РЕШЕНИЕ №
гр.
Велинград, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при
участието на секретар Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 24, по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са от Г.В.З.. ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. З.Н.– САК против А.А.В. ,ЕГН: **********, адрес ***, искове с равно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, пр. 3 вр. с чл. 265, ал. 3 и чл. 86 ЗЗД, с които
ищцата иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че й
дължи сумата от 2000 лева,
представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по договор за
поръчка, ведно със законната лихва от 16.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 311,18 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане, за периода 01.04.2017.
до 15.10.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
17.10.2018 г., по гр.д. № 1315, по описа
ВРС за 2018г..
Ищцата Г.З. излага, че е подала заявление
за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2019 г., по ч. гр.
дело № 1315, по описа на съда за 2018г., като били дадени указания по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е налице правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Твърди, че на 16.01.2017 г., между страните е
сключен договор за изработка и монтаж на кухненски шкафове с вграждане на
уреди, гардероб и шкафове за коридор. За изпълнение на договора ищцата се е
задължила да изплати сумата от 4590 лева. Твърди, че на 16.01.2017г. заплатила
на ответника сумата 2295 лева,
представляваща 50 % от изработката и задатъка (капаро), а с превод по банков
път на 05.04.2017 год. заплатила и остатъка от уговореното възнаграждение в
размер на 2295 лева, като следващите дни ответникът доставил част от
изработените от него мебели. Твърди, че цялостно са били монтирани само
шкафовете в коридора, като ответникът не е изработил и не е доставил следните
елементи от поръчката: 1.Врати за гардероб - 11 броя,
доставени, но не монтирани, липсва обков; 2 .Врати за вграден хладилник - 2
броя; 3. Кутия за абсорбатор. 4. Врата за съдомиялна машина. 5. Бленди за
кухненски шкафове. 6. Механизми за врати – приплъзващи. 7.Липсваш кант на
кухненски плот. 8. Липсващ обков за всички врати. 9.Не е изпълнил задължението
си да извърши вграждане на кухненските уреди. Излага, че след като е изпълнил
частично поръчката, ответникът е престанал да контактува с нея, не е отговарял
на телефонните й обаждания и съобщенията във вайбър. Сочи, че го е уведомила,
че прекратява едностранно
договора, поради виновно негово неизпълнение и поискала от него да й бъде
върната сумата от 2000 лева, платена на отпаднало основание, съответстваща на
неизпълнената част от поръчката. Предвид
изложеното се моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000 лева, представляваща заплатено на
отпаднало основание възнаграждение по договор за поръчка, ведно със законната
лихва от 16.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
311, 18 лева, представляваща обезпечение за забавено плащане – мораторна лихва
за периода 01.04.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.10.2018 г., по ч.гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2018г.
Ангажират се доказателства. Претендират
се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника А.В..
Оспорва, че има сключен договор като твърди, че между тях е имало устна
уговорка. Излага, че взимал размери и изготвил проект, който бил одобрен.
Твърди, че след като обсъдили детайлите по поръчката ищцата му била изпратила
капаро /аванс/ в размер на 50% от цялата стойност на поръчката, след което, е
изработил всичко. В деня на монтажа е отишъл с още две момчета, но заварили в
апартамента пълен безпорядък, защото там все още се извършвала ремонтна
дейност, което възпрепятствало монтажа, но въпреки това го извършили. Твърди,
че електроуредите тогава още не са били набавени, отвора за абсорбатора не
съответствал с този на самия уред, който не ангажира с изработка на шкаф, а е
свободно стоящ, като бил помолен да изработи такъв в последствие, което той
отказал. Твърди, че останалите пари са му били преведени едва след монтажа, и
след като е било прието и одобрено всичко. Предвид изложеното моли да се
отхвърлят предявените искове.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно
чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл.3 вр. чл. 265,
ал. 3 ЗЗД
За
да възникне претендираното спорно материално право следва в обективната
действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1. да е налице
действително облигационно правоотношение по договор за изработка; 2.
възложителят да е изправна страна, т.е. е заплатил на изпълнителя уговореното
възнаграждение; 3. договорът да е бил надлежно развален, поради виновно неизпълнение
на договорното задължение от страна на ответника, т.е. недостатъците да са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение.
Договорът
за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален,
двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него
материално правоотношение за ответника са породени две основни облигаторни
задължения – да извърши уговорените СМР в срок и без отклонение от нея и
недостатъци, и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме
извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя по
арг. от разпоредбите на чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Законодателят не е предвидил форма за действителност, поради което
действително материално правоотношение по договор за изработка може да бъде
учредено и в устна форма - при постигнато съгласие между страните по
съществените негови клаузи, като пораждането на това облигационно
правоотношение може да се установява с всички допустими в граждански процес
доказателствени средства.
От
всички събрани гласни доказателства, чрез разпита на изслушаните свидетели
безспорно се установява сключване на процесния договор. Възраженията на ответника, че е било налице
единствено устна договорка са неоснователни, тъй като този вид договор е неформален
по своята същност, поради което за действителността му законът не поставя
изискване за сключването му в писмена форма.
От разпита на св. Т.В.З.- брат на ищцата се
установява, че след устна уговорка от началото на 2017 г. тя възложила на
ответника да изработи кухня, един голям гардероб и един шкаф за коридора за
сумата от 4300 лв., от които сумата от 2000 лв. била преведена по банков път
като аванс и със срок на изпълнение от три месеца, а остатъкът след монтажа на
мебелите. Свидетелят излага, че от поръчаното било изработено, доставено и
монтирано следното: голям шкаф без врати, които единствено не били монтирани;
голям гардероб, който бил с плъзгащи се врати и шкафове, като плъзгащите
шкафове били монтирани, а плъзгащите врати не, включително и механизмите за
тях, които не били и доставени. Твърди, че не бил поставен и обков, който имали
договорка да е в цената, но тъй като не избрали модел, той не бил доставен.
Свидетелят твърди, че била поръчана кухня, чийто горен ред се състоял от три
шкафа с по три врати и три отделения със специален механизъм на отваряне, като
всичко било изработено, доставено и монтирано. С допълнителна уговорка се
разбрали да се изгради конструкция, в която да се вгради абсорбатор, но това не
било осъществено. От показанията на свидетеля става ясно, че в първоначалния
проект за долния ред на кухнята имало изменения, а именно фурната първоначално
трябвало да бъде по- високо, но впоследствие решили да я вкарат в единия шкаф и
да се махнат две от вратичките за влезе фурната, а там да се изработят бленди.
Тази допълнителна уговорка не била осъществена, а вместо нея бил осъществен
първоначалния проект, от който не били доставени поръчаните врати за: хладилник,
фризер и една за съдомиялна; лайсни, кант и обков. От показанията му става
ясно, че към този момент уредите за вграждане не били налични. Впоследствие
след като вече цялата сума била преведена ответникът отишъл в апартамента и се
разбрали какво още трябва да се довърши, като приел да го направи до месец, към
това посещения вече уредите били доставени и ответникът взел абсорбатора, за
който следвало да изгради допълнителната конструкция. След това комуникацията
помежду им престанала, което наложило свидетелят заедно с баща си да отиде до
Велинград за да търси ответника. Вместо него обаче първоначално се срещнал с
непознат възрастен човек, който им предал абсорбатора. По- късно същия ден
отишли и до цеха, в който се произвеждат мебелите и ответника обяснил, че имал
инцидент, поради което се забавил със сроковете, предложил да им върне парите
или да изчакат, като те се съгласили да изчакат. Това било през пролетта на
2018 г..
От
показанията на свидетеля Н.Х.Б.се установява, че познава ищцата, тъй като е
извършвал монтаж на мебели в нейния апартамент в София, като била поръчала
кухня, гардероб и шкаф. Кухнята се състояла от ПДЧ и имала уреди за вграждане,
като при монтажа не сложили врата на хладилника и съдомиялната, тъй като
уредите не били налични. Трябвало да се вгражда и абсорбатор, но той бил
предмет на допълнителна договорка, а не част от първоначалната, което така и не
се осъществило. Монтирали кухненския плот, както и обков на вратите, но не
поставили дръжки за шкафовете в кухнята, нито на другите мебели, тъй като
ищцата не била избрала такива и съответно те не доставили. Свидетелят твърди,
че и каталогът им останал в нея, а по отношение на цената за тях твърди, че
никога не представляват част от цената на поръчаните мебели, тъй като са с
широк ценови диапазон, различни размери, форми и т.н., поради което подлежат на
допълнително заплащане. Не помни дали са били монтирани лайсни между
кухненските плотове. Свидетелят излага, че следвало да доставят голям гардероб
с плъзгащи врати, като последните не били монтирани, въпреки че били доставени.
От показанията му става ясно, че посещавали апартамента два или три пъти, като
последният път взели абсорбатора, който впоследствие брата на ищцата дошъл да
си вземе от Велинград заедно с баща му.
От
неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, след
извършен на място оглед от вещото лице и при съобразяване свидетелските
показания, се установява, че общата стойност на недовършените и немонтнирани
изделия от поръчката е 864, 01 лв. и се образува от стойността на: неизвършен
монтаж на врати за гардероб, недоставяни на два броя врати за хладилник и
монтажа им, недоставени врата за съдомиялна и съответно неизвършен монтаж на
същата, недоставени и немонтирана бленда за шкаф, недоставени и немонтиран кант
за кухненски плот, неизвършен монтаж на уреди- хладилник, съдомиялна, кухненски
плот, фурна и абсорбатор, недоставен обков на врати. Съдът кредитира в цялост приетата съдебно- техническа
експертиза, като пълна, обективна и компетентно изготвена.
Изхождайки
от приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема, че
неизпълненото представлява незначителна част от задължението на ответника с
оглед интересите на ищцата. Сравнявайки действително извършеното, както и че
неизпълненото по договора е напълно възможно, не
е станало безполезно, и че задължението не е трябвало да се изпълни непременно
в уговореното време, съдът приема необходимостта от реално изпълнение на
задължението, поради което и развалянето на договора е недопустимо с оглед
разпоредбата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД. Този правен извод се подкрепя и от
практиката на ВКС обективирана в решение № 472/13.09.2010 г. на ВКС по гр.д. №
736/2009 г., III г.о., в което се приема, че преценката за това дали
частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора
следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към
интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от
обективните дадености. При съобразяване изслушаната експертиза се установява,
че в случая неизпълнената част от поръчката е незначителна в сравнение с
поръчаното, изработеното, доставеното и монтираното и е по- малка от 1/5 от
цялото. Отделен е въпросът, че съдът намира, че в случая по отношение на
монтажа на електроуредите и вратите се установи да е налице неизпълнение от
страна на ответника, но по причина за която той не отговаря, тъй като безспорно
от събраните по делото гласни доказателства се установи, че към момента, когато
е извършван монтажа електро уредите не са били налични, като този извод на съда
се подкрепя и от представените от ищцата писмени доказателства. Видно е, че
уредите са били закупени едва през м. юни, а монтажът е извършен през м. април,
от което следва изводът, че е налице хипотезата на чл. 95 ЗЗД, тъй като ищцата
не е дала необходимото
съдействие на ответника, без което той не би могъл да изпълни задължението си в
уговорения срок и по уговорения начин. На следващо място съдът дава вяра на
показанията св. Н.Х.Б.по отношение на обстоятелството, че обкова не е бил
включен в цената, при съобразяване житейската логика и търговските обичаи при
сключване на сделки от този вид, при които в действителност цената на обков
варира в широки граници, което се предопределя от голямата гама на форми,
размери, цветове и т.н., поради което и обикновено се заплаща отделно.
Съгласно правната норма, уредена в чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, възложителят трябва да заплати възнаграждението за
приетата осъществена работа. По аргумент от противното възложителят не дължи
заплащане на уговореното възнаграждение за неизпълнена работа. В настоящия
случай с оглед установеното по- горе изпълнителят не може да претендира
възнаграждение за неизпълнените строително ремонтни работи по процесния договор
за изработка, а само за частично осъществените, които биха били полезни за
поръчващия по аргумент от разпоредбите на чл. 265, ал. 1, пр. 3 и чл. 267, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, а ако последният ги е заплатил авансово, то те подлежат
на връщане при неосъществено правно
основание (арг. чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД). От заключението на вещото лице става ясно каква е
стойността на недовършените и немонтирани изделия от поръчката, но същата не се
претендира в конкретния случай от ищцата. При съобразяване с
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
е обвързан по отношение на обстоятелствата, обосноваващи предявения иск,
представляващи неговото основание и съответно следва да се произнесе само в
обема на търсената съдебна защита.
Предвид изложеното по-
горе съдът намира, че ищцата не е развалила надлежно процесния договор, като за
пълнота следва да се посочи, че не бяха ангажирани доказателства, от които да
се установи, че е направила такова изявление, поради което и искът й за връщане
платената по него сума от 2000 лв. при
отпаднало с обратна сила правно основание следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД
Предвид неоснователността на главния
иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за заплащане
на обезщетение за забава.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следват
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но тъй като такива не се
претендират, нито се представят доказателства да са сторени съдът не следва да
се произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.В.З.. ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адв. З.Н.– САК против А.А.В.
,ЕГН: **********, адрес ***, искове с равно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
55, пр. 3 вр. с чл. 265, ал. 3 и чл. 86 ЗЗД, с които ищцата иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че й дължи сумата от 2000
лева, представляваща заплатено на отпаднало основание възнаграждение по договор
за поръчка, ведно със законната лихва от 16.10.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 311,18 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане, за периода 01.04.2017. до 15.10.2018г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 17.10.2018
г., по гр.д. № 1315, по описа ВРС за 2018г..
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА