Протокол по дело №167/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 205
Дата: 13 октомври 2022 г. (в сила от 13 октомври 2022 г.)
Съдия: Светла Миткова Цолова
Дело: 20222000600167
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 205
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова

Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.
и прокурора К. Ил. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600167 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Подсъдимият жалбоподател Н. А. Д. , се явява лично, конвоиран
от органите на ОЗ „Охрана“ – Бургас.

Явява се назначеният служебен защитник адв. Г. П..

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор С..

В залата присъства адв. Б. П., който на 03.10.2022 г. е депозирал
писмено пълномощно от подсъдимия Н. Д., за да го представлява и защитава
по настоящото дело.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Заявявам, че желая да бъда защитаван само
от адвоката, който съм упълномощил - адв. П.. Отказвам се от по-
нататъшната защита на служебния защитник адв. П..

Съдът, като съобрази изявлението на жалбоподателя подсъдим Н.
Д., намира, че служебният защитник адв. П. следва да бъде освободена от
участие и присъствие в съдебната зала по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
1

ОСВОБОЖДАВА адв. Г. П. от участие като служебен защитник
на подсъдимия Д..

По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални
пречки за това.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отвод на състава на съда и на
секретаря.
АДВ. П.: Няма да правя отвод на състава на съда, на прокурора и
на секретаря.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Няма да правя отвод на състава на съда, на
прокурора и на секретаря.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ. П.: По доказателствата, както и съдът в определението си
при образуване на делото е посочил, че подсъдимият желае да даде
обяснения, моля да му се даде тази възможност.

Съдът ПРЕДОСТАВЯ право на подсъдимия Д., ако желае, да
депозира обяснения по делото, като го уведомява, че има право да откаже да
2
дава обяснения.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Желая да дам обяснения.
Съгласявам се с обвинението, с изключение на това, че
метамфетаминът, който са открили у дома, е с цел разпространение. Този
наркотик е за моя лична употреба. Аз употребявам наркотици. Осъден съм за
шофиране след употреба на наркотици и произвеждам такива в минимални
количества за себе си, т. е. за лична употреба. На въпросната дата наистина
имах уговорка с жената на лицето свид. Вн Ц. - В.П. да й дам наркотик. Тя
настояваше много да й помогна, да й услужа, като й дам наркотик.
Настояваше много за това, като ми каза, че се чувства много зле без
наркотик, че дори не са в състояние да ходят на работа. Отначало не исках да
й дам, но след това тя ме склони. Казах й да изпрати Вн. – мъжът й, за да няма
интрига с приятелката ми, а също и между тях двамата – Вс. и Вн.. Оставих на
Вн. това, което имах. Споделих моя наркотик с него. Оставих му го там до
вратата на двора. Нямахме уговорка за пари. Не знам дали той е оставил
някакви пари. Не съм разбрал дали има някакви пари, оставени за мене.
Впоследствие дойдоха полицаите вкъщи и ме арестуваха. Наистина
съжалявам много, че съм направил тази грешка.
Баща ми наскоро го оперираха от рак. Посещавах го преди това.
Майка ми също беше оперирана от рак и почина. Съжалявам за случилото се.
Обвинявам се много, че не съм бил повече време с майка си. Сега не мога да
прекарам последното време, последните дни на баща ми с него, защото съм
задържан. Бих искал много той да се гордее с мен, но за съжаление направих
така, че да вляза в затвора.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси.
АДВ. П.: Нямам въпроси.

На въпроси на съда:
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Работя като алпинист. Извършвам
ремонтни дейности, правя изолация на сгради, поставям улуци,
хидроизолация също правя. Работя също и зидария. Работя и като общ
работник. Не работя по постоянен трудов договор към фирма. Работя от
време на време, на частно.
Сам си произвеждам наркотика и си го употребявам. Научих се от
информация в Интернет да си приготвям наркотика. Работя тази работа като
алпинист, за да си покривам нуждите. Около 1000 лв. на месец се старая да
изкарам. Когато бях правоспособен да управлявам МПС, беше по-лесно.
Тогава имах договор с общинските проектите, които бяха за саниране, но
след като ме осъдиха за шофиране след употреба на наркотици и имах
3
лишаване от правоуправление, вече не мога да работя тази работа. Малко по-
трудно ми беше след това да си намеря работа и работех само почасово.
Имаше дни когато нямах работа.

АДВ. П.: Представям 3 броя епикризи на неговия баща и едно
решение на ТЕЛК за инвалидност, които моля да приемете преди
приключване на съдебното следствие. Също така за улеснение, представям
писмени бележки, които моля да бъдат отразени в протокола, за да не ги чета
и да не бавя заседанието.

По доказателствата съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА представените от адв. П. в днешно съдебно заседание
писмени доказателства, а именно: Епикриза от Второ Отделение по Гръдна
Хирургия на МБАЛ „Сърце и Мозък“ – Бургас, с приложен резултат от
компютърно-томографско изследване; Епикриза от Клиника по Урология при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – Пловдив; Епикриза от Отделение по Гръдна
хирургия при МБАЛ „Бургасмед“ ЕООД – Бургас и Експертно решение №
1275 от 29.04.2022 г., всички отнасящи се за лицето А.Й.Д.., както и писмени
бележки.

ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното
следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, не поддържам така
депозирания протест на Окръжна прокуратура – Бургас, съответно приемете,
че въззивната жалба е неоснователна, при следните аргументи:
Първо, при постановяване на обжалваната присъда
първоинстанционният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения,
като е изпълнил едно основно свое задължение при постановяване на съдебен
акт. Същият е направил внимателна проверка на всички събрани
доказателства, като е постановил присъда, посочвайки в мотивите си какви
обстоятелства счита за безспорно установени, въз основа на какви
доказателства, събрани посредством различни доказателствени средства и
какви са правните съображения за взетото решение.
4
При така възприета фактическа обстановка, установена на базата
на събраните по делото доказателства, преценявани както поотделно, така и в
тяхната съвкупност и взаимовръзка, в обжалваната присъда, са направени
законосъобразни правни изводи. В подкрепа на тях Бургаски окръжен съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви, които споделям изцяло.
Не приемам доводите, изложени в протеста, че първото
извършено престъпление – това по чл. 354а, ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
че това престъпление е извършено при две отделни деятелности -
разпространение чрез продажба на високорискови наркотични вещества и
държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества, като
се приема, че двете деяния поради обективната и субективна връзка по между
си, съставляват продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
Окръжен съд - Бургас напълно коректно и обосновано е посочил,
че подсъдимият Д. на една дата е реализирал две различни форми на
изпълнително деяние на едно престъпление, като тези обстоятелства не
покриват критерия на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1
от НК. Това би било налице, ако е реализирана една и съща форма на
изпълнителното деяние. Напълно се солидаризирам с този извод, като в
допълнение единствено бих посочила, че за разлика от продължаваното
престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, съставите на престъпленията, които
визират различни форми на изпълнителното деяние, каквото е
престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, така също е относимо и за
престъплението по чл. 339 от НК, са единни, макар и при усложнена
конструкция, позволяваща да бъде осъществена една или повече от тези
форми за постигане на престъпната цел – увреждане на обществените
отношения, защитени от съответния престъпен състав. Касае се за единна
дейност, обхваната от едно решение и субективно отношение на дееца,
свързана с цялостна, независимо от отделните прояви, включени в нея.
Затова, когато различните форми на изпълнителното деяние са осъществени
на една и съща дата, не са налице два от обективните признака на
продължаваното престъпление – касае се за отделни деяния и те да са
извършени през непродължителен период от време. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3/15.02.1971 година на ОСНК.
Намирам за неоснователно възражението от страна на защитата на
подсъдимия пред първоинстанционния съд за допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на доказателства, както за първото, така и
за второто обвинение. Следва да се има предвид, че в настоящия случай са
били събрани многобройни доказателствени материали - показанията на
свидетелите, протоколи за претърсване и изземване, протоколи за оглед на
веществени доказателства и отделяне на представителни проби, заключения
на експертизи, справка за съдимост, както и други писмени доказателства по
делото. В мотивите на постановения съдебен акт са обсъдени подробно
всички тези доказателствени източници поотделно и в съвкупност, обсъдени
5
са противоречията, отговорено е на възраженията на защитата, осъществена е
и подробно обоснована задълбочена доказателствена оценка от страна на
съда, при която първоинстанционният съд е достигнал до категорични изводи
за фактическата обстановка по делото, които изцяло споделям.
Неоснователни се явяват и възраженията на защитата за наличие
на допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
обстоятелството, че съдът е кредитирал показания на свидетели, депозирани в
хода на досъдебното производство, а не изложеното от тях при разпита им по
време на съдебното следствие. В тази връзка следва да се има предвид, че при
оттеглените показания или когато свидетелят твърди, че не си спомня
определени обстоятелства, когато същите са били прочетени по установения
ред при наличие на законовите предпоставки за това, съдът може да даде вяра
или на показанията, дадени по време на досъдебното производство или на
тези, дадени в хода на съдебното следствие, в зависимост от това кои от тези
обяснения в пълна мяра кореспондират с другите събрани и проверени по
делото доказателствени материали. В мотивите на атакуваната присъда се
съдържат задълбочени аргументи защо първоинстанционният съд е
кредитирал показанията на някои от свидетелите, дадени в хода на
досъдебното производство, като изложените доводи изцяло споделям.
Изложени са задълбочени мотиви защо първоинстанционният съд е
кредитирал именно изложените по време на разследването показания на
свидетеля А., които същият не е потвърдил при разпита си по време на
съдебното следствие, по-точно няма спомен, съответно първоинстанционният
съд е съобразил, че показанията на свидетеля в досъдебното производство, са
били дадени в момент, в който той е имал пресен спомен за събитията.
Същите са детайлни и съответстват на останалите доказателства.
От друга страна, напълно обосновано са изолирани други
показания на свидетели, за които се посочва, че нямат конкретна информация
по обвинението и не водят до изясняване на поведението на подсъдимия Д.
на процесната дата, като са относими за предходни периоди, за които няма
обвинение.
По отношение на справедливостта на наложеното наказание,
първоинстанционния съд е съобразил отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства и при спазване на изискванията за
индивидуализация на наказанието.
При определяне размера на наказанието на подсъдимия, правилно
първоинстанционният съд е съобразил, че не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства. Съдът е определил като отегчаващо такова
факта, че подсъдимият е осъждан преди извършване на настоящото
престъпление. Това от своя страна свидетелства за лоши характеристични
данни за лицето и индикация, че в него са формирани навици за извършване
на различни престъпления, в конкретика престъпления по чл. 354а от НК. В
мотивите на присъдата е взето отношение за приложението на чл. 9, ал. 2,
6
както и чл. 93, т. 7 от НК, но обстоятелствата, които могат да подкрепят
тезата за маловажност на случая, която защитата е поддържала и поддържа
във въззивната жалба, са неголямото количество наркотично вещество,
невисоката му стойност, както и младата възраст на подсъдимия. Всички тези
обстоятелства са коментирани от първоинстанционния съд по същество в
контекста на обстоятелства, смекчаващи отговорността на дееца и
обуславящи приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при налагане на
наказанието лишаване от свобода. Извън тях обаче има и други
обстоятелства, които са пречка за реализация на исканата преквалификация. В
тази категория попада и обремененото съдебно минало на осъдения.
Съответно правилна е констатацията за наличие на
предпоставките на чл. 23 от НК, поради което съдът е наложил като общо
наказание за двете престъпления по-тежкото наказание.
При съобразяване на горепосочените отегчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на смекчаващи такива, намирам наложеното му
наказание за съответно на извършените престъпления и достатъчно за
постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Не намирам
основание за увеличаване на наказанието, което е поискано с депозирания
протест на Окръжна прокуратура - Бургас.
На последно място, по отношение на веществените доказателства,
намирам, че в случая се касае за техническа грешка при изписването от
страна на съда по отношение на двете везни, тъй като същите са отнети в
полза на държавата на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, като средство и
предмет на престъплението, като в последствие в присъдата същите се
връщат на подсъдимия Д. след влизане на присъдата в сила. Действително би
следвало да бъдат отнети в полза на държавата и тези везни, а в частта
относно връщането им на подсъдимия, присъдата следва да бъде
отменена.
При така изложените обстоятелства, намирам, че на основание чл.
338 от НПК, следва първоинстанционната присъда да бъде изцяло
потвърдена.
Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия акт.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам въззивната
жалба частично, по отношение на оплакванията за неприложение на
института по чл. 9, ал. 2 от НК, за част от изпълнителното деяние и чл. 55, ал.
1, т. 1 по отношение на другите престъпления. Аргументите съм изложил в
писмени бележи много подробно. Намерил съм опора в конкретна съдебна
практика, включително и на Бургаския апелативен съд, така че няма да ги
повтарям, но естествено трябва да маркирам това, което съм написал.
Първо, искам да помоля съда, да измени атакуваната присъда на
основание чл. 337, ал. 1, т. 1 и алтернативно т. 2 от НПК. Какво имам
7
предвид.
Обвинението се състои от два пункта, първият е с две
изпълнителни деяния. Едното е за разпространение, другото е за държане с
цел разпространение. По отношение на втория подпункт – държане с цел
разпространение, намирам присъдата за постановена в явно несъгласие с
разпоредбата на чл. 303 от НПК, на базата на предположения. Защо? Защото
съдът в мотивите аргументира целта на държането с три обстоятелства, първо
- конкретното предходно поведение на подсъдимия, който часове преди това
е продал, второ - показанията на двама свидетели – К. и А., трето - с много
общия израз, че до този момент не са били събрани доказателства, които до
доведат съда до друг правен извод, т. е. да докажат друга цел на държането,
което е абсолютно неправилно. По всеки един от тези мотиви на съда съм
изложил аргументи. Само ще спомена, че има едно решение, което съм
цитирал неколкократно на Върховен съд и отново ще си позволя да Ви насоча
вниманието към него, това е Решение № 14/2020 г. по дело № 1174/2019 г. на
Второ НО, което дава отговор на всички мои възражения. Само че както е
практиката на ВКС, в случай, когато установи някаква нередност в
проверявания въззивен съдебен акт, приема, че е налице процесуално
нарушение. В това решение по съвсем идентичен казус, съдът е приел, че е
налице съществено процесуално нарушение. Защо? Защото въззивният съд и
първоинстанционният съд не са приложили института на чл. 9, ал. 2 от НК за
три грама също такъв наркотик - метамфетамин. Тук говорим за един грам
метамфетамин продаден и за 0.38 гр., държани с цел разпространение. Аз
държа за приложение на института по чл. 9, ал. 2 на това поддеяние –
държане с цел разпространение, защото става въпрос за изключително нисък
размер като количество и ниска стойност на предмета на престъплението.
Известна е практиката на Върховния съд. Ще цитирам ТР №
113/1982 г. по приложението на чл. 9 от НК. То е доста старо, но е принципно
и няма промени в мисленето на съда от онзи момент до настоящия, а то е
следното:
Чл. 9, ал. 2 от НК е обща разпоредба, тя е в общата част на
Наказателния кодекс и се отнася както за привилегировани, основни, така и за
квалифицирани състави на престъпления. Така че в тези случаи трябва просто
да се прецени дали случаят е малозначителен или засягането на защитените
обществени отношения е много ниско. Какво имам предвид, като искам
приложение на института по чл. 9, ал. 2 от НК за тези 0.38 части от грама
наркотик, да бъде приложен този институт. Обяснил съм го подробно в
писмените бележи, но ще добавя следното:
Принципно, родовият обект на защита, на този вид престъпления е
общественото здраве. Когато предметът на престъплението е в изключително
ниски граници като размер, като стойност и количество, тогава съвсем
логично следва изводът, че възможността за засягане и застрашаване на тези
защитени от нормите на раздел III от НК деяния - употребата на наркотици и
8
производството им, е много ниска. Колкото е по-малко количеството
наркотик, толкова е по-ниска и вероятността да бъдат застрашени тези
обществени отношения, които са защитени с нормите на раздел III-ти от НК.
От тук следва и изводът, че логично е да бъде приложен този институт по
чл.9, ал.2 от НК и по отношение на тези 0.38 гр. наркотик, които подсъдимият
държи. Днес чухте, че има и друга цел на държането - за лична употреба. Пак
ще се върна на това решение, което Ви цитирах, защото то включва всички
елементи от моите възражения.
Правилно е прието в предходен казус, в едно дълго решение, но и
в това, че нищожното количество наркотик не може да формира дози за
разпространение. Не може да се извежда правен извод за държане с цел
разпространение, след като това количество не може да бъде материално
дозирано в някакви обеми, които дават възможност да бъдат разпространени
било чрез продажба, чрез дарение или замяна. Това са изпълнителни форми
на разпространение на наркотик.
И още един аргумент. Същият този свид. Ц., който е купил този
грам от подсъдимия, няколко часа по-рано е бил заловен от полицията в
Царево. Образувано му е било дело по чл. 354а, ал. 3 от НК и прокурорът за
това, че става въпрос за един грам наркотик, е приложил института на чл. 9,
ал. 2 от НК, за същия този грам наркотик говорим, само че който вече се
държи то друго лице – свид. Ц.. Така че това е още един аргумент, че
съдебната практика споделя, или аз споделям по-скоро изводите възприети от
съдебната практика, че нищожното количество наркотик има по-малка
вероятност да застраши обществените отношения, които са защитени със
съставите по чл.354а от НК.
Искам да маркирам и друго искане - това за приложение
института по чл. 55 от НК за първото поддеяние, по първия раздел от
обвинението – разпространение на наркотично вещество. Дали е получил
пари или не подсъдимият, е без никакво правно значение, защото той е
отчуждил това количество и приемаме, че е налице разпространение, още
повече, че той днес направи признание за това. Аз ще отворя едни скоби и ще
Ви кажа, че се позовавам на практика на БАС, постановена частично в този
състав, съвсем прясно решение отпреди няколко месеца, което приема, че
признаването на вина пред въззивния съд, който е инстанция по същество, т.
е. по фактите, следва да се цени като смекчаващо вината обстоятелство и това
е довело до сериозно намаляване на наказанието. По този пункт със същия
аргумент, който изложих преди малко, моля съда да приложи института на чл.
55, ал 1 от НК. Става въпрос за един грам разпространен наркотик. Същият
този грам е прието, че удовлетворява изискванията на чл. 9, ал. 2 НК по друго
досъдебно производство № 20/2021 г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО –
Царево, така че там изискванията въведени в практиката на Върховния съд за
приложението на този институт, са за наличие на изключителни или
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и кумулативно, подчертавам,
9
да е налице и преценката, че и най-ниското предвидено в закона наказание ще
се окаже несъразмерно тежко. Тук тази преценка, ако я направим
кумулативно, не се връзва дори и минималното наказание от 5 години с
предмета на престъплението, с процесуалното поведение на подсъдимия и с
това, което казах преди малко, степента на застрашаване на обществените
отношения, защото заплахата и нарушаването на личното здраве чрез
употреба на тези наркотици, е право на личен избор.
Всеки сам решава дали да застрашава собственото си здраве или
не с употребата на наркотици. Проблем за обществото е когато тръгнат да се
разпространяват тези наркотици. В случая се вижда, че става въпрос за едно
много нищожно количество наркотик, дадено на приятел, при което не е ясно
дали е продажба, дарение или просто замяна, с последващо връщане и т. н.
Подсъдимият призна това престъпление, поради което моля съдът да прояви
необходимото снизхождение към него, прилагайки този институт.
И трето, по отношение на втори пункт от обвинението -
държането на прекурсори. От всичките вещества, които са иззети от дома на
подсъдимия, само едно вещество е прекурсор, това е червеният фосфор.
Йодът го има във всяка аптека. Какво липсва обаче? Липсва един основен
елемент от химическата формула, за бъде приготвено веществото
метамфетамин или както казва свидетелят Ц. – пико. Това е ефидрин или
псевдоефидрин. Той също се съдържа в много лекарствени средства, дори в
Парацетамола, в Грипекс Макс, какви ли не още лекарства. Всички
нестероидни противовъзпалителни средства съдържат ефедрин и
псевдоефидрин, но липсата му препятства възможността да влезе в химическо
съединение червения фосфор с йода. Не отричаме, че подсъдимият държи
прекурсор, това е факт, но обстоятелството, че веществата, които са иззети от
дома му, не са годни да създадат общественоопасния продукт - наркотика, е
изключително смекчаващо вината обстоятелство и дава основание за
приложение на института по чл.55, ал. 1, т.1 от НК.
Още едно искане имам. Има практика на Върховния съд, която
съм цитирал. Ако Вие уважите искането за приложение на института по чл.
55 от НК за тези наказания, за трите изпълнителни деяния, това следва да се
отрази и на глобата. Докладчикът зададе въпрос какви са доходите на
подсъдимия, който отговори. Мисля, че при заявените от него доходи, би
могло с половината да бъде намален размерът на глобата, минимумът, който е
наложен, защото той в по-близка степен би кореспондирал с финансовите
възможности на подсъдимия.
И накрая ще взема отношение по протеста. Присъединявам се към
становището на прокурора, че протестът е неоснователен, защото деянията,
първите две имам предвид, не могат да бъдат обединени при хипотезата на
чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като става въпрос за различни изпълнителни деяния,
по които са предвидени самостоятелни наказания и в този смисъл няма какво
да се коментира.
10
По отношение на възраженията за веществените доказателства,
действително не е ясно написано в диспозитива на присъдата. Може би
докладчикът е повторил, конфискувайки материалите, които са забранени за
притежаване или са предмет на престъпление, с торбичките. Очевидно е, че
има предвид връщане само на опаковките, което за мен е без правно значение.
Предоставям на съда в тази насока, ако реши да изменя присъдата, да я
измени. Представих писмени бележки, които поддържам.

Съдът предоставя право на ЛИЧНА ЗАЩИТА НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ Н. А. Д. : Присъединявам се напълно
към казаното от адв. П..

Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. А. Д.: Моля
за намаляване наказанието по присъдата. Искам да обещая, че няма да
посегна повече към наркотици, нито да произвеждам, нито да употребявам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.10 часа.


Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11