Решение по дело №1304/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1037
Дата: 19 юли 2021 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20217050701304
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Варна, в публично заседание на осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Борислав Милачков

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова

       Мария Даскалова

 

при секретаря Пенка Михайлова и с участието на прокурора Тони Томов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. № 1304/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Ю.А.Г. срещу Решение № 87/15.04.2021 г. постановено по НАХД № 881/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 2499240 на ОД МВР – Варна, с който на Ю.А.Г., законен представител на „Интерконсулт“ ООД е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева, на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят сочи, чрез адв. Ж. Г. сочи, че от справка в търговския регистър се установява, че към момента Г. не е управител на юридическото лице, поради което управителя на дружеството е лишен от правото си да посочи, кой е управлявал процесния автомобил. Върху снимката от техническото средство липсва отбелязване на дата и час на заснемане на обекта. Не е посочено, дали са приспаднати 3 км/ч от установената скорост. Поради повече от едно МПС не става ясно на кое МПС е измерена скоростта. Нарушението следва да е установено със стационарно, а не с мобилно средство, в този смисъл е решение по ТД №1/2013 г. на ВАС. В случая е установено с мобилно техническо сродство. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение и НП. В писмени бележки изпратени по факс, без електронен подпис жалбата се поддържа. В съдебно заседание, за което е редовно призован жалбоподателя и процесуален представител не е взел участие.

Ответник – ОД на МВР – Варна в писмено становище, чрез юрисконсулт оспорва жалбата. Изцяло споделя мотивите на РС – Варна и намира същото за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя, в случай че се претендира такова.

Представителя на Прокуратурата счита жалбата за основателна и моли решението на РС – Варна да бъде отменено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районен съд – Варна е приел за установено следното: На 21.01.2019 г. в 20:49 ч. в гр. В. по бул. К.Б. * бил управляван т.а. с рег. № ****, със скорост над разрешената от 50 км/ч, а именно 71 км/ч, която е установена с АТС № ****. Ангажирана е отговорността на Ю.А.Г., законен представител на „Интерконсулт“ ООД.

Районен съд – Варна е приел от правна страна, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Нарушението е установено с годно техническо сродство, вписано в регистъра на одобрените средства за измерване и заснетия клип съдържа всички данни относно документирането и съхранението на заснетото нарушения. Приел е, че нарушението не е маловажен случай, тъй като не се отличава от останалите от същия вид и е следвало водачът на МПС да има дължимото поведение.

Решението е правилно и законосъобразно.

Нарушението е установено на 21.01.2019 година. Управляван е л.а. „*** **“ с рег. ****, собственост на „Интерконсулт“ ООД от 12.12.2018 г. От справка в Търговски регистър се установява, че през периода 30.07.2008 г. – 05.04.2020 г. управител на „Интерконсулт“ ООД е Ю.А.Г.. От 06.04.2020 г. управител на посоченото дружеството е А.Б.Р..

От Ю.А.Г. не е подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността й.

Видно от направена снимка с техническото средство установило скоростта на МПС в снимката е посочена дата 21.01.2019 г., час 20:42:38, скорост 74 км/ч. В електронен фиш е посочена установена скорост 71 км/ч. От установеното следва, че са неоснователни доводите за непосочени дата и час в направената снимка и неприспадане на 3 км/ч от установената скорост.

На основание чл.16, ал.5 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. - При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). Съобразно чл.775, т.2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е прието, че максимално допустимите грешки на скоростомерите трябва да бъдат: ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за скорости над 100 km/h – при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.  От установената скорост 74 км/ч е приспадната скорост 3 км/ч, поради което наказанието е наложено за установена скорост 71 км/ч в съответствие с посочените норми и чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП в настоящата редакция е от изменение - ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г., поради което ТР № 1/26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС не е относимо към случая.

 Нарушение по чл. 189, ал.4 (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) от ЗДвП се установява и заснема с автоматизирано техническо средство или система. Нормата на чл.10, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. предвижда, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, като с ал. 3 от същата норма е предвидено, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.

Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:

а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;

б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая е използвана мобилна АТСС, която е била временно разположена на участък от пътя съгласно на §6, т.65, б.“б“, пр.2 от ДР на ЗДвП и е налице снимка на разположение на уреда, към Протокол рег. № 819р-1720/22.01.2019 г.  Поради това, доводът на касатора за допуснато нарушение при използване на мобилна АТСС, с която е установено нарушението е неоснователен.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че решението на РС - Варна е правилно и законосъобразно, същото не страда от визираните в жалбата пороци, като е постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП на ответника следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лева, платимо от касационния жалбоподател.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/15.04.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 881/2021 година на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Ю.А.Г. ЕГН ********** да заплати в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 2.