавали, а
ответницата се дезинтересирала от нуждите на детето и семейството. Бащата
от своя страна, освен че издържал семейството, поел и по-голямата част от
грижите за детето, като между тях се оформила и силна привързаност. А след
раздялата на родителите майката ограничавала контактите на детето с баща
му.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето ищецът поддържа, че той следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният режим на лични отношения (РЛО) на детето с
другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва насрещните искове.
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не
оспорва, че с ищеца са родители на детето Ал., че след раждането му са
започнали конфликти между родителите, както и че те са във фактическа
раздяла към момента.
В отговора и в насрещната си искова молба обаче оспорва останалите
твърдения на ищеца по делото. Твърди, че споровете от битов характер бързо
са прераснали в редовна физическа саморазправа от М. Ф. върху Б. Г.. Ф. се
занимавал активно с бодибилдинг и в период на растеж приемал анаболни
стероиди и други медикаменти, които сериозно влияели на поведението му и
4
го правили изключително агресивен. А действително ангажираната
детегледачка на детето отказвала да приема указания и напътствия от Г.. След
като детегледачката напуснала майката поела изцяло грижите за детето.
Сочи още, че първият сериозен конфликт между майката и бащата бил
през м.12.2022г., когато последният проявил физическа агресия срещу нея, в
т.ч. и опрял кухненски нож до гърлото и я заплашил, че ще я заколи. След като
напуснала за кратко семейното жилище заедно с детето отново се върнала там
след 30.12.2022г. Но на 18.04.2023г., последвал нов скандал, който прераснал
във физическа саморазправа – докато повивала бебето, ищецът я нападнал в
гръб, хванал я за косата и я съборил на земята, като й крещял и я заплашвал, а
детето плачело до тях; Г. била много изплашена и веднага след като се
освободила позванила на телефон „112“, на което се отзовал полицейски екип.
За получените наранявания й било издадено медицинско удостоверение и тя
подготвила жалба, която обаче не депозирала. Окончателната раздяла между
страните настъпила на 23.07.2023г., когато след конфликт между тях Ф. й
нанесъл поредния побой с удари, блъскане и ритници по тялото, за
последиците от който било издадено медицинско удостоверение № 886/2023г.
Твърди и че бащата не познава елементарните нужди и хигиенни навици
на детето, отказва да спазва режимите му на хранене и сън, не разполага и с
родителски капацитет да възпитава дете, особено толкова малко.
С оглед на изложеното, своите родителски качества, условията в дома си
и привързаността си с детето майката поддържа, че тя следва да упражнява
родителските права върху общото на страните дете.
Твърди и че предложеният от нея режим на лични отношения (РЛО) на
детето с другия родител е подходящият за случая.
Твърди също, че възрастта и нуждите на детето предполагат издръжка в
предявения размер, която другият родител може да поеме.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
В о.с.з. страната поддържа исканията си и оспорва началните искове.
В срока по чл.131 ГПК за отговор по насрещните искове първоначалният
ищец оспорва обвиненията към него в насрещната искова молба, счита част от
тях (за извършените насилствени прояви) за неотносими към спора, поддържа
позицията си от своята искова молба.
Контролиращата страна – ДСП-Варна – не изразява конкретно
становище по предмета на спора за родителски права.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за раждане, че детето
Ал. М.ов Ф. е родено на 19.09.2022г.., като негови родители са страните по
делото М. Ф. върху Б. Г..
5
От представеното удостоверение от „Мезодерм“ ЕООД се установява, че
Б. Г. е реализирала брутен доход от дивиденти в размер на 10 600 лева за
периода м.10-12 през 2023г.
От приетата докладна записка, изготвена от служители на 1-во РУП при
ОД на МВР-Варна се установява, че на 18.04.2023г. сутринта двама служители
на МВР са посетили обитаваното (тогава) от страните по делото в гр. Варна,
ул. „Р.М.“ ***, по повод възникнал скандал. След взети сведения от
присъстващите лица на М. Ф. е бил съставен предупредителен протокол по
ЗМВР.
Видно от приетото медицинско удостоверение, издадено на 20.04.2023г.
от отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“, след
преглед на Б. Г. са били установени кръвонасядания по лигавицата на долната
устна, които са били резултат на действието на твърди, тъпи предмети и
отговарят да са били получени по посочените от пациента време и начин (на
18.04.2023г. сутринта бащата на детето й я е стискал в областта на шията и
горните крайници, скубал я за косата, бъркал с пръсти устата й, извивал и
дърпал пръстите на лявата ръка). Датата и времето на посоченото пред лекаря
деяние съвпада с датата и времето на сигнала, по повод на който служителите
на МВР са съставили на М. Ф. горепосочения предупредителен по ЗМВР
протокол.
Видно от другото приобщено медицинско удостоверение, издадено на
23.07.2023г. от отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“,
след преглед на Б. Г. са били установени травматични отоци по окосмената
част на главата, кръвонасядания по лицето, по лявата мишница и лявото
бедро, причинени от удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да
бъдат получени по описания от нея начин (нанесени й на 23.07.2023г. удари с
ръце в областта на лицето, стискане в областна на горните крайници, удари с
крак в областта на таза и скубане на косите й).
Видно от удостоверение от „ММФ-21“ ЕООД, представено от М. Ф.,
регистрираният брутен доход на Ф. за календарната 2023г. е в общ размер на
8870лв. или в размер на минималната работна заплата за всеки съответен
месец през календарната 2023г.
Видно от приетия договор за наем от 07.06.2023г. М. Ф. ползва
апартамент под наем в гр. Варна, ул. „Ал. Д.” срещу договорено месечно
възнаграждение от 550лв.
В приетия от ВОС социален доклад на ДСП са застъпени констатациите
на компетентните длъжностни лица на органа по закрила на детето, че след
раздялата между родителите основните непосредствени грижи за Ал. се
полагат от майката. В жилището й (под наем) са налице добри и подходящи за
момчето битови условия. Детето се храни от частна детска кухня, разполага с
дрехи, обувки, играчки и пособия, съобразени с възрастта му. Здравните му
нужди са задоволени адекватно и детето е в добро общо здравословно
състояние. В отглеждането на Ал. майката получава подкрепа от бабата по
майчина линия, когато тя не работи, както и от детегледачка. Бащата на
момчето също живее под наем, също в жилище с подходящи и адаптирани и
6
към нуждите на сина му условия. Ф. може да разчита на помощ от сестра му за
грижите за момчето. Той посочва, че има собствен бизнес и получава приходи
от него в размер между 1000 и 1500лв. на месец. Към момента режимът на
контакти на бащата с детето, определен от ВРС, се спазва от родителите.
При изслушването му пред ВРС бащата М. Ф. поддържа, че е в интерес
на детето той да полага непосредствените грижи за него. Посочва, че за него е
най-важно да прекарва възможно най-дълго време със сина си, равно на
времето на детето с майката. Счита че може да отглежда сина си без помощ от
майката. Пред ВОС бащата лично поддържа позицията си, твърдо отказва да
обсъжда споразумение с майката, счита че тя използва сина им да наранява
бащата, както и че всеки баща има право на 50% от времето с детето.
При изслушването му пред ВРС майката Б. Г. поддържа, че е в интерес
на детето тя да полага непосредствените грижи за него, в оглед на възрастта
му. Режимът на контакти с баща му държи да бъде ясно определен. Не приема
възможност за споделено родителство или равно време на бащата и на майката
с детето. Твърди, че месечната издръжка на дете на 2 години е в размер на
3000 (три хиляди) лева. Пред ВОС майката лично сочи, че бащата продължава
да бъде агресивен към нея при разногласия относно Ал. и с оглед на това по-
разширен режим следва да има когато бащата се е успокоил емоционално.
Обвинява бащата и че когато е със сина им не спазва режима, който майката е
наложила на детето, както не изпълнява указанията й.
Показанията на св. Г.Н. съдът цени като обективни и като
непосредствени (за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че свидетелят е фитнес треньор на М. Ф., двамата се познават от
седем години; Н. изработва фитнес програмите на Ф., който тренира пет пъти
седмично и приема хранителни добавки, но не приема стероидни препарати.
Ф. е един най – всеотдайните бащи, които Н. познава – винаги говори с голяма
гордост за момчето; изпращал е на свидетеля много клипове с детето; Ал. е
сред основните теми за разговор на Ф.. Бащата често е разказвал на свидетеля,
че като се върне от работа поема грижите за докато майката се прибере или
отсъства за няколко дни от дома; баща и син не се отделяли и били
непрекъснато заедно до раздялата на родителите. Св. Н. знае, че М. и Б.
имали проблеми, повишавали са си тон в различни ситуации, в т.ч. и заради
някакви ваксини, които били поставени по-късно на Ал., но свидетелят лично
не е присътвал на скандали или на заплахи за саморазправа между двамата. М.
работи в негово ключарско ателие. От раздялата на родителите Ал. живее с
майка си, а бащата в началото е имал разногласия с майката относно срещите с
момчето.
