№ 13477
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. И.А
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. И.А Гражданско дело №
20211110165005 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ..., срещу Н. Г. С., ЕГН **********,
с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в общ размер на 1118,58 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с включени 25,00 лева
ликвидационни разноски във връзка с щета № ..., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. М. Г. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 30.06.2019 г. в ...,
ответникът като водач на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № ... не съобразил скоростта
си на движение с пътните условия, изгубил контрол над автомобила, излязъл в дясната част
на пътното платно и блъснал паркирания л.а. марка „Пежо“, модел „307“, с ДК № ..., който
от своя страна ударил паркирания л.а. марка „БМВ“, модел „315Д“ с ДК № ..., след което
напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Твърди, че в резултат на ПТП са
причинени щети на л.а. „Пежо“, модел „307“, с ДК № .... Сочи, че щетите са на стойност
1093,58 лева, като поддържа, че на 02.10.2019 г. е изпълнил задължението си за заплащане
на застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил на посочената
стойност, както и че е направил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева. Излага, че
има право да получи платеното застрахователно обезщетение, доколкото твърди ПТП да е
1
настъпило по вина на ответника, който е напуснал местопроизшествието без да уведоми
органите на МВР. Сочи, че до ответника е изпращана регресна покана, но не е постъпило
плащане. Прави искане съдът да осъди ответника да плати описаното вземане.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв не е постъпил от
ответника.
В молба, депозирана от ответника чрез упълномощен адвокат след проведеното
открито съдебно заседание, последният е направил искане за отмяна на определението на
съда, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания, тъй като
ответникът поради здравословни причини не е успял да се яви в съдебно заседание, като е
упълномощил адвокат в деня на заседанието.
Според настоящия състав на съда не са налице предпоставките за отмяна на
определението на съда, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните
състезания, тъй като ответникът е бил редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.
46, ал. 1 от ГПК на 24.08.2022 г., поради което е имал достатъчно време да организира
защитата си. Същевременно, в молбата от адв. Василев не са изложени твърдения, че поради
особени непредвидени обстоятелства ответникът не е узнал за съдебното заседание
своевременно, а напротив, твърди се, че последният е бил уведомен за него, но е
упълномощил адвокат едва в деня на заседанието, след неговия час, както се установява от
молбата от 24.10.2022 г. и нейния час на подписване с КЕП. Ето защо искането за отмяна на
определението, с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания
е неоснователно.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 1118,58 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
включени 25,00 лева ликвидационни разноски във връзка с щета № ..., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.06.2021 г. до
окончателно изплащане на сумата.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
обстоятелства: валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с деликвента, в срока на застрахователното
покритие на което е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; причинната
връзка на деликта с вредите, както и че е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществената застраховка на
увредения автомобил в размер на действителните вреди; наличието на специалните
2
предпоставки по чл. 500, т. 3 от КЗ – че водачът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че лекият
автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № ..., е бил застрахован при ответника по
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, със срок на действие от
26.02.2019 г. до 25.02.2020 г.
Чрез констативния протокол за ПТП от 02.07.2019 г., уведомлението за щета от
03.07.2019 г., както и от материалите по административно наказателната преписка, в това
число и обясненията на ответника, подписани лично от него (лист 21), се установява, че в
срока на действие на застраховката е настъпило ПТП по следния механизъм: на 30.06.2019
г., около 3 часа, в ..., ответникът при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел 206,
с рег. № ..., не съобразил скоростта си на движение с пътните условия, изгубил контрол над
автомобила, излязъл в дясната част на пътното платно и блъснал паркирания л.а. марка
„Пежо“, модел „307“, с ДК № ..., който от своя страна блъснал паркирания л.а. марка „БМВ“,
модел „315Д“ с ДК № ..., след което водачът на лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с
рег. № ... – ответникът Н. Г. С., напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства, както и
влязло в сила Наказателно постановление № 19-1030-006646 на ОД МВР – гр. Пловдив,
съдът намира, че се установи противоправност в поведението на водача на лекия автомобил
„Пежо“ модел „206“, изразяваща се в това, че застрахованият при ищеца водач е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, като при
избиране скоростта на движението не се е съобразил с конкретните условия на пътя, поради
което не е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, поради което е
причинил ПТП, от което има имуществени вреди. Освен това водачът е напуснал
местопроизшествието без да уведоми и изчака органите за контрол на Министерството на
вътрешните работи. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП водач на ППС, който е участник в
ПТП, е длъжен да не напуска местопроизшествието и да уведоми съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи, като остане до идването им, щом при
произшествието са настъпили само имуществени вреди и участниците в него водачи не са
постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, поради което и не са
подписали двустранен констативен протокол за ПТП. Разпоредбата вменява задължение на
ответника да остане на разположение на органите на пътната полиция, за да им окаже
съдействие, което ответникът безспорно не е сторил. Посещението на същите е
3
задължително, макар да няма пострадали лица, а само имуществени вреди, щом водачите не
са постигнали съгласие по обстоятелствата на произшествието.
С оглед изложеното и предвид наказателното постановление, в което е обективирано
посоченото нарушение, за което водачът е наказан, съдът намира, че поведението на водача
на лекия автомобил е в противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е
противоправно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна
презумпцията за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички
елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на МПС по отношение на причинените вреди от процесното пътно –
транспортно произшествие.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
протокола за ПТП повреди, за застрахователят по Гражданската отговорност е възникнало
задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната
имуществена вреда
Изпълнението на задължението на застрахователя да плати пбезщетение на
собственика на уведения лек автомобил се установява без съмнение от събраните по делото
писмени доказателства. От приетото уведомление от собственика на лек автомобил марка
„Пежо“ модел „306“ с рег. № РБ 0810 ТА до ЗД „Б.И.“ АД, с което последната заявява
искане за образуване на щета и репариране на причинените от деликвента вреди, като водач
на застраховано при адресата МПС по договор за застраховка ГО, се установява, че ищецът
е образувал щета № ... от 03.07.2019 г., по която е описал и определил обезщетение за
причинените вреди в размер на 1093,58 лева. Сумата е заплатена на собственика на
увредената вещ на 02.10.2019 г. съгласно платежно нареждане на лист 20, като
застрахователят е сторил и ликвидационни разноски в обичаен размер от 25 лева. Ето защо,
регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за
определянето му възлиза на сумата в общ размер от 1118,58 лева, която се дължи на ищеца
от причинителя на вредата.
За пълнота следва да се отбележи, че застрахователят е изпратил на ответника по
постоянен адрес по справка НБД „Население“ регресна покана за плащане на
обезщетението, като адресатът не е бил намерен на известния адрес, на който съдът му е
връчил редовно.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
4
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева и
разноски за адвокат в размер на 400 лева с вкл. ДДС, платени в брой съгласно отбелязаното
в договор за правна защита и съдействие, който служи за разписка за получаване на
описаната сума съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС. Основанието за начисляване на ДДС по § 2а. от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява от представените
доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
450,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата
общ размер на 1118,58 лева , представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с включени 25,00 лева ликвидационни разноски по
щета № ..., образувана във връзка с ПТП, станало на 30.06.2019 г., около 3 часа, в ..., по вина
на ответника като водач на лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, с рег. № ..., който не
съобразил скоростта си на движение с пътните условия, изгубил контрол над автомобила и
причинил вреди на „Пежо“, модел „307“, с ДК № ..., след което напуснал мястото на ПТП
без да уведоми органите на МВР, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на исковата молба – 28.06.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. С., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 450
лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5