Присъда по дело №2084/2016 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 122
Дата: 19 април 2018 г. (в сила от 5 май 2018 г.)
Съдия: Валя Илиева Цуцакова Нанкова
Дело: 20163110202084
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 април 2016 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Номер122/19.4.2018г.                Година 2018             град ВАРНА

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД    ПЕТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

В публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Т.З.Г.

 

СЕКРЕТАР: Мирослава Иванова

ПРОКУРОР: Д. ЙОТОВА

като разгледа докладваното от Председателя Валя Цуцакова

наказателно дело номер  2084 по описа за 2016 година

 

 

П Р И С Ъ Д И:

 

            ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ С.Р.Й. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, с основно образование, безработен, ЕГН: **********,

 

 

            ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че през нощта на 26.03.2015г. срещу 27.03.2015г., в с.Синдел, обл.Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи – сумата от 8 000 /осем  хиляди/ лева, от владението на А.А.О., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195  ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1  и чл.54 ал.1  от НК му НАЛАГА наказание  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ   ЕДНА ГОДИНА, чието изпълнение на осн. чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ .

 

            На осн. чл. 304 от НПК ОПРАВДАВА подсъдимия Й. за това да е отнел сума за разликата от 8 000 лева до 32 000 лева, както и за това да е извършил кражба в големи размери по смисъла на чл.195 ал.2 от НК.

            .

 

            На осн.чл.45 от ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимия Й. да заплати на гр.ищец А.А.О. сумата от 8 000 лева, представляваща претърпени в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата,

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от О. против подсъдимия  Й. гр.иск за обезщетение на претърпени имуществени вреди за горницата над  8 000 лева до претендираните 32 000  лева.

 

            Веществените доказателства – 1 бр. CD-R Sony 700 mb, съдържащ аудиозаписи от обаждания на тел.112, който се намира на л.92 по ДП – да остане по делото.

            На осн. чл. 53 ал.2 б.Б от НК ОТНЕМА в полза на държавата 1 бр. синджир от жълт метал, който се намира на съхранение при домакина на ОД на МВР-Варна –

 

            На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на   47.73 лева/четиридесет и седем лева и седемдесет и три стотинки/ в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР, в размер на  20,00 /двадесет  лева/ по сметката на ВРС и 320,00 лева/триста и двадесет лева/ ДТ върху уважен гр.иск.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Варненски Окръжен Съд.

                       

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

 

                                                                                                  2.

 

 


 

 

Съдържание на мотивите

 

М О Т И В И

 

към присъда по НОХД №2084 по описа за 2016 год. на Варненския районен съд - ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав

 

 

               По отношение на подсъдимия – С.Р.Й. ЕГН **********, от Варненска районна прокуратура е възведено обвинение, за  престъпление по чл. 195,ал.2, вр. ал.1,т.3, вр. чл.194,ал.1 от НК за това, че през нощта на 26.03.2015г. срещу 27.03.2015г., в с.Синдел, обл.Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи /сумата от 32 000.00 лв./ от владението на А.А.О., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери.

            Съдът прие за съвместно разглеждане предявеният от А.А.О.,чрез адв.М. граждански иск срещу подс.Й., в размер на 32000лв., явяващи се обезщетение за причинени имуществени вреди в следствие на деянието, за което във ВРС е бил внесен обвинителен акт, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата, като конституира О. лично и чрез адв.М. в качеството на граждански ищец по делото и частен обвинител.

             В хода на съдебните прения представителят на ВРП изцяло поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С., като приема за безспорно доказано от събраните в хода на ДП и в с.з. доказателства, че пострадалият е получил сума от 40000лв., като претърпени в резултат на настъпило ПТП неимуществени вреди, като приема, че не само въз основа на свидетелските показания, а и въз основа на обясненията на подсъдимия авторството на деянието е безспорно доказано, като единственият спорен въпрос е размерът на причинените имуществени вреди, респективно на отнетата сума от подсъдимия.Прокурорът приема, че по отношение размера на отнетата сума има събрани доказателства както въз основа на свидетелските.Приема се за безспорно установено, че след получаването на сумата от 40000лв. пострадалият е извършил определени плащания и покупки, но не е установен някакъв конкретен и ясен размер на тези плащания.Прокурорът приема, че показанията на част от свидетелите, които са разпитани в хода на ДП от полицейски органи без необходимото възлагане не следва да се кредитират, но пък следва изцяло да се кредитират показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното производство и се приема, че са събрани достатъчно доказателства за отнемане на значително по-голям размер парични средства от тези, за които подсъдимият признава.По отношение обясненията на подсъдимия се сочи, че същите имат характер на защитна теза и се приема, че показанията на пострадалия относно размера на отнетата сума следва изцяло да бъдат кредитирани и се сочи, че този размер на щетата пряко касае и квалификацията на деянието.Предвид горното се иска подсъдимият да бъде признат за виновен по предявеното от ВРП обвинение и предвид обстоятелството, че към момента на деянието същият е бил с чисто съдебно минало да му бъде наложено наказание към минимално предвидения от закона размер.По отношение на приобщеното по делото ВД- синджир от жълт метал прокурорът счита, че същият следва да бъде отнет в полза на Държавата, тъй като е придобит чрез престъпление.Иска се мярката за неотклонение спрямо подсъдимия да бъде потвърдена и да му бъдат възложени направените по делото разноски.

              Процесуалният представител на гр. ищец и частен обвинител приема за безспорно установено, че подсъдимият е извършил процесното деяние и също приема, че спорът е единствено по отношение размера на отнетата сума.Предвид излъченият в с.з. запис от телефонен разговор процесуалният представител приема, че сумата е около 30000лв. и излага личните си изчисления, на фона на събраните според него доказателства, за направените разходи от гр. ищец и частен обвинител след получаване на сумата от 40000лв. и в заключение приема, че е доказан размер на отнета сума от 30658лв. и моли в този размер гражданският иск да бъде уважен.Процесуалният представител на гр. ищец и ч.о. счита, че приобщеното по делото ВД- синджир от жълт метал следва да бъде върнат на пострадалия  и моли за решение в горния смисъл като по отношение на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се присъединява към становището на представителя на ВРП.В реплика на становището на защитата адв.М. оспорва част от фактите, които защитата приема за установени и по отношение на действително изплатената на пострадалия сума визира доказателства, които според него следва да бъдат кредитирани.

              Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения на първо място изразява несъгласие със становището на представителя на ВРП по отношение размера на наказанието, което следва да се наложи и ефективното му изтърпяване.Защитникът приема, че безспорно има извършено престъпно деяние, като спорът е единствено по отношение на правната квалификация.Излагат се аргументи относно размера на отнетата сума, която според защитата не кореспондира с претендирания такъв от пострадалия, защитата оспорва и размера на получената като обезщетение сума от 40000лв., приема, че има достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме, че действително отнетата от подсъдимия сума е в размер на 8000лв. и коментира тези, които приема, че са събрани в подкрепа на обясненията на подсъдимия, като освен горното излага аргументи в подкрепа на становището си, че и други лица биха могли да имат достъп до сумата, притежавана от пострадалия и то след или преди подсъдимия.Защитникът коментира и своите изчисления по отношение на „харчовете” на пострадалия на фона на приетите от него за събрани доказателства и в този смисъл акцентира върху категоричните показания на подсъдимия от първия момент на ангажиране на отговорността му, че сумата, която е отнел, е в размер на 8000лв.В този смисъл защитата моли за преквалификация на деянието, тъй като отнетата сума не е в големи размери, като моли предвид процесуалното поведение на подсъдимия, изпълнението на наложеното наказание, в какъвто и да било размер, да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

              Подсъдимият Й. се признава за виновен, оспорва единствено размера на отнетата сума, дава подробни обяснения, а при дадената му последна дума отново признава вината си, изразява съжаление за извършеното и сочи, че единственото му желание е да се върне при семейството си в Германия, заедно със съпругата си и детето си , да работи и да се грижи за тях.

      След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

    На 16.07.2013г., в близост до с.Синдел, обл.Варна - на междуселищен път, настъпило пътно транспортно произшествие, при което, вследствие на допуснато от виновния водач нарушение на правилата за движение, на гр.и.А.А.О. били причинени четири средни телесни повреди. След като приключило наказателното производство, гр. и. О., действайки чрез своя пълномощник - св.Р.Д. ***/, подал до Гаранционния фонд заявление за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, настъпили вследствие на пътно транспортното произшествие. Във връзка с така подаденото заявление, в Гаранционния фонд била регистрирана щета, след което с решение №8/25.02.2015г. на Управителния съвет на Гаранционния фонд било определено на О. да бъде изплатено обезщетение, в размер на 60 000.00 лв. На 09.03.2015г. посочената сума от 60 000.00 лв. била преведена от Гаранционния фонд по сметка на св. Д.. На 17.03.2015г., св. Д. изтеглил  сумата от 40 000.00 лв. и я предал на гр. и. О., като за горното била изготвена и подписана и отчет-разписка между двамата. Сумата била в банкноти с номинал от по 20.00 лв. и по 50.00 лв.

   След като получил горепосочената сума, гражданският ищец я занесъл в къщата, в която живеел, находяща се в с.Синдел, обл.Варна, на ул."Лале" №1. Посочената къща била едноетажна и в нея имало няколко стаи. Гр. и. О. живеел в къщата заедно със свои роднини, като обитавал една от стаите в къщата, а роднините му, с които живеел там, обитавали други от стаите. В една от стаите в къщата не живеел никой и именно в тази стая гражданският ищец решил да съхрани получената парична сума, скривайки я под матрака на намиращото се в тази стая легло.Сумата от 40000лв. била поставена в бяла найлонова торбичка.

 В периода 17.03.2015г. - 26.03.2015г. гр. ищец изхарчил значителна сума от полученото обезщетение, неустановено  като точен размер, закупувайки си скъпи златни бижута, маркови дрехи, скъпи парфюми, плащайки значителни сметки по заведения, които посещавал с големи компании от приятели и познати, ползвайки компанията на момичета, които водел в дома си, давайки пари на заем на приятели, закупувайки скъп алкохол и почерпки за приятелите си и правейки и други „харчове“ за свои нужди и в този смисъл размерът на полученото обезщетение от 40000лв. значително намалял.Пред приятелите си и познатите си гр.ищец споделял както че разполага със значителни средства, така и че ги съхранява в дома, в който живее.На част от приятелите си гр.и. О. показвал и пачки с банкноти.

 За полученото обезщетение и за това, че гр.ищец съхранява парите в дома, в който живее, узнал и  подс.С.Р.Й.,*** и бил далечен роднина на О..

След получаване на горепосоченото обезщетение, гражданският ищец се договорил със св.А.Г. да закупи от него л.а.“БМВ“ за сумата от 1700лв.Автомобилът се намирал в заложна къща в гр.Девня, поради което на 26.03.2015г. гражданският ищец, св.Г. и свидетелите А.Ю. и А.Ю. заедно отишли в гр.Девня, на место гр.и. О. заплатил на св.Г. сумата от 900лв., взел л.а.“БМВ“ от заложната къща, след което цялата компания се прибрала в с.Синдел и автомобилът бил паркиран пред дома на О..Там гр. ищец платил на св.Г. сумата от още 800лв. за лекия автомобил и докато компанията все още се намирала пред дома на О., покрай тях минал подсъдимият, който научил ,че гр. ищец купува лек автомобил.След 21,30ч. компанията се разделила, като гр.ищец О. със закупения автомобил посетил с.Дъбравино.След полунощ вече на 27.03.2015г. гр.ищец О. ***, като пред дома му същият поканил свидетелите Й.Ю., В.А. и А.Ю. да дойдат при него и пред дома си в с.Синдел гражданският ищец предоставил на приятелите си алкохол и други напитки, с които искал да ги почерпи за новата си покупка на автомобил.

Същевременно в периода от късните часове на 26.03.2015г. и най-ранните часове на 27.03.2015г. , възползвайки се от факта, че гр. ищец отсъствал от дома си, като отсъствали и неговите роднини, подс. Й. решил да отнеме парите, с които знаел, че гражданският ищец разполага.В изпълнение на решението си подсъдимият отишъл до дома на гр. ищец и  и през леко отворен прозорец влязъл в едната от стаите в къщата. След като влязъл в стаята, подс. Й. установил, че това не е стаята, в която са скрити парите. След като преминал през коридор подсъдимият достигнал до стаята, в която били скрити парите, приближил до врата за стаята, натиснал бравата й, след което установил, че врата е заключена.  Подс.Й. ритнал няколкократно посочената врата, при което дървената плоскост, която била поставена в долната част на вратата се откъртила и паднала на пода. Подсъдимият пропълзял през образувалия се по този начин отвор и влязъл в стаята.Приближил се до намиращото се в стаята легло, повдигнал матрака му, след което видял намиращите се под матрака банкноти с номинал от по 20.00 лв. в общ размер от 8000лв. и ги взел ведно с найлоновата торбичка, в която се намирали, след което напуснал дома на пострадалия.

  След като приключил с почерпката на приятелите си, гр. ищец се прибрал в дома си и легнал да спи в стая, различна от тази, в която се намирала отнетата от подсъдимия сума.Малко по-късно се събудил от шум, станал ,решил да провери стаята, в която съхранявал останалите пари от обезщетението и едва тогава установил, че вратата на тази стая е повредена и липсва паричната сума.За случилото се гр.ищец подал сигнал на тел.112, като посочил, че му е отнета сума от 30000лв.Освен подаденият сигнал гр.и.О. събрал отново и приятелите си, с които бил в една компания преди сумата да бъде отнета, като всички заявили, че нямат никакво касателство към извършената кражба.

 На 27.03.2015г. бил извършен оглед на местопроизшествието, в хода на който били иззети дактилоскопни следи, като въз основа на огледа започнало и ДП и във връзка с този оглед на 27.03.2015г. ПИ провел разпит на пострадалия и на голяма част от лицата, които са били в компанията на О. преди инцидента.

Видно от заключението на назначената в хода на ДП дактилоскопна експертиза , дактилоскопна следа иззета под.№4 с протокол за оглед на местопроизшествието от долна алуминиева част на врата на спално помещение е годна за идентификация и е оставена от  палец на дясна ръка на подс.Й..

В ранните часове на 27.03.2015г., подсъдимият споделил със св.Й.Й. за извършеното от него деяние, като му показал и отнетата сума от 8000лв., поставена в найлоновата торбичка.

В хода на ДП спрямо подсъдимия било предявено обвинение за извършена кражба в големи размери, тъй като било прието, че подс.Й. е отнел сума от 32000лв.

Към доказателствата по делото е приобщен и синджир от жълт метал, който съгласно обясненията по делото и представеното копие на карта за качество е изработен от злато- 14 карата и е закупен от подсъдимия за сумата от 5050лв.- част от отнетите от него 8000лв.

          Видно от справката за съдимост подс.Й. към датата на деянието е бил с чисто съдебно минало, а след деянието двукратно е бил осъждан, като са му били наложени наказания „Лишаване от свобода“.  

           Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в хода на  съдебното производство единствено в частта, в която същият сочи, че са липсвали банкноти от едната пачка, тъй като в тази им част обясненията на подсъдимия са непоследователни, неконкретни и не кореспондират с показанията на св.Й.Й..В останалата им част съдът кредитира обясненията на подсъдимия,  тъй като същите са последователни, непротиворечиви, искрени, напълно кореспондиращи с показанията на св.Й.Й., който по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото, а и липсват безспорни доказателства, които да ги оборват.

           Съдът не кредитира показанията на гр. и. О., дадени в с.з. и в хода на ДП в частта, в която същият сочи, че е изразходвал единствено сумата от 8000лв. и че на процесната дата му е била отнета сума от 32000лв., тъй като съгласно показанията на останалите близки до него свидетели, същият е изразходвал сума, далеч надхвърляща сумата от 8000лв., а и безспорни доказателства, че на 26/27.03.2018г. под матрака на леглото е била налична сума от 32000лв. не се ангажираха, като следва да се отбележи, че в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират както с обясненията на подсъдимия, така и с показанията на св.Й.Й., лично видял сумата от 8000лв., отнети от подсъдимия и на показанията на А.Г.,  пред когото гражданският ищец, непосредствено преди извършване на процесното деяние, е показал сума, не повече от 10000лв., и с показанията на св. А.Ю., който е видял 3-4 пачки, още повече, че и при позвъняването на тел.112 пострадалият е посочил сума под 32000лв.Съдът не кредитира показанията на гр.ищец дадени в с-.з. и в частта , в която същият отрича да е закупувал лек автомобил непосредствено преди да бъде извършена кражбата, тъй като в тази им част показанията му не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. и ос останалите кредитирани от съда гласни доказателства. .В останалата им част съдът кредитира показанията на гр.и. О., дадени в с.з. и тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се и кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка

           Съдът не кредитира показанията на св.А.Г., дадени в с.з. в частта, в която същият сочи, че вечерта преди да бъде отнета процесната сума с компания, в която е участвал гр. ищец са посетили заведение в кк“Камчия“ и същата вечер отново с компания са били на гости в дома на пострадалия, тъй като в тази им част показанията противоречат на тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. и на всички останали кредитирани от съда гласни доказателства. .В останалата им част съдът кредитира показанията на горепосочения свидетел, дадени в с.з. и напълно кредитира показанията, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства и с  установената по делото фактическа обстановка.

           Съдът не кредитира показанията на св.Р.Д., дадени в с.з. единствено в частта, в която същият сочи, че е предоставил на гр. ищец сумата от 30000лв., тъй като в тази им част показанията на свидетеля не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. и с останалите кредитирани от съда доказателства, включително и с отчет разписка за сумата от 40000лв. .В останалата им част съдът кредитира показанията на св.Р.Д., дадени в с.з. и напълно кредитира показанията, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. , тъй като същите са последователни, непротиворечиви и свидетелят по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото.

           Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Й.Й. и Р.Х. дадени в с.з., тъй като същите са последователни, искрени, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

           Съдът не кредитира показанията на свидетелите А.Ю. и А.Ю., дадени в с.з. в частта, в която същите сочат, че са посетили с гр.ищец кк“Камчия“ непосредствено преди да бъде извършена кражбата, тъй като в тази им част показанията на свидетелите не кореспондират с тези, дадени в хода на ДП и прочетени в с.з.Съдът не кредитира показанията на св.А.Ю. и в частта, в която същият в с.з. отрича да е ходил в гр.Девня преди инцидента, тъй като в тази им част показанията му противоречат на показанията от ДП и на останалите кредитирани от съда гласни доказателства.В останалата им част съдът кредитира показанията на братята Ю., дадени в с.з. и напълно кредитира показанията им от ДП, тъй като същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда доказателства.

           Съдът кредитира единствено показанията на св.А., дадени в хода на съдебното производство, тъй като в хода на ДП е разпитан от ПИ, без да му е било възложено по надлежния ред и без този разпит да е бил непосредствено свързан с проведения на 27.03.2015г. оглед.

           Съдът не кредитира показанията на св.Й.Ю., дадени в с.з. в частта, касаеща случилото се вечерта преди инцидента, тъй като в тази им част показанията на свидетеля са несигурни, колебливи и противоречат на показанията му от ДП, които поддържа.В останалата им част съдът кредитира показанията на този свидетел, дадени в с.з., като напълно кредитира и прочетените в с.з. показания от ДП, като последователни, непротиворечи и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателства.

           Съдът не кредитира показанията на св.В. А., дадени в с.з. единствено в частта, в която посочва в колко часа са се събрали пред дома на гр. ищец, тъй като противоречат на показанията му от ДП, които поддържа, като в останалата им част съдът кредитира показанията на свидетеля, дадени в с.з. и напълно кредитира тези от ДП, тъй като са последователни, непротиворечиви и напълно кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда гласни доказателства.

           Съдът не кредитира показанията на св.К. О., дадени в хода на ДП и прочетени в с.з. единствено в частта, в която същата е посочила, че не е присъствала на предаването на парите, тъй като в тази им част показанията на свидетелката противоречат както на показанията на гр. ищец, така и на показанията на св.Р.Д..В останалата им част съдът кредитира показанията на свидетелката от ДП, тъй като са последователни, непротиворечиви и необорени от други доказателства.

           Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното производство  дактилоскопна експертиза, като компетентно и безпристрастно, като освен това кредитира и писмените материали, приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа обстановка.

           Гореописаната фактическа обстановка се доказва  по безспорен начин от събраните по делото доказателства, а именно от: частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното производство, от показанията на  свидетелите О., А.Г., Р.Д., Й.Й., А.Ю., И.А., А.Ю., Й.Ю., В.А., К.О. и Р.Х. в кредитираните от съда части, дактилоскопна експертиза, отчет- разписка, справка за съдимост и от  другите писмени материали по делото, които съдът е посочил, че кредитира.

           След преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :

               Подсъдимият С.Р.Й., с деянието си е осъществил състава на за  престъпление по по чл. 195 ал.1т.3 вр.чл.194 ал.1  от НК, тъй като  през нощта на 26.03.2015г. срещу 27.03.2015г., в с.Синдел, обл.Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнел чужди движими вещи -сумата от 8 000/ осем хиляди/ лв. от владението на А.А.О., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

           Спор по отношение авторството на процесното деяние по делото няма и същото е безспорно установено и доказано.

           Основният спор по делото е относно отнетата от подсъдимия сума, а именно дали същата е в размер на 8000лв., за какъвто размер подсъдимият признава или е в размер на 32000лв.- какъвто размер се претендира от пострадалия и за какъвто размер подсъдимият е бил обвинен в хода на ДП.

           Съдът по-горе е изложил аргументи защо не кредитира показанията на гр.ищец в частта, касаеща размера на отнетата сума.На първо място, обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че е отнел сумата от 8000лв. са искрени и последователни в хода на цялото наказателно производство и напълно кореспондиращи както с показанията на св.Й.Й., видял сумата непосредствено след отнемането й, така и с показанията на А. Г. и А.Ю., които сочат на един размер на останалите налични средства у гр. ищец непосредствено преди отнемането им, както следва- според първия- не повече от 10000лв., а според втория- три-четири пачки.Освен горното по делото се събраха достатъчно гласни доказателства за сериозните разходи, направени от гр.ищец непосредствено след получаването на сумата, свързани със закупуване на  скъпи златни бижута, маркови дрехи, скъпи парфюми, плащайки значителни сметки по заведения след почерпка на големи компании от приятели и познати, с ползване компанията на момичета, които водел в дома си, с даване пари на заем на приятели, със закупуването на скъп алкохол и почерпки за приятелите си, със закупуването на лек автомобил и с правенето и на други „харчове“ за свои нужди, като според показанията на О. и на други близки до него лица, са били закупувани и забранени субстанции.Простата аритметична сметка на направените разходи далеч надхвърля сумата от 8000лв., които пострадалият твърди, че е изхарчил, поради което няма как тези му твърдения да се кредитират.Освен горното няма никаква логика подсъдимият да се „похвали“, че е откраднал 8000лв. пред приятел и да му ги покаже, ако бе откраднал по-голяма сума.Дори и при първоначалното подаване на сигнала пострадалият е посочил сума под 32000лв., като липсва каквато и да е логика, ако е бил убеден, че сумата е била 32000лв., както в последствие твърди, да не е съобщил още в този начален етап каква е липсата.Предвид горното необорени по  категоричен начин останаха твърденията на подсъдимия, че е отнел единствено сумата от 8000лв., не без основания е и становището на защитата, че както подсъдимият е проникнал в жилището и е отнел определена парична сума, така и друго лице или лица биха могли да сторят същото и тъй като присъдата не може да се основана на предположения, на основание чл.304 от НПК съдът  оправда подсъдимия Й. за това да е отнел сума за разликата от 8 000 лева до 32 000 лева, както и за това да е извършил кражба в големи размери по смисъла на чл.195 ал.2 от НК.

          Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано   към момента на деянието физическо лице.

          Изпълнителното деяние се изразява в отнемане от подсъдимия на чужди движими вещи- сумата от 8000лв., собственост на гр. ищец О., при което се прекъсва  владението върху вещите, без  съгласието на владелеца и се установява  нова фактическа власт.

            Квалификацията на извършеното по чл.195 ал.1 т. З от Н К се определя от факта, че кражбата е извършена чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот- откъртване на дървена плоскост, поставена в долната част на заключена врата.

          Касае се за престъпление против собствеността, засягащо нормално упражняване на правото на собственост върху движими вещи и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.

          От субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл - с намерение противозаконно да присвои чуждата движима вещ. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.

          Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, съдът приема съдействието, което подсъдимият е оказал в хода на ДП за установяване на обективната истина, критичното отношение към извършеното, чистото му съдебно минало към датата на деянието и фактът, че към настоящия момент  е баща на малолетно дете.

          Като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство съдът приема сравнително високият размер на отнетата сума, която не е възстановена.

          Мотивът за извършване на престъплението е стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин .

          Съдът, определяйки наказанието с оглед разпоредбите на НК  прецени, че на подсъдимия следва да се наложи наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК.Съобразно превеса на смекчаващите вината, съдът намира, че в конкретният случай целите на наказанието съгласно чл.36 ал.1 от НК, ще се постигнат ако на подсъдимият Й. бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, което в минимално предвидения размер за съответното деяние.Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и с личността на дееца, като предвид превеса на смекчаващите вината обстоятелства съдът счита, че наказание „Лишаване от свобода” за по-дълъг срок не би било съответно на извършеното.Съдът намира, че  с оглед специалната и генерална превенция и най-вече предвид необходимостта да се грижи за новороденото си дете,  подсъдимият не следва да бъде изолиран от обществото, поради което отложи изпълнението на наказанието с минимално предвидения изпитателен срок от Три години, който според съда би имал достатъчно поправително и възпиращо въздействие спрямо Й..

           С присъдата си съдът постанови ВД – 1 бр. CD-R Sony 700 mb, съдържащ аудиозаписи от обаждания на тел.112, който се намира на л.92 по ДП – да остане по делото.

          На осн. чл. 53 ал.2 б.Б от НК  съдът отне в полза на държавата 1 бр. синджир от жълт метал, който се намира на съхранение при домакина на ОД на МВР-Варна, тъй като безспорно този синджир е придобит от подсъдимия чрез извършеното престъпление- кражба, т.е. закупен е с част от отнетата сума и не са налице предпоставките да се върне на гражданският ищец, тъй като на същия не е бил отнет златен синджир, а парична сума.

 

            Относно предявения граждански иск :                                                          

         Съдът намира за доказан по основание предявеният граждански иск от А.А.О., срещу подс. С.Р.Й., за причинените му с деянието по чл.195ал.1т.3 вр.чл.194 ал.1  от НК, имуществени вреди, тъй като се установи по безспорен начин, че подс.Й. е извършител на престъпно деяние по горния текст и съгласно чл.45 от ЗЗД, подсъдимият е длъжен да възстанови вредите, които виновно е причинил другиму. По отношение размера на предявеният граждански иск, съдът счита, че същият е завишен, доказа се в хода на съдебното производство, че от страна на подсъдимия на гр. ищец О.  са причинени реални имуществени вреди в размер на 8000/ осем хиляди/ които са пряка и непосредствена последица от престъплението и не са възстановени.Мотивиран от гореизложеното, съдът уважи предявеният граждански иск в размер от 8000лв., които да бъдат заплатени ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното заплащане на сумата, , като за горницата над 8000лв., до претендираната сума от 32000лв. съдът отхвърли иска като неоснователен.

          На осн. чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи  съдебните и деловодни разноски на  подсъдимия.

      По гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.                               

                          

 

                                                           СЪДИЯ ПРИ ВРС: