РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Девня, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200228 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба
на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Методи Попов“№22А, представлявано от П. Д.
П., чрез проц. представител – адв. Св. Ж. срещу Наказателно постановление
№ 79/23.07.2021 г., издадено от с.д. Директора на Териториална дирекция
„Северна Морска“ в Агенция „Митници“ /с ново наименование
Териториална дирекция „Митница Варна“/, с което на въззивника за
нарушение на чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл.
234 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 1 063, 58 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите
публични държавни вземания.
Въззивникът намира издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно, поради което счита, че следва да бъде
отменено. Твърди, че нарушението, за което е санкциониран не е доказано по
безспорен начин, тъй като от стоките, предмет на конкретния внос не е
вземана проба, а извода на митническите органи, че същите са идентични със
1
стоки по друг внос, осъществен от него е произволен. Излага, че наказващия
орган неправилно е променил тарифната позиция на процесните стоки, като
се е позовал на отменена разпоредба и при неправилно и разширително
тълкуване на правилата за тарифно класиране на стоките. На тези основания
моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
В с.з., въззивникът се представлява от редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата и исканията, изложени в
нея.
Въззиваемата страна - ТД „Митница Варна”, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна. Последният счита, че от
събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал безспорно
се установява извършването на митническо нарушение, че
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
правилно, поради което моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди в тяхна полза
юрисконсултско възнаграждение. Прави вързажение за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
РП - Варна, редовно призована, не изпраща представител за участие
в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 26.10.2019 г. на Пристанище „Варна - Запад“ с м/к „***”
пристигнал контейнер с № ***, натоварен с общо 23 407, 78 бруто кг.
„хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“ с получател “Милки Груп
Био“ЕАД.
На 19.11.2019 г. за част от стоката, вложена в контейнер с №
DFSU1519777 е подадена митническа декларация за поставяне под режим
„допускане за свободно обръщение“, регистрирана в митническата
информационна система под: МРН № *** /19.11.2019 г., с получател на
стоката дружеството въззивник и износител: FGV 1ГГСО SDN BIID, М..
Стоката била описана в е/д 6/8 като „хидрогенирана палмоядкова
мазнина SCO 35, 500 колета х 20 кг нето тегло“, с деклариран код по ТАРИК
**********, със ставка на мито по отношение на трети страни 10, 90%,
2
държава на произход Малайзия. За стоката били начислени държавни
вземания в размер на 1 894, 27 лв. мито по отношение на трети страни и 3 887,
89 лв. ДДС.
Повече от година по – късно - на 25.01.2021 г. по митническа
декларация с MPH *** с получател “Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК *********,
износител „FGV IFFCO SDN BHD, Малайзия“ от стоката описана в е/д 6/8
като „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“, с деклариран код по
Тарик ********** била взета проба за проверка на тарифно класиране, която
била изпратена за изследване Централна митническа лаборатория с писмо №
32-31919/29.01.2021 г.
По постъпилата заявка в ЦМЛ била изготвена Митническа
лабораторна експертиза /МЛЕ/ според която пробата представлява твърда,
бяла, гладка маслена маса, която при стайна температура /25°С/ не преминава
в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. При
проведените анализи в стоката се открива наличие на емулгатор —
сорбитанов естер, който се добавя в мазнините като модификатор на
кристалната структура.
На 07.04.2021 г. било изготвено становище на Дирекция
„Митническа дейност и методология“, според което въз основа на
експертизата, стоката се охарактеризира като препарат - хидрогенирано и
текстурирано, чрез добавка на емулгатор палмистово масло. На основание
правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на Комбинираната
номенклатура (КН) и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната
система за описание и кодиране на стоки позиция 1517, стоката се класира в
код 1517 90 99 на КН, различен от декларирания. Съгласно състава на
продукта, същият попада в обхвата на код по ТАРИК 1517 90 99 90, със
ставка на митото по отношение на трети страни 16 %. Стоката не се класира в
декларирания в митническата декларация код от позиция 1516 „Животински
и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно
хидрогенирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или
елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин“, тъй като е
претъпяла по-напреднала от допустимите за тази позиция обработка -
смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната
структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.
3
Предвид заключението на МЛЕ и така даденото становище на
Дирекция „Митническа дейност и методология“ бил достигнат извод за
осъществено на 19.11.2019 г. от въззивника митническо нарушение,
покриващо признаците на състава по чл. 234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците,
изразяващо се в невярно деклариране на тарифния код на стоките, довело до
частично избягване на заплащането на дължимите публични държавни
вземания.
С писмо изх. №32-116958 от 12.04.2021 г. управителят на
дружеството – въззивник бил поканен да се яви в тридневен срок в сградата
на МП „Варна запад“ за даване на обяснения по случая и съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. Тъй като управителят или
негов представител не се явил в указания срок, на 22.04.2021 г. в негово
отсъствие срещу дружеството бил съставен АУМН за нарушение на чл. 234
ал. 1 т. 1 от ЗМ при условията на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН.
Срещу така съставения акт в законоустановения срок постъпило
писмено възражение от въззивника, което било прието от административно
наказващия орган за неоснователно и било издадено атакуваното пред съда
наказателно постановление. В него, позовавайки се на чл. 190 § 1 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9
октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и
Решение на СЕС по дело N С-571/2012 г. наказващия орган приел, че
резултатите от МЛЕ са валидни и за стоката по МРН № ***/19.11.2019 г. ,
доколкото е доказана идентичност на стоките - същото наименование, същия
износител и получател.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на всички гласни и писмените доказателства, събрани
по делото, които анализирани поотделно и в своята съвкупност не налагат
различни изводи относно фактологията на събитията, довели до издаването на
обжалваното наказателно постановление. Приетата за установена фактическа
обстановка не се оспорва от въззивника, като последният оспорва
направените от митническите органи изводи за невярно деклариран тарифен
код на внесената стока.
Въз основа на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът, прави следните изводи:
4
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения 7 дневен срок от
легитимирано чрез правния си интерес лице, поради което е приета от съда за
разглеждане като допустима.
Относно компетентния орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 231 от Закона за митниците – Директора на ТД „Северна
морска“, овластен с това правомощие от Директора на Агенция „Митници”
със Заповед № ЗАМ - 42/32-8714 от 07.01.2019 г.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира, че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере за какво нарушение се ангажира административно
– наказателната му отговорност. Спазена е процедурата за издаването им,
регламентирана в ЗАНН. Възражения за допуснати в хода на проведеното
административно – наказателно производство съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото му на защита не се правят от
въззивника.
Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление:
В разглеждания казус, основният спорен въпрос е естество на
внесената на 19.11.2019 г. от въззивника стока, декларирана от него като
„хидрогенерирана палмоядкова мазнина” с код по Тарик **********.
Административнонаказващия орган е издал обжалваното наказателно
постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ и
становището на отдел „Митническа дейност и методология“. В тях е
застъпено твърдението, че стоката н есе класира в декларирания в
митническата декларация код от позиция 1516, тъй като е претърпяла по –
напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емугатор,
5
имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото
масло, т.е. да го текстурира. Митническите органи са се позовали в
становището за промяна на така декларирания тарифен код като неправилен
на извършено изследване на „идентична стока”, предмет на друг внос,
осъществен от въззивника повече от 1 година по – късно - на 25.01.2021 г.
Няма спор по делото, че от процесната стока не са вземани проби, респ.
такива не са изследвани.
АНО е преценил, че резултатите от така извършената МЛЕ са
приложими и към идентична стока, внесена от възизивното дружество почти
година по - рано, чието вдигане е било разрешено. В издаденото наказателно
постановление е мотивирал становището си за „идентичност на стоките” с
еднакви наименование, вносител и износител Приемайки, че Решение на СЕС
по дело N С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент N
2913/92 г. на ЕС е приложимо и към разпоредбата на чл. 190 § 1 от
действащия Митнически Кодекс, приет с Регламент N 952/2013 г. на ЕС.
Подобно разбиране не се споделя от настоящия съдебен състав, доколкото
извършеното от СЕС тълкуване е на отменена правна норма, още повече, че в
новия Митнически Кодекс няма разпоредба, която да е аналогична с текста на
чл. 78 от стария Митнически Кодекс /отм./ Текстът на чл. 190 § 1 от
регламент N 952/2013 г. на ЕС гласи, че: „Когато обект на проверката или
вземането на проби са само част от стоките, обхванати от митническа
декларация, резултатите от частичната проверка или от анализа или
изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки, обхванати от
тази декларация.“ Цитираната разпоредба е ясна и според същата това
правило може да се приложи само за количества, които са взети от една
митническа декларация.
С оглед горното, обжалваното Наказателно постановление се явява
недоказано по отношение твърдението на митницата за вида на стоката по
процесната митническа декларация, тъй като извършеното изследване от
ЦМЛ е за стоки по друга декларация, регистрирана почти година по – късно.
Административно - наказателния орган е издал обжалваното
постановление изцяло на базата на експертиза, направена в ЦМЛ и становище
на отдел „Митническа дейност и методология“ в ЦМУ, в които е застъпено
твърдението, че поради наличието на „текстуриране” на стоките, същите не
6
могат да се класират в деклараната тарифна позиция. Така нареченото
„текстуриране“ е упоменато само и единствено в Обяснителните бележки към
Хармонизираната система /ОБХС/, които не се нормативен акт според
трайната национална и европейска съдебна практика. В тази връзка, Съдът на
ЕС с Решение на от 18 май 2011 г. по дело Delphi, С- 423/10, EU:C:2011:315,
точка 23 е приел, че в интерес на правната сигурност и улесняването на
проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по
правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства,
определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или
главите. Според точка 24 от същото решение, Обяснителните бележки към
КН, изготвени от Европейската комисия, и тези към Хармонизираната
система за определяне и кодифициране на стоките, изготвени от Световната
митническа организация, имат съществен принос за тълкуването на обхвата
на различните тарифни позиции, без обаче да имат задължителна правна сила
/в този смисъл и Решение от 12 май 2016 г. по дело Toorank Productions,
съединени дела С-532/14 и С-533/14, EU:C:2016:337, точки 34 и 36/. С
Решение на СЕС от 19 октомври 2017 г. по дело Lutz, С- 556/16,
EU:C:2017:777, точка 40 и Решение от 17 март 2016 г., Sonos Europe, C-84/15,
EU:C:2016:184, точка 33 е прието, че ОБХС представляват важни способи за
гарантиране на еднаквото прилагане на общата митническа тарифа и като
такива могат съществено да допринесат за нейното тълкуване, но нямат
задължителна сила. Съгласно Решение на СЕС от 27 ноември 2008 г., ., M., С-
403/07, EU:C:2008:657. т. 48 „обяснителните бележки към същата
комбинирана номенклатура не могат да променят обхвата на тарифните
позиции от същата комбинирана номенклатура”. Съдържанието на
обяснителните бележки трябва да отговаря на разпоредбите на КН и не би
могло да променя нейния обхват. Видно от цитираната съдебна практика на
съда на ЕС, Обяснителните бележки към КН нямат задължителна правна сила.
Общите правила за тълкуване на КН са единствените и достатъчно възможни
мотиви, които служат за да обосноват класирането на стоки в кодовете от КН
на ЕС. Обяснителните бележки към Хармонизираната система /ОБХС/, както
и Обяснителните бележки към КН /ОБКП/ само се вземат предвид при
извършване на тарифното класиране и са признато от Съда на Европейския
съюз средство за тълкуване на обхвата на позициите и подпозициите на
номенклатурата.
7
Несъмнено е, че тарифното класиране на стоката не се извършва
само и единствено на Обяснителните бележки към Хармонизираната система,
както са сторили митническите власти. В настоящия случай митническите
органи са разширили обхвата на тарифната позиция 1517 от КН като са
добавили допълнителен критерии така нареченото „текстуриране“, което не е
упоменато никъде в КН и в забележките към нея.
С оглед на гореизложеното съдът приема извода на митническите
органи за невярно деклариране от страна на въззивника на процесните стоки
/декларирани на 28.05.2020 г./, а от там и за извършено от въззивника
нарушение митническа измама освен за недоказан и за неправилен. АНО е
тълкувал разширително и произволно както приложението на Решение на
СЕС по дело N С-571/2012 г., така и правилата за тарифното класиране на
стоките, поради което е издал едно незаконосъобразно наказателно
постановление. Като такова същото подлежи на цялостна отмяна от страна на
съда.
Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане
на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото са
представени доказателства за реално извършени разноски в размер на 360
лева с ДДС, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение. Същите
следва да се присъдят в тежест на ответната страна - ТД “Митница Варна“.
Възражението на ответната страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение се преценява от съда като неоснователно, тъй
като същото е в минимален размер.
Воден от гореизложените мотиви и съображения и на основание чл.
63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 79/23.07.2021 г., издадено
от с.д. Директора на Териториална дирекция „Северна Морска“ в Агенция
„Митници“ /с ново наименование Териториална дирекция „Митница Варна“/,
с което на на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК: ********* за нарушение на чл.
234 ал. 1 т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/, на основание чл. 234 ал. 2 т. 1 вр.
ал. 1 т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 1 063,
58 лева, представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни
вземания.
8
ОСЪЖДА ТД „Митница Варна” ДА ЗАПЛАТИ на „Милки Груп
Био“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Митоди Попов“№22А, представлявано от П. Д. П. сумата от 360 лева
/триста и шестдесет лв., 00 ст./, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Варна в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните, по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
9