Решение по дело №39985/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8365
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20231110139985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8365
гр. С., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110139985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че ответната страна дължи стойността на доставената топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н. ж.к.“М“, бл вх ет, ап, която
не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли ответниците да бъдат
осъдени да заплатят в условията на разделност на следните суми: Л. К. П. 144,93 лв.
– главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба- 18.07.2023 г. до оконателното изплащане, 35,89 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., 7,03 лева главница за незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, 1,83
лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. –
28.06.2023 г. и М. К. П. 144,93 лв. – главница, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от датата на депозиране на исковата молба- 18.07.2023 г. до оконателното изплащане,
35,89 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., 7,03 лева
главница за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 18.07.2023
г. до окончателното плащане, 1,83 лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода 15.08.2020 г. – 28.06.2023 г.
Ответникът М. К. П. Т. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове с
твърдение, че същата се е отказала от наследството на покойния К. П. С. на 19.08.2018
г., дата, предхождаща отчетния период, за който е предявена настояща искова молба.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Представя доказаталства за направения
отказ от наследство.
1
Ответникът Л. К. П. е получила препис от исковата молба, по която не е
депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н” ООД не заема становище по
основателността на подадените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право: че до
процесния имот е реално доставена топлинна енергия в количества и стойности
посочени в депозираната искова молба, за която се дължи възнаграждение в
претедираните от ищеца размери. Спорен по делото е въпросът дали е налице
облигационна връзка между страните.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на
топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните
ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване.
Съгласно разрешенията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо
лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот.
С оглед изричното оспорване от страна на ответника, че е в облигационна връзка
2
с ищеца, съдът е указал в тежест на последния, че следва да докаже, че ответницата
има качеството потребител на топлинна енергия (собственик, ползвател).
От представеното по делото съдебно удостоверение (л.59 по делото), от
съдържанието не което се установява, че е налице вписан в особената книга на съда
под № 904/19.06.2018 г. отказ от наследството на наследодателя К. П. С., направен от
ответницата М. К. П. Т.. Вписаният отказ от наследството е заявен на 11.06.2018 г., а
настоящото производство е образувано на 18.07.2023 г. и касае задължения за доставка
на топлинна енергия за период от 05.2019 г. до 04.2021 г. (т.е. период след датата на
вписания отказ). Съответно ответницата Т. не е материално легитимирана да отговаря
по предявените искове.
Представените писмени доказателствени средства – протокол за проведено общо
събрание на етажните собственици, списък на живущите, фактури и договор за
топлинно счетоводство, съдът приема, че не установяват принадлежността правото на
собственост на ответниците (вкл. в качеството им на правоприемници) върху
процесния недвижим имот.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици,
има удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите
решения, но не и относно качеството собственици на присъствалите на ОС на ЕС.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
наличие на облигационна връзка между страните. Уважени са доказателствените
искания на ищеца по чл. 192 ГПК, но от постъпилите от третите неучастващи по
делото лица - СО, р-н „М“ не се установява ответника да е собственик на процесния
имот. От представения договор за покупко-продажба от 07.07.1975 г. се установява, че
процесният имот е придобит от лицата М. А. Д и Н.ЕДа. От представения от ищеца
договор за замяна (л. 95-96) се установява, че посочените лица (М. А. Д и Н.ЕДа) са
заменили на 26.12.1983 г. процесния апартамент № 65, в замяна на който са получил
друг имот – ап. № 95. От изисканата информация от Агенция по вписванията-гр. С. не
се установяват вписвания, отбелязвания и заличавания за процесния имот.
От представените по делото писмени доказателства не установява
принадлежността правото на собственост на ответника върху процесния недвижим
имот, нито се установява, че последният има качеството вещен ползвател.
Представения протокол за проведено общо събрание на етажните собственици, има
удостоверителна стойност единствено относно присъствалите лица и взетите решения,
но не и относно качеството собственици на присъства
Софийският районен съд, анализирайки събраните по делото доказателства,
намира, че исковата претенция, предявена против ответника подлежи на отхвърляне
като недоказана по основание. За да съществува договорно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия, лицето потребител следва да е собственик
или ползвател на топлоснабдения недвижим имот съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Следователно необходима предпоставка за уважаване на предявената искова претенция
е доказване наличието право на собственост или вещно право на ползване. С оглед
обстоятелството, че договорното правоотношение възниква със собственика или
носителя на вещно право на ползване, а от събраните по делото доказателства не може
да бъде направен извод, че ответника е собственик или ползвател на имота, съдът
приема, че липсва изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на иска,
респективно предявената искова претенция като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
Ето защо при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, съдът приема че между страните не
съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за битови нужди, респективно не е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответника и същият не дължи на ищеца претендираната главница, а
3
при липса на главно вземание – и на обезщетението за забава в размер на законната
лихва като акцесорно вземане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ответниците. Същите не
претендират такива и присъждане не се следва.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т С.” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.” № срещу Л. К. П., ЕГН ********** и М. К. П. Т., ЕГН
********** искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделност следните суми: Л. К. П. 144,93 лв. – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н.
ж.к.“М“, бл вх ет, ап за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба- 18.07.2023 г. до оконателното
изплащане, 35,89 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г.,
7,03 лева главница за незаплатена услуга дялово разпределение за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, 1,83 лв. – мораторна лихва върху
сумата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. – 28.06.2023 г. и М. К. П. Т.
144,93 лв. – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ. Н. ж.к.“М“, бл вх ет, ап за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на
исковата молба- 18.07.2023 г. до оконателното изплащане, 35,89 лв. – мораторна лихва
за периода от 15.09.2020 г. до 28.06.2023 г., 7,03 лева главница за незаплатена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба – 18.07.2023 г. до окончателното плащане, 1,83
лв. – мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. –
28.06.2023 г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Третото лице помагач на
страната на ищеца – Т С.” ЕАД – „Н” ЕАД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4