№ 22106
гр. С., 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110123692 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 7316/24.01.2025 г.,
подадена от името на „******“, ЕИК ****** срещу „******“ ООД, ЕИК: ******, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца
суми, както следва: 1/ сумата от 8120,00 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за извършени консултантски услуги по ЗУТ, възложени от
ответника на ищеца във връзка с оценка на инвестиционен проект, извършване на
строителен надзор по време на СМР, по договор № 20211202 за извършване на
консултантски услуги по ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“ и
„Промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна
стена (брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 1486,68 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху
главницата от 8120,00 лева; 3/ сумата от 480,00 лева, представляваща стойността
на извъндоговорно извършена услуга, изразяваща се в съставяне на Технически
паспорт допълнение към рег. № 20482.124.701 ТП/20.03.2023г., заверен от
общинска администрация – Д. рег. № 20482.124.701 Прс/22.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане.; 4/ сумата от 87,88 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 480,00 лева; 5/ сумата
от 812,00 лева, представляваща договорна неустойка, начислена на основание чл.
35 от договор № 20211202 за извършване на консултантски услуги по ЗУТ относно
„Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за
термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП 1х1000
kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който се оспорват исковете, като в условията на евентуалност
ответникът е релевирал следните възражения за прихващане, които съдът счита,
че следва да бъдат приети за съвместно разглеждане в настоящото производство, а
именно: 1) със сумата от 720 лева, представляваща разликата между платената от
ответника сума в размер на 1680,00 лева за извършена консултантска услуга по
ЗУТ по оферта 20211202-5/23.01.2023, т. А.3 и сумата от 960,00 лева, която
ответникът твърди да е окончателно уговорената цена за същата извършена от
ищеца услуга, с която сума ищецът се е обогатил за сметка на ответното дружество
задържайки сума в размер на 720 лева по отношение на която е отпаднало
основанието за нейното задържане от ищеца с оглед договорена между страните по
процесния договор по-ниска цена а извършената услуга, съгласно оферта
20211202-5/23.01.2023, т. А.3; 2) със сумата от 1000 лева, представляващи платена
от ответника и получена без основание от ищеца сума по фактура №
**********/20.02.2023 г., и която сума е преведена от ответника на ищеца поради
грешка.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, като всички те са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред
съда правен спор и следва да бъдат допуснати.
Следва да се приложи за послужване към настоящото дело гр.д. № 956/2025
г. по описа на РС-Варна.
Следва да бъде допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза в
настоящото производство с въпроси, формулирани от ищеца в исковата молба.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.06.2025 г. от 10:15 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът – „******“, ЕИК ******, твърди, че между страните са налице
облигационни отношения по силата на договор с № 20211202/10.03.2022 г., във
връзка с който ответникът възлагал консултантски услуги по чл. 166 ЗУТ на ищеца
относно оценка на инвестиционен проект, извършване на строителен надзор по
време на СМР и съставяне на добавка към технически спорт относно „Пристройка
към съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за термична
обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на електрозахранване,
2
посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4,
заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“.
Поддържа, че в изпълнение на договора, с решение на възложителя и със
заповед № 1/01.02.2023 г. строежът е бил разделен на два самостоятелни етапа,
които са успешно завършени и въведени в експлоатация с издадени разрешения за
ползване. Заявява, че е изпълнил точно задълженията си по сключения договор,
като за извършените услуги е издал следните фактури: № **********/04.04.2022 г.
на стойност 2 400 лв., фактура с № **********/09.06.2022 г. на стойност 3 600 лв.,
фактура с № **********/07.07.2022 г. и фактура с № **********/20.02.2023 г. на
стойност 2 520 лв., както и преиздадена проформа фактура с № 7/18.09.2023 г. на
стойност 7080 лв., от които заплатени били само първите три, а фактура с №
**********/20.02.2023 г. на стойност 2 520 лв. била частично платена за сумата от
1 000 лв. (с остатък 1 520 лв.). Излага, че извън обема на първоначално
договорените услуги във връзка с изпълнението на поръчката, ищецът е изпълнил
в допълнение по т. Д1 от оферта с № 20211202-5/23.01.2023 г. съставяне на
Технически паспорт за сумата от 480 лв. поради безусловната необходимост на
същия за въвеждане на втория етап от работата. Твърди, че след частичното
плащане по фактура с № **********/20.02.2023 г. ответникът е престанал да
заплаща необходимите суми и е преустановил комуникация с изпълнителя.
Сочи още, че с покана, връчена от ЧСИ – Г. Н., с изх. № 6253.26.09.23 г.,
връчена на 28.09.23 г., длъжникът е бил поканен да заплати сумите по процесните
фактури, като доколкото не е последвало плащане, то длъжникът е изпаднал в
забава за периода от 28.09.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба. Ето
защо претендира и лихва за забава за периода от 28.09.2023 г. до 24.01.2025 г.
Поддържа още, че към настоящия момент възложителят „******“ ООД
дължи на „******“ сумата от 10 986, 56 лева.
Моли за уважаване на предявените искове и за осъждането на „******“
ООД, ЕИК: ****** да заплати в полза на „******“, ЕИК ******, суми, както
следва: 1/ сумата от 8120,00 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
извършени консултантски услуги по ЗУТ, възложени от ответника на ищеца във
връзка с оценка на инвестиционен проект, извършване на строителен надзор по
време на СМР, по договор № 20211202 за извършване на консултантски услуги по
ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна
инсталация за термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП 1х1000
kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане; 2/ сумата от 1486,68 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 8120,00 лева; 3/
сумата от 480,00 лева, представляваща стойността на извъндоговорно извършена
услуга, изразяваща се в съставяне на Технически паспорт допълнение към рег. №
20482.124.701 ТП/20.03.2023г., заверен от общинска администрация – Д. рег. №
20482.124.701 Прс/22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.; 4/ сумата от 87,88 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху
главницата от 480,00 лева; 5/ сумата от 812,00 лева, представляваща договорна
3
неустойка, начислена на основание чл. 35 от договор № 20211202 за извършване на
консултантски услуги по ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“ и
„Промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна
стена (брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане.
Претендират се разноски в исковото производство пред Софийски районен
съд.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „******“ ООД, ЕИК:
****** е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като в
условията на евентуалност ответникът е релевирал следните възражения за
прихващане, които съдът счита, че следва да бъдат приети за съвместно
разглеждане в настоящото производство, а именно: 1) със сумата от 720 лева,
представляваща разликата между платената от ответника сума в размер на 1680,00
лева за извършена консултантска услуга по ЗУТ по оферта 20211202-5/23.01.2023,
т. А.3 и сумата от 960,00 лева, която ответникът твърди да е окончателно
уговорената цена за същата извършена от ищеца услуга, с която сума ищецът се е
обогатил за сметка на ответното дружество задържайки сума в размер на 720 лева
по отношение на която е отпаднало основанието за нейното задържане от ищеца с
оглед договорена между страните по процесния договор по-ниска цена а
извършената услуга, съгласно оферта 20211202-5/23.01.2023, т. А.3; 2) със сумата
от 1000 лева, представляващи платена от ответника и получена без основание от
ищеца сума по фактура № **********/20.02.2023 г., и която сума е преведена от
ответника на ищеца поради грешка.
Между страните е бил сключен договор с № 20211202/10.03.2022 г. за
извършване на консултантски услуги по чл. 166 от ЗУТ, във връзка с който са
издадени и платени множество фактури.
Ответникът счита, че предявените от ищеца искове са неоснователни, а
именно: направената оферта от ищеца с № 20211202-4/19.01.2023 г. т. В.2 и оферта
№ 20211202-4/19.01.2023 г. т. Д.1 по издадена фактура с №**********/20.02.2023 г.
не е била приета от ответното дружество, съответно услугите не са предоставени и
не са дължими. Сочи, че извършеното частично плащане по фактура с
№**********/20.02.2023 г. в размер на 1000 лв. е в резултат на грешка и подлежи
на връщане. По отношение на оферта с № 20211202-5/23.01.2023 г. излага, че не е
била изпратена от страна на ищеца, нито получена от ответника, както и приемана
от последния. Вследствие на това издадената проформа фактура с №
**********/18.09.2023 г. по поръчката на стойност 7080 лв. е недължима,
доколкото и ищецът не е извършил консултантските услуги, за които се е задължил.
Ответникът твърди, че доколкото между страните е сключен един договор, то е
неприложима разпоредбата на чл. 292, ал. 1 ТЗ, тъй като отношенията им не могат
да се оприличат на трайни търговски. Посочва, че съгласно сключения между
страните договор, всяка последваща оферта следва да бъде подписана от двете
страни, за да се счита за приета. Ответникът излага, че според описаното в оферта с
№ 20211202-5/23.01.2023 г., срокът за изпълнение в същата е не по-късно от
01.01.2023 г., което прави изпълнението обективно невъзможно. Сочи още, че не са
4
дължими и посочените 800 лв. в проформа фактура № **********/18.09.2023 г. по
оферта с № 20211202-5/23.01.2023 г. т. А.3., тъй като сумата е вече заплатена от
ответното дружество. Ответникът счита и че е недължима сумата от 1440 лв. по
проформа фактура с № **********/18.09.2023 г., тъй като твърди, че по посочената
фактура максималната претенция на ищеца следва да бъде в размер на 4700 лв., а
не 5640 лв. Поддържа, че ищецът не е извършил допълнителна услуга „Технически
паспорт допълнение“ и не му се дължи сумата от 480 лв. Претендира, че
уговорената неустойка за забава в договора се дължи самостоятелно и не се
кумулира с лихва за забава. Твърди, че не са дължими законни лихви, доколкото не
са дължими главниците, а и че при забава би се дължала единствено договорената
неустойка
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 61, ал. 1 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на
ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8120,00 лева, представляваща незаплатено
възнаграждение за извършени консултантски услуги по ЗУТ, възложени от
ответника на ищеца във връзка с оценка на инвестиционен проект, извършване на
строителен надзор по време на СМР, по договор № 20211202 за извършване на
консултантски услуги по ЗУТ относно „Пристройка към съществуваща сграда с
предназначение „мобилна инсталация за термична обработка на отпадъци“ и
„Промяна на мощността на електрозахранване, посредством изграждане на нов
трафопост – тип БКТП 1х1000 kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна
стена (брандмауер)“, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 24.01.2025 г. до окончателното плащане; 2/ сумата от 1486,68 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху
главницата от 8120,00 лева; 3/ сумата от 480,00 лева, представляваща стойността
на извъндоговорно извършена услуга, изразяваща се в съставяне на Технически
паспорт допълнение към рег. № 20482.124.701 ТП/20.03.2023г., заверен от
общинска администрация – Д. рег. № 20482.124.701 Прс/22.06.2023 г., ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане.; 4/ сумата от 87,88 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 28.09.2023 г. – 24.01.2025 г., върху главницата от 480,00 лева; 5/ сумата
от 812,00 лева, представляваща договорна неустойка, начислена на основание чл.
35 от договор № 20211202 за извършване на консултантски услуги по ЗУТ относно
„Пристройка към съществуваща сграда с предназначение „мобилна инсталация за
термична обработка на отпадъци“ и „Промяна на мощността на
електрозахранване, посредством изграждане на нов трафопост – тип БКТП 1х1000
kVa, 20/0.4, заместващ МТТ № 48 и противопожарна стена (брандмауер)“, ведно
със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 24.01.2025 г. до
окончателното плащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „******“ ООД, ЕИК:
****** е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете, като в
условията на евентуалност ответникът е релевирал следните възражения за
прихващане, които съдът счита, че следва да бъдат приети за съвместно
5
разглеждане в настоящото производство, а именно: 1) със сумата от 720 лева,
представляваща разликата между платената от ответника сума в размер на 1680,00
лева за извършена консултантска услуга по ЗУТ по оферта 20211202-5/23.01.2023,
т. А.3 и сумата от 960,00 лева, която ответникът твърди да е окончателно
уговорената цена за същата извършена от ищеца услуга, с която сума ищецът се е
обогатил за сметка на ответното дружество задържайки сума в размер на 720 лева
по отношение на която е отпаднало основанието за нейното задържане от ищеца с
оглед договорена между страните по процесния договор по-ниска цена а
извършената услуга, съгласно оферта 20211202-5/23.01.2023, т. А.3; 2) със сумата
от 1000 лева, представляващи платена от ответника и получена без основание от
ищеца сума по фактура № **********/20.02.2023 г., и която сума е преведена от
ответника на ищеца поради грешка.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО, че между страните по делото е било
налице валидно възникнало облигационно правоотношение по договор №
20211202/10.03.2022 г. за извършване на консултантски услуги по чл. 166 от ЗУТ.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал.
1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между
страните през процесния период по твърдените в исковата молба договори за
изработка, по силата на които ищецът е изпълнил точно възложената от ответника
работа, че е предал на възложителя, а последният е приел извършената работа,
както и да установи размера на дължимото възнаграждение, съобразно
уговорените единични цени и количеството извършена работа.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение, при предаване
на работата по реда на чл. 264 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД:
извършването на твърдените от ищеца разходи за съставяне на Технически
6
паспорт допълнение към рег. № 20482.124.701 ТП/20.03.2023г., заверен от
общинска администрация – Д. рег. № 20482.124.701 Прс/22.06.2023 г., работата да е
предприета уместно в интерес на собственика на д и да е водена добре; разходване
на парични средства в твърдения размер.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД:
В тежест на ответника в производството, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК е да
докаже наличие на валидно възникнала съществувала клауза по договора, с която
уговорена дължимост на неустойка като вид обезщетение за неточно, забавено
изпълнение на задълженията на възложителя по процесния договор.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
По отношение релевираните възражения за прихващане, които съдът прие за
съвместно разглеждане в настоящото производство:
1) с правно основание чл. 103 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата от
720 лева, в тежест на ищеца по това възражение /ответник по главите искове/, е да
докаже своето обедняване, т.е. плащането на сумата 1680 лева за извършена
консултантска услуга по ЗУТ по оферта 20211202-5/23.01.2023, т. А.3,
обогатяването на насрещната страна – че сумата е получена; размерът на сумата,
която ответникът твърди да е окончателно уговорената цена за същата извършена
от ищеца услуга /960,00 лева/, с която сума ищецът се е обогатил за сметка на
ответното дружество задържайки сума в размер на 720 лева по отношение на която
е отпаднало основанието за нейното задържане от ищеца с оглед договорена между
страните по процесния договор по-ниска цена а извършената услуга, съгласно
оферта 20211202-5/23.01.2023, т. А.3;
2) с правно основание чл. 103 ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата от
1000,00 лева, представляващи платена от ответника и получена без основание от
ищеца сума по фактура № **********/20.02.2023 г., и която сума е преведена от
ответника на ищеца поради грешка, в тежест на ответника е да установи факта на
плащане на процесната сума, а в тежест на ищеца – че е налице основание за
получаването, съответно задържане на полученото.
Е.ІІІ. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба.
ПРИЛАГА за послужване в настоящото производство гр.д. № 956/2025 г. по
описа на РС-Варна.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза в настоящото
производство с въпроси, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на
400,00 лева, вносим от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. И. Т., с адрес С.- 1303, ж.к. ******, бл.******,
ет.5, ап.17, телефон ******.
УКАЗВА на ищеца, че на основание чл. 77 ГПК ако страната е останала
задължена за разноски, то съдът постановява определение за принудителното им
събиране, независимо от изхода на спора /т.е., че ако не внесе определения депозит
7
за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, съдът ще постанови
изрично определение за принудителното събиране на сумата за разноски за
съдебно-техническа експертиза, за която ищцовото дружество е останало
задължено в производството/.
ІV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра
за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204. Работно
време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани -
вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече
информация: Мариана Николова, Мария Георгиева - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
8
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението и да представи същото в законоустановения за това срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9