Р Е Ш Е Н И Е
№ 1294 /10.11.2022 година,
град Бургас,
Административен съд –
Бургас, XXIV-ти състав, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Нели Стоянова
при секретаря Димитрина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 962 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Ф.Ф.Ф., с ЕИК **********, с адрес ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-4332-000767 от 18.02.2022 година
на И.Й.- полицейски инспектор отдел „Пътна полиция” към СДВР, с която спрямо
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП - „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“,
като са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № ****.
В жалбата се твърди, незаконосъобразност
на заповедта за налагане на ПАМ поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че не е осъществен
състава на никоя от хипотезите на чл.171, т.2а, от ЗДвП, тъй като те визирали случаите в
които МПС се управлява от неправоспособни водачи и такива лишени от
правоспособност, а настоящия случай не бил такъв. Излагат се съображения, че
жалбоподателя е правоспособен водач и притежава валидно СУМПС издадено от
Великобритания със срок на валидност до 28.10.2024г. Жалбоподателят твърди, че притежава
СУМПС издадено в РБългария и това, че същото е с изтекъл срок на валидност не
го приравнява на липса на такова. Алтернативно сочи маловажност на случая. Иска
отмяна на акта.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваната заповед. Ангажира
доказателства. Представя писмени бележки. Не претендира разноски.
Ответникът по
жалбата – И.Й.-
полицейски инспектор отдел „Пътна полиция” към СДВР, не се явява и не изразява
становище по жалбата. Представя административната преписка.
След като съобрази
наведените в жалбата основания за оспорване на административния акт, събраните
по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е
образувано след изпращане на делото по подсъдност от Административен съд –
София град.
С обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца”. Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено
обстоятелството, че Ф.Ф. в качеството си на собственик на МПС „БМВ” 520 Д, с
рег.№ ****, на 06.02.2022 година, около 14:44
часа в град София по бул.”Петко Ю.Тодоров” с посока на
движение от ул.”Бяла Черква” към бул.”България” го управлява с чуждестранно
СУМПС, което не е издадено от държава - членка на ЕС или от друга държава - страна
по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария, без
да е подменено след пребиваване в Р. България повече от три месеца. Прието е,
че виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
При извършена справка на
водача е установено че българското СУМПС на водача е с изтекъл срок на
валидност на 16.12.2015 г. За установеното административно
нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП против Ф.Ф. е издаден АУАН серия GA, № 367126/0602.2022г.
Посочения за нарушител Ф.Ф. е подписал АУАН без
възражения.
Въз основа на констатациите по АУАН била издадена
заповед № 22-4332-000767
от 18.02.2022г. на И.Й.- полицейски инспектор отдел
„Пътна полиция” към СДВР, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка на осн. чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП -
„прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“, като са отнети
СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели № ****.
Като доказателство за компетентност от ответника
са представени Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на
вътрешните работи, с която са определени областните дирекции на Министерството
на вътрешните работи, като служби за контрол по смисъла на чл. 165 ЗДвП, както и Заповед № 513з-1618/26.02.2018г. на Директор СДВР, с която е делегирана компетентност на
издалия оспорената заповед орган – инспектор отдел „ПП” към
СДВР.
По делото е представен превод на заверено копие от
свидетелство за правоуправление от Великобритания, със срок на валидност 28.10.2024г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При преценка законосъобразността на оспорения
административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава
само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
При така вменената на съда от закона служебна
проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от
обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.03.2022 г., като административния
орган е посочил, че няма данни кога жалбата е депозирана пред него, поради
което съдът приема, че същата е подадена в срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и т.7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Със заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. Министъра на
вътрешните работи е определил областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, като служби за контрол по
смисъла на чл. 165 ЗДвП. Въз основа на посочената заповед
Началника
на СДВР със Заповед № 513з-1618/26.02.2018г. е делегирал компетентност на издалия оспорената заповед
орган - полицейски инспектор в отдел „ПП” СДВР. В този смисъл,
процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите
правомощия.
Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни
основания за издаване на акта.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
като аргументите за този извод на съда са следните:
Сочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП „Българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната“ предполага актосъставителят и административния
орган да посочат по ясен и недвусмислен начин следните релевантни за състава на
нарушението факти: датата, срокът на валидност и държавата на издаване на
СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на РБългария.
Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които
случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се установи дали при
проверката извършена на водача на 06.02.2022 г. на посоченото в АУАН и ПАМ
място същият е управлявал МПС с чуждестранно СУМПС повече от три месеца след
влизането му в РБългария.
Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и издадената въз
основа на него ПАМ се установява, че водачът Ф. е управлявал МПС с чуждестранно
национално свидетелство (образец Великобритания), без да е посочено кога е
издадено същото, каква е валидността му и най-вече кога жалбоподателя е влязъл
в страната, за да се прецени дали към инкриминираната дата – 06.02.2022 г.
