РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Сандански, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250100730 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на В. Й. Ш., с ЕГН**********, от
с.С., ул.“Ц.К.“, № **, чрез пълномощника й адвокат И. К.Д.Н. от АК-Благоевград, срещу
отказ на Общинска служба „Земеделие“-С. за ново установяване на границите на земеделски
имот, възстановен на наследниците на Г.Т.Я. в м.“Р.к.“ в землището на с.М., община С.,
който отказ е обективиран в уведомително писмо с изх.№ РД-12-05-01-1238-1/15.06.2023г., в
отговор на подадено искане вх.№ РД-12-05-01-1238 от 26.05.2023г.
В жалбата се сочи, че жалбоподателката е наследник на Г.Т.Я. както и че има подадено
в ОбСЗ-С. заявление с вх.№ 735/04.01.1992г. за възстановяване собствеността върху
притежаваните от наследодателя й земеделски имоти, по което заявление ОбСЗ-С. (преди
ПК-С.) е постановила, на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, решение № 11/65 от
08.01.1992г. за възстановяване правото на собственост в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници върху нива от 1,500дка в м.“Р.к.“ в землището на с.М., както и последващо
решение № 735/16.02.2015г., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г.Т.Я. върху нива в м.“Р.к.“, съставляваща имот № ****** по картата на
землището, но в размер на 1,184дка. Сочи се, че решение № 735/16.02.2015г. на ОбСЗ-С. е
обявено за нищожно с влязло в сила на 22.12.2015г. съдебно решение, постановено по гр.д.
№6/2015г. по описа на РС-Сандански. Твърди се, че след постановяване на съдебното
решение процедурата по възстановяване на земеделския имот не е приключила. Изтъква се,
че с декларация към искане вх.№ РД-12-05-01-1238 от 26.05.2023г. жалбоподателката е
уведомила ОбСЗ-С., че първоначално заснетите граници на имот в м.“Р.к.“ в землището на
с.М., представляващ нива от 1,500дка не отговарят на действителните, поради което е
поискала да се направи установяване на границите на земеделския имот чрез коректно
заснемане и трасиране на имота, на основание чл.45д от ППЗСПЗЗ. Сочи се още, че
междувременно със заповед № РД-18-498/25.07.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК
е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за мястото, в което се намира
процесния имот. Изтъква се, че в изпълнение на чл.45е, ал.1 от ППЗСПЗЗ жалбоподателката
1
е отправила искане с вх.№ РД-12-05-01-1238 от 26.05.2023г. към ОбСЗС. за явяване на
представител на 19.06.2023г. от 11,00часа на място за установяването на границите на
имота, като се извършат дейностите по идентифициране и трасиране на имота по реда на
ЗКИР, на основание чл.23, ал.2 от Наредба № 49 от 2004г. за поддържане на картата на
възстановената собственост, и се изготви протокол по образец, в който да се нанесат
координатите на заснетите гранични точки на имота и към който да се приложи копие от
ръчната скица, изготвена при идентифицирането, след което СГКК да издаде скица-проект
за имота. Твърди се, че в отговор на искането жалбоподателката е получила на 16.06.2023г.
уведомително писмо с изх.№ РД-12-05-01-1238-1/15.06.2023г. от началника на ОбСЗ-С., в
което се сочи, че предложението й е незаконосъобразно. Твърди се, че с това писмо
началникът на ОбСЗ-С. е постановил отказ за ново установяване на границите на имота чрез
заснемане по нейно искане, с което се накърняват нейни права и интереси. Твърди се, че
отказът е незаконосъобразен, поради което се иска съдът да отмени този отказ и да се върне
преписката, като задължи ОбСЗ-С. да предприеме действия по чл.45е от ППЗСПЗЗ. В
подкрепа на жалбата се представят писмени доказателства.
Ответникът чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна,
тъй като с атакуваното писмо и с предхождащите го такива е разяснено на
жалбоподателката, че поисканото от ОСЗ-С. установяване на границите на признат за
възстановяване с решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ имот, находящ се в м.“Р.к.“,
землището на с.М., община С., вече е извършено и не следва да се извършва ново такова.
Твърди се, че със заявление до ОСЗ с вх.№3378/29.02.2016г. Й.Г.Я.-наследник по
преписката, е заявил установяване на границите на процесния имот, като на 01.03.2016г. е
извършено геодезическо заснемане от изпълнителя на техническите дейности по НПОКВС в
присъствието на представител на ОСЗ-С., както и че резултата от извършеното заснемане,
придружен със схема на заснетия терен, показан от соббствениците, е представен в ОСЗ-С.
на 31.01.2016г. Твърди се, че след ново заявление до ОД”Земеделие”-Благоевград с вх.№РД-
12-05-01-1588 от 30.12.2020г. от Й.Г.Я. е установено, че резултата от изготвеното
геодезическо заснемане не е предоставено по законоустановения ред на заявителя на
услугата, поради което ОСЗ-С. е изпратила уведомително писмо с изх.№ РД-12-05-01-1588-
2/11.01.2021г. с обратна разписка и ясни указания за действията, които следва да
предприемат наследниците с цел довършване на процедурата. Твърди се, че вместо
конкретни действия жалбоподателката като наследник на Г.Т.Я. след смъртта на Й.Г.Я., е
отправила искане до ОСЗ-С. с вх.№ РД-12-05-01-2254 от 20.10.2022г. за издаване на
окончателно решение за възстановяване правото на собственостк, като е приложен протокол
за заснемане, което не е извършено по законоустановения ред и на което не е присъствал
представител на ОСЗ. Твърди се, че с писмо № РД-12-05-01-2254-1/17.111.2022г. ОСЗ-С. за
пореден път е разяснила какви са необходимите действия, които следва да се предприемат за
законосъобразно приключване на реституционната процедура на процесния имот. Твърди се
също, че атакуваното уведомително писмо е постановено от компетентен орган, при
спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и несъответствие с целта на закона, при
съобразяване със ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
По делото е изискана и представена преписката, въз основа на която е издаден
атакувания акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е наследник на Й.Г.Я., починал на 31.01.2022г., който от своя
страна е наследник на Г.Т.Я. починал на 18.07.1982г. (удостоверение за наследници).
Със заявление вх.№ 735 от 04.01.1992г. С.Г.Я. (починал на 03.06.2002г.), в качеството
си на наследник на Г.Т.Я. е сезирал ОбСЗ-С. (преди ОбПК-С.) с искане да бъде
възстановено правото на собственост на наследодателя му върху притежаваните от него
земеделски земи, сред които и нива в м.“Р.к.“, землището на с.М., на площ от 1,5дка (т.2 от
заявлението). С решение № 11/65 от 08.01.1992г. на ПК-С., постановено на основание чл.18
2
ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.Т.Я. в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници върху нива с площ от 1,5дка в м.“Р.к.“,
землището на с.М. (т.2 от решението). С протоколно решение № 25 от 11.06.1992г. на
ОбПК-С. е признато правото на възстановяване на собствеността на наследниците на Г.Т.Я.
върху имот с площ от 1,5дка в м.“Р.к.“, при граници-от две страни път, К.П. и К.С., като е
отбелязано че част от имота влиза в регулационния план на с.М..
По делото е приложено решение № 425/27.12.1993г. на РС-Сандански, постановено по
гр.д.№ 63/1993г. и влязло в сила на 05.07.1994г., с което е отхвърлен иск за собственост по
чл.97 от ГПК, предявен от С.В.Я., К.В., Р.В.Я. и Е.В. против Р.Г. Ш., С.Г.Я., Й.Г.Я., А.Г.П.,
С.Г.Я., М.Г.Я. и З.Г.Х..
С последващо протоколно решение № 1252 от 12.09.1996г. на ПК-С. е признато и
определено за възстановяване правото на собственост върху процесния имот с план на
земеразделяне.
На 27.02.2013г. Д.С.Р.-една от наследниците на заявителя С.Г.Я. (удостоверение за
наследници), е подала до ОбСЗ-С. заявление с вх.№ 2629/27.02.2013г. за трасиране и
заснемане границите на имоти, сред които и нива от 1,5дка в м.”Р.к.”. По това заявление на
11.03.2013г. е било извършено заснемане на нива в м.“Р.к.“, за което е съставен протокол,
който е подписан само от изпълнителя и представител на ОСЗ и в който не са отбелязани
границите на заснетия имот. С решение № 735 от 16.02.2015г., постановено от ОбСЗ-С. на
основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и във връзка с направените измервания, е възстановено
правото на собственост на наследниците на Г.Т.Я. в съществуващи /възстановими /стари
реални граници върху нива от 1,184дка в м.“Р.к.“, имот № 024061 по картата на землището.
Това решение на ОбСЗ-С. е прогласено за нищожно с решение №2660/01.12.2015г. на
Районен съд-Сандански, постановено по адм.д.№ 6/2015г., влязло в сила на 22.12.2015г. На
основание това съдебно решение прекият наследодател на жалбоподателката е депозирал на
27.01.2016г молба до ОбСЗ-С. за въвеждане във владение на имота при съобразяване с
естествените реални граници: запад полски път №000018-32м/л и юг жилищна територия
№000078-46,87м/л. В отговор на тази молба ОбСЗ-С. е изпратила до молителя писмо, че е
необходимо да подаде искане в два екземпляра и че следва процедура по идентифициране
на имота, за което следва да се заплати такса за идентифициране на имота.
На 29.02.2016г. Й.Г.Я. е подал до ОбСЗ-С. заявление вх.№3378/29.02.2016г. за
заснемане на имота в м.”Р.к.” с площ от 1,5дка. На 31.03.2016г. е изготвено придружително
писмо от Благоевградски териториален кадастър-ЕООД до началника на ОбСЗ-С. за
резултат от геодезическо заснемане, извършено на 01.03.2016г. във връзка със заявление вх.
№3378/29.02.2016г. по преписка вх.№735 от възлагателно писмо изх.№ АР-12-
079/16.03.2016г. на ОСЗ-С.. В писмото се сочи, че граничните точки на заснетия терен са
показани от собствениците, а площта от заснемането е 1,603дка, от която попадат върху
имот 024061-1,104дка-собственост на ДПФ-МЗГ; върху имот 000078-0,011дка-собственост
на с.М.; върху имот 024028-0,412дка-собственост на И.С.Я.; върху имот № 024030-0,059дка-
собственост на И.С.Я. и върху имот № 000018-0,017дка-собственост на община С.. Върху
това придружително писмо е отбелязано, че то е получено от Й.Я. на 17.05.2016г.
На 30.12.2020г. Й.Я. е подал до ОД”Земеделие”-Благоевград заявление вх.№ РД-12-05-
01-1588/30.12.2020г., с което е поискал да бъде поправена „грешката” с подадените през
2016г. ”неверни данни” от ОСЗ до ОД”Земеделие”-Благоевград, че собствеността им е
държавна. Във връзка с така подаденото заявление Областна дирекция „Земеделие”-
Благоевград е изпратила писмо от 07.01.2021г до началника на ОСЗ-С., в което се сочи, че
резултатът от геодезическото заснемане на Благоевградски териториален кадастър-ЕООД по
заявление с вх.№3378/29.02.2016г. все още не е предоставен по законоустановения ред на
заявителя на услугата, поради което му указва да предприемете необходимите действия за
завършване на административната услуга, като за същите информира ОДЗ-Благоевград с
изпращане на копие от връчено уведомление до лицето. На 11.01.2021г. ОЗС-С. е изпратила
до Й.Я. уведомително писмо изх.№ РД-12-05-01-1588-2, с която го уведомява за резултатите
от геодезическото заснемане, извършено на 01.03.2016г. от Благоевградски териториален
3
кадастър-ЕООД по негово заявление с вх.№3378/29.02.2016г., предоставено му на
17.05.2016г., и че може да възстанови единствено площ от 1,104дка от поземлен имот
49686.24.61 от КК, като за частта попадаща в имоти на И.С.Я. следва да разреши спора за
материално право по съдебен ред или с представяне на нотариално заверена декларация,
подписана от всички наследници, удостоверяваща отказ за водене на съдебен спор и липса
на претенции за застъпените части от имота, а по отношение на частта застъпваща
собственост на община С. и с.М., че има право да иницира процедура по чл.11 от ППЗСПЗЗ.
По делото е приложена обратна разписка за връчена на 14.01.2021г. пратка, изходяща от
ОСЗ-С. до Й.Я., без отбелязване съдържанието на получената пратка.
С искане вх.№ РД-12-05-09-2254/20.10.2022г. В. Й. Ш. чрез адвокат И. Д.Н. е сезирала
ОСЗ-С. да бъде довършена процедурата за възстановяване правото на собственост на
наследниците на Г.Т.Я. върху нива от 1,5дка в м.”Р.к.” в землището на с.М., като за
установяване на границите на имота е приложила към искането протокол за трасиране,
означаване и координиране на поземлен имот от 03.06.2022г., скица, неразделна част от
протокола и протокол за идентифициране на имотни граници. В същото искане е заявено
желание да бъде уведомена за датата и часа за извършването на дейностите по трасиране,
означаване и координиране на поземления имот, в случай, че за установяване на границите,
освен нея и правоспособно лице, следва да присъства и представител на ОСЗ-С.. На това
искане ОСЗ-С. е отговорила с уведомително писмо от 17.11.2022г., че геодезическото
заснемане е извършено на 01.03.2016г. и следва да се придържа към дадените указания с
писмо изх.№ РД-12-05-01-1588-2 от 11.01.2021г.
На 27.03.2023г. В. Й. Ш. чрез адвокат И. Д.Н. е депозирала молба до ОДЗ-Благоевград
за извършване на проверка по компетентност относно отправено искане до ОСЗ-С. за
финализиране на процедурата касаеща процесния имот, на която е даден отговор с писмо
изх.№ РД-12-05-01-847-1 от 19.05.2023г.
В. Й. Ш., чрез адвокат И. Д.Н. е отправила до ОСЗ-С. искане на основание чл.45е от
ППЗСПЗЗ с вх.№ РД-12-05-01-1238 от 26.05.2023г. за явяване на място на представител на
ОСЗ-С. на 19.06.2023г. от 11,00часа за установяване границите на процесния имот в нейно
присъствие и в присъствието на правоспособно лице, което да извърши дейностите по
идентифициране и трасиране на имота. Представено е искане по чл.45д, ал.1 от ППЗСПЗЗ
от 25.05.2023г. и декларация от В. Й. Ш., в която се декларира, че първоначално заснетите
граници на имот от 1,5дка в м.”Р.к.”, землището на с.М., не отговарят на действителните.
Началникът на ОСЗ –С. е отговорил на искането на В. Ш. от 26.05.2023г. с писмо изх.№ РД-
12-05-01-1238-1 от 15.06.2023г., в което я уведомява, че предложения вариант чрез
прилагане на декларация от наследника с молба за ново установяване на границите на имота
чрез заснемане е незаконосъобразно и в тази връзка няма да се състои явяване на
представител на 19.06.2023г. В писмото е посочено и че в получения от В. Ш. отговор от
ОДЗ-Благоевград с изх.№ РД-12-05-01-847-1 от 19.05.2023г. е обяснена процедурата.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Жалбата е допустима- подадена е от лице имащо интерес от оспорването
(жалбоподателката е получател на атакуваното писмо, изготвено от началника на ОСЗ-С., а
и същата е сред наследниците на Й.Г.Я., за възстановяване на чиято собственост върху
земеделски земи е сезирана ОСЗ-С.), в законоопределения срок (жалбата е подадена в съда
на 30.06.2023г.-датата на куриерската пратка, т.е. в законоустановения 14-дневен срок от
съобщаването му) и срещу индивидуален административен акт (съгласно определението на
АС-Благоевград по к.адм.д.№480/2024г.).
Жалбата е основателна:
Жалбоподателката е подала искане за издаване на решение за възстановяване на
собствеността по чл.45д, ал.1 от ППЗСПЗЗ върху процесния имот и е поискала установяване
на границите му, на основание чл.45е от ППЗСПЗЗ. В отговор на това искане е постановен
атакувания отказ, материализиран в уведомително писмо с изх.№ РД-12-05-01-1238-
1/15.06.2023г. на ОСЗ-С..
4
Оспореният отказ за установяване на границите на имот, подлежащ на възстановяване
в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, е постановен от компетентен орган,
на когото по закон/чл.45е от ППЗСПЗЗ/ е възложено провеждането на нарочна процедура по
установяване на границите на земеделските имоти. Оспореният отказ е даден в писмена
форма, но същият не е мотивиран. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена
форма той съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. В атакувания акт е
посочено, че искането е незаконосъобразно и че ОСЗ-С. не може да допусне подобно
действие, но не са изложени фактическите обстоятелства, послужили като мотиви за
постановяването му, нито е посочено правното основание за това. В атакувания акт се
препраща и към друг документ-получено от пълномощника на жалбоподателката писмо на
Областна Дирекция ”Земеделие”-Благоевград с изх.№ РД-12-05-01-847-1 от 19.05.2023г., но
за да се преодолее липсата на мотиви в административния акт чрез препращане към друг
документ е необходимо документът към който се препраща за мотиви да изхожда от същия
административен орган, който е издал атакувания акт, а в настоящия случай се препраща
към документ, изходящ не от ОСЗ-С., а от ОДЗ-Благоевград. Мотивите могат да са
изложени и от по-горестоящия административен орган при административно обжалване на
акта, но настоящият случай не е такъв-атакуваният акт е обжалван директно в съда и не е
преминал през административно обжалване пред горестоящ административен орган. Освен
това, уведомителното писмо, към което се препраща, издадено от ОДЗ-Благоевград
предхожда самото искане отправено до ОСЗ-С., по което е постановен атакувания акт
(искането на жалбоподателката, с което е сезирана ОСЗ-С. е от 26.05.2023г., а писмото на
ОДЗ-Благоевград е от 19.05.2023г.), поради което препращането не е възможно, тъй като
документът към който се препраща не е съставен по повод на атакувания административен
акт. Следователно, липсата на мотиви не може да се преодолее с писмото към което се
препраща. Недопустимо е мотиви за издаване на административен акт да се излагат при
съдебното обжалване на акта, тъй като по този начин е затруднено правото на защита на
жалбоподателката, респ. възможността за упражняване на съдