РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16446
по описа за 2017 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от М.Д.К. и Д.И.К. срещу З. „О.“ АД, с която са предявени искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Ищците М.Д.К. и Д.И.К. твърдят, че
на 09.12.2016 г. около 08.40 ч. в гр. Пазарджик са пътували в лек автомобил „Мазда
6“, управляван от ищеца К., когато на кръговото движение „Юг“ в посока центъра лек
автомобил „БМВ 523“ с рег. № ********, управляван от Д.С. е предприел маневра
изпреварване, при която е навлязъл в
насрещното движение и се блъснал челно в автомобила на ищците. От
произшествието пострадалият Д.К. получил: мозъчно сътресение, разкъсно-контузна
рана на ляв клепач, оставила му загрозяващ белег; фрактури на носни кости;
контузия на гръдния кош; контузия на шията, със силни болки и невъзможност да
си върти главата; охлузни рани с кръвонасядания по двете подбедрици и остра
стресова реакция. Ищцата М.К. получила: контузия на гръдния кош; изкълчване на
дясната ръка – лакът, наложило оперативно наместване; посттравматично стресово
разстройство. Твърдят, че отговорността на виновния водач е била предмет на
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Заявяват, че са
заявили извънсъдебно претенция за заплащане на обезщетение като на М.К. било
платено обезщетение в размер на 800 лева, а на Д.К. – 2000 лева. Поддържат, че
платените суми не покриват в цялост причинените имуществени вреди. Молят
ответникът да заплати на М. К. сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди за получените от нея увреждания, а Д.К. моли ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 30000 лева, ведно със законната лихва върху
тези суми от 05.08.2016 г. (датата на произшествието) до окончателното им
плащане. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът З.
„О.“ АД чрез ЗК „О.“ – клон България оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа, че липсват елементи от деликтния състав. Прави възражение за съпричиняване от страна
на водача, ищец по настоящото дело, тъй като а) същият не е избрал подходящо
поведение при създалата се ситуация, б) е управлявал автомобила с превишена
скорост в) и двамата пътуващи са били без поставени обезопасителни колани. Въз основа
на това определя 50 % съпричиняване от страна на водача. Счита, че
отговорността за лихва за забава не следва да бъде присъждана от посочената
дата.
С Определение
от 05.04.2018 г. е приет за съвместно разглеждане обратен иск против третото лице – помагач Д.В.С.. При условията
на евентуалност З. „О.“ АД е предявило обратен иск срещу Д.В.С., който като
водач на лек автомобил „БМВ 523“ с рег. № ******** е причинил описаното в
исковата молба произшествие, тъй като същият не е спазил правилата за движение
по пътищата в конкретната ситуация. За горното имало влязла в сила присъда на
РС Пазарджик, 10 състав по ВНОХД № 517/2017 г. на ОС Пазарджик. Въз основа на
това претендира при уважаване на предявените искове претендира от него сума в
размер на 25 001 лв. (частичен иск от общата сума в размер на 40 000 лв.),
ведно със законната лихва от датата на плащането до окончателното издължаване.
Претендира разноски.
Ответникът по
обратния иск не е представил отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
С Присъда № 90
от 10.05.2017 г. по нохд № 226/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Пазарджик Д.В.С.
е признат за виновен в това, че на 09.12.2016 г. в гр. Пазарджик, на кръгово
кръстовище между ул. „Христо Касапвелев“, ул. „Царица Йоана“ и ул. „Д-р Никола
Ламбрев“, при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 523 И“ с рег. № ********
нарушил правилата за движение като управлявал технически неизправно МПС с
превишена скорост от 55-60 км.ч. и по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди на Д.И.К. в размер на 10500 лева, изразяващи се в тотална
щета на лек автомобил Мазда 6 с рег. № ** ******. Присъдата е влязла в сила на
13.09.2017 г. От заключението на съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че причина за настъпване на ПТП е движение с висока скорост на лек
автомобил БМВ при излизане от кръстовището, което е довело до загуба на
напречна устойчивост на автомобила.
От приетото по делото заключение
на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, се установява, че вследствие на претърпяната злополука М.Д.К.