Показанията на св. Г.Н. съдът цени като обективни и като
непосредствени (за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че свидетелката се познава с Б. Г. от седем – осем години, а с с М.
Ф. – от 2021г. Откакто Б. и М. се събрали св. Н. се е виждала с тях и детето
около веднъж седмично. През декември 2022г. Б. й се обадила много
разстроена. Свидетелката с приятеля си ги посетила, като последният останал
с М. навън, а Н. – с Г. в апартамента. Б. споделила, че М. я е заплашвал, като
впоследствие свидетелката видяла, че има и синини по ръката. Н. знае и за
7
още един изострен конфликт между Б. и М. през април 2023г., след който те са
извикали полиция, а Б. си изкарала медицинско. Свидетелката е станала
очевидец и на агресия през лятото 2023г. на паркинга на „Фулмакс център“,
при който Ф. посегнал да удари Г., но се спрял; по-късно св.Н. видяла
сцепената устна на приятелката си, получена по нейн разказ – след удар от М.
в колата. Впечатленията на свидетелката от Ф. са, че той е импулсивен и по-
лесно се афектира. В момента на разпита Б. се грижи за детето и се справя
много добре. Има режим, който се спазва, задоволяват се основните и
социалните му потребности. Жилището, в което се отглежда детето, е чисто,
подредено и има всички условия за отглеждането на едно дете – има детски
кът, достатъчно играчки, обособено легло и други. Б. работи, като в
отглеждането на детето в работно време (от обяд до 18-19часа) й помагат
както нейните родители, така и наета от нея детегледачка. Майкта, освен в
началото след раздялата, не ограничава срещите на сина й с баща му, но
държи те да са регламентирани. М. е полагал и полага грижи за сина си,
бащата и детето имат връзка помежду си, но след раздялата Ф. не е
предоставял пари на Г. за издръжката на Ал.. През този период е имало и
заплахи и вербална агресия от страна на М. – за физическото здраве на Б., че
няма да дава пари за детето, че ще я съсипе, че ще съсипе бизнеса й.
Показанията на св. И.Д. съдът цени като обективни и като
непосредствени (за обстоятелствата, базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че за период от шест или седем месеца, от около двумесечената
възраст на Ал., е била негова детегледачка. Около девет часа сутрин е отивала
в дома на родителите и обикновено го гледала до около пет следобед. Бащата
работел близо до мястото, където живеели и често си идвал през деня по два
пъти най-малко. Гушкал детето и го целувал. Ал. се чувствал добре както с
майка си, така и с баща си. Обикновено двамата родители се прибирали вечер
по едно и също време, по-често бащата първи. Свидетелката разказва за
случай, при който майката е отсъствала от дома за два или три дни и
детегледачката е оставала по-дълго с момчето, докато баща му се прибере и
поеме грижите. Понякога между свидетелката и майката е имало леки битови
разногласия за ежедневието на мочето, но Д. не се е налагала. По лични
впечатления на свидетелката отношенията между родителите били нормални,
без караници, докато е полагала грижа за детето. Възнаграждението й от 800
лева месечно било заплащано от бащата. От една година, считано от разпита
(м.03. на 2024г.), св. Д. не помага на семейството и няма контакти с него.
Показанията на св. Н. Н. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като
непосредствени (за обстоятелствата,базирани на лични впечатления). От тях
се изяснява, че въпреки началните хубави отношения между Б. и М., още
преди раждането на Ал. са започнали конфликти между тях. Когато той бил
само на 21 дни за пръв път свидетелката видяла в какво състояние изпада М.,
когато се ядоса - скарали се по битови въпроси, след което М. изпаднал в
почти неадекватно състояение – крещял, блъскал, тръшкал, а детето
започнало да пищи и да реве. Първият сериозен конфликт между Б. и М. бил
около Коледа през 2022г., когато бащата обиждал майката, с оглед на което тя
и детето се прекарали със свидетелката няколко дни. Друг инцидент се случил
8
през м.април 2023г., когато след обаждане по телефона св. Н. веднага отишла в
дома на дъщеря си докато дойдат на място извиканите полицаи. След този
случай около седмица Б. не можела да говори добре, хранила се през сламка,
падала й косата от едната страна на главата, главата я боляла. Като цяло
свидетелката определя М. Ф. като неконтролируем, когато се ядоса. След
раздялата на родителите Б. поела всички непосредствени грижи за детето и се
справяла много добре. Тя била денонощно с него, освен когато е на работа.
Когато работните смени на свидетелката позволявали тя отивала да спи за
два-три дни при детето, за да помага на дъщеря си в отглеждането на мочето.
За ремето, когато Б. е на работа (от 12 часа на обяд до 19.30 вечер), пет дни в
седмицата, за детето се грижи детегледачка, на която майката плаща.
Свидетелката признава, че като баща М. Ф. също е полагал грижи за сина си,
обличал го, гледал го, но когато се ядоса дори малко бащата ставал
неконтролируем.Освен това след раздялата с Б., за около два месеца, той
престанал да изпраща пари за детето и да се интересува от него. Част от
причините за раздялата и споровете между М. и Б. според Н. се дължат на
неуредени финансови върпоси между двамата и с родителите на майката. От
привременните мерки през м.01.2024г. и досега режимът на срещи между
баща и син се спазва от всички, като бащата дори е помогнал на майката в
момент на нейна преумора, като е поел грижите за сина си с преспиване извън
режима на срещи и без да е бил предварително подготвен. Към момента Ал. се
чувства добре, без в него да се наблюдават негативни промени.
Заключението по приетата пред ВОС СПсЕ съдът кредитира изцяло като
обективно, обосновано и неоспорено от страните. От него се установява, че
психологичното и емоционалното състояние на детето Ал. е в норма за
възрастта му. Момчето е привързано и към двамата си родители. Всеки от тях
притежава в достатъчен обем личностни и родителски способности, но
конкретно при бащата се наблюдава продължаваща нагласа към конкуриране с
майката и смесване на партньорските отношения с родителските подходи. В
този смисъл майката е по-зряла в родителската си роля. Не са отчетени данни
за опасно или вредно за детето поведение на някой от родителите спрямо него,
но както бе посочено г-н Ф. следва да не пренася последиците от
партньорските си отношения с майката върху подхода му на родителстване.
Също така г-н Ф. е добре да работи върху контрола на емоциите си, когато
бива засегнато мъжкото му достойство. По тези причини са необходими
консултации и работа на бащата, а при възможност и фамилни такива, с цел
обработване на междуличностните им емоции и разочарования един от друг.
Детето има нужда от баща си в живота и ограничаване на това общуване не
следва да се обсъжда, но по-разширен режим на контакти би бил подходящ
едва след ефективното отработване от Ф. на горепосочените му родителски
дефицити.
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като отново акцентира
на подходящите родителски качества и на двамата родители, но и на нуждата
бащата да преодолее негативните емоции от отношенията му с майката, както
и да работи и контролира известната агресия в поведението си, проявявана в
случаи на фрустрация. Към момента актуално действащият режим на срещи с
9
момчето е добър и съответства на интересите му;той не следва да се намалява
или ограничава; в същото време разширяването му следва да бъде направено
след преодоляване на известните поведенчески дефицити на бащата.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към
нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно родителските права: Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за
всеки отделен случай фактори, които следва да бъдат преценявани в духа на
водещия принцип за максимална защита на интересите на детето (чл.59, ал.4
СК вр. чл.3, т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС №1/1974г.
критерии, сред които са родителските качества и индивидуалните особености
на родителите, битовите условия в домовете им, установеното положение във
връзка с отглеждането на детето и отражението му върху него, наличието на
подходяща подкрепяща среда при всеки от родителите, възрастта и пола на
детето, неговите личностови, физиологични и емоционални характеристики и
потребности, изразеното му желание и причините за него, данните за пряко
или непряко поведение на някой от родителите, резултиращо в негативна
промяна на отношението към другия родител, и други. В този процес всяка от
страните следва да докаже пълно и главно въведените от нея твърдения
досежно релевантните обстоятелства и ефекта на същите върху детето. А
интересите на детето, преценявани в конкретиката на случая, са винаги
първостепенния и решаващ за съда фактор.
По този най – спорен за производството въпрос се установи, че двамата
родители притежават номинално добър родителски капацитет, подходящи за
детето битови условия, емоционална връзка с него и съответни на нуждите му
ангажираност и инициативност; и двамата имат общата психична пригодност
да бъдат родители, като не са отчетени данни за опасно или за вредно
поведение на някой тях спрямо детето. При тези данни е очевидно, че най –
пълноценно спорът би могъл да бъде разрешен от самите родители, при
съответни между тях договорености и компромиси, въз основа на общия им
житески път до момента и с оглед на бъдещите им отношения, породени от
пожизненото им качество на родители. Тази възможност обаче и двамата
отрекоха въпреки положените от съда усилия, поради което спорът следва да
бъде разрешен само на база материалите по делото, при спазване на
процесуалните правила относно доказването и на принципите на гражданския
закон. В тази връзка за случая е от значение следното:
На първо място няма спор между страните и се потвърди от показанията
на свидетелите, че фактическата раздяла между съпрузите е настъпила през
лятото или есента на 2023г. Оттогава и досега детето живее с и при майка си, а
тя полага основните и непосредствените грижи за Ал., видно както от доклада
на ДСП, така и от показанията на св. Г.Н. и св. Н. Н., неопровергани в тази им
част от други доказателства. В жилището й (под наем) са налице добри и
подходящи за момчето битови условия, детето разполага с дрехи, обувки,
играчки и пособия, съобразени с възрастта му, като здравните му нужди са
10
задоволени адекватно. В отглеждането на Ал. майката получава подкрепа от
бабата по майчина линия (редовно, когато тя не работи), както и от
детегледачка. А от м.01.2024г. определеният от ВРС по реда на чл.127, ал.3 СК
режим на лични контакти на бащата с детето се спазва. При така установеното
почти една година положение от кредитираното заключение на СПсЕ пред
ВОС се установи, че психологичното и емоционалното състояние на детето
Ал. са в норма за възрастта му, без данни за тревожност или за негативни
изживявания в него. Този извод на вещото лице кореспондира с показанията
на св. Г. Н. и Н. Н., че Б. се справя много добре в отглеждането на детето и
задоволява неговите основни и социални потребности. А в показанията на св.
Н. и св. Д. не се съръжат конкретни примери за негативи в родителското
поведение на майката през полседната една година (освен временните
разногласия за режима на бащата, преодоляни отдавна). Не са констатирани от
СПсЕ и рискове или бъдещи проблеми при отглеждането на детето от майка
му. При анализа на всички тези данни се достига до извода, че при
установеното почти една година фактическо положение на приоритетно
отглеждане на детето от майка му, съчетано с редовно общуване с баща му,
към момента детето е спокойно, а психологичното и емоционалното му
състояние са съхранени и са в норма. Поради това дотук не е налице
основание за диаметрална промяна на съществуващото подходящо за детето
статукво.
На второ място промяна в титуляря на родителските права не може да се
обоснове и с поддържаните с въззивната жалба личностови и родителски
дефицити на майката, доколкото те бяха дискредитирани от заключението по
приетата пред ВОС СПсЕ. В нея не са налице констатации нито за личностни
и родителски слабости на майката, нито за нейно неподходящо или
отчуждаващо поведение спрямо детето. Данни за последното не се съдържат и
в ангажираните от бащата гласни доказателства – показанията на св. Н.
потвърждават добрите родителски качества на г-н Ф. и връзката му със сина
му, но освен „една ситуация с ваксините“, при която една от тях е била
поставена „впоследствие“, не касаят впечатленията на свидетеля от реално
полаганите от майката грижи или не; в сходен смисъл са и показанията на св.
Д., впрочем които не съдържат констатации за времето след раздялата на
родителите: „от една година нямам контакт с тях“. Всъщност от заключението
по СПсЕ не само не се извеждат слабости в майката, а напротив – установяват
се някои такива в бащата – при него има все още нагласа към конкуриране с
майката и смесване на партньорските отношения с родителските подходи; той
е склонен да пренася последиците от партньорските си отношения върху
подхода му на родителстване; при засягане на достойството му като мъж и
родител е склонен и към известна агресия в поведението си. В тази връзка
вещото лице посочва, че е добре бащата да преработи успешно тези свои
слабости, както и че към момента майката е по-зряла в родителската си роля,
измежду двамата. Което в крайна сметка потвърждава формиряния по-горе
извод.
На трето място е от значение много ниската възраст на детето (едва две
11
навършени години към устните състезания пред ВОС). В психо – емоционален
план фигурата на майката се асоциира с безусловните подкрепа, опора, обич,
закрила и привързаност, независимо от обстоятелствата, които при равни
други обстоятелства я правят приоритетния родител в най-ранна детска
възраст. А ролята на бащата се проявява на малко по-късен етап. С оглед на
това и предвид обсъдените привързаност на детето към майка му и липса на
установени родителски негативи в нея, трайното откъсване на дете на
крехката възраст от две години от нея не е в негов интерес. Макар възрастта
сама по себе си да не следва да бъде решаваща, тя е сред важните релевантни
при спор за родителски права въпроси (ППВС №1/1974г.), изводите относно
който в случая кореспондират с предходните обсъдени обстоятелства.
На четвърто място от показанията на четиримата разпитани свидетели
по делото се изясни, че майката разполага с активна и пълноценна подкрепяща
среда, в лицето на бабата по майчина линия (помага й редовно във времето,
когато не е на работа, като често остава и да спи при нея), както и на наетата
от майката детегледачка (през работно време на майката). Видно е, че тези
лица не само подкрепят майката, но имат преки впечатления и за режима и
ежедневието на момчето, което ги прави подходящи в това им качество. В
същото време в социалния доклад (и само в него) има данни, че г-н Ф. среща
подкрепа от сестра си, но каква точно и с какво, остана недоказано; а бабата
по бащина линия е с влошено здравословно състояние и Ф. не иска да я
тревожи с проблемите в семейството. При съпоставка на средата при двамата
родители може да се направи извод, че подкрепящата такава при майката към
момента е по-активната и по-пълноценната, което отново потвърждава
формираните изводи.
Твърденията за предходни (преди раздялата) прояви на агресия върху
майката от страна на бащата следва да се обсъдят само индикативно, не и като
водещи за случая, в доколкото производството по чл.127, ал.2 СК не се дължи
преценка на причините за раздялата между родителите и за личните
отношения между тях. И все пак – от приетата докладна записка от МВР се
изяснява, че след сигнал на тел. „112“ и посещение на място на 18.04.2023г.
сутринта, на Мартин Ф. е бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР, а
видно от приетото медицинско от Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-
Варна“, на 20.04.2023г. на Б. Г. са били установени кръвонасядания по
лигавицата на долната устна, които са били резултат на действието на твърди,
тъпи предмети и е възможно да са били получени по посочените от нея време
и начин (на 18.04.2023г. сутринта); за същия случай св. Н. Н. дава показания,
че след обаждане по телефона свидетелката отишла в дома на дъщеря си,
докато дойдат извиканите полицаи, а седмица след него Б. не можела да
говори добре, хранила се през сламка, падала й косата от едната страна на
главата, главата я боляла. Свидетелката посочва и други подобни случаи, въз
основа на които счита, че макар по принцип грижовен баща, когато се ядоса
М. Ф. трудно успява да се контролира. Сходно е и впечатлението на св. Г. Н.,
включващо и конкретен пример през лятото 2023г. на паркинга на „Фулмакс
център“. Същото се потвърди и от заключението по СПсЕ при ВОС. Тези
данни обясняват посочената от вещото лице нужда от оптимизиране на
12
самоконтрола в стресови ситуации, с цел по-добро родителстване и показване
на подходящия пример на общуване с близки хора, в семейството и по
принцип в обществото.
По изложените групи съображения в тяхната съвкупност съставът на
въззивния съд преценява, че по делото не се доказаха причини за диаметрална
промяна на съществуващото и подходящо за детето статукво, нито такива,
несъмнено обуславящи извеждането на детето от усвоените му среда и начин
на живот, което да бъде в негов интерес. Майката следва да продължи да
осъществява ежедневните и непосредствените грижи за детето, при трайното
присъствие на бащата в живота му, постижимо чрез разширен, при отчитане
на възрастта на детето и останалите относими обстоятелтва, РЛО. Решението
на ВРС следа да се потвърди по отношение на родителските права.
Относно местоживеенето: Съобразно чл.126, ал.1 от СК ненавършилите
пълнолетие лица живеят заедно с родителите, респ. с този от тях, на когото е
предоставено упражняването на родителските права, освен ако важни причини
не налагат друго.
Предвид приетото от съда относно родителските права и отсъствието на
важни причини, които да налагат друго, местоживеенето на детето при
майката, на изяснения й по делото адрес, на който според социалния доклад са
налице необходимите материално-битови условия, следва да се утвърди от
съда. Решението на ВРС следа да се потвърди в тази му част.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт
с двамата му родители и в частност с този от тях, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права, при липса на вредоносно спрямо
детето поведение, както е в случая. От съвкупния анализ на гласните и
експертните доказателства, ведно с данните от социалния доклад и личното
впечатление на съда от родителите, съдебният състав не поставя под съмение
ангажираността на бащата към отглеждането на неговия син, привързаността
и топлата връзка между тях, както и способноста на бащата да задоволява
ежедневните нужди на детето. Всичко това обосновава несъмнената нужда от
разширен режим на лични отношения с детето, който режим ще способства за
запазване и дори за надграждане на пълноценнтата връзка на момчето с баща
му и ще гарантира необходимия баланс на отношенията на детето и с двамата
му родители.
Точно „разширен“, спрямо обичайно постановяваният в аналогични
случаи с деца на ниска въраст, е определеният от ВРС режим на бащата,
противно на оплакванията за обратното. Достатъчно е да се спомене, че РЛО
включва не само два пъти по два дни на месец с преспиване и 10 дни през
лятото (което е обичайно за РЛО на дете едва на 2 години време с другия
родител), но и още: по два дни по два часа в дните вторник и четвъртък; 15
пълни дни през лятото с преспиване; по два дни за традиционните
християнски празници, разпределени помежду им; рождените дни на детето и
на бащата, и други, а също и значимо увеличаване след навършването на 4-
годишна възраст на детето. В този смисъл определеният от ВРС режим е
обоснован с обективните данни по делото, със съдебната практика и с
13
установените добри родителски качества и активност на бащата, като
съставлява „разширен“ по своя характер.
Защитаваната от бащата теза за равни права на родителите по принцип е
вярна и обяснима, но при съдебен спор за родителски права единствената
възможност за паритетно време на всеки от родителите с детето е в хипотезата
на „споделено родителство“, което обаче съобразно задължителното за всички
съдилища в България Тълкувателно решение №1/03.07.2017г. по тълк. дело
№1/2016г. на ОСГК на ВКС е допустимо само по споразумение на родителите,
каквото не е налице в случая. Ето защо и такова време на лични контакти няма
как да бъде постановено.
Увеличаването на актуалния постановен от ВРС режим не се препоръчва
към този момент, видно от приетата СПсЕ пред ВОС. От заключението по нея
се установи, че още по-разширен режим би бил подходящ едва след ефективно
отработване от бащата на неговите дефицити – пренасяне на последиците от
партньорските му отношения с майката върху подхода му на родителстване и
недостатъчен контрол на емоциите при фрустрация от засягане на неговото
достойство (л.51-52 от делото на ВОС). Нуждата от специализирана работа на
бащата за преодоляване на известната агресивност в случаи на фрустрация се
поддържа и в о.с.з. от съдебния психолог, който в същото време преценява и
че действащият РЛО е „добър“ за момчето, като не следва да се намалява или
увеличава към настоящия момент (л.60-61 от делото на ВОС). При това
експертно заключение съдът няма как да обоснове промяна на статуквото към
разширяване на РЛО на бащата.
По тези причини решението на ВРС следа да се потвърди в тази му част.
За издръжката: Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител има безусловно
задължение за издръжка на ненавършилото пълнолетие свое дете. За размера й
следва да бъдат съобразени общите и особените за детето потребности,
възможностите на призования родител (ответника), кой от родителите полага
непосредствена грижа за детето и други конкретни за случая особености. При
присъждане на дължимата издръжка следва да бъде определен общ размер,
съответен на базисните нужди, който да се разпредели между родителите
според техните възможности, според упражняването на родителските права и
други конкретни обстоятелства. А при съществена промяна на тези
обстоятелства размерът на издръжката може и следва да бъде съответно
изменен съобразно чл.150 от СК. В горния е смисъл и задължителната
съдебна практика (ППВС 5/1970г., ППВС №5/30.11.1981г. и други).
Съгласно чл.142, ал.2 от СК размерът на издръжката за едно дете е равен
най-малко на 1/4 част от минималната заплата за страната, определена с
действащото към устните състезания ПМС. Съобразно ПМС
№193/12.10.2023г. от 01.01.2024г. минималната работна заплата в България е в
размер 933.00лв., поради което минималната издръжка на дете възлиза на
233.25лв. Такава се присъжда за деца в най-ранна възраст, без никакви
особени нужди и без значение от възможностите на призования за заплащане
на задължението родител.
В настоящия случай се установи, че към устните състезания пред ВОС
14
детето е на едва 2 години; не посещава образователно заведение; не се сочи и
доказва и страда от заболявания или да има особени индивидуални нужди, по-
различни от обичайните за деца на тази ранна възраст. Ползването на помощ
чрез детегледачка срещу заплащане е право по преценка на всеки родител, но
средствата за това не следва да се включват в дължимата от другия родител
издръжка на самото дете, тъй като не се касае до необходимост на детето, а на
родителя (да работи, да отсъства от дома, да има допълнителна подкрепа, или
друго), като размерът на цената за ползваната услуга също е изцяло според
преценката на съответния родител.
С оглед на тези данни, на възрастта и нуждите на детето (само общи и
обичайни за ниската му възраст), на обществено – икономическата обстановка
в страната и на презумптивното увеличение на нуждите в близките следващи
месеци до година, съдът намира за адекватен в случая общ размер на
издръжката на детето, осреднено от около 500.00лв. на месец. И доколкото
майката ще продължи да полага непосредствените ежедневни грижи за детето,
а бащата ще има значително по-малко време на лични контакти с детето си,
последният следва да заплаща частта от паричната издръжка до сумата 350лв.
на месец, а другата част следва да посреща майката, при отчитане на грижите
и издръжката в натура, дължими от всеки родители във времето му с детето.
Относно втората изискуема предпоставка (възможностите на
призования родител да заплаща издръжката) се изясни от събраните гласни
доказателства, че бащата има собствен бизнес (негово ключарско ателие), от
която работа по негово признание пред социалните работници получава
между 1000 и 1500лв. на месец. Дори да се приеме, че последното е вярно,
макар и с резерви за мъж, който спортува пет пъти седмично с индивидуален
треньор и програми и който приема хранителни добавки (ноторно известно е,
че всичко това изисква доста средства), то осреднен доход от 1250лв. на месец
е повече от достатъчен за да бъде заплащана издръжка от 350лв. за
единственото детето на родителя. Още повече след като той е в трудоспособна
възраст и без никакви здравни противопоказания, поради което има
възможност да реализира доходи от труд и в по-голям от посочения размер.
По горните групи съображения предявеният иск се явява доказан и в
този смисъл подлежащ на уважаване до размер от 350.00лв. на месец, над
който до пълния претендиран размер – подлежащ на отхвърляне. Поради това
и поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции по въпроса,
следва да бъде съответно изменено обжалваното решение на ВРС за разликата
над 350лв. до 450лв., респ. потвърдено до присъдените 350лв. издръжка.
По разноските: Производството по реда на чл.127, ал.2 СК има характер
на спорна съдебна администрация и така налага кумулативното произнасяне
по всички предвидени в закона въпроси, в интерес на детето. Ето защо
нормите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК не се прилагат пряко, а разноските остават
за страните, както са направени, в производството пред първата инстанция
(Тълкувателно решение №3/27.06.2024г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГК на
ВКС; Определение №385 от 25.08.2016г. по ч.гр.д.№ 3423/2015г. на ВКС; и
други). Независимо от това при липса на производство по чл.248 от ГПК и
жалба срещу него, както и с оглед резултата от въззивното обжалване,
15
разноските пред ВРС не следва да се преразглеждат от въззивния съд.
Следва да бъде намален единствено размерът на задължението за
държавна такса по иска за издръжка съобразно редуцирания размер на самото
задължение.
Относно разноските пред въззивния съд, съобразно ТР №3/27.06.2024г.
по тълк. дело №3/2023г. на ОСГК на ВКС, такива в полза на въззивната, респ.
на въззиваемата страна, се дължат само при напълно основателна, респ.
неоснователна жалба, а в останалите случаи разноските остават в тежест на
страните, както са направени от тях. Такъв е и настоящият случай, с оглед на
частичното изменение на първоинстанционното решение относно издръжката.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1156/04.04.2024г. по гр. д. №15244/2023г.
на ВРС, 7-ми състав, в частите с което:
1/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение
на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, на майката Б. Н. Г., ЕГН**********,
при която е определено местоживеене на детето на адрес: гр.Варна, ул. „Р.М.“
***;
2/ е определен подробен и поетапен във времето режим на лични
отношения на бащата М. Д. Ф., ЕГН**********, с детето Ал. М.ов Ф.,
ЕГН**********;
3/ е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на
детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата майка и законен
представител Б. Н. Г., ЕГН**********, в размер на 350.00лв. на месец,
считано от подаване на насрещната искова молба в съда – 18.12.2023г., с падеж
всяко първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменението или
за прекратяването на задължението.
ОТМЕНЯ Решение №1156/04.04.2024г. по гр. д. №15244/2023г. на ВРС,
7-ми състав, в частта с което е осъден М. Д. Ф., ЕГН**********, да заплаща
издръжка в полза на детето Ал. М.ов Ф., ЕГН**********, чрез неговата
майка и законен представител Б. Н. Г., ЕГН**********, за разликата над
350.00лв. до 450.00лв. месечно, считано от подаване на насрещната искова
молба – 18.12.2023г., с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на
основание за изменението или за прекратяването на задължението, като
вместо него ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 350.00лв. до 450.00лв.
месечно,ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до настъпване
на законово основание за изменение или прекратяване, на осн. чл.143 от СК.
НАМАЛЯВА определения с Решение №1156/04.04.2024г. по гр. д.
16
№15244/2023г. на ВРС, 7-ми състав, размер на задължението на М. Д. Ф.,
ЕГН**********, за заплащане на държавна такса по иска за издръжка на
детето, до сумата от 504.00лв., съобразно определения от ВОС размер на
издръжката, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
Решението е влязло в сила в останалите му необжалвани части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване в частта
относно размера на присъдената издръжка в полза на детето (чл.280, ал.3, т.2,
пр.1 от ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17