ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 504
гр. Пловдив,
31.03.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на тридесети и
първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
като
разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 661
по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодек. Образувано е
по жалба на А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***; М. Г.
П., ЕГН **********, с адрес: ***; Й.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; И.Н.П., ЕГН **********,***; И.С.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и И.Р.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу решение № 286 взето
с протокол № 23 от 25.02.2021г. на общински съвет – Брезово, с което на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/, чл. 124а във вр. чл.
134, ал. 9 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и чл. 8, ал. 1 от
Закона за общинската собственост /ЗОС/ се: 1) Приема представено проекто – предложение относно промяна предназначението на
УПИ XII – училище,
кв. 14р от действащия план на с. Свежен, одобрен със заповед № 8/16.03.1993г.
на кмета на община Брезово в УПИ XII – учебен център с лекционни и конферентни зали и места за настанявана, кв. 14р; 2) Разрешава изработването на
Подробен устройствен план - План за
регулация и застрояване на част от кв. 14р от плана на с. Свежен, при спазване
на разпоредбите на чл. 39, ал. 3 от Закона за устройство на територията и след
получаване на положително съгласие от Министъра на образованието и науката.
Оспорващите
навеждат твърдения за нищожност на решението на ОбС –
Брезово, тъй като неправомерно е дадено съгласие за разпореждане с имот
публична общинска собственост. Сочи се, че не са спазени и правилата за
изменение на действащия подробен устройствен план, тъй като липсва
предпоставките по чл. 134 от ЗУТ както и съгласуване от страна на Министерство
на образованието и Министерство на културата за промяна предназначението на
обект на образованието, представляващ недвижима културна ценност.
Повод за
вземане на оспореното решение е даден със заявление на „Булбилдинг“
ЕООД до кмета на община Брезово за инвестиционно намерение към имот публична –
общинска собственост и искане да бъде одобрено задание по чл. 125 от ЗУТ и
скица – предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ относно обект: „Проект –
предложение за смяна на регулационното отреждане на УПИ XII-училище,
кв. 14р по плана на с. Свежен, община Брезово. Като цел на изменението е
заявена необходимостта от смяна на регулационното отреждане на УПИ XII-училище,
кв. 14р по плана на с. Свежен, община Брезово в „XII – учебен център с
лекционни и конферентни зали и места за настанявана“.
Заявлението
е разгледано на заседание на Общински съвет по устройство на територията при
община Брезово като е взето решение по протокол № 23 от 22.12.2020г. за
приемане на техническо задание по чл. 125, ал. 2 от ЗУТ и скица – предложение по 135, ал. 2 от ЗУТ за
промяна в предназначението на УПИ XII-училище, кв. 14р по плана на с. Свежен,
община Брезово, при спазване разпоредбите на чл. 39, ал. 3 и чл. 124а, ал. 2 от ЗУТ и отправяне на предложение до кмета на общината за издаване на разрешение
за изработване на проект за изменение на ПУП – ПР след представяне на съгласие
от Министерство на образованието.
Във връзка с
процедурата Регионално управление по образованието – Пловдив при Министерство
на образованието е представило становище пред кмета на община Брезово, че
съгласие за промяна предназначението на УПИ XII-училище, кв. 14р по плана на с.
Свежен, община Брезово, ще бъде предоставено след решение на общински съвет –
Брезов за промяна предназначението на урегулирания поземлен имот.
До общински
съвет - Брезов е отправена докладна записка рег. № 08-00-159/12.02.2021г. от
кмета на общината, с което е заявена необходимостта от вземане на решение за
даване на съгласие за промяна на предназначението на УПИ XII-училище, кв. 14р
по плана на с. Свежен, община Брезово, след което преписката да бъде изпратена
за становище на Регионален инспекторат по образованието – Пловдив и на
Министерство на образованието за даване на положително становище по чл. 39, ал.
3 от ЗУТ.
При тази
фактическа и правна обстановка от решаващо значение за допустимостта на
съдебното производство е да бъде дадена нужната правна квалификация на
оспорения акт на колективния орган на местно самоуправление. Самостоятелният прочит
на заявените в мотивите на акта фактически и правни основния, отнесени към взетите
в диспозитива решения, не дава нужната ясното относно волята на
административния орган. Изхождайки от съвкупния доказателствен материал и
описаната в докладната записка от кмета на община Брезово фактическа обстановка,
настоящият състав намира, че решението на общински свет, макар и крайно
непрецизно, разкрива воля да бъде предоставено съгласие за промяна
предназначението на имот публична – общинска собственост (обект на
образованието) по реда на ЗУТ, с цел провеждане на процедура по чл. 135 от ЗУТ
за издаване на разрешение за изработването на проект за изменение на ПУП със
заповед на кмета на общината, след получено положително съгласие от
Министерство на образованието. Така формираната воля от една страна кореспондира
с правомощието на общинския съвет по чл. 8, ал. 1 от ЗОС във вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА - да извършва общо
ръководство и контрол върху придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска
собственост, но от друга запълва необходим етап от производството по ЗУТ - предоставяне
на съгласие от собственика на имота за изработване на проект за изменение на
ПУП (арг. чл. 135, ал. 5 вр.
чл. 134, ал. 2, т. 6 и ал. 9 от ЗУТ и чл. 21, ал. 1, т. 11 от ЗУТ). В случая
съдът намира за водещо производството по ЗУТ, тъй като актът на колективния
орган пряко не е насочен към промяна в предназначението на имот общинска
собственост по смисъла и по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗОС, под формата на решение
за разпореждане по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА. Промяната в характера на
общинската собственост ще се яви последица от изменение на ПУП и отпадането на
предназначението на имота по чл. 3, ал. 2 от ЗОС, но същата не настъпва ex lege, а по силата на
административен акт, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол по общите
правила на АПК, който акт не ще представлява индивидуален административен акт
по ЗУТ и правен интерес за оспорването му ще притежават по – широк кръг
заинтересовани лица от тези, визирани в чл. 131 от ЗУТ.
По тези съображения
настоящият състав на съдът намира, че процесното решение следва да се
квалифицира като предоставено съгласие за изменение на ПУП – част от
процедурата по чл. 135 от ЗУТ, дадено под формата на решение по чл. 21, ал. 1,
т. 8 ЗМСМА, в изпълнение на предвидените от закона правомощия на органа на
местно самоуправление.
На обжалване
по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите
административни актове и подзаконовите административни актове. За всяка една от посочените категории актове
е характерно, че съдържа властническо
волеизявление, с което се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи
или законни интереси.
Нормата на
чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен
ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект,
освен изрично посочените със закон.
Съгласно решение
№ 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и
юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни
актове, включително вътрешнослужебните, които
нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени
изрично със закон. В решението си Конституционния съд изрично е посочил, че за
да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или
нарушени права или законни интереси.
Тоест функционалното
значение на един административен акт (вътрешноведомствен или насочен към външен
адресат) не може да бъде определящ критерий за включването или изключването му
от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв
критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност
на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да
е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно
решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.
При
съобразяване на обсъдената задължителна съдебна практика и изхождайки от
спецификите на настоящия казус, на първо място съдът намира, че по смисъла на
чл. 21, ал. 5 от АПК, в производството по допускане и одобряване на изменение
на ПУП, процесният акт не разкрива белезите на
индивидуален или общ административен акт, а има характер на волеизявление,
което е част от процедурата по издаване на краен административен акт. Този
извод се подкрепя от обстоятелство, че по общите правила на ЗУТ, съгласието на
собственика/съсобственика на имота за изготвяне на проект за изменение на ПУП
не би подлежало на самостоятелен съдебен контрол /така определение № 7880 от
29.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6777/2016 г.,
5-членен с-в/.
На следващо
място, оспореното пред съда решение не се създава права или задължения и пряко не
засяга правната сфера на определени/определяеми правни субекти. Също така няма
многократно правно действие, нито нормативен характер, и не подлежи на
непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда. Целта
на решението е да се даде съгласие за провеждане на административно
производство, от което се очаква издаване на краен административен акт. С това
волеизявление не се засягат права и/или законни интереси на жалбоподателите,
тъй като властнически не се създават самостоятелни и непосредствени промени в
правната им сфера. Пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси
на оспорващите ще се създаде едва с акта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, респ. този
по чл. 6, ал. 1 от ЗОС във вр. чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, поради което на настоящия етап за тях не се установява и наличието на
правен интерес от съдебна защита като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Следва да се отбележи,
че всяко решение на колективния орган на местно самоуправление, взето в
хипотезите на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, принципно разкрива годен предмет на
съдебен контрол, но този контрол ще бъде допустим при упражняване на общия
контрол за законосъобразност, възложен в правомощията на органите по чл. 45,
ал. 4 от ЗМСМА и чл. 16 от АПК, за нуждите на който не се налага установяване
на правен интерес. Настоящият случай не е такъв.
Предвид горното
съда намира, че на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата се явява недопустима
за разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
От страна на
ответника не се претендират съдебни разноски, поради което произнасяне в тази
насока не се дължи.
Ето защо,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***; М. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес: ***; Й.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***; И.Н.П., ЕГН
**********,***; И.С.К., ЕГН **********, с адрес: *** и И.Р.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу решение № 286 взето с протокол № 23 от 25.02.2021г. на
общински съвет – Брезово.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 661 по описа за 2021г. на Административен съд - Пловдив.
Определението
подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: