МОТИВИ
към ПРИСЪДА №20 от 02.07.2015г по НОХД№ 270/2015г
на СлОС
ОП-Сливен е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Д.С.С.
за извършени престъпления по чл.343 ал.3
б.”Б” вр.ал.1 б.“В“ вр.чл.342 ал.1 от НК и по чл.346 ал.2 т.1 и
т.2 вр.ал.1 от НК. В с.з. прокурорът
поддържа повдигнатите обвинения.
В хода на
съдебните прения представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия
за първото деяние да бъде определено наказание лишаване от свобода за срок от
осем години и шест месеца, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК да
придобие окончателен вариант- лишаване от свобода за срок от пет години и осем
месеца. За второто деяние прокурорът предлага наказание лишаване от
свобода за срок от две години, което
след редуцирането му с една трета да добие размер на една година и четири
месеца. По отношение на наказанието по НОХД№545/2013г на РС-Стара Загора
предлага на основание чл.68 ал.1 от НК да приведено изцяло.
В срока по чл.77
ал.3 от НК като частни обвинители в настоящото наказателно производство са
конституирани наследниците на пострадалия С.Н. К. – Д.И.К., М.С.К. и Н.С.К.. В
съдебно заседание частните обвинители лично и чрез повереника си адв.Н. поддържат
изцяло становището на държавното обвинение.
Разпитан в с.з.
подсъдимият С. се признава за виновен и
изразява съжаление за стореното. Направено е искане производството да се
развива по реда на съкратеното съдебно следствие –чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият
признава всички факти и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия - адв.К.
предлага на съда по обвинението за престъпление по чл.346 ал.2 от НК да
бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер на две години, което след като бъде намалено с една трета да
добие окончателния размер на една година и четири месеца лишаване от свобода.
Относно обвинението за престъпление по чл.343
ал.3 б.“Б“ вр.ал.1 б.“В“ от НК
моли съда да определи наказание лишаване от свобода за срок от шест
години и шест месеца, което редуцирано с една трета да формира размер на четири
години и четири месеца. По отношение на приложимостта на чл.68 ал.1 от НК адв.К.
се солидаризира със становището на държавното и частното обвинение като счита,
че наказанието по НОХД№545/2013г на Старозагорския районен съд следва да бъде
приведено изцяло.
Съдът приема за
установена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, тъй като
подсъдимият признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Установено бе, че самопризнанието на подс. С. се подкрепя от събраните по делото във фазата
на досъдебното производство доказателства. Съдът с изрично определение по реда
на чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подс. С., без да
събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В този смисъл,
без да извършва разпит на свидетелите и вещите лица, съдът прие за установена фактическата обстановка, твърдяна от
представителя на държавното обвинение в обвинителния акт:
Подс. Д.С. *** и бил ученик в Х1-то СОУ - Сливен, като същият за извършено
престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.З вр.чл.20 ал.2 от НК, по влязло в
сила на 14.03.2013г споразумение по НОХД№545/2013 по описа на Районен съд -
Стара Загора, е бил наказан за престъпление по чл.194 ал.1 вр.члл63 ал.1 т.3
вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.54 от НК с лишаване от свобода за срок от 8 месеца,
което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от 2
години. Деянията, за които му е повдигнато обвинение по настоящото производство,
са извършени в изпитателния срок по посоченото наказание.
Подс.С. не притежавал свидетелство за управление на моторно превозно
средство, като бащата на същия –свид.С.С.
притежавал и управлявал МПС - лек автомобил „Ауди А-4" с рег.№ СН 9537 НН.
На 17.02.2015 г. подсъдимият се уговорил по телефона със свой съученик от
гр. Стара Загора - свид. М. И. К., същият да дойде на гости в гр. Сливен и
съгласно уговорката, около 17,00 часа, от Автогара Сливен обвиняемият, заедно с
друг негов приятел - свид. Я.К., с лекия автомобил на последния и управляван от
него, посрещнали свид. К..
След като посрещнали свид. К., младежите се разходили до местността
„Карандила" и се върнали в гр. Сливен, като посетили магазин
„Кауфланд", където напазарували продукти, включително и алкохол - 5 литра
червено вино, бутилка уиски и бира, след което младежите, около 20,00 часа
пристигнали във вилата на свид. Я.К., намираща се във Вилна зона - Сливен.
До около 03,00 часа на следващия ден младежите се черпили с алкохол, като
консумирали и закупеното от тях мезе, като подсъдимият изпил около три чаши
червено вино, около 200 мл бира и уиски, след което свид. К. с лекия си
автомобил върнал подс.С. и свид. М. К. в гр. Сливен, като ги оставил пред дома
на родителите на обвиняемия.
В дома си подс.С. отново пил алкохол - вино, след което
осъществил кореспонденция по интернет със своя приятел - свид. Д. И. и взел
решение отново да отидат на вилата на свид. К..
Подс.С. знаел, че в чантата на майка
му - свид. Е.С. се намират резервните ключове на лекия автомобил,
собственост на баща му - свид. С.С.. Влязъл в хола,
където се намирала чантата, взел ключовете за автомобила и отново се
върнал в своята стая, след което двамата със свид. М. К. напуснали дома на
подсъдимия.
Подс.С., въпреки че нямал
свидетелство за управление на моторно превозно средство, привел в движение
лекия автомобил на родителите си - „Ауди А-4" с рег.№ СН 9537 НН и със
свид. К. отишли до района на Болница „Царица Йоана", където взели свид. Д.
И., след което младежите потеглили в посока към Вилната зона на гр. Сливен.При
движение по т.нар. „кръгово движение" до Магазин „Тернопол", подсъдимият
загубил контрол над управлението на автомобила, същият се качил на бордюра,
счупил няколко лампи намиращи се в кръга и пукнал предна лява гума.
Младежите със задружни усилия
сменили спуканата гума, след което се качили отново на автомобила, който бил
управляван от подсъдимия и отишли на вилата на свид. Я.К..
На вилата стояли до около 06,00
часа, след което свид. К. изкарал лекия автомобил „Ауди А4", с който дошли
подсъдимият и двамата свидетели-И. и К., през черния път до главния път, след
което управлението на автомобила отново било поето от подсъдимия, въпреки
забележката от страна на свид. Я.К. подс.С. да не управлява автомобила. В
колата на предна дясна седалка седнал свид. И., а на задната седалка - свид. К..
Около 06,30 часа автомобилът,
управляван от подс.С.,*** в посока Новоселски мост, с включени фарове, като
вече било почти светло, времето било студено и духало вятър. Скоростта на
движение на автомобила била 102 км/час и преди Новоселски мост, при изпълнение
на ляв завой, подсъдимият изгубил контрол над управлявания автомобил като
настъпила частична загуба на странична устойчивост. Автомобилът навлязъл по
десния тротоар след отклонението за кв. „Колю Фичето", като последвал удар
между крайпътно дърво и задната дясна странична част на автомобила, след което
автомобилът променил направлението си и блъснал пресичащия бул. „П. Хитов"
от юг на север пешеходец – С.Н. К., като в резултат на удара постр. К. починал
на място.
След настъпилото пътно-транспортно произшествие автомобилът се установил на
платното на бул. ,Др. Ботев", намиращ се южно от бул. „П. Хитов", а подсъдимият
избягал от местопроизшествието, докато свидетелите И. и К. останали на място.
По-късно през деня - около обяд, подсъдимият с баща си С.С. и с адв. К. ***, за да разкажат за случилото се.
Заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза е, че
смъртта на постр. К. е в резултат на тежка несъвместима с живота съчетана
травма с обхващане на главата, гърдите, корема и крайниците, като най-важно
значение за настъпване на смъртта имала тежката несъвместима с живота гръдна
травма с наличие на разкъсвания в областта на стената на аортата. Смъртоносни
са били самостоятелно както гръдната травма със счупвания на ребрата и контузия
на белите дробове, така също и коремната травма с разкъсванията на слезката и
черния дроб. Настъпването на смъртта е пряка и непосредствена последица от
получените травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно
произшествие. Настъпването на смъртта е било неизбежно и неминуемо. В кръвта на
постр. К. не е установено наличие на алкохол.
Пътуващите в автомобила Д. И. и М. К. са получили незначителни наранявания
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза е, че концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия към момента
на възникналото пътно-транспортно произшествие е била 1,81
промила, която отговаря на средна степен на остро алкохолно отравяне, като при
газ-хроматографското изследване на взетата в 11,41 часа на 18.02.2015 г. кръв
от подс. С., установената концентрации на етилов алкохол е 0,82 промила, а в
урината е установена концентрация на етилов алкохол 1,26 промила.
Заключението на назначената по делото химическа експертиза е, че в
представената за изследване проба кръв, иззета от подсъдимия на 18.02.2015 г.,
не е установено наличие на наркотични вещества. В представената за изследване
проба урина, иззета на същата дата - 18.02.2015 г. е установено наличие на
марихуана и метамфетамин, които се намират в Списък № 1 към чл.З ал.2 на ЗКНВП.
Заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е, че: скоростта
на движение на лекия автомобил „Ауди" преди пътно-транспортното
произшествие е около 102 км/час; опасната зона за спиране на автомобила
„Ауди" е около 114 метра; радиусът на левия завой преди настъпилото ПТП е
119 метра; критичната скорост на автомобила в зоната на предхождащия ляв завой
е около 95 км/час; скоростта на движение на автомобила в зоната на левия завой
е била по-висока от критичната за завоя като в този участък е настъпила
частична загуба на управление, а след удара в дървото пълна загуба; настъпилата
пълна загуба на управление се е дължала на движението на автомобила с
технически несъобразена скорост с пътната настилка и конкретни действия на
водача при завъртане на волана като няма наличие на техническа неизправност в
кормилно управление и спирачната система на автомобила; водачът на автомобила е
нямал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта на движение, а скоростта
на автомобила е технически несъобразена спрямо радиуса на завоя и характера на пътната
настилка; водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати
ПТП при 50 км/час като максимално разрешената скорост на движение е значително
по-ниска от критичната скорост и определената скорост на движение; пешеходецът
е нямал техническата възможност да предотврати ПТП. Техническите причини,
довели до настъпилото ПТП са: движението на автомобила с технически
несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя и характера на пътната
настилка; движението на автомобила „Ауди" със скорост над максимално
разрешената за населено място от 50 км/час.
Преди ПТП автомобилът е бил технически изправен, като не са налице
конкретни данни за възникнал внезапен технически проблем с управлението на
автомобила; управлението на автомобил след употреба на алкохол и упойващи
вещества. В експертизата е посочено, че мястото на удара между лекия автомобил
„Ауди" и пострадалия пешеходец К. ***.
В резултат на пътно-транспортното произшествие лекият автомобил „Ауди"
е получил повреди, като заключението на назначената по делото
съдебно-оценителна експертиза е, че стойността на нанесената щета на лекия
автомобил „Ауди А4" е на стойност 1457 лева.
Подс. С. е роден на *** ***. С основно образование. Ученик в Х1-то СОУ
-Сливен. Неженен. Осъждан. Разпитан на досъдебното производство се признава за
виновен, оказал е съдействие при разследването, изложил е последователно
обстоятелствата по възникналото пътно-транспортно произшествие, като при
предявяване на делото в присъствието на защитник,е заявил че признава фактите и
е изразил желание делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
протокол за оглед на пътно транспортното произшествие и фотоалбум, копие от удостоверение за техническа
изправност на ППС,талони за медицински изследвания, справка за нарушител/водач,
показанията на свидетелите М. К.,Д. И.,Е.С., С.С.,С.Н.,Я.К.,Н.К., Д.К.,М.К., Д.К.,
С.С.,,протоколи за химическа експертиза, протоколи за медицинско изследване за
употреба на алкохол или друго упойващо средство, заключенията на автотехническа,
оценителна, съдебномедицински и съдебно-химически експертизи,
справка за съдимост, характеристична справка и протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество
в кръвта на пострадалия К..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият като отнел противозаконно чуждото моторно
превозно средство, собственост на свид. С.С., без негово съгласие с намерение
да ползва превозното средство, което деяние е било извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,81 промила и е последвала повреда на
превозното средство, от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.346 ал.2 т.1 и т.2 вр.ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно по делото се
установи от свидетелските показания на свид.Е.С. и свид.С.С. и от
самопризнанията на самия подсъдим, че последният е отнел моторното превозно
средство без съгласието на неговия собственик-свид.С.С..
Реализирайки пътно-транспортното произшествие,
подс.С. е причинил повреда на лекия автомобил, която повреда детайлно е описана
в заключението по оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Христо
Узунов, находяща се на л.133-137 от досъдебното производство.
На следващо място от обективна страна категорично
е установено чрез съдебно-медицинска
експертиза №12/2015г, находяща се на л.125 от досъдебното производство,
кореспондираща с резултатите от протокол за химическа експертиза
№036/18.02.2015г /л.67 от ДП/, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние
в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,81 промила.
От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл. Съзнавал е, че моторното превозно средство, което отнема е чуждо, както и че лишава собственика
му от фактическа власт върху вещта.
Отнел е лекия автомобил с намерение да го ползва, за да придвижва до
различни жилищни и вилни имоти в и около града. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването на същите.
При определяне размера на наказанието съдът
съобрази високата обществена опасност на деянието и на дееца. Касае се за лице в млада възраст-ученик,
което лице от около четиринадесетгодишна възраст извършва системно нарушения по
ЗДвП, за които е било санкционирано. Посоченото представлява отегчаващо
отговорността обстоятелство. Други такива съдът съзря в безспорно установените
факти на управление на моторното
превозно средство без да е правоспособен водач и в състояние след употреба на наркотични
вещества, както и в обремененото съдебно минало на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете младата възраст на подсъдимия, неговото разкаяние, съдействието му на
разследващите органи при изясняване на обективната истина и не на последно
място факта, че отнетото и повредено превозно средство е на родителя на
подсъдимия-свид.С..
За инкриминираното деяние законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода от една до десет години. Съдът съобрази, че
последното изтъкнато смекчаващо отговорността обстоятелство придава относителна тежест и допринася за
определяне на наказание в размер, който
е между минималния и средния размер, а именно-лишаване от свобода в размер на
две години. След редукцията по реда на чл.58а ал.1 от НК съдът наложи на подс.С.
наказание в размер на една година и четири месеца. Предишното осъждане на
подсъдимия е пречка за отлагане на изпълнението на наказанието, поради което
съдът постанови то да бъде изтърпяно ефективно-при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип.
След като отнел противозаконно лекия автомобил „Ауди", подсъдимият,
без да има необходимата правоспособност, в пияно състояние с концентрация на
алкохол в кръвта 1,81 промила и след употреба на наркотични вещества -
марихуана и метамфетамин, управлявал моторно превозно средство марка
„Ауди" с рег.№ СН 9593 НН, като предизвикал пътно-транспортно произшествие
и блъснал пресичащия пътното платно пешеходец С. К. ***, като по
непредпазливост причинил смъртта на К., след което напуснал местопроизшествието
и по този начин е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.З б."Б" вр.ал.1
б."В" вр.чл.342 ал.1 от НК.
Налице са от обективна страна всички елементи от състава
на престъплението по 343 ал.3 б.”Б”
вр.ал.1б.“В“ вр.чл.342 ал.1 от НК. Подсъдимият е управлявал автомобила
без да притежава качеството на правоспособен водач. Нарушил е нормата на чл.5
ал.3 от ЗДвП, която забранява на
водачите на пътно превозно средство да го управлява под въздействие на алкохол, наркотични и
други упойващи вещества. В конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 1,81 промила и след употреба на наркотични
вещества-марихуана и метамфетамин. Изводът за
управление на лекия автомобил след употреба на наркотични вещества следва от
установеното наличие в урината на подсъдимия на марихуана и метамфетамин. От
назначената по делото автотехническа експертиза и от свидетелските показания на
свидетели-очевидци безспорно е установено, че подсъдимият, като водач на МПС е
изгубил управление на автомобила, който се е движил със скорост 104 км/ч в
населеното място, при изпълнение на ляв
завой, при което е настъпила частична загуба на странична устойчивост на
автомобила, навлязъл по десния тротоар след отклонението за кв.“К.Фичето“,
последвал е удар в крайпътно дърво, след което автомобилът е променил
окончателно направлението си и блъснал пострадалия К.,***. По този начин се навежда
извода за нарушение на правилата по чл.20 ал.1 и по чл.21 ал.1 от ЗДвП,
тъй като от една страна подсъдимият не е
контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил, а от друга страна се е
движил със скорост над 50 км/ч в
населено място.
Въпреки, че е разбрал веднага, че е ударил човек,
подсъдимият избягал от местопроизшествието, докато неговите
приятели-свидетелите К. и И. останали на място.
В резултат на
удара между автомобила и тялото на пострадалия , последният е тежка,
несъвместима с живота съчетана травма с обхващане на главата, гърдите, корема и
крайниците. Смъртоносни са били самостоятелно както гръдната травма със
счупвания на ребрата и контузия на белите дробове, така също и коремната травма
с разкъсвания на слезката и черния дроб. Получените множество травми, както и
смъртта на пострадалия са пряка и непосредствена последица от възникналото
пътно-транспортно произшествие.
Обективните признаци на деянието се установяват от
назначените по делото автотехнически, съдебно-медицински съдебно-химически експертизи.
От автотехническата експертиза категорично се установява, че подсъдимият е имал
техническата възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие като
управлява с технически съобразена скорост. Техническите причини, довели до
настъпване на произшествието са: движението на автомобила с технически
несъобразена скорост съобразно радиуса на завоя и характера на пътната настилка,
движението на автомобила със скорост над максимално разрешената за населено
място-50 км/ч. Преди ПТП автомобилът е бил технически изправен като не са
налице конкретни данни за възникнал внезапен технически проблем с управлението
на автомобила. Последната причина, изтъкнала от експерта е управлението на
автомобила след употреба на алкохол и упойващи вещества-наркотици. На следващо
място вещото лице е уточнило също, че пострадалият е нямал техническа
възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие.
От субективна страна деянието на подсъдимия е извършено
под формата на непредпазливост, тъй като същият не е предвиждал и не е искал
настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази,
че в особената част на НК за това престъпление се предвижда наказание лишаване
от свобода от три до десет години, както и на основание чл.343г от НК- лишаване
от право да управлява МПС. В конкретния случай наказание по чл.343г от НК съдът
не наложи с оглед обстоятелството, че подсъдимият е неправоспособен водач.
При определяне на наказанието по вид и размер съдът съобрази разпоредбата
на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт.
При това положение на подс.С. следва да
бъде наложено наказание при условията на чл.58 а от НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът
прецени високата степен на обществена опасност на дееца и на самото деяние,
съобрази се с наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства, които в
конкретния случай са младата възраст на подсъдимия, изразеното съжаление от стореното, съдействието на
разследващите органи за установяването на обективната истина по делото. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид множеството нарушения
по ЗДвП, които се установяват от представената от КАТ справка, извършени от
подсъдимия като непълнолетен,
обремененото му съдебно минало и броя на
формите на изпълнителното деяние по чл.343 ал.3 от НК-управление като
неправоспособен водач, управление в пияно състояние, управление след употреба
на наркотични вещества, управление с превишена скорост, която двукратно
по-висока от максимално разрешената в населено място и бягство от
местопроизшествието.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази баланса между отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства и определи наказание в средния размер, а именно
шест години и шест месеца.
При редукцията на определеното наказание по смисъла на
чл.58а ал.3 от НК с една трета, окончателният размер на наказанието, което
съдът наложи на подс.С. е четири години и четири месеца, което да се търпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл.23 ал.1 от НК съдът наложи на подс.С. едно общо наказание,
а именно най – тежкото от двете-лишаване от свобода за срок от четири години и
четири месеца, което съгласно разпоредбата на чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
следва да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип.
Инкриминираните деяния са извършени в рамките на
изпитателния срок по НОХД№545/2013г на РС-Стара Загора, поради което на
основание чл.68 ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение и наложеното по същото
дело наказание лишаване от свобода за
срок от осем месеца, което да се търпи при първоначален общ режим в
затворническо общежитие от открит тип съгласно разпоредбата на чл.61 т.3 вр.чл.59 ал.1 от ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете времето, през
което подс.С. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, взета с Определение №16/20.02.2015г по ЧНД№93/2015г
на ОС-Сливен.
С оглед правилата на процеса съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка
на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 1 184.50лв.
На свид.С.С. съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се върне-лекия автомобил „Ауди” модел „А4“
с рег.№СН 9593 НН, а вещественото доказателство-един брой одорологична следа,
поставена в стъклен буркан с лепенка №Б 5362 като вещи без стойност бе
постановено да се унищожи след влизане в сила на съдебния акт.
Ръководен от
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: