Р Е Ш Е Н И Е №260857
14.10.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 17531/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против А.П.Я.,
ЕГН **********,***.
Според
изложеното в исковата молба, между ответника и трето на спора лице „Лайт
кредит“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за заем №******., по силата на
който Я. получил назаем сума от 800 лева.
Той от своя страна се задълил да я варне , за срок от 10 месеца, като погасяването
следвало да стане на 10 равни месечни вноски, всяка една от които на стойност
95.39 лв., с дата на първа погасителна вноска 17.02.2017 г. и краен срок за
погасяване/последва вноска на дата 17.11.2017 година. За обезпечение на вземането
по договора, бил сключен между страните и
„Лайт кредит“ ООД тристранен договор за
гаранция от 17.01.2017 год., съобразно който ищецатъ се задължил да гарантира
вземанията на кредитодателя, а ответника – да плати възнаграждение в размер на 10 месечни премии
по 64.01 лв., което задължение е обезпечено с издадена в полза на гаранта запис
на заповед.
С
уведомление от 11.03.2019 год. „Лайт кредит“ ООД активирало гаранцията, тъй
като ответникът не извършил плащане. Гаранта платил на кредитодателя.
Предвид продължаващото неплащане ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч. гр. дело
№5620/2019 год., която заповед се връчила по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Затова се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането за сума от 1594.00 лв., от
които 953.90 лв. плащане по активирана поради неплащане на задълженията на
ответника по договор за заем гаранция, и 640.10 лв. неплатена част от
възнаграждение по договор за гаранция, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на заявлението - 10.04.2019 година. Претендира присъждане на разноските по спора.
Ответникът не се ангажира с участие в
производството.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 143 от ЗЗД и чл. 74 от същия закон. Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане
вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Предвид фактите и ангажираните доказателства,
съдът съобрази следното:
Най- напред ищцовото дружество черпи права от
договор за заем под номер ***********., копие от който има по делото. По
принцип , договорът за заем е реален , съществуването му се предпоставя от
предаването на заемната сума на длъжника, факт, който следва да се докаже от
ищеца чрез всички допустими доказателствени средства. В самия договор фигурира
клаузата на чл. 3 ал. 1, според която кредитът се усвоява в тридневен срок от
датата на подписването , по банков път ,
но едва след предоставяне на обезпеченията, предвидени в чл. 6 от същия
договор. Следователно , в самия договор отсъства клауза с характер на разписка
за поучаването на заемната сума. Съдът е разпределил в тежест на ищеца да
докаже факта на получаване на сума от 800 лева от Я., включително е назначил
служебно счетоводна експертиза , която да изследва факта на плащането възоснова
счетоводните записи в счетоводствата на ищеца и кредитодателя. Ищецът не е
внесъл депозита за така назначената експретиза и тя не е проведена. Липсват
каквито и да било други доказателства за плащане на сума от 800 лева в полза на
ответника , съответно , остава недоказано съществуването на договора за кредит
.
Липсата на доказан договор за кредит води
не само до отричане на задължението на ответника за реално изпълнение , тоест,
до правата на кредитора по него да получи реално изпълнение , в които ищецът
иначе е суброгиран, но и до недоказаност на хипотезата на чл. 74 или на чл .
143 от ЗЗД , в които се предполага съществуващо задължение. В последният
случай е нужна и покана, каквато също не
е представена по делото , макар и да има изложение в исковата факти в тази
насока.
Дори и
само поради дотук казаното, исковете са
неоснователни.
Разноските по делото остават за сметка на ищеца. На ответника разноски не се присъждат,
тъй като не е направил такива.
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на „Лайт Кредит
Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2
, да се признае за установено по отношение на А.П.Я., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сума от
1594.00 лв., от които
800 лв. суброгаторно вземане за главница по
договор за кредит № ****** с „Лайт
кредит“ ООД,;
153.90 лева суброгаторно вземане за договорна
лихва по договор за кредит №********, и
640.10 лв. неплатена част от възнаграждение
по договор за гаранция от дата 17.01.2017г.,
за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 3027/11.04.2019г. по ч. гр. дело №5620/2019 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, VІ гр.с. като
неоснователни.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