последният е управлявал със съответното чуждестранно национално свидетелство
повече от три месеца след влизането му в страната.
В случая е налице сериозен пропуск при описването на релевантни и
съставомерни обстоятелства, както в текста на наложената ПАМ, така и в текста
на АУАН, което представлява процесуално нарушение по смисъла на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, и което възпрепятства
възможността на нарушителя да разбере въз основа на какви точно факти се
приема, че е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира адекватно защитата си.
На следващо място, съдът намира за необходимо да посочи, че по делото от
страна на административния орган не бяха представени никакви доказателства,
които да установят на коя дата българският гражданин Ф. е влязъл в страната, за
да се прецени дали същият е управлявал към датата на проверката 06.02.2022 г. с
издаденото му от Кралство Великобритания СУМПС повече от три месеца след
влизането му в страната. В този смисъл не са налице категорични доказателства
за осъществено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
При преценка на материалната законосъобразност на
заповедта, съдът взе предвид следното:
Нормата на чл.171 от ЗДвП
предвижда, че ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите
ПАМ. Заповедта има характер на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и съгласно чл. 172 ал. 5
обжалването е по реда на АПК.
Съгласно приложимата
редакция на нормата на чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП /ДВ бр. 2 от 2018 г., в
сила от 3.01.2018 г./, на каквото правно основание е
издадена процесната ПАМ, - за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай, единствените релевантни факти,
които са предпоставка за законосъобразно налагане на процесната ПАМ са два –
заповедта да има за адресат собственика на МПС и МПС да е управлявано от лице,
което не притежава валидно свидетелство за управление на МПС.
Посочената за нарушена разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗДвП, е приложима във връзка с разпоредбата на чл. 161 ЗДвП, уреждаща кога едно СУМПС,
издадено в друга държава е валидно на територията на Р. България. Следователно
основният спорен момент в настоящото производство е относно валидността на
СУМПС, издадено от Великобритания на територията на РБългария.
Не е спорно по делото, че на посочените в АУАН дата, час
и място Ф. е управлявал собствения си лек автомобил.
От събраните по делото доказателства обаче не може да се
приеме за безспорно установена другата кумулативно предвидена предпоставка за
прилагане на ПАМ, а именно управлението на автомобила от жалбоподателя, без
последният да притежава съответното свидетелство за управление – така, както е
записано в АУАН серия GA, № 367126/0602.2022г.
От жалбоподателя е представен по делото документ издаден от Великобритания с
надпис „Driving Licence“ с № FILIP801247FF9BA 32 с превод на български език към
него. Видно от превода на документа, същият представлява „Свидетелство за
управление на МПС“ с отразено в него дата на издаване – 07.06.2017г. и дата на
валидност – 28.10.2024г.
При така представените доказателства, съдът намира за опровергана верността
на изложеното в АУАН серия серия GA, № 367126/0602.2022г. обстоятелство, че на дата 06.02.2022 г.
жалбоподателят Ф. е управлявал лекия автомобил, без да притежава свидетелство
за управление на МПС, респективно е бил неправоспособен водач по аргумент от чл. 162, ал.2 от ЗДвП. Установява се, че същият към тази дата е
притежавал валидно до 28.10.2024 г. Свидетелство за управление на МПС, издадено
от Великобритания, даващо му право да управлява МПС, включително леки
автомобили. Безспорно се установява от доказателствата също, че това
свидетелство („Driving Licence“)
жалбоподателят е представил пред мл.контрольор при СДВР, отдел „ПП“ на датата,
на която е установено да е управлявал автомобила – 06.02.2022 г.
Отделно от горното, видно от приложеното към материалите на делото копие от
СУМПС (Driving Licence), издадено от Обединено Кралство Великобритания, същото е
издадено на Ф. на 07.06.2017 г. и валидно до 28.10.2024 г. Към датата си на
издаване посоченото СУМПС се явява издадено от държава – членка на Европейския
съюз, поради което за него не важи тримесечното задължение по смисъла на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в ЗДвП липсва разпоредба, която
изрично да урежда статута на тези СУМПС, след датата на излизане на Обединено
Кралство Великобритания от ЕС-31.01.2020г.
С оглед изложеното настоящия състав счита, че
презумптивната доказателствена сила на АУАН е опровергана, и по делото не се
представят никакви други доказателства, от които да се направи заключение за
верността на посочените в ЗППАМ обстоятелства.
Поради това и към момента на издаване на обжалваната заповед не са били
налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на ПАМ. Наложената на
жалбоподателя ПАМ подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с
материалноправните разпоредби.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в
необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за
издаването й, но при съществени процесуални нарушения и в несъответствие с
материалния закон, поради което същата е незаконосъобразна. С оглед на
изложеното, жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Ф.Ф.Ф., с ЕИК **********, с адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-000767 от 18.02.2022
година на И.Й.- полицейски инспектор отдел „Пътна полиция” към СДВР.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: