Р Е
Ш Е Н
И Е № 260019
08.02.2022 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Седми граждански състав
на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия
: Христина Жисова
секретар
Елена Стефанова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1333 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) от Ю.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: *** против А.Х.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 13, адв. В.Д. ***,
с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от
10 100 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в
резултат на настъпило на 13.07.2015г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
ведно със законната лихва за забава върху присъденото обезщетение от датата на предявяване
на иска – 13.07.2020г. до окончателното му изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 13.07.2015г. в гр. Габрово ответникът
предизвикал ПТП, вследствие на което причинил на ищеца една тежка и четири
средни телесни повреди, а именно: тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка
черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на
лявата челна и теменна кост с импресия /хлъстване/ на
фрагментите в черепната кухина, счупване на решетъчната и клиновидна кост с
кръвоизливи в синусите на черепните кости, нараняване на твърдите мозъчни
обвивки в областта на счупването и на мозъчното вещество, контузия на левия
слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки над двете
големи мозъчни половини, кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка в лявата
челно-слепоочна област и оток на мозъка, довели до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в
състоянието на пострадалия след нервнохирургичното
оперативно овладяване на тежката черепно-мозъчна травма, довело до разстройство
на здравето, временно опасно да живота; средна телесна повреда, изразяваща се в
гръдна травма с контузия на десния бял дроб и травматична пневмония, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда,
изразяваща се в травма на таза с разкъсване на връзката между срамните кости,
довела до трайно затрудняване на движението на долните крайници и средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
долната й част, довело до трайно затруднение на движението на лявата предмишница. Посочва, че за случилото се ответникът бил признат
за виновен с присъда по НОХД № 1396/2018г. по описа на PC - Габрово. Поддържа,
че заради причинените му при предизвиканото от ответника ПТП травми претърпял
болка и страдание и нямал възможност да се реализира в обществото. Предвид
изложеното, иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 10 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, причинени му вследствие на противоправното
деяние на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на иска – 13.07.2020г. до окончателното й изплащане.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Ответникът
оспорва иска по основание - отричайки да е предизвикал твърдяното от ищеца ПТП,
и по размер – правейки възражение за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че процесното ПТП е било предотвратимо от страна и на двамата
водачи, но ищецът е управлявал МПС: без да е правоспособен водач, след употреба
на наркотични вещества, и движейки се с превишена скорост, с оглед което
твърди, че описаното противоправно поведение на
пострадалия се намира в причинно-следствена връзка с настъпването на
произшествието и на вредите от него. Моли искът да бъде отхвърлен, а ако се
приеме за основателен - да се присъди на ищеца обезщетение в по-малък размер,
съобразен със степента на твърдяното съпричиняване на
вредите от страна на ищеца. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника - „Застрахователно дружество
ЕИГ Ре“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1592, район Искър, ул. „Христофор Колумб“
№ 43, оспорва иска, присъединявайки се към становището на ответника за
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, допълвайки че ищецът към момента на инцидента не е бил с каска
или с друг вид защитни средства по тялото, поради което е претърпял значителни
телесни увреждания.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената от ответника Проверка за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" е, че към 13.07.2015 г., МПС с ДКН Х 3719 ВС
има активна застраховка "Гражданска отговорност", със застраховател –
„ЗАД ЕИГ Ре“ АД, с начална дата: 04.02.2015г.,
посочена крайна дата на покритие – 04.02.2016г. и посочена дата на
прекратяване: 03.09.2015г.
С Присъда № 434 от 18.09.2019 г., постановена по НОХД № 1396 по описа за
2018г. на Районен съд – Габрово
подсъдимият А.Х.Г. е признат за виновен в това, че на 13.07.2015 г. , около
10.50 часа в гр.Габрово, на бул.“Трети март“ в участък до фирма „Мак“, при
управление на МПС – лек автомобил, марка „Форд“, модел „Мондео“,
с рег. № Х 3719 ВС, нарушил правилата за движение – чл. 25, ал.1 от ЗДвП и
чл.38, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Ю.Н.Г. от гр.Габрово,
следните телесни повреди:
-тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на лявата челна и теменна кост с
импресия /хлъстване/ на фрагментите в черепната
кухина, счупване на решетъчната и клиновидна кост с кръвоизливи в синусите на
черепните кости, нараняване на твърдите мозъчни обвивки в областта на
счупването и на мозъчното вещество, контузия на левия слепоочен дял на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки над двете големи мозъчни половини,
кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област и
оток на мозъка, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота;
-средна телесна повреда, изразяваща се в състоянието на пострадалия след нервнохирургичното оперативно овладяване на тежката
черепно-мозъчна травма, довело до разстройство на здравето, временно опасно да
живота;
-средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма с контузия на десния
бял дроб и травматична пневмония, довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота;
-средна телесна повреда, изразяваща се в травма на таза с разкъсване на
връзката между срамните кости, довела до трайно затрудняване на движението на
долните крайници и средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
долната й част, довело до трайно затруднение на движението на лявата предмишница,
– престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК.
Отбелязано е влизане в сила на съдебния акт на 10.01.2020г.
По делото е приложена и Епикриза от отделение по
Хирургия на Многопрофилна болница за активно лечение
„Д-р Тота Венкова“АД гр.Габрово за ищеца, постъпил на 13.07.2015г. и изписан на
31.07.2015г., ИЗ № 8671/2015г. по КП/АПр. № 198 –
Тежка мозъчна травма – оперативно лечение. От посоченото и прието по делото
писмено доказателство се установява още, че на ищеца е поставена окончателна
диагноза „Счупване на черепа и лицевите кости закрито“, анамнеза: постъпва по
спешност в крайно тежко общо състояние – кома след ПТП, при което получил
травма на главата, таза и ляв горен крайник. За обективно състояние също се
сочи тежко общо състояние – кома, хематом около лявото око и умерено изтичане
на кръв от разкъсно-контузна рана в ляво, темпорално;
пациентът е интубиран в ЦСМП. Лява гривнена става деформирана, с белези за фрактура. Подробно
са описани и направените му изследвания и проведени консултативни прегледи с
кардиолог, анестезиолог, невролог, неврохирург, офталмолог и психиатър, както и
извършената операция на 13.07.2015г.
Към материалите, съдържащи се в НОХД № 1396 по описа на 2018г. на РС
Габрово са приложени: 1. Епикриза от СБАЛЛС - гр.
Ловеч, в която е посочено, че ищецът
е бил хоспитализиран от 22.03.2017г. до 06.04.2017 г. с диагноза: Дисоциално личностово
разстройство. Постконтузионен синдром. Агравация. Постъпва за първи път. Твърди, че има психични
проблеми, изразяващи се в самоубийствени мисли,
агресия, нервност. Имал 4 пролежавания в ДПБ - гр.
Севлиево. Потушавал психичните си кризи и нервност с постоянен прием на
марихуана. Споделя оплаквания от психически дискомфорт,
който не е в състояние да конкретизира; настоява за включване на терапия. Преморбидно - роден от трета поредна бременност без
усложнения, без отклонения в детска възраст. Израства в семейство на примитивни
родители с нисък социален статус. Учил до осми клас, но незавършил основно
образование поради неизвинени отсъствия. Имал среден успех. Занимава се с
кражби и дребни престъпления. Има над 10 присъди. Работи в строителството.
Живее на квартира. Отрича фамилна обремененост с
психични заболявания или зависимости. През 2015 г. претърпява ПТП със загуба на
съзнание за 17 дни. Декларира 4 суицидни опита чрез медикаменти. Не приема
поддържаща терапия. Отрича припадъци. Алкохол е опитвал като юноша. От 2010 г.
пуши канабис. Последната година получава облекчение на психическия дискомфорт; твърди, че е развил зависимост. Психичен
статус: видимо спокоен, в ясно съзнание, с набелязана ситуативна
ажитация. Словесно контактен. При критика става
раздразнителен и язвителен. Бедна пантомимика. Не
поддържа добър очен контакт. Отговаря след удължено реактивно време; отговорите
са неясни, с ниска информативност. Ориентиран
задоволително за място, време и собствена личност. Мисловният процес е нормален
по темп, граматически и логически свързан, правилен по структура, без налудности в съдържанието. Изострено съзнание за психично
заболяване с травматична етиология. Напълно некритичен към диссоциалното
си поведение. Във възприятно-представната дейност
няма данни за количествени или качествени промени. Емоционално - лабилен, синтимен, склонен към лесни гневни отреагирвания.
Волево - съответен. Паметта и интелекта са съответни на образованието и
социалния опит. Сочи се, че е проведено лечение с Флуанксол
депо и Клопиксол табл. Лицето непрекъснато е
настоявал за Клонарекс. Подал декларация да бъде
изписан.
2.Епикриза от Държавна психиатрична болница /ДПБ/
- гр. Севлиево, за ищеца и за периода от 11.12.2015 г. до 06.01.2016 г. с
диагноза: Смесено личностово разстройство. Декомпенсация. Постконтузионен
синдром. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на ПАВ.
(F61.0). Израснал в депривационна среда; майката е с
умствена недоразвитост, а бащата алкохолик. Завършва основно образование със
среден успех. Не е бил войник. Лежал в затвора за кражби. От ученик употребява
марихуана и амфетамини. Преживял тежко ПТП. Постъпва
доброволно с талон от психиатър. След изписване от хирургията станал напрегнат,
неспокоен, не искал да прави нищо, чувствал дискомфорт,
бил потиснат, нямал настроение. Психичен статус: психомоторно спокоен, ситуативно вътрешно напрегнат, контактен, ориентиран
всестранно, в ясно съзнание. Емоционално - лабилен, тревожен, хиподистимен. Волево - хипобуличен,
формално критичен. Мисловният процес е правилен по форма, с мисли за
безперспективност; няма суицидна ангажираност. Данни за епизодични слухови
халюцинации. Интелект и памет - съответни. Психологично изследване № 2365 от
29.12.2015 г. : емоционално неустойчив, превалиране
на дистимно настроение, разстроено самочувствие,
отчаяние, мисли за безперспективност, ниска поносимост
към стрес, намален интрапсихичен контрол, лесно
възникваща раздразнителност, склонност към импулсивни реакции. Субективни
оплаквания от безпокойство, нарушен сън, усещане за намалена енергия, уморяемост, неиздръжливост при продължителни усилия.
Проведено лечение с вливания, Диазепам, Пирамем, Конвулекс, Оланзапин. На преден план е личностовата
промяна на характера, усложнена от ЧМТ, при формална критичност към
наркотичните злоупотреби.
3. Епикриза от ДПБ - гр. Севлиево, за ищеца за
периода от 04.03 до 25.03.2016 г. с диагноза: Смесено личностово
разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на ПАВ.
Вредна употреба. Постконтузионен синдром. (F61 F12.1
F07.2). Постъпва с направление от вътрешно отделение на габровската болница,
където е лекуван за медикаментозен суициден опит с 6 табл. Лепонекс.
Докаран с линейка на ЦСМП и полиция. При постъпването е възбуден, неспокоен,
декларира суицидни намерения. Подписва декларация за информирано съгласие.
Психичен статус: психомоторно неспокоен, напрегнат, контактен, ориентиран
всестранно, некритичен. Емоционално - лабилен, гневен. Волево - импулсивен. Мисловният
процес е нормален по темп, правилен по форма, в съдържанието - автоагресивни намерения. Интелект и памет - съответни.
Проведено лечение със Зипрекс, Диазепам,
Конвулекс, Есобел, Оланзапин. Изписва се спокоен, формално критичен, без
суицидна нагласа.
4. Епикриза от ДПБ - гр. Севлиево за ищеца за
периода от 03.05 до 10.06.2016 г. с диагноза: Смесено личностово
разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на ПАВ.
Вредна употреба. Постконтузионен синдром. (F61.0).
Постъпва с направление от спешното отделение на габровската болница, където е
обработен хирургично за суициден опит (порезна рана в областта на шията).
Докаран с линейка на ЦСМП и полиция. Подписва декларация за информирано
съгласие за лечение. Психичен статус: психомоторно видимо спокоен, напрегнат,
контактен, ориентиран всестранно, некритичен. Емоционално - лабилен. Волево -
импулсивен. Мисловният процес е нормален по темп, правилен по форма, в
съдържанието - споделя автоагресивни размишления,
защото се чувствал дискомфортно и тревожно, а
лекарствата не помагали. Интелект и памет - съответни. Проведено лечение с Лепонекс, Диазепам, Конвулекс, Оланзапин, Хлоразин, Ремирта, Акинестат, Депакин, Клонарекс. Изписва се спокоен, подчиняем,
апсихотичен, без суицидни мисли.
5.Епикриза от ДПБ - гр. Севлиево, за ищеца за
периода от 16.06 до 13.07.2016 г. с диагноза: Смесено личностово
разстройство. Психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на ПАВ.
Вредна употреба. Постконтузионен синдром. (F61.0).
Постъпва с направление от спешното отделение на габровската болница, където е
обработен за недоказан суициден опит (имало празна опаковка от Лепонекс в дома му). Проявил агресия към медицинския екип
извикан на неговия адрес; в отделението изпаднал в сомнолентно
състояние с обилна саливация, след направена стомашна
промивка отново проявил агресия, възбуда и обърканост. Докаран с линейка на
ЦСМП и полиция. Подписва декларация за информирано съгласие за лечение.
Неврологичен статус: няма данни за огнищна
неврологична симптоматика. Постконтузионен синдром на
мозъка. Психичен статус: психомоторно успан, контактен, ориентиран всестранно,
некритичен. Емоционално - лабилен. Волево е импулсивен. Мисловният процес е
забавен по темп, правилен по форма, в съдържанието - споделя автоагресивни размишления, защото се чувствал дискомфортно. Интелект и памет - съответни. Проведено
лечение с вливания, Лепонекс, Диазепам,
Конвулекс. Изписва се спокоен, декларативно критичен,
суицидно неангажиран.
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на третото лице
помагач, във връзка и с наведените възражения за съпричиняване,
съдът назначи и изслуша комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. Съгласно
заключението, механизмът на ПТП е следният:
Произшествието е реализирано през светлата част от деня, към 10:30ч. на
13.07.2015г., по осветен от слънцето, добре маркиран и сигнализиран булевард, с
две платна за движение, върху лентата с направление юг-север (дясна), разделена
от насрещната (лява) лента с прекъсната разделителна линия. Пътното платно е
със задоволително качество на покритието, без пропадания, и др.препятствия,
които да са предпоставка за произшествие с изложения механизъм. Водачът на л.а „Форд
Мондео“ с рег.
№ ******, потегля от паркирано положение в позиция север-юг върху уширения участък на булеварда (BUS-лентата пред автобусната
спирка). Завива на ляво, с минимално възможен радиус на завой, пресичайки
прекъснатата разделителна линия на булеварда, с насрещна лента за движение. Пресякъл
е разделителната прекъсната линия и е завил в обратна посока (юг-север), по
дясната част на лентата. Маневрата е предприета и е продължила от този
участник, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за други участници в
движението, които се движат към него, или минават покрай него и не е извършил
маневрата съобразно тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на
мотоциклет марка „Хонда", модел „CBR 600F“ с
рег. № *****, се е движил по същия булевард, от юг на север, по трасе което е в
дъга с радиус над 600м и в зоната където пътят се изправя той се е движил със
скорост над допустимата за градски условия, при това до разделителната лента
между платната. Наближавайки зоната на автобусните спирки, където лекият
автомобил навлиза със завой в неговата, дясна лента на пътя, водачът на
мотоциклета се насочва на дясно, на където се е насочил и маневриращия пред
него автомобил и се е ударил в задната му част, в дясно от надлъжната ос на
автомобила. Двете МПС сумират количествата си на движение и се преместват
заедно в северна посока, до спиране на автомобила, падане и ротация на
мотоциклета зад автомобила, изхвърляне на водача от седалката на мотоциклета,
плъзгане по тавана на автомобила и падане отпред, в ляво, до разделителната
ивица на пътя. При изхвърляне на тялото, изхвърча и незатегнатата около главата
му каска.
Като причина за настъпване на произшествието вещото лице за съответната автотехническа част посочва бавното навлизане в лентата за
насрещно движение на автомобила, несъобразено с бързо приближаващия мотоциклет,
както и неадекватната на пътните условия скорост на движение на мотоциклета и
реакция на мотоциклетиста, който е могъл да задмине, от ляво, автомобила по
широката 5,10 м пътна лента, а не да се отклонява на дясно.
Вещото лице е анализирало, че от двете страни на булеварда са разположени
жилищни и промишлени зони, които се обслужват от обществен и личен транспорт.
Разрешената скорост в тези градски условия е до 50 км/ч. според чл.21 от ЗДвП.
Поради особеностите на прилежащите сгради, с приближаване към центъра по бул.
„Трети март", до №24 и № 11 на булеварда, са поставени сдвоени пътните
знаци: А 19 „Деца" и Ж19 „Препоръчителна скорост 40км/ч". Пред
пешеходните пътеки по булеварда са поставени и знаци Д17 „Пешеходна
пътека". Според експертизата, мотоциклетистът Ю. Пенчев е могъл да избегне
инцидента, като задейства спирачната система на машината. Той е имал
възможност, над 130 метра преди мястото на пресичане разделителната ивица от
автомобила, да забележи навлизането в лентата му на движение и да задейства
спирачката незабавно, при движение с два пъти по-висока скорост от допустимата.
Спирачният му път би бил около 100м , и е имал достатъчно разстояние за спиране
преди мястото на ПТП. Инцидентът е можело да се избегне и ако водачът на
мотоциклета е спазвал допустимата скорост в градски условия - до 50 км/ч, при
което спирачният му път би бил 41 м, а още по-добре, ако скоростта му е била
препоръчителната за този участък - 40 км/ч. И в двата случая сблъсък между
двете ППС не би се получил. Инцидентът би се избегнал, ако водачът на мотоциклета
е бил със засилено внимание, предвид поредицата от предупредителните знаци и
пешеходни пътеки през които е преминал. При трезва преценка на пътните условия,
мотоциклетът би могъл да изпревари от ляво, ускоряващия след маневрата
автомобил, за което е имало пътни условия.
Установява се още от комплексната експертиза, че към момента на инцидента
ищецът е бил под влияние на тетрахидроканабинол, който се съдържа в марихуаната.
Това е доказано чрез съдебно химическа експертиза, която е открила специфичен метаболит на тетрахидроканабинола
на проба кръв взета от Ю.Г. след произшествието. Използваният метод за
доказване на употребата на тетрахидроканабинол не позволява неговото пряко
установяване, както и определяне на концентрацията му в организма.
Освен това към момента на инцидента ищецът е бил под влияние на етилов
алкохол в т.н. субклинична степен на опиване, с
кръвна концентрация 0,34‰, при което с помощта на специални психомоторни
тестове се установява, отслабване на фините координационни движения,
вниманието, съобразителност, възприятието като управлението на МПС и при тази концентрация е
недопустимо. Не можело да се определи степента на повлияване от тетрахидроканабинол,
поради невъзможността да се определи неговата концентрация. Употребата на
тетрахидроканабинол води до емоционална неустойчивост, еуфория, фини нарушение
в съобразителността, вниманието и концентрацията. Вещото лице обаче сочи, че няма
механизъм, по който да бъде установено как се е чувствал ищеца към момента на
ПТП. На следващо място - по тялото на ищеца не били установени специфични
увреждания, които по категоричен начин да сочат дали е бил с предпазна каска
или други предпазни средства. Травмата на главата сочела повече за липса на
каска - счупени са кости от лицевия череп, имало импресия на счупването;
наранени са мозъчни структури. Разчленяването на симфизата
на таза, счупването на лъчевата кост и контузията на белия дроб не зависели от
носенето на предпазни средства. Вещото лице е категорично, че със сигурност
коректното носене на качествена предпазна каска би намалило тежестта на черепно
мозъчната травма, но за останалите травми носенето на каска не би имало
значение.
Относима в настощия случай е и събраната като писмено доказателство по
Досъдебно производство № 1752/2015г. по описа на РУ Габрово, пр.пр.№
1060/2015г. по описа на РП Габрово, справка с рег. № 264р-10181 от 14.08.2015г.
на ОД МВР Габрово, сектор КАТ ПП, ведно със справка за нарушител/водач, от
която се установява, че ищецът е неправоспособен водач като не е притежавал и
не му е било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ и до датата на ПТП не е бил санкционирал по административен ред за нарушения
на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, който е процесуално
допустим. Направено е възражение по реда на чл.51, ал. 2 от ЗЗД.
Разгледан по същество, искът е изцяло основателен по следните съображения:
Фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща следните елементи:
деяние, противоправност на деянието, причинна връзка
и вина. За да се приеме, че е налице деликт, всички
елементи трябва да съществуват в единство. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което
претендира ангажиране отговорността на ответника, а именно: противоправно
поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка
между деянието и претърпените вреди. Вината като елемент от състава на
непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се възлага
на ответника.
С оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в сила присъда
на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, и тъй като в случая
е безспорно установено, че с Присъда № 434 от 18.09.2019 г., постановена по
НОХД № 1396 по описа за 2018г. на
Районен съд – Габрово, влязла в сила на 10.01.2020г. подсъдимият и ответник в
настоящото производство А.Х.Г. е признат за виновен да е извършил престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, съдът намира за доказана по несъмнен начин първата от кумулативно изискуемите
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за неимуществени вреди – противоправно
деяние, извършено от страна на водача на лекия автомобил, обосновано с
допуснати от него нарушения на правилата за движение, за което е ангажирана и
наказателната му отговорност при форма на вина - непредпазливост.
Относно вида и характера на причинените на ищеца увреждания, намиращи се в
причинна връзка със станалото на 13.07.2015 г. ПТП, съдът отчита травматичните
увреждания, за които е ангажирана наказателната отговорност на виновния водач,
управлявал МПС и ответник в настоящото производство, а именно: тежка телесна
повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно
счупване на лявата челна и теменна кост с импресия /хлъстване/
на фрагментите в черепната кухина, счупване на решетъчната и клиновидна кост с
кръвоизливи в синусите на черепните кости, нараняване на твърдите мозъчни
обвивки в областта на счупването и на мозъчното вещество, контузия на левия
слепоочен дял на мозъка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки над двете големи
мозъчни половини, кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка в лявата
челно-слепоочна област и оток на мозъка, довели до постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в
състоянието на пострадалия след нервнохирургичното
оперативно овладяване на тежката черепно-мозъчна травма, довело до разстройство
на здравето, временно опасно да живота; средна телесна повреда, изразяваща се в
гръдна травма с контузия на десния бял дроб и травматична пневмония, довели до
разстройство на здравето, временно опасно за живота; средна телесна повреда,
изразяваща се в травма на таза с разкъсване на връзката между срамните кости,
довела до трайно затрудняване на движението на долните крайници и средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване на лъчевата кост на лявата предмишница в
долната й част, довело до трайно затруднение на движението на лявата предмишница, а също така и представените епикризи от Държавна психиатрична болница /ДПБ/ - гр.
Севлиево и тази от СБАЛЛС - гр. Ловеч, от които се установява психичното
състояние на ищеца след инцидента в периода към 22.03.2017г. до 06.04.2017г. –
наличието на психични проблеми, изразяващи се в самоубийствени мисли, агресия, нервност. Ето защо, съдът намира
предявения иск за доказан в своето основание и счита, че следва да бъде уважен
като такъв.
На
следващо място и съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания е необходимо
да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, характерът и тежестта на
уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата. В тази връзка следва да се посочи, че на обезщетяване подлежат не само
съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от увреждането и явяващи
се пряка и непосредствена последица от него, но и самото понасяне на увреденото
състояние. В този смисъл са и
дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и е свързано „с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства“ каквито са „характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките
и страданията на пострадалия и изобщо нематериалните последици от
престъплението. В този смисъл съдът
счита, че е необходима сума в размер на 60 000 лева за пълното обезщетяване на претърпените вреди.
Основателно
обаче, според настоящия съдебен състав,
се явява възражението на ответника и на третото лице помагач за съпричиняване от страна на пострадалия. Съпричиняване е
налице, когато пострадалият със своето поведение е създал обективни
предпоставки за настъпване на вредите. Съпричиняването е обусловено от два
фактора – противоправно поведение на пострадалия и
причинна връзка с вредите. Разпоредбата на чл.51, ал.2
от ЗЗД е категорична, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите, обезщетението може да се намали. В настоящия
случай съдът счита, че се доказа категорично съпричиняване
на вредоносния резултат. Това е така, защото ищецът,
като участник в движението, също е длъжен да спазва правилата за движение по
пътищата. Следва да се посочи, че съгласно чл.5, ал.3 от ЗДвП, на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози; че съгласно чл. 21 от
същия закон, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта, в случая
50 км/час; в чл. 150 от с.з. е предвидено, че всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за
обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач и съответно чл.
183, ал.4, т.7 ЗДвП, според чиято разпоредба се санкционира
по административен ред водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска.
От назначената по делото експертиза се установи, че причините за възникване
на произшествието се дължат както на поведението на ответника, така също и на
поведението на самия ищец, който е управлявал МПС като неправоспособен водач, с
превишена за конкретния пътен участък скорост и след употреба на наркотични
вещества, а и на алкохол, макар и не в концентрация, санкционирана по административнонаказателен или наказателноправен
аспект. Освен това според заключението на назначената експертиза, травмата на
главата сочи в по-голяма степен на липса на каска и със сигурност посочва, че
коректното носене на качествена предпазна каска би намалило тежестта на черепно
мозъчната травма. Ето защо, съдът счита, че е налице съпричиняване
от пострадалия за настъпване на вредите, тъй като вредоносното събитие е в
причинна връзка с допуснатите от него нарушения, в случая на правилата за
движение. С оглед изложеното, допуснатите от пострадалото лице нарушения
обосновават съпричиняване на вредоносния резултат в
размер на 75 % .
С оглед така приетото допринасяне от ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, като справедливо обезщетение за причинените неимуществени вреди и
отчитайки съпричиняването, съдът намира сумата в
размер на 15 000 лева. Доколкото обаче ищецът претендира такава в размер на
10 100 лева, предявеният иск се явява основателен и доказан в пълния му заявен
размер. Съобразно изричната претенция от страна на ищеца, тази сума е дължима ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2020г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на РС
Хасково държавна такса в размер на 404 лева съобразно размера на присъденото
обезщетение.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
По предявения от Ю.Н.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, против А.Х.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 13, адв. В.Д. ***,
при участие на третото лице-помагач на страната на ответника „Застрахователно
дружество ЕИГ Ре“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1592, район Искър, ул. „Христофор Колумб“
№ 43, иск с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД:
ОСЪЖДА А.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 13, адв. В.Д. ***, да заплати на Ю.Н.Г., ЕГН ********** с
адрес: ***, сумата от 10 100 лева, представляващи
обезщетение за причинени му неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие
на: тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна травма с многофрагментно счупване на лявата челна и теменна кост с
импресия /хлъстване/ на фрагментите в черепната
кухина, счупване на решетъчната и клиновидна кост с кръвоизливи в синусите на
черепните кости, нараняване на твърдите мозъчни обвивки в областта на
счупването и на мозъчното вещество, контузия на левия слепоочен дял на мозъка,
кръвоизливи под меките мозъчни обвивки над двете големи мозъчни половини,
кръвоизлив под и над твърдата мозъчна обвивка в лявата челно-слепоочна област и
оток на мозъка, довели до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота; средна телесна повреда, изразяваща се в състоянието на пострадалия след
нервнохирургичното оперативно овладяване на тежката
черепно-мозъчна травма, довело до разстройство на здравето, временно опасно да
живота; средна телесна повреда, изразяваща се в гръдна травма с контузия на
десния бял дроб и травматична пневмония, довели до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; средна телесна повреда, изразяваща се в травма на таза
с разкъсване на връзката между срамните кости, довела до трайно
затрудняване на движението на долните
крайници и средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на лъчевата кост
на лявата предмишница в долната й част, довело до
трайно затруднение на движението на
лявата предмишница, настъпили от пътно-транспортно произшествие на 13.07.2015г., в резултат на
виновно поведение на водача А.Х.Г., признат за виновен в извършено престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК с влязла в сила Присъда № 434 от 18.09.2019 г., постановена по НОХД №
1396 по описа за 2018г. на Районен съд –
Габрово, влязла в сила на 10.01.2020г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на предявяване на иска – 13.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Х.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 13, адв. В.Д. *** да заплати по сметка на РС - Хасково държавна
такса в размер на 404 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
Секретар: /П.Н./