Решение по дело №437/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1766, [улица], представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Ш. и от прокурист М. И. В., чрез юрисконсулт И. Б. срещу решение № 142/15.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 173/2024 г. на Районен съд – Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдено решение поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил възраженията за липса на потребителско качество на кредитополучателя по договора за кредит, във връзка с който е наложена имуществената санкция от КЗП. Посочва се, че съдът неправилно приема, че НП е издадено в законоустановения срок. Навеждат се доводи, че съдът не е отговорил задълбочено и обосновано на всички релевирани възражения от страна на банката, като съдът изобщо не е обсъдил доводите във връзка със сключения с кредитополучателя договор и не отчита стриктното изпълнение от страна Банката на изискванията на ЗПК за изчисляване на общо дължимата сума и на ГПР при определени допускания, посочени изрично в Приложение №1 към чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди се, че информацията, която банката е представила е коректна и не е подвеждаща, защото действително такса за първата година не е била начислявана и събирана. Излагат се аргументи, че прилагането на законоустановени допускания при изчисляването на общата дължима сума и ГПР в договора за кредит не може да се третира като представяне на невярна и подвеждаща информация от банката, както и че изпълнението на законови задължения не може да съставлява нарушение на закона, поради което не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Посочва се, че не е осъществен състава на посочените като нарушени правни норми на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68в от ЗПП. Твърди се, че със сключения договор се регламентират конкретните правоотношения между търговеца и клиента и поради това е неправилно съдържанието на който и да е договор, сам по себе си, да се счита за вид търговска практика по смисъла на ЗЗП. Релевират се основания, че цялостното представяне в интернет пространството на информацията за пакетна програма „Моето семейство“ не дава основание да се направи извод, че средният, сравнително наблюдателен и предпазлив потребител не би могъл да разбере информацията относно условията и сроковете, при които би могъл да ползва предложението по нея и би могъл да бъде заблуден. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, се представлява от юрисконсулт И. Б., която поддържа жалбата и изложените в нея аргументи.

Ответникът по касация – Главен юрисконсулт в РД Русе към Комисия за защита на потребителите представя писмено становище чрез юрк. Д. Ц., с което оспорва жалбата и счита, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно. Посочва, че районния съд е обсъдил подробно всички доказателства и доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение. Счита, че липсват и не се установяват по никакъв начин допуснати от съда съществени и/или несъществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, обуславящи логичната последица на отмяна на постановения правораздавателен акт. Навежда доводи, че нарушението не е маловажен случай, тъй като не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от останалите постъпки от този вид, както и че не са налице доказателства, при анализа на които да се достигне до извод за по-ниска тежест на поведението на търговеца. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Претендира разноски в размер на 150 лева. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на касатора.

В съдебно заседание ответникът – Главен юрисконсулт в РД Русе към Комисия за защита на потребителите, не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че съдът е приложил необходимите, изискуеми от закона, действия за изясняване на обективната истина, отговорил е на всички направени искания и възражения и при постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения на материалните и процесуалните правила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № Р - 004373 от 02.01.2024 г. на И. Р. М. – главен юрисконсулт в Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, оправомощен със заповед № 988/08.11.2023 г. на Председателя на КЗП, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на „Юробанк България“ АД гр. София е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 / две хиляди/ лева за нарушение по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в от ЗЗП, затова че на 16.02.2023г. „Юробанк България" АД с ЕИК ********* използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от банката информация в договор за предоставяне на банкови услуги по програма „Моето семейство“ на физически лица, ползващи кредит по програма „Welcome“ от 16.02.2023г. и в сайта на дружеството [интернет адрес] е невярна и подвеждаща.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото, като е обсъдил събраните доказателства, от които, включително свидетелски показания безспорно е установено, че на 16.02.2023г. „Юробанк България“ АД използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, тъй като предоставената от банката информация в договор за предоставяне на банкови услуги по програма „Моето семейство“ на физически лица, ползващи кредит по програма „Welcome“ от 16.02.2023г. и в сайта на дружеството: [интернет адрес] е невярна и подвеждаща и тези мотиви на основание чл. 221 ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция и съдът препраща към тях.

Правилен е изводът за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователни и несъстоятелни всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. АУАН е съставен от служител на КЗП, а НП е издадено от гл. юрисконсулт на КЗП, които са оправомощени от председателя на КЗП съгласно чл. 55, ал.1 ЗПК, видно от приложените по делото заповеди. В случая нарушението се доказва категорично от събраните писмени доказателства, в това число и от съставените протоколи за проверка, свидетелските показания не са решаващи, но същите потвърждават писмените доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики. В чл. 68г, ал.4 от ЗЗП е посочено, че нелоялни търговски практики са и заблуждаващите такива по чл. 68д - чл. 68к от ЗЗП. Чл. 68д, ал.1 ЗЗП посочва, че търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика.

Основният фактически състав на нелоялната търговска практика изисква кумулативно наличието на три елемента: първо, да е налице търговска практика, свързана с предлагането на стока или услуга; второ, тази практика да противоречи на изискването за добросъвестност и компетентност; и трето, да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, като е правилна преценката на административно- наказващия орган, че са налице и трите елемента. Наличието на невярна и подвеждаща информация за предлагане на пакетна програма, без такса за първата година може да е основание потребителят да вземе решение да сключи договор за тази програма, което не би взел без прилагането на практиката. Освен това при ползване на няколко кредитни продукта потребителят даже не би забелязал, че е начислена такса и за първата година.

Дали таксата е била събирана от банката през първите 12 месеца, е ирелевантно в случая, доколкото категорично се установява, че същата е била включена в договора за кредит, като дължима такса – 7,85 лева за 120 месеца или общо 942 лева, а не за 108 месеца, както се твърди, че се дължи от касатора /7,85 лева за 108 месеца или 847,80 лева/.

Наложеното наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева е в минималния размер, като правилно е индивидуализирано с оглед тежестта на конкретното нарушение и не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по-ниска степен на обществена опасност.

По тези съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

При този изход на делото на основание чл. 63д ал.4 в полза на Комисия за защита на потребителите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, което е своевременно претендирано.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/15.03.2024 г., постановено по а.н.д. № 173/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД – гр. София да заплати на Комисия за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за касационната инстанция.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.