е получила контузия на гърдите и корема, контузия на лявата подбедрица и
дясната лакътна става, постравматично стресово разстройство. Вещото лице дава заключение, че телесните
увреждания се дължат на травма от твърд, тъп предмет вътре в автомобилното купе
и са често срещани при пътуващи в автомобил, претърпели ПТП. Посочва, че по своя вид и тежест
травматичните и психични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Установява, че претърпения постравматичен стрес
не е заболяване, а временна промяна на духа, което има временни симптоми –
страх, тревожност, депресия, нарушения на съня и др., които бързо отзвучават
след медикаментозно лечение. Установява се, че при ищцата е бил установен
подобен постравматичен стрес и е проведено съответно медикаментозно лечение.
Спешна медицинска помощ ищцата е получила в МБАЛ Пазарджик, където след
изследвания е поставена гипсова лонгета на десния горен крайник заради
установената контузия на лакътя. Изписана била на 11.12.2016 г. като било
констатирано подобрение, а лечението продължило амбулаторно. Вещото лице
установява, че травматичните увреждания са отзвучали за срок до 30 дни, като
през първите 2 седмици болките са били по-интензивни. Постравматичното
разстройство продължило около месец след проведения психиатричен преглед
(23.12.2016) и отзвучали напълно след проведеното медикаментозно лечение.
Вещото лице установява, че към настоящия момент пострадалата М.К. е контактна,
адекватна, помни случилото се, но е психомоторно угнетена. От физическите
травми няма оплаквания.
Заключението на съдебно –
медицинската експертиза установява, че в
резултат на ПТП Д.И.К. е получил контузия на главата, разкъсно-контузна рана и
хематом до лявата очна орбита, фрактура на носните кости, контузия на гърдите и
корема, счупване на 6-то ребро в ляво, контузия и охлузни рани на двете
подбедрици. Вещото лице установява, че травматичните увреждания при ищеца са
често срещани при водачи на автомобили, претърпяли ПТП, като се дължат на удари
от твърди, тъпи предмети, от които са изградени детайли на автомобилното купе.
Посочва, че по своя вид и тежест уврежданията на ищеца имат следната медико-биологична
характеристика – получената черепно-мозъчна травма, счупени носни кости,
счупване на ребро е причинила разстройство на здравето, неопасно за живота, а
претърпените контузии и охлузвания на двете подбедрици са причинили болки и
страдания. Установява се, че пострадалият е получил спешна помощ в УМБАЛ
Пазарджик, като е постъпил в увредено общо състояние, контактен, адекватен.
След извършени прегледи и изследвания пострадалият бил поставен на постелен
режим с включена инфузионна, антибиотична, антикоагулационна, отхрачваща,
седативна, обезболяваща терапия. Бил изписан на 11.12.2016 г. като лечението му
продължило амбулаторно. Поради оплаквания от продължаващо главоболие, болки в
шията и гадене на 23.12.2016 г. били извършени допълнителни изследвания и било
назначено допълнително медикаментозно лечение. На 19.12.2016 г. било установено
счупване на носните кости като бил опериран още същия ден под локална
анестезия, при което е извършено наместване на носните кости и стабилизиране
чрез тампони. При допълнителни изследвания, проведени на 08.03.2017 г. било
установено, че тялото на 6-ти гръден прешлен е умерено снишено, което било
възможно да се дължи на фрактура при злополуката. Било установено и увреждане
на междупрешленните дискове в шийния отдел с миелопатия. Вещото лице дава
заключение, че мекотъканните увреждания са отзвучали за срок от 30 дни, а
счупеното ребро е зараснало за срок от 30 дни, след което ищецът е провеждал
още 30 дни дихателна гимнастика за възстановяване на белодробната функция. През
този период е зараснала и фрактурата на носните кости. Посочва, че общо
лечебният и възстановителен период е продължил около 3 месеца, като
най-интензивни болките и страданията са били в първите 30 дни след злополуката.
Не се установяват към настоящия момент усложнения, като единствено се
установява трайно ограничение на движението на шията в дясно с 10 градуса, а в
крайната фаза е болезнено.
Вещото лице от
съдебно-медицинската експертиза установява, че ищците М.К. и Д.К. са били с
правилно поставени предпазни колани.
Във връзка с установяване на
обстоятелствата, които са от значение за определяне на размера на обезщетението
за неимуществените вреди, причинени на М.К. и Д.К. са събрани гласни доказателства
чрез разпита на свидетелката Р. И.К. – дъщеря на ищцата и Р.Т.С.– съпруга на
ищеца. В показанията си свидетелката К. установява, че за пръв път видяла
ищците в болницата няколко часа след катастрофата. Видяла първо майка си, която
била притеснена, стресирана, оплаквала се от болки в ръката. Трудно ставала.
Братът на свидетелката – ищецът Д.К. бил видимо мобилизиран, но се виждали
синини по лицето му. Казал й, че го боли лицето, но чувства добре в
първоначалния момент. Двамата били хоспитализирани. До вечерта и двамата не
можели да стават от леглата, като брат и се оплаквал от болки във врата и
коремната област. Впоследствие се оказало ребро. Синините с цепнатината на
веждата станали много по-изявени. Майката на свидетелката започнала да се
оплаква от проблеми с гърдите, тежко дишане. Дясната й ръка била шинирана.
Останали в болницата от петък до неделя, като свидетелката останала в Пазарджик
една седмица, за да помага на майка си. Гипсовата шина правела синини и рани
гръдния кош. Спяла седнала, защото имала болки в гърдите и не можела да легне.
Не можела да се изкъпе сама. Свидетелката й помагала при обличане и за всички
ежедневни дейности в продължение на десетина дни до махането на шината. След махането
на шината започнало раздвижване. След това можела да се обслужва, но в
продължение на 3-4 месеца не можела да си вдига ръката. Свидетелката помагала
на майка си от коледните празници до месец януари, тъй като си взела отпуска за
дипломната работа. След махането на шината ръката й била непълноценна и я боля.
Ищцата се занимавала с рисуване като хоби, но била абсолютно непълноценна. В
продължение на 3-4 месеца не можела да извършва тези дейности. Това се отразило
на нейната активност, отразило се на психиката й, на самочувствието й. Към
настоящия момент правела периодично хипертонични кризи. Периодично се оплаквала
от болки в ръката и започнала да вдига кръвно. Избягвала пътувания. Когато
пътувала с автомобил, включително такси, не се качвала без да постави предпазен
колан.
В показанията си свидетелката С.
установява, че за пръв път видяла ищците на местопроизшествието. Първо видяла
колата, а след това съпруга си, който бил наранен, целия в кръв. По – късно
видяла свекърва си, която била сложена в линейката. Съпругът й имал голяма рана
на окото, която кървяла. Кървял от носа. Бил със страхотни болки и от стреса не
успял да я разпознае. Останали в болницата два дни, тъй като пожелали да се
приберат по-рано. Наложило се двете със сестрата на съпруга й да се грижат да
тях. Двамата били стресирани, физическите им наранявания били много тежки.
Свекърва й била с обездвижена ръка. Не можела да си поема въздух доста дълго
време, а съпругът й трябвало да стои през цялото време в легнало положение, тъй
като имал травма на врата, раните по лицето и счупеното ребро, което наложило
много дълго време да зараства. Свидетелката помагала на съпруга си около 2
месеца с обличане, събличане, сутрешен тоалет. Основните му болки били във
врата, в реброто и в носа, който трябвало да бъде намества. След около два
месеца след като започнал да се движи се наложило 10 дни да ходи на
рехабилитация веднъж или по два пъти на
ден. След около три месеца вече можел самостоятелно да влезе в някакви крачки в
ежедневието. Травмите останали и до днес. Имал белези по лицето, на клепача,
носът му бил изкривен. Реброто му било изпъкнало от едната страна. Не можел да
движи все още врата си. За да завърти главата си на една страна, трябвало да си
движи цялото тяло. Няколко месеца след ПТП започнал да работи. Ежедневието му
се променило, най-вече психическото му състояние. Реагирал по съвсем различен
начин, особено когато се налагало да тръгнат на път, а работата му била
свързана с много пътуване. Всеки ден минавал по същия маршрут, на който станало
ПТП, което му влияело стресиращо. В работата му, когато се налагало да пътува,
когато това било възможно, пътувал някой друг, защото за него било напрежение
да се качва в колата. Дълго време след ПТП не можел да става сам от леглото.
Налагало се свидетелката и дъщеря им да му помагат, за да се вдигне главата, а
оттам цялото тяло. Нямал травма на ръцете, но счупеното ребро влияело на цялата
горна част на тялото. Можел да си движи свободно ръцете и да хваща предмети.
Около месец и половина го хранели в легнало положение с лъжица, тъй като не
можел самостоятелно.
Установява се, а и не е спорно между страните,
че към датата на настъпване на ПТП относно лек автомобил БМВ 523 с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ сключен с полица № BG/28/116002083420, действал към датата на ПТП, по
силата на която застрахователят е поел задължението да покрие в границите на
уговорената сума отговорността за причинените от застрахования имуществени и
неимуществени вреди на трети лица, която е имала действие към датата на
застрахователното събитие.
С молба вх. № 312144/11.01.2017
г. М.Д.К. и Д.И.К. са направили искане до застрахователното дружество с искане
да им бъде определено и платено застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от 09.12.2016 г. Страните не
спорят, че застрахователят е определил обезщетение в размер на 2000 лева за Д. К.
и 800 лева за М.К..
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя.
Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл.
477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). Основателността на предявения иск, която е
предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено
увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено
виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се
установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ
към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя
на вредите.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
посочената в исковата молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие,
при което М.Д.К. и Д.И.К. са получили травматични увреждания. Механизмът на
ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства и приетите медицинска и автотехническа експертизи.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се
предполага до доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира
доказателства за обстоятелства, които изключват или ограничават вината на
застрахования за настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства
не са ангажирани. По делото е приета и Присъда по нохд № 226/2017 г. по описа
на Районен съд – гр. Пазарджик, която е влязла в сила и с оглед разпоредбата на
чл. 300 от ГПК обвързва гражданския съд относно извършеното престъпление,
участието на обвиняемия в него, характерът и размера на вредите, причинени от
престъплението. Доколкото причинените неимуществени вреди, в резултат на
престъплението не са включени в предмета на доказване в наказателното производство,
то те следва да бъдат установявани чрез допустимите от ГПК ред.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат
предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици. От събраните по делото доказателства се установява, че в
резултат на ПТП ищцата М.К. е получила контузия на гърдите и корема, контузия
на лявата подбедрица и дясната лакътна става, постравматично стресово
разстройство, а Д.К. - контузия на главата, разкъсно-контузна рана и хематом до
лявата очна орбита, фрактура на носните кости, контузия на гърдите и корема,
счупване на 6-то ребро в ляво, контузия и охлузни рани на двете подбедрици. При
определяне на размера на обезщетението дължимо на ищцата следва да се вземе
предвид, че освен болките и страданията, продължили около 1 месец, в първите
дни е имала нужда от помощ при ежедневното си обслужване. Травмата в ръката е
наложила обездвижването й с гипсова лонгета. Следва обаче да се отчете
отражението върху психическото й състояние, което е оставило преживяното ПТП и
в този смисъл справедливото обезщетение е в размер на 5000 лева, от които
следва да бъде приспадната сумата от 800 лева, за която не е спорно, че е
получена от ищцата. С оглед тежестта на
получените от ищеца Д.К. травматични увреждания и необходимостта в определен период от време да
спазва постелен режим, както и продължителността на възстановителния период.
Следва да се отчете, че е извършено оперативно наместване на фрактура на носна
кост, както и че към настоящия момент има затруднения при движения на шията. Настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 20000 лева, от което следва да бъде
приспадната сумата от 2000 лева, платена извънсъдебно. Следователно предявените
искове са основателни до размер от 4200 лева за ищцата М.К. и 18000 лева за
ищеца Д.К.. За разликата до предявените
размери исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С отговора на исковата молба
ответникът е въвел възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. В конкретния случай, от приетите по делото заключения на
съдебно медицинска и съдебно автотехническа експертиза се установява, че не е налице
виновно поведение на водача на лек автомобил Мазда 6 – ищецът К., както и че
двамата пострадали са били с правилно поставени обезопасителни колани.
Следователно направеното възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.
3 от Закона за задълженията и договорите делинквентът се счита в забава от деня
на непозволеното увреждане. Отговорността му е обуславяща отговорността на
застрахователя, но законна лихва е дължима от по-късен момента, тъй като
съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за застраховането
застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на застрахователя и
изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, лихва за забава е дължима от датата, следваща тази, на която е изтекъл
срокът за произнасяне по направеното искане за определяне и плащане на
застрахователно обезщетение – 12.04.2017 г.
По обратния иск
Съгласно разпоредбата на чл. 500,
ал.1, т. 2 от Кодекса за застраховането застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач не е спрял и не е взел мерки за отстраняване
на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното
превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това. В тежест на
ищеца по обратния иск е било да установи, че застрахованият автомобил е бил
технически неизправен към момента на настъпване на ПТП. Съдът е обвързан от
Присъда по НОХД № 226/2017 г., в частта, с която водачът на лек автомобил БМВ
523 с рег. № ******** е признат за виновен в това, че при управление на
технически неизправно МПС е причинил ПТП. Установява се и от приетото
заключение на съдебно-автотехническа експертиза, че към момента на настъпване
на ПТП гумите на задния мост на автомобила са били с различен размер, което е
недопустимо. Поради това различие се променяло поведението на гумите по
отношение на страничната устойчивост на автомобила и при критични ситуации (в
завой, аварийно спиране) може да доведе до загуба на контрол върху управлението
на автомобила. За да възникне правото на застрахователя да претендира от
застрахования възстановяване на платеното застрахователно обезщетение следва да
е била налице причинна връзка между техническата неизправност и настъпилото
ПТП. Такава причинна връзка се установява от приетото по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза като вещото лице заявява, че една от причините за настъпване на ПТП е
именно разликата в размера и протектора на гумите на задния мост, което е
допринесло за загубата на напречната устойчивост на автомобила. Следователно
предявеният обратен иск следва да бъде уважен до размер на сумите, които е
заплатил застрахователно обезщетение и е осъден да заплати, ведно със законната
лихва и направените по делото разноски при условие, че същите бъдат платени от
ответника на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
2310 лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 180
лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът по обратния иск следва да бъде осъден да заплати на
ищеца по него сумата от 1000 лева, представляваща направени във връзка с
обратния иск разноски за държавна такса съразмерно с уважената част от него.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането „З.К.О.“
АД чрез З.К.О. – Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на М.Д.К., ЕГН-**********,***
сумата от 4200
(четири хиляди и двеста) лева, представляващи неплатена част от обезщетение в общ размер
на 5000 лева за неимуществени вреди – контузия на гърдите и корема,
контузия на лявата подбедрица и дясната лакътна става, постравматично стресово
разстройство, причинено 09.12.2016 г. от Д.В.С., водач на лек автомобил БМВ 523 с рег. № ********,
застрахован по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица
№ BG/28/116002083420, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 12.04.2017 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 4200 лева до
предявения размер от 10 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
432 от Кодекса за застраховането „З.К.О.“
АД чрез З.К.О. – Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на Д.И.К., ЕГН-**********,*** сумата от 18000 (осемнадесет хиляди) лева, представляващи неплатена част от
обезщетение в общ размер на 20000 лева за неимуществени вреди – контузия на
главата, разкъсно-контузна рана и хематом до лявата очна орбита, фрактура на
носните кости, контузия на гърдите и корема, счупване на 6-то ребро в ляво,
контузия и охлузни рани на двете подбедрици, причинено 09.12.2016 г. от Д.В.С.,
водач на лек автомобил БМВ 523 с рег. № ********, застрахован по силата на
застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица №
BG/28/116002083420, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от 12.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
като отхвърля иска за разликата над сумата от 18000 лева до предявения размер
от 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„З.К.О.“ АД чрез З.К.О. – Клон България“
КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Д.К.,
ЕГН-**********,*** и Д.И.К., ЕГН-**********,*** сумата от 2310 (две хиляди триста и десет) лева, представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.
8 от ГПК М.Д.К., ЕГН-**********,***
и Д.И.К., ЕГН-********** да платят на „З.К.О.“ АД чрез З.К.О. – Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 180 (сто и осемдесет) лева, представляващи направени по
делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 2
от Кодекса за застраховането Д.В.С., ЕГН-**********,***,
да заплати на „З.К.О.“ АД чрез З.К.О. –
Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление *** сумата
от 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на М.Д.К. и 20000
(двадесет хиляди) лева – обезщетение за неимуществени вреди на Д.И.К. от
ПТП, настъпило на 09.12.2016 г. в резултат на виновно поведение на Д.В.С. при управление на технически неизправен лек
автомобил БМВ 523 с рег. № ********, със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/28/116002083420, ведно със законната лихва върху
тази сума от 12.04.2017 г. до датата на плащането й на пострадалите, както и
сумата от 2310 (две хиляди триста и
десет) лева, направени от М.Д.К. и Д.И.К. разноски в производството по
делото ПРИ УСЛОВИЕ, че тези суми
бъдат платени от „З.К.О.“ АД чрез З.К.О.
– Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес на управление ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Д.В.С., ЕГН-**********,*** да заплати на „З.К.О.“ АД чрез З.К.О. – Клон България“ КЧТ, ЕИК – ********, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 1000 (хиляда) лева, представляващи направени по делото разноски във връзка с уважения обратен
иск.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника – Д.В.С., ЕГН-**********,***
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: