23.01.2023г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на втори декември две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№328 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.220,
ал.1 от Закон за митниците. Образувано
е по жалба от ЕООД Я. спед - Хасково, ЕИК*********, срещу Решение №РТД-3000-675/29.03.2022г./32-102719
от 29.03.2022г. на Директор ТД Митница Пловдив.
Твърди се, че решението е незаконосъобразно – издадено в нарушение на
изискването за форма, постановено при неспазване на материалноправните норми и
при допуснати процесуални правила, както и в несъответствие с целта на закона.
Не били обосновани „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140, пар.2 от
Регламент /ЕС/ №2015/2447. В мотивировката си органът се позовал на решение на
СЕС от 16.06.2016г. по дело №С-291/15, но това не го освобождавало да установи
и докаже тезата си относно съмнение за декларираната от дружеството митническа
стойност. Нямало и мотиви защо е приложен метод за определяне на митническата
стойност по чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013 без да се спази
последователността, определена в чл.74, пар.1. Прилагането на вторичните модели
при определянето на митническата стойност изисквало да се обоснове
неприложимостта на основния метод въз основа на договорната стойност.
Митническият орган следвало да обоснове определената по чл.141, пар.1 от
Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Допуснато било
нарушение на изискването за последователност на прилагането на вторичните
методи, тъй като не били изложени мотиви в съответствие чл.22, пар.2 от
Регламент /ЕС/ №952/2013 за изключване на възможност стойността да се определи
съгласно предходните вторични методи. Механично била възпроизведена действащата
правна уредба, не били изложени надлежни фактически и правни основания за
приетото от административния орган. Твърди се, че така решението следва да се
приравни на решение с липсващи мотиви. Декларативно и лишено от доказателства
било посоченото за „справедлива цена при внос в ЕС“, а и следвало да се има
предвид, че посочените в решението справедливи цени били на килограм, а стока
по митническата декларация била декларирана на брой, като така и била
фактурирана и остойностявана. Нарушено било правото на защита на жалбоподателя
, тъй като не бил надлежно уведомен по реда на чл.22, пар.6 и 7 от Регламент
/ЕС/ №952/2013, не бил информиран за конкретните обстоятелства, на които се
основавали съмненията на митническите органи. Не били посочени изрично
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение, както се изисквало в чл.8, пар.1, б.А от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447. В посочения в оспореното решение период
бил извършван внос на идентични и сходни стоки с тези по процесната декларация,
а административният орган незаконосъобразно преминал към определяне на
митническата стойност по чл.74, пар.2, б.Б от Регламент №952/2013 без да се
обсъди вноса на тези стоки и да се изложи мотиви защо счита, че не се касае за
идентични и сходни стоки. Декларираната от дружеството стойност на стоките
представлявала общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл.70,
пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, като в нарушение на чл.35 от АПК
митническите органи не били извършили проверка в счетоводството на дружеството
относно платена или подлежаща на плащане
цена. Иска да бъде отменено Решение №РТД-3000-676/29.03.2022г./32-1027719 от
29.03.2022г. на Директор ТД Митница Пловдив, както и бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директор на ТД Митница Пловдив, счита жалбата за неоснователна и иска
да бъде отхвърлена, като бъдат заплатени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
13.09.2021г. жалбоподателят – като вносител, декларира на режим „допускане до свободно обращение“ Стока №1/12
Дамски блузи, памук трикотажни – 1950 бр, дамски блузи с качулки, памук,
трикотажни – 600 бр., общо 2550 бр., държава на изпращане и произход Турция, бруто
тегло 923 кг, нето 914 кг, код по ТАРИК **********; декларирана мит.стойност
23 936,43 лева, съответстваща на 26,19 лв/кг /9,39 лв/бр./; Стока №10/12
Мъжки обувки от изкуствена кожа – 8 чифта, държава на изпращане и произход
Турция, бруто тегло 8 кг, нето 8 кг, код по ТАРИК **********; декларирана
мит.стойност 76,20 лева, съответстваща на 9,53 лв/кг /9,53 лв/чифт/; Стока
№11/12 Мъжко долнище от памук – 600 бр, държава на изпращане и произход Турция,
бруто тегло 211 кг, нето 209 кг, код по ТАРИК **********; декларирана
мит.стойност 3 168,44 лева, съответстваща на 15,16 лв/кг /5,28 лв/бр./.
С
писмо №32-294556/16.09.2021г. са изискани за нуждите на допълнителна проверка
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките. В
определения срок с писмо №32-302593 от 24.09.2021г. вносителят представя
документи и изяснява обстоятелства.
Съгласно
митническа лабораторна експертиза част от Стока 1/12 – Дамски блузи, трикотаж,
памучни 1950 бр., анализираната проба от стока се класифицира в код 61103099 на
КН, различен от декларирания; Стока 10/12 анализираната проба от стока се
класифицира в код **********, различен от декларирания; Стока 1/12
анализираната проба от стока се класифицира в код 61103099 на КН, различен от
декларирания; Стока 11/12 анализираната проба от стока се класифицира в код
********** на КН, различен от декларирания.
До
управителя на ЕООД Я. спед - Хасково, е изпратено Съобщение изх.№32-18138/18.01.2022г.,
с което по реда на чл.22, пар.6 от Регламент /ЕС/ №952/2013 вносителят се
уведомява за мотивите, на които ще се основава решение на митническия орган
относно стока 1/12, стока 10/12 и стока 11/12 по митническа декларация с MRN
21BG003012012292R0/13.09.2021г. - налице били обстоятелства, които обосновавали
основателно съмнение относно декларираната митническа стойност, без да се
оспорва автентичността на представените документи. При анализ на стоките се
установило, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение
със средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни
стоки. Представените документи били фактури за продажба на внесени стоки на
първо търговско ниво и липсвали документи, послужили като основание за
изпълнение на представения договор. Разписаните стоки в договора за различните
видове стоки прави впечатление, че същите са в голям марж в стойността си от/до
и са за мерна единица тон, което не кореспондира с представената търговска
фактура, където договорените цени са за брой или чифт/килограм. С посоченото
писмо дружеството се уведомява, че предстои издаване на решение, с което се
определя нов размер за ДДС за посочените стоки. Предоставя се възможност за становище.
С
оспореното в настоящото производство Решение №РТД-3000-676/29.03.2022г./32-1027719
от 29.03.2022г. на Директор ТД Митница Пловдив на основание чл.29 от Регламент
/ЕС/ №952/2013 във вр. с чл.19 от Закона за митниците по митническа декларация
MRN 21BG003012012292R0/13.09.2021г. на основание чл.74, пар.2, б.Б от Регламент
/ЕС/ №952/2013 се определя нова митническа стойност на част от Стока 1/12 –
Трикотажна дамска блуза с качулка – 600 бр. – 6942,00; за Стока 10/12 Обувки с
горна част от естествена кожа и външно ходило от каучук – 8 чифта – 370,16
лева; за стока 11/12 Трикотажен спортен панталон/долнище за мъже или момчета от
100% памук – общо 600 бр. – 5514,00 лева; за част от Стока 1/12 Машинно плетен
пуловер за жени или момичета от синтетични влакна – общо 1950 бр. – нов код по
ТАРИК **********, като се определя задължение за доплащане на ДДС в размер на
599,63 лева на основание чл.77, пар.1, б.А във вр. с чл.85, пр.1 от Регламент
/ЕС/ №952/2013 и чл.54 от ЗДДС, ведно с лихва за забава на основание чл.114,
пар.2 от Регламент /ЕС/ №952/2013 във вр. с чл.59, ал.2 от ЗДДС, считано от
13.09.2021г. С цел съпоставка на декларираната митническа стойност и
справедливата цена за коректните кодове по КН била извършена справка в
системата THESEUS, като били установени съответни цени на лв/кг., а това за
административния орган обосновало извод за разлика в декларираната цена на
стоките и средностатистическата за ЕС митническа стойност, поради което и
възникнало основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на
декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на
представените документи. На основание чл.140, пар.2 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ №2015/2447 митническите органи определят митническата стойност по метод,
различен от този по реда на чл.70, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013. Сочи се,
че методът за определяне на митническата стойност въз основа на идентични стоки
бил неприложим, тъй като при извършената справка в Система за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи - МИС3А, не са
установени данни за внос за стоки, произведени в същата държава, които да са
еднакви във всяко отношение, вкл. физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. При изследването на метода съгласно чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013 и извършената
справка в МИС3А, са установени митнически декларации, изрично посочени в
решението.
С
писмо Рег.№32-145068/10.05.2021г. на Директор ТД Митница Пловдив решението е
изпратено до жалбоподателя, като видно от Известие за доставяне – л.15, е
получено на 11.05.2021г.
Жалбата
срещу Решение към MRN 21BG002002044611R5/09.02.2021г. е подадена чрез АМ, ТД Митница Пловдив, на
20.05.2021г.
За
пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена съдебносчетоводна
експертиза, заключението по която съдът възприема напълно като компетентно и
безпристрастно изготвено. Вещото лице дава заключение, че е налице съответствие
между договорената /фактурната/ цена за стоките и декларираната стойност на
процесната митническа декларация съобразно данните в счетоводството на
дружеството – жалбоподател.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването е насочено против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на акта,
чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, като между страните няма спор относно просрочие, поради което тя е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Обжалваният
акт е издаден от Директора на ТД Митница Пловдив, който притежава качеството
„митнически орган“ по смисъла на чл.5, т.1 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза, и има качеството на орган, оправомощен съгласно
националното законодателство да прилага определени митнически законодателни
разпоредби - чл.19, ал.1 във вр. с ал.7 от ЗМ, поради което следва да се
приеме, че актът е издаден от материално и териториално компетентен
административен орган.
Решението
е валидно издадено по прилагане на митническите разпоредби, поражда правни
последици за адресата си и представлява административен акт, който на основание
чл.220, ал.1 от ЗМ подлежи на обжалване по реда на АПК.
Актът
е обективиран в писмена форма и в него са посочени фактически и правни
основания за издаването му.
Като
фактическо основание в оспорения акт административният орган е посочил
установеното от него обстоятелство, че при извършени проверки и допълнително
проучване Система за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи – МИС3А, за
идентични стоки, внос от същата държава,
възникнали основателни съмнения за занижена митническа стойност. След представяне
от дружеството на допълнителни документи според адм.орган нямало достатъчно
допълнителни сведения за установяване точността на декларираната митническа
стойност, а предвид определянето на съответното тарифно класиране след митническа
експертиза, то било преценено, че декларираната стойност била необичайно ниска
в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при сходни стоки,
като не се оспорвала автентичността на фактурите, но се обосноват съмнения
относно точността на митническата стойност на внесените стоки. Приета е нова митническа
стойност чрез последващо прилагане на методите, определени в чл.74 от Регламент
/ЕС/ №952/2013г., тъй като имало достатъчно основание за отхвърляне на
декларираната по реда на чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 митническа стойност.
При прилагане на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност,
регламентиран в чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013, въз основа на
сходни стоки били установени произведени в същата държава стоки с подобни
характеристики и подобни съставни материали на декларираните стоки и съобразно
тях била определена новата митническа стойност.
При изследване на метода съгласно посочената разпоредба е направен анализ в
митническата база данни за декларации за допускане за свободно обращение с
крайно потребление на сходни стоки „по същото или приблизително същото време“,
като в митическата информационна система MIS3A за оформени митнически
декларации за допускане на свободно обращение са намерени резултати за декларирани
и приети митически стойности на сходни стоки, от други вносители, които не са
необичайно ниски, а конкретните МД са посочени в решението.
При
прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите
органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят
справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена или
фиктивна такава, а според чл.15, пар.1 от Регламент /ЕС/ №952/2013, всяко лице,
което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на
митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в
определените срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща
форма и оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности
или контрол. Именно на това принципно положение е основана и процедурата по
чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, като се има предвид,
че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в
справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно
мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко
свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.
В
случая тежестта
за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи,
като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа
стойност. Общото правило на чл.22, пар.7 от МКС изисква митническите органи да
мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение, поради което и решението
за стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента, а също и последващото
решение за корекция, следва да бъдат надлежно мотивирани – вносителят следва да
е уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази
връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. В настоящия случай това
изискване не е спазено при уведомяването на вносителя, тъй като същият не е
запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл.140 от
Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност
съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са
изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа
стойност, но липсват мотиви, че посочените стойности на вносове са от сходни
или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да
заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия, поради
което не може да се приеме, че митническите органи са обосновали съмненията си
в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки. В случая посочените
в оспорванато решение стоки са с цени на килограм, докато стоката по процесната
МД е с цена за брой, а и така е в представените фактури. След като митническите
органи не са извършили необходимия анализ съгласно чл.141 от Регламента и не са
обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не
са били налице и предпоставките на чл.140, пар.1 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по
вторичния метод, установен в чл.74, пар.2, б.Б от Регламент /ЕС/ №952/2013. В
оспорения акт са посочени номера на митнически декларации, които са послужили
за определяне на по-високата митническа стойност на декларираните стоки,
но конкретиката относно съдържанието им
не обосновава способа, по който е постигнато съответствие между цена на
килограм и цена на брой. Липсват данни и защо е прието, че се касае за внос на
сходни стоки при стока 1/12, доколкото не се сочи код по КН, както и няма
анализ на характеристиките /търговската марка на вносната стока/ и съставните
материали на стоките и на тяхното качество, тяхната функционалност и
взаимозаменяемост в търговско отношение. Митническият орган не е посочил защо
приема като сходни стоки тези, които са предмет на внос като количество,
изразено в килограми, и тези, които са внос като определен брой. Новата митническа
стойност на стоките е определена въз основа на взета база за митническа
стойност от други конкретно посочени в решението митнически декларации, но няма
възможност да бъде преценено и установено дали стоките се търгуват на същото
търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято
стойност се определя. В случая не е извършен какъвто и да било анализ на
условията по доставката по процесната декларация и тези по взетите предвид
други митнически декларации.
Поради
изложеното съдът счита, че оспореното решение се явява незаконосъобразно по
смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК и следва да бъде отменено.
С
оглед крайния извод за основателност на жалбата ответната страна следва да заплати на жалбоподателя направените
разноски – 50 лева за д.т., 800 лева – за експертиза и 500 лева –
възнаграждение за адвокат. Възражение на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно, като съобрази
действителната правна и фактическа сложност на делото, събрания обем
доказателствен материал и осъщественото процесуално представителство.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №РТД-3000-675/29.03.2022г./32-102719 от 29.03.2022г. на Директор ТД
Митница Пловдив
ОСЪЖДА
Агенция Митници да заплати на ЕООД Я. спед - Хасково, ЕИК*********, направените
по делото разноски в размер на 1350,00 лева.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
Съдия: