Р Е Ш Е Н И Е
Номер 551 03.12.2018 година Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.10. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1285 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
722/21.06.2018г., постановено по гр.д. № 6659/2017г. по описа на Районен съд – С.З.,
в частта, с която е отхвърлен предявения иск от “И.Г.” ООД против П.Д.Я.
и С.Г.Я. по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че П.Д.Я. и С.Г.Я.
дължат солидарно на “И.Г.” ООД сумата 4000 лв., представляваща невърната
главница по договор за заем № СЗ-1508/07.08.2015 г., обезпечен с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 147, том VI, рег. № 11868, дело № 897/2015
г. на помощник-нотариус Мария Недялкова по заместване на нотариус Д.Н., за
което е издадена заповед № 3765/13.10.2017 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4153/2017 г. по
описа на Старозагорския районен съд и “И.Г.” ООД е осъдено за заплати на П.Д.Я.
и С.Г.Я. направените по делото разноски в размер на 985 лв.
Въззивникът “И.Г.” ООД счита, че
решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно и излага подробни
съображения в жалбата си. Моли да бъде отменено обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен иска за главница в размер на 4000лв., представляваща
невърната сума по договор за кредит от 07.08.2015г. поради ненастъпване на
предсрочната изискуемост на вземанията, като неправилно и незаконосъобразно и
се уважи иска, като се приеме за установено, че П.Д.Я. и С.Г.Я. солидарно
дължат на „И.Г.“ ООД таза сума. Претендира разноските по делото. Направено е
възражение за прекомерност на разноските.
Постъпил е отговор на въззивната
жалба от въззиваемите П.Д.Я. и С.Г.Я., с който се взема становище, че решението
в частта, в която се обжалва е правилно и законосъобразно, а въззивната жалба е
неоснователна и недоказана. Молят съда да потвърди изцяло решението, в частта в
която се обжалва и да се присъдят направените разноски. Изложени са подробни
съображения в отговора на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „И.Г.“ ООД твърди, че на
07.08.2015 г. предоставил на ответниците 4000 лв. кредит, с краен срок за
издължаване 07.08.2020 г. Договорът бил материализиран в ипотечен акт №
147/2015 г. В договора кредитополучателите изрично заявили, че получили изцяло
и в брой сумата в деня на подписване на н.а. Срокът за ползване и погасяване на
заема бил 60 месеца. Заемополучателите се задължили да заплащат месечна лихва
от 4 % върху размера на заема. Погасяването на кредита следвало да се извърши -
за лихвата - на равни месечни вноски в срок до 30 число на всеки календарен
месец, а главницата - в края на договорения период, ако нямало предсрочно погасяване.
При неплащане на три месечни вноски, кредитополучателят дължал неустойка в
размер на 50 % от цялата получена сума и заемът ставал изцяло и предсрочно
изискуем. Заемополучателите заявили, че били съгласни с условията на т. І и т.
II от н.а., и при неплащането на три месечни лихви по заема и/или
неизпълнението на други задължения по договора за заем и анексите към него,
както и при настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за
заем, ищецът имал право да пристъпи незабавно към принудително изпълнение
заедно с лихвата, неустойката, таксите, разноските и всички останали акцесорни
парични задължения, като насочи изпълнението към учредените в негова полза
обезпечения и се удовлетвори от ипотекирания имот по законоустановения ред. Тъй
като за периода от август 2015 г. до януари 2016 г. включително
заемополучателите не изплатили нито една от уговорените месечни вноски, ищецът
бил принуден да им изпрати нотариална покана за доброволно изпълнение от
25.01.2016 г., която била връчена лично на ответника на 04.02.2016 г. и чрез
него на ответницата, с която обявил предсрочната изискуемост на вземането и им
предоставил срок за изплащането му в общ размер на 6928 лв., от които 4000 лв.
главница, 2000 лв. неустойка и 928 лв. лихва от август 2015 г. до януари 2016
г. Ответниците били поканени и да се явят на 19.02.2016 г. в кантората на
нотариус Д.Н., за да заявят дали ще платят дължимата сума и по какъв начин. На
11.02.2016 г. изтекъл седемдневният срок за доброволно изпълнение, но и към
момента задължението им не било платено. Въз основа на ипотечния акт ищецът
подал заявление за издаване на заповед по чл. 417 ГПК за 4000 лв. главница, с
2000 лв. неустойка и 3680 лв. лихва от август 2015 г. до юни 2017 г., и законна
лихва от заявлението до изплащане на дължимата сума. Било образувано ч.гр.д. №
4153/2017 г. на СтРС, по което му били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Ответниците обаче, подали в срок възражения срещу заповедта
и за него възникнал правен интерес от предявените искове. Искането е да се
признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца
сумата от 4000 лв. за невърната заета сума по договора за заем, с 3680 лв.
възнаградителна лихва от август 2015 г. до юни 2017 г., с 2000 лв. неустойка и законна
лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащането й, за които
парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
4153 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените
в заповедното и настоящото производство разноски.
Ответниците П.Д.Я. и С.Г.Я.
оспорват предявените искове за съществуване на вземанията за възнаградителна
лихва и неустойка, които молят съда да отхвърли, като неоснователни и им присъди
сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в
подадения в срок отговор.
Видно от приложеното ч. гр. д. №
4153/2017 г. по описа на Районен съд – С.З. ищецът “И.Г.” ООД е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за процесните вземания.
Издадена е заповед № 3765/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, ответниците са подали възражения, че не дължат изпълнение на
вземанията по нея, поради което на 07.12.2017 г., в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК
(ред ДВ, бр. 86/2017 г.), ищецът е предявил процесните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Страните не спорят, че са
сключили договор за заем № СЗ-1508/07.08.2015 г., при общи условия, по силата
на който ищецът предоставил на ответниците 4 000 лв. заем, който ответниците се
задължили да му върнат в срок от 60 месеца, заедно с възнаградителна лихва от 4
% месечно върху заетата сума, която лихва се задължили да му плащат на месечни
вноски, платими до 30-то число на всеки календарен месец съгласно погасителен
план, неразделна част от договора. Главницата от 4 000 лв. се задължили да му
върнат в края на договорения период или на 07.08.2020 г., ако няма предсрочно
погасяване. В договора е уговорено още, че при неплащане на три месечни вноски,
заемополучателите дължат и неустойка в размер на 50 % от цялата заета сума и
заемът става изцяло и предсрочно изискуем. За обезпечаване на всички вземания
на ищеца по този заем, ответниците са му учредили договорна ипотека върху
собствения си гараж с идентификатор № 68850.509.4039.7.37, находящ се в гр. С.З.,
на ул. ***.
Ответниците не оспорват, че не са
платили първите шест месечни вноски за погасяване на лихвата по погасителния
план, чиито падежи са настъпили в периода от
30.08.2015 г. до 30.01.2016 г. Поради това на 25.01.2016 г. ищецът им
изпратил представената нотариална покана, с която ги уведомява, че заемът е
станал предсрочно изискуем и му дължат по него заетата сума от 4000 лв., с 928 лв.
възнаградителни лихви от август 2015 г. до януари 2016 г. и 2000 лв. неустойка
и ги кани на 19.02.2016 г. в кантората на посочения в поканата нотариус да
заявят, дали ще му платят дължимата сума и по какъв начин. Тази покана е връчена
на ответника П.Д.Я. на 04.02.2016 г. лично и със задължение да предаде. По
делото ищецът не е представил констативен нотариален протокол дали ответниците
са се отзовали на тази му нотариална покана. От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява още, че законната лихва върху заетата сума от 4000 лв., за периода
от 31.08.2015 г. до 30.06.2017 г., е в размер на 733.80 лв., а за периода от 31.08.2015
г. до 31.01.2016 г. е размер на 166.97 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :
Между страните по делото е
сключен договор за заем № СЗ-1508/07.08.2015г., съгласно който ответниците се
задължили да върнат на “И.Г.” ООД заем в
размер на 4 000 лв. в срок от 60 месеца, заедно с възнаградителна лихва от
4 % месечно върху заетата сума, която лихва се задължили да му плащат на
месечни вноски, платими до 30-то число на всеки календарен месец съгласно
погасителен план, неразделна част от договора. Главницата от 4 000 лв. ответниците
се задължили да върнат на ответното дружество в края на договорения период -
07.08.2020 г., ако няма предсрочно погасяване. Така при тълкуване на договора настоящата
съдебна инстанция приема, че плащането на месечните вноски до 30 - то число на
месеца, се отнасят само за възнаградителната лихва, но не и за главницата, тъй
като същата е дължима в края на договорения период - 07.08.2020 г. В този
смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и
на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Предвид гореизложените
съображения въззивният съд намира, че уговорената в договора предсрочна
изискуемост, която настъпва при неплащане на три месечни вноски не е настъпила.
Уговорката за предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което настъпва при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
В настоящия случай обективният
факт е неплащането на три вноски, които както беше посочено по – горе се
отнасят само за възнаградителната лихва. С влязло в сила решение обаче искът за
присъждане на възнаградителната лихва е отхвърлен, поради нищожност на
клаузата, в която е уговорена. Следователно обективният факт на неплащането не
се осъществил и съответно предсрочната изискуемост за главницата не е настъпила.
Поради това и изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост на заема, чрез
връчване на нотариална покана на ответниците не е произвело действие. Така по
гореизложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че ответниците
не дължат на “И.Г.” ООД сумата 4000 лв., представляваща главница по договор за заем №
СЗ-1508/07.08.2015 г., обезпечен с нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 147, том VI, рег. № 11868, дело № 897/2015 г. на помощник-нотариус
Мария Недялкова по заместване на нотариус Д.Н., за което е издадена заповед №
3765/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 4153/2017 г. по описа на Старозагорския районен съд,
на посоченото в исковата молба основание – предсрочна изискуемост на главницата
по договора за заем, поради неплащане на повече от три погасителни вноски от
възнаградителната лихва.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението е правилно в обжалваната
част и следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски :
Процесуалният
представител на “И.Г.”
ООД е направил възражения за прекомерност на заплатеното от П.Д.Я. и С.Г.Я. адвокатско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000
лв. до 5 000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. Така при
спазване на това правило минимално предвидения размер на адвокатското
възнаграждение е 510 лв. В настоящия случай въззиваемите П.Д.Я. и С.Г.Я. са заплатили адвокатско възнаграждение
в размер на 815 лв., което съдът с оглед фактическата и правна сложност на
делото намира, че не следва да бъде намалявано поради прекомерност.
Въззивникът “И.Г.” ООД следва да заплати на П.Д.Я. и С.Г.Я. направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 815 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 722/21.06.2018г., постановено по гр.д. № 6659/2017г.
по описа на Районен съд – С.З. в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Г.“ ООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. ***да заплати на П.Д.Я.,
с ЕГН **********, с адрес *** и С.Г.Я., с ЕГН **********, с адрес ***
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 815 лв./осемстотин и петнадесет лева/.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.