Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 26.11.2018г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на двадесет и
шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН
САНДУЛОВ
МАРИЯ
БЛЕЦОВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч.гр.д. № 472
по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Д.,
пълномощник на „Уникредит Булбанк“ АД със седалище и адрес на управление: **********
против разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20148370400293 по
описа на ЧСИ П.Г..
В жалбата се твърди, че към датата на
постановяване на разпореждането за приключване на изпълнително дело
20148370400293 на ЧСИ Г. не са били налице основанията по чл. 433 ал.2 от ГПК.
Изпълнителното дело било образувано по искане на жалбоподателя въз основа на
издаден изпълнителен лист за сумите от 31137.75 швейцарски франка главница;
6970.45 швейцарски франка дължима лихва за периода от 5.12.2011 – 11.06.2013 г.
и разноски в размер на 1838.23 лв. Към посочените по-горе суми са били
прибавени и 1895.70 лв. разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело, както и разноски за държавни такси , възнаграждение за вещо лице и такси
към ЧСИ общо приведени.Жалбоподателят твърди, че общо са били преведени
84751.48 лв., което е недостатъчно за погасяване на вземането на банката,
поради което тя счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и
неправилно. Вземането на банката било в швейцарски франкове, които
представляват валута с променлива величина. ЧСИ бил превалутирал вземането
единствено към датата на издаване на изпълнителния лист 14.06.2013 г., а е било
правилно предвид обстоятелството, че вземането е в швейцарски франкове, при
всяка постъпила по изпълнителното дело сума да се превалутира към обменния курс
за швейцарски франкове в деня и мястото на плащане. В този смисъл била и
практиката установена по реда на чл. 290 от ГПК на ВКС, обективирана в решение
№ 213/10.09.2012 г. по гр.д. № 370/2011г. В този смисъл била практиката на
Бургаския АС. Жалбоподателят посочва, че към 13.08.2018 г. непогасения остатък
по главницата е в размер на 3678.77 швейцарски франка, поради което не е налице
основанието по чл. 433 ал.2 от ГПК за приключване на изпълнителното
производство. Моли се да се отмени обжалваното разпореждане за приключване на
изпълнителното дело и то да бъде върнато на съдебния изпълнител с указание за
определяне на правилния размер на вземането. Страната моли, ако съдът счете за
необходимо да бъде назначено вещо лице, което да изясни обективната
истина.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК –ЧСИ Г. е посочил, че жалбата е допустима , но по същество
неоснователна , тъй като изпълнителния процес в РБългария бил на български
език. Трансформацията на имуществото на длъжниците се е извършвала чрез оценка
в българска валута – лева. Не можело да се работи в изпълнение на чужда валута.
ЧСИ счита, че ако едно лице е осъдено да заплати чуждестранна валута и то я
изпълни доброволно, плащането ще е редовно, но когато се налага принудително
изпълнение следва да се извърши плащането в български лева, което е сторено по
делото. ЧСИ излага становище, че превалутирането на вземанията следва да бъде
извършено тогава, когато е образувано изп. дело. В ГПК липсва изрична Наредба
по въпроса, но това било правилно.
Длъжниците по изпълнителното дело М.Д.Ц.
и И.И.Ц. не са изразили становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени следната фактическа
обстановка:
Изпълнително дело № 2014837040293 било
образувано по молба на жалбоподателя на 25.04.2014 г. против И.И.Ц. и М.Д.Ц..
Към молбата за образуване на изпълнително дело бил приложен изпълнителен лист
от 14.06.2013 г., с който длъжниците били осъдени да заплатят на взискателя
сумите от 31137.05 швейцарски франка главница, 6970.45 швейцарски франка лихва
за периода от 5.12.11 г. – 11.06.2013 г. законна лихва за забава и разноски по
делото в размер на 1838.23 лв. Към момента на образуване на изпълнителното дело
ЧСИ извършил превалутиране на дължимата сума и приел, че тя е в размер на
49419.97 лв. главница, 4979.65 лв. лихва, 1901.20 лв. присъдени разноски, 318
лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси по изпълнителното дело. За така
установените суми на длъжниците Ц. и Ц. били изпратени покани за доброволно
изпълнение. По делото са извършени различни принудителни действия и са
постъпвали суми за погасяване на задължението, като на 11.06.2018 г. на
жалбоподателя било изпратено уведомление за това, че изпълнителното дело е
приключило поради напълно изплащане на задължението. Погасяването на дължимата
сума се е извършвала чрез заплащане в български лева. При погасяване на
задължението ЧСИ не извършвал превалутиране, като не пресмятал по курса на деня
постъпилата сума в български лева на каква част швейцарски франка съответства.
По изпълнителното дело няма документ, от който да се
установи на коя точно дата взискателят е бил уведомен за извършеното
прекратяване. Същият е депозирал жалбата на 17.08.2018 г. и съдът следва да
приеме, че тя е депозирана в срок .
С оглед гореизложеното депозираната
жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен
интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Следва на първо място да се отбележи,
че няма спор по отношение на обстоятелството, че ако ЧСИ е извършвал превалутиране към момента на извършваните
плащания от длъжниците от лева в швейцарски франкове, задължението по делото не
би било изплатено изцяло към момента на прекратяването му поради изплащане на
задължението.
Според задължителната практика на ВКС
(решение № 213/10.09.2012г. по гр.д. № 370/2011г.), когато едно задължение е
възникнало и съществува в чужда валута , длъжникът може да изпълни по свой
избор като плати в уговорената валута или в лева според обменния курс на
валутата по времето и мястото на плащане. Длъжникът по задължението в чужда
валута не може да плати в лева по избран от него курс, тъй като от възникването
на вземането до деня на плащането са възможни колебания на обменния курс и не
бива кредиторът да получи по – малко от това, което му се дължи в
действителност.
Ако длъжникът беше платил доброволно,
то той щеше да плаща съобразно валутния курс в дена на плащането.
Изпълнителното производство се отличава от доброволното изпълнение с държавната
принуда, с която е овластен съдебният изпълнител за да събере дадено вземане,
но производството няма различни принципи от доброволното погасяване на
задължението. Впрочем принципът, че се плаща според обменния курс при
извършване на плащането е еднакво справедлив и за двете страни – далата и
получилата заема, тъй като обменния курс е динамична величина.
Като взе предвид казаното по – горе,
съдът намира, че депозираната частна жалба е основателна. Следва да се отмени
прекратяването на изп.д. 20148370400293 на ЧСИ Г., тъй като не са били налице
основанията по чл. 433 ал.2 от ГПК – задължението не е било изцяло погасено.
Делото следва да се върне на ЧСИ Г. с указания да предприеме следващите се
процесуални действия по събиране на вземането, включително като съобрази
размера на действителното погасяване според обменния курс към момента на
извършените плащания от длъжниците.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
прекратяването на изп.д. 20148370400293
на ЧСИ Г., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА
изп.д. 20148370400293 на ЧСИ Г. с указания да предприеме следващите се
процесуални действия по събиране на вземането, включително като съобрази
размера на действителното погасяване според обменния курс към момента на
извършените плащания от длъжниците.
Решението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.