Р Е Ш Е
Н И Е
№ 334
град Велико Търново, 18.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на трети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 229/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от Б.И.Д. *** против Решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. на
началник на Митница Столична, в частта, в която същото е потвърдено с Решение №
Р-281/32-71698/12.03.2019 г. на директора на Агенция „Митници“, относно определените
лихви за периода от 14.10.2013 г. до 14.03.2018 г., възлизащи според
жалбоподателя на 3667,93 лв. Решението се обжалва в тази му част като
постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с материално- правни разпоредби, тъй като този период бил
извън 5-годишния давностен период и за него задължението било погасено по
давност. С оглед на това жалбоподателят счита, че от определените като дължими
суми следва да се приспаднат начислените лихви за периода от 14.10.2013 г. до
14.10.2018 г., а именно лихва от 872 лв. върху сумата 1945 лв. за мито, лихва
от 730,46 лв. върху сумата 1628,49 лв. за акциз и лихва от 2065,47 лв. върху
сумата 4604 лв. за ДДС, поради което иска да бъде намалена прихванатата му сума
от 3691,68 лв. със сумата от 1391,91 лв. и да бъде отменено определеното му
задължение за доплащане. Претендира направените разноски.
С допълнително
становище вх. № 2713/05.06.2019 г. и в хода по същество проц. представител на
жалбоподателя прави искане за цялостна отмяна на актовете на митническата
администрация и прекратяване на делото с оглед изтичането на сроковете по чл.
109, ал. 1 и чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Ответникът
по жалбата, директорът на
Териториална дирекция Югозападна, Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В представена
писмена защита излага допълнителни съображения, като претендира ***ско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Между страните в
настоящото производство не съществува спор относно фактическата обстановка. На
12.01.2008 г. на територията на страната е въведен от Б.Д. лек автомобил за
частно ползване, който е бил със статут на необщностна стока. С акта на
въвеждане на митническата територия той е бил поставен под митнически режим
временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове за срок от шест месеца,
като този режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г. с даване на ново
митническо направление. Понеже не е спазен режима на временния внос, на
основание чл.204, апр.1, б."а" от Регламент (Е.) № 2913/92, във
връзка с чл.144, пар.1 от Регламент (Е.) № 2913/92, чл.19, ал.2, във връзка с
чл.2, т.5 (отм., в сила от 1.01.2010 г.) от ЗАДС и чл.54 от ЗДДС, е възникнало
митническо задължение.
С Решение № 9600-0374/27.07.2010
г. на началника на Митница Столична на Б.Д. е определено задължение за митни
сборове, акциз и данък върху добавената стойност в размер съответно на 3 190
лв., на 10 628,04 лв. и на 9 143,61 лв., както и за законната лихва, считано от
13.07.2008 г., момента на възникване на задължението до окончателното му
погасяване. Определена е митническа стойност за употребяван пътнически
автомобил марка "Subaru", модел "B9 Tribeca" 3.0, с рама №
4WX82CX64422530, първа регистрация 3.01.2006 г., в размер на 31 900.00 лв. В
решението е посочено, че същото се счита и като уведомление за доброволно
изпълнение на публични държавни вземания по реда на чл. 221 от Регламент №
2913/92 г. на ЕС и чл. 206, ал. 1 от ЗМ, съгласно които в 10-дневен срок от
получаване на решението задължението следва да бъде заплатено. Това решение
било връчено лично на жалбоподателя на 03.10.2010 г. Същото е обжалвано по
административен ред и е отменено, а преписката е върната на началника на
Митница Столична за ново произнасяне с Решение № 1030/12.11.2010 г. на
директора на Агенция „Митници“.
В изпълнение на горното е
издадено ново Решение № 9600-0647/19.11.2010 г. на началника на Митница
Столична, с което са определени същите задължения и същата митническа стойност
на автомобила. Това решение също е било отменено и преписката върната за ново
произнасяне с Решение № 38/02.02.2011 г. на директора на Агенция „Митници“.
Издадено е Решение № 9600-0058/15.02.2011
г. на началника на Митница Столична, с което на Б.Д. е определено задължение за
митни сборове, акциз и данък върху добавената стойност в размер съответно на 3
190 лв., на 5 842,60 лв. и на 8 186,52 лв., както и за лихва, считано от
13.07.2008 г., при определена митническа стойност на автомобила от 31 900
лв. Производството по административното и съдебно обжалване на този акт е
окончателно приключило с постановяването
на Решение № 2785/13.03.2015 г. по адм. дело № 4296/2014 г. на ВАС, VІІІ о. С
посоченото решение ВАС е отменил Решение № 8388 от 30.12.2013 г. по адм. дело №
1375/2013 г. по описа на Административен съд София град, като вместо него е
постановил следното: отменил е Решение № 9600-0058 от 15.02.2011 г., издадено
от началника на Митница Столична, потвърдено с Решение № 315 от 05.05.2011 г.
на директора на Агенция Митници, в частта относно определената митническа
стойност на употребяван пътнически автомобил Subaru, модел В6 Tribeca 3.0, с
рама № 4WX82CX64422530, първа регистрация 03.01.2006 г., в размер на 31 900
лева, както и в частта относно определено мито в размер на 3 190 лева и ДДС в
размер на 8 186,52 лева за същия автомобил и е върнал преписката за издаване на
индивидуален административен акт от началника на Митница Столична в частта
относно определяне на митническата стойност на посочения автомобил, както и
определяне на дължимото мито и ДДС за същия автомобил при съобразяване на
указанията на съда, дадени с мотивите на решението; отменил е Решение №
9600-0058 от 15.02.2011 г., издадено от началника на Митница Столична,
потвърдено с Решение № 315 от 05.05.2011 г. на директора на Агенция Митници, в
частта относно определения акциз за горницата над 1 628,49 лева до пълния размер от 5
842,60 лева ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на Б.И.Д. в
останалата й част.
В изпълнение на съдебното
решение от началника на Митница Столична е издадено Решение №
РЗМ-5800-30/32-37195 от 10.02.2016 г., с което е определено задължение за мито
3 190 лв. и ДДС 7 343,69 лв., както и законната лихва, считано от 13.07.2008 г.,
при определена митническа стойност на автомобила от 31 900 лв. Същото е
отменено и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с
Решение № 6931/21.11.2017г. по адм. дело № 9251/2017 г. по описа на АССГ,
оставено в сила с Решение № 5045/18.04.2018 г. по адм. дело № 1544/2018 г. на
ВАС, ІІ о.
Междувременно с
разпореждане от 15.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико
Търново е извършено разпределение на постъпили плащания от длъжника Б.И.Д.. С
т. 67, 68 и 69 от разпореждането е извършено погасяване на следните задължения:
за акциз в размер на 1 628,49 лв. по Решение № 9600-0058/15.02.2011 г., за ДДС
при внос в размер на 7 343,69 лв. по Решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10.02.2016
г. и за мито в размер на 3 122,68 лв. по Решение №
РЗМ-5800-30/32-37195/10.02.2016 г., всички на началника на Митница Столична.
В резултат на изложеното е
издаден и процесното Решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018
г. на началника на Митница Столична. Със същото, след съобразяване с изготвената
експертна оценка и извършеното плащане от жалбоподателя по реда на
принудителното изпълнение, административният орган е определил митническа
стойност на горепосочения автомобил в размер на 19 450 лв.; определил е
задължение за мито в размер на 1 945 лв. и за ДДС в размер на 4 604,69
лв.; прихванал е от принудително събраната сума от публичния изпълнител при ТД
на НАП Велико Търново в общ размер на 10 466,37 лв. по отмененото Решение №
РЗМ-5800-30/32-37195/10.02.2016 г. сумата 6 549,69лв., от които мито 1 945
лв. и ДДС 4 604,69 лв.; прихванал е остатъка от принудително събраната
сума в размер на 3 916,68 лв. за заплащане на лихва съгласно чл.211, ал.1
и ал.2 от ЗМ /отм./ и чл.59, ал.2 от ЗДДС и чл.114, параграф 1 и 2 от Регламент
(ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и Съвета както следва: сумата от 1
722,29 лв. лихва върху мито от 1 945 лв. за периода от 13.07.2008 г. до
14.03.2018 г., сумата от 1 689,20 лв.
лихва върху акциз от 1 628,49 лв. за периода от 13.07.2008 г. до 14.03.2018 г.
и сумата от 505,19 лв. лихва върху ДДС от 4 604,69 лв. за периода от
13.07.2008 г. до 14.03.2018 г.; задължил е Б.И.Д. да заплати остатъка от
законова лихва върху ДДС за гореописания автомобил в размер на 4 271,13 лв.
Недоволен от решението, Д.
го е оспорил по административен ред пред директора на Агенция „Митници“. Същият
с Решение № Р-281/32-71698/12.03.2019 г. е приел, че по арг. от Решение на Съда на ЕС от 31 март 2011 г, по дело С-546/09 следва
да се приеме, че периодът за начисляване на лихвите за забава следва да бъде от
датата на изтичане срока за доброволно плащане, определен в Решение №
9600-0374/27.07.2010 г. на началника на Митница Столична, връчено на
задълженото лице на 03.10.2010 г. (определения срок за плащане изтича на 13.10.2010
г.) до датата на принудителното събиране 14.03.2018 г. Предвид това
горестоящият орган е отменил Решение № P3M-5800-662/32-371294/ от 19.12.2018 г. на началника на Митница Столична в частта
относно определеният размер на дължимата лихва за периода от 13.07.2008 г. до
13.10.2010 г. в размер, както следва: сумата от 545,55 лв., представляваща
лихва върху мито от 1 945 лв. за периода от 13.07.2008 г. до 13.10.2010 г., сумата
от 456,77 лв. представляваща лихва върху акциз от 1 628,49 лв. за периода от 13.07.2008
г. до 13.10.2010 г. и сумата от 1 291,55 лв. представляваща лихва върху ДДС от
4 604,69 лв. за периода от 13.07.2008 г. до 13.10.2010 г.; отхвърлил е
жалбата на Б.Д. срещу Решение № РЗМ-5800-662/32-371294/ от 19.12.2018 г. на
началника на Митница Столична в частта относно определения размер на дължимата
лихва за периода от 14.10.2010 г. до 14.03.2018 г. в размер, както
следва: сумата от 1 472,80 лв.
представляваща лихва върху мито от 1 945 лв. за периода от 14.10.2010 г. до
14.03.2018 г.,
сумата от 1 233,13 лв. представляваща лихва върху
акциз от 1 628,49 лв. за периода от 14.10.2010 г. до 14.03.2018 г. и сумата от
1 210,75 лв., представляваща лихва върху ДДС от 4 604,69 лв. за периода от
14.10.2010 г. до 14.03.2018 г.; прихванал е остатъка от принудително събраната
сума в размер на 3 916.68 лв. за заплащане на тези лихви и е задължил Б.И.Д. да
заплати остатъка от лихвата за забава върху ДДС за автомобил в размер 2 276,02
лв.
Решението на директора на Агенция „Митници“ е връчено на Д. на
19.03.2019 г. Жалбата, с която е сезиран съда, е подадена чрез пощенски
оператор на 01.04.2019 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата, с която се
оспорват определените лихви за периода от 14.10.2013 г. до 14.03.2018 г. е
допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на акта. В
същата ясно и недвусмислено е посочено, че се оспорват единствено определените
лихви за периода от 14.10.2013 г. до 14.03.2018 г., възлизащи според
жалбоподателя на 3667,93 лв. Допустимо е и възражението за изтекла абсолютна
погасителна давност на установените с обжалвания административен акт публични
задължения – главници и лихви, които не са отменени от горестоящия орган.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е
издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения.
Неоснователни са
възраженията за неспазен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, който не намира
приложение в случая. Както бе посочено, по
делото е установено, че с въвеждането в страната на процесния лек автомобил на
12.01.2008 г. е учреден режим „временен внос с пълно освобождаване от вносни
сборове“ за срок от шест месеца според чл.562, б.”в”, трето тире на Регламент
2454/93, като митническият режим не е приключен до крайната дата 12.07.2008 г.
с даване на ново митническо направление, като автомобилът след тази дата не е
напускал територията на страната. Следователно, при наличието на тези условия
на 13.07.2008 г. за лицето е възникнало вносно митническо задължение по силата
на чл.204, пар. 1, б. „а” от Регламент 2913/92, чл.144, пар. 1 от Регламент
2913/92, чл.19, ал.2 във връзка с чл.2, т. 5 от ЗАДС /отм./ и чл.54, ал.1 от ЗДДС – така изрично Решение № 1692/05.02.2013 г. по адм. дело № 3949/2012 г. на
ВАС, І о. Решение № 2785/13.03.2015 г. по адм. дело № 4296/2014 г. на ВАС, VІІІ
о. и Решение № 5045/18.04.2018 г. по адм. дело № 1544/2018 г. на ВАС, ІІ о.
Правомощието на
митническия орган за уведомяване на длъжника за вземането под отчет на сборовете
е ограничено със срок от чл. 221, § 3 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета
/Митнически кодекс на общността-МКО/, в сила до 31.05.2016 г. Срокът е
тригодишен и тече от датата на възникване на митническото задължение, като се
прекъсва от момента на подаване на жалба и по време на процедурата по
обжалването. В случая уведомяването на длъжника за дължимите митнически
задължения и лихвите върху тях е станало на 03.10.2010 г., с връчването на Решение
№ 9600-0374/27.07.2010 г. на началника на Митница Столична, т.е. спазен е тригодишния
срок. Отмяната на това решение от директора на Агенция „Митници“ и връщането на
преписката за ново произнасяне е възстановила висящността на производството по
установяване на публичните вземания. Това важи и за последвалите решения на началника
на Митница Столична от 2010 г., 2011 г. и 2016 г.
Неоснователно е възражението
за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. От
доказателствата по делото се установява, че митническият орган е уведомил
задълженото лице за възникнали митнически задължения на 03.10.2010 г. и му е дал
10-дневен срок за доброволно заплащане на дължимите суми, поради което именно след
изтичането на този срок е налице дължимост на главниците и на лихвата за забава.
Не е налице порок на първоначалното решение от 27.07.2010 г. поради неопределяне
на конкретния размер на дължимата законна лихва. Задължително условие е в
съответния акт на митническия орган да бъде посочен началният и крайният момент
на дължимата законна лихва, т.е. необходимо е лихвата да бъде определяема, а
това е спазено /така и Решение № 7589 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. №
3862/2015 г., VIII о. /. Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 171, ал. 1
от ДОПК, обвързваща началото на погасителната давност с изтичането на годината,
през която е следвало да се платят публичните задължения, давностният срок в
настоящия случай е започнал да тече на 01.01.2011 г. /така изрично в Решение №
5045/18.04.2018 г. по адм. дело № 1544/2018 г. на ВАС, ІІ о./ Междувременно с
оглед обжалването на Решение № 9600-0374/27.07.2010 г., Решение № 9600-0647/19.11.2010 г., Решение №
9600-0058/15.02.2011 г. и Решение № РЗМ-5800-30/32-37195/10.02.2016 г., всички
на началника на Митница Столична, давността е била спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т. 4 от ДОПК и не е изтекла към датата на постановяване на Решение №
РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. Давността също така е била прекъсната по
отношение вземането за акциз в размер на 1 628,49 лв. и съответните му лихви с Решение
№ 2785/13.03.2015 г. по адм. дело № 4296/2014 г. на ВАС, VІІІ о., както и с
действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение, на основание
чл. 172, ал. 2, изр. първо от ДОПК. Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, аргументирани по аналогия с чл. 172, ал. 2, изр. второ от ДОПК,
че давността не се смята за спряна с оглед цялостната или частична отмяна на
горепосочените решения в производствата по обжалването им. Съгласно чл. 172,
ал. 2, изр. второ от ДОПК ако актът за установяване бъде отменен, давността не
се смята прекъсната. Видно е, че посоченият текст касае единствено прекъсването
на давността, като в ДОПК или ЗМ не е предвидено, че отмяната на акта заличава
и спирането на давността поради обжалването му. Нормата е ясна и пълна, поради
което е недопустимо разширителното й тълкуване или прилагане по аналогия. На
последно място, за всички установени задължения, които не са отменени от
горестоящия орган /главници и лихви/ не е изтекла и абсолютната 10-годишна
погасителна давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, изтичаща в случая на 01.01.2021
г.
Въпреки изхода на делото в
полза на ответника не следва да се присъжда ***ско възнаграждение, тъй като
искането за това не е направено своевременно, до приключване на устните
състезания.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.И.Д. *** против
Решение № РЗМ-5800-662/32-371294/19.12.2018 г. на началник на Митница
Столична, частично потвърдено с Решение № Р-281/32-71698/12.03.2019 г. на
директора на Агенция „Митници“, относно определените лихви за периода от
14.10.2013 г. до 14.03.2018 г., в размер на 3667,93 лв. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: