РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1295
Град
Пловдив, 01 юли
2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Н. П., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1067 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.С.Б., ЕГН
**********,***, чрез адв. П., против заповед № 940 от 16.04.2022г. издадена от И.С.Н. на длъжност младши
автоконтрольор в сектор Пътна полиция към
СДВР, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "а‘ от
ЗДвП – временно спиране на МПС от движение, представляващ
л.а. „Мерцедес“ с рег.№ ***, като му е отнето свидетелството за регистрация на
МПС част II до
отстраняване на неизправността.
В жалбата
се излагат съображения за неправилност
и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната
му от съда. Твърди се, че са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила,
както и нищожност на акта.
Посочва,
че още при
съставянето на АУАН и от свидетелство за регистрация на МПС Част ІІ било видно, че лекият автомобил
е собственост на търговското дружество „Амиго лизинг“ ЕАД, поради което не е следвало да бъде
издавана такава заповед срещу жалбоподателя. Поради
това счита, че заповедта не е приложена
законосъобразно по отношение на жалбоподателя,
който се явява само водач,
а не и собственик на автомобила. Моли съдът да постанови
решение, с което да се отмени
процесната заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – И.Н.- мл. автоконтрольор при Сектор „Пътна полиция“ към СДВР, чрез
юрк. Биляна Панайотова, в представени писмени бележки намира жалбата за
неоснователна и недоказана, а административният акт за правилен и
законосъобразун, поради което моли да бъде оставен в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките
на установения за това преклузивен
процесуален срок при наличието на
правен интерес срещу административен акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което се
явява ДОПУСТИМА. По същество жалбата е
неоснователна.
Съставен е АУАН
№ 650017 от 16.04.22 г. от Е. В. С. - мл. автоконтрольор
при СДВР, Отдел „Пътна полиция“, в който
е отразено, че на посочената дата в 8:21 ч в Община Столична
на автомагистрала Тракия /на път София – София регион – Пазаджик – Пловдив –
Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас/ по посока на движение гр.Пазарджик към
гр. София , Д.С.Б. като водач на лек автомобил – Мерцедес МЛ 420 ЦДИ 4 Матик, с рег.
№ ***, собственост на ТД“Амиго Лизинг“ ЕАД клон Пловдив, управлява, като е
ограничена видимостта /намалена прозрачността/ през страничните стъкла на
автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. В АУАН е посочено, че водачът е уведомен за
започване на ПАМ
Въз основа на така установеното бил издадена процесната
заповед, с която
административният орган на основание чл. 171, т. 2, б. а от ЗДвП приложил спрямо
дружеството
принудителна административна мярка – временно спиране от движение
на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно.
В заповедта е прието за установено, че страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е
намалена прозрачността им, в нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и е нарушено
качеството им при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че
рискът от нараняване да е минимален, което се явява техническа неизправност на
моторното превозно средство по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в",
предл. 3 от ППЗДвП, във връзка с Правило № 43 на Икономическата комисия за
Европа на Организация на обединените нации за единни условия относно одобряване
на безопасни стъкла и материали от стъкло, приложимо на основание Решение
97/836/ЕО на Съвета от 27 ноември 1997 г. с оглед на присъединяването на
Европейската общност към Споразумението на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания
за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират
и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно
признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания (Ревизирано
споразумение от 1958 година), в частност присъединяването към Правила № 1,3,4,
6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 16, 17, 18, 19, 20,21,23, 25, 26,
28,31,34,37,38,39, 43, 44, 46, 48, 58, 66, 73, 77, 79, 80, 87, 89, 90, 91, 93,
97, 98, 99 и 102 на ИКЕ на ООН, както и във връзка с Директива 2007/46/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за създаване на рамка
за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на
системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни
средства (Рамкова директива), и по-специално член 34, параграф 2 от нея и
Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009
г. относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност
на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и
отделни технически възли, предназначени за тях, и по-специално член 14 от него,
от което намирам че са налице материално-правните предпоставки на чл. 171, т.
2, б. "а" от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в",
предл. 3 от ППЗДвП, във връзка с Правило № 43 на ИКЕ на ООН, във връзка с чл.
105, ал. 1 от ЗДвП.
След служебно извършена проверка съдът констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентния
орган. Директорът на Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр.
С., е компетентен да издаде мотивирана писмена заповед за налагане на
ПАМ по ЗДвП. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения
административен акт, ответникът представя заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на директора на СДВР, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните
работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни
лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана
заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Представена е и заповед №ОВз-964/ 04.02.2019 г. на директора на СДВР, с която
издателят на акта мл.инспеткор И.Н.е преназначен на младши изпълнителска
длъжност „младши автоконтрольор“ към отдел „Пътна полиция“ при СДВР.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нищожност на издадения
административен акт поради липсата на компетентност, тъй като заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. била издадена от Р.Бъчварова в качеството й на министъра
на вътрешните работи, а към момента на издаване на заповедта последната вече не
била министър. С издадената заповед са делегирани правомощия на министъра на
вътрешните работи към службите и лицата, съгласно предоставената от закона
възможност. Докато не бъде, отменена, съответно
изменена, от следващото длъжностно лице, което законът е натоварил с тези
функции, или оттеглена от издателя си, тази заповед съществува в правния мир и
няма пречка да бъде прилагана. Не е необходимо издаването на нова заповед с
идването на нов министър, тъй като издаването й е с оглед на длъжността, която
заема, а не лицето в личното му качество.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната
заповед. Според чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване
на противното. В случая, няма спор между страните
по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира
относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
По своя характер принудителната административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение – управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Тъй като последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата – да се
опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП,
законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да
става незабавно при установяване на нарушението, т.е. преди издаване на акта, с
който мярката се прилага.
Оспорваната Заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е
описано нарушението, извършено от водача, като управлява технически неизправен
автомобил. Нарушението, от една страна, е описано като фактическа обстановка, а
от друга, са изчерпателно изброени нарушените законови материални разпоредби. При
издаване на обжалваната заповед са спазени разпоредбите и на материалния закон.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН се ползва с доказателствена сила
до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху
жалбоподателя. Затова, описаните в акта за установяване на административното
нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по
ЗДвП, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на
обжалваната заповед. В този смисъл, АУАН е част от административната преписка
по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите
обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК, които
жалбоподателят не е опроверга в рамките на настоящото производство.
Не се споделят и възраженията на жалбоподателя, че заповедта е издадена
неправилно на лицето – ползвател, а не на собственика на МПС, установен още при
проверката, а именно „Амиго Лизинг“ ЕАД. В тази връзка не се представят
доказателства от жалбоподателя за наличието на такъв лизинг, но предвид посоченото
обстоятелство и в АУАН, съдът го намира за безспорно установено. В същото време
нормата на чл.171, т.2, б.“а“ ЗДвП не посочва на чие име се издава заповедта за
временно спиране от движение поради неизправност – на собственика, на
ползвателя на автомобила или на водача. При сключен договор за лизинг, повече
от очевидно е, че няма как това да бъде лизингодателят, тъй като на първо място
автомобилът се ползва фактически от лизингополучателя, който в много случаи е и
физическото лице - водач, а неизправността касае ползването му.
Предвид гореизложеното, заповедта за залагане на принудителна
административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са
спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на
производствените правила.
При този изход на спора, ще следва жалбоподателят, на основание чл. 143,
ал. 3 от АПК, да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, което се
установи в размер на 100лв.
Така мотивиран, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, XIV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Б.,
ЕГН **********,***, против заповед № 940 от 16.04.2022г. издадена от младши
автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ към СДВР.
ОСЪЖДА Д.С.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско
възнаграждение
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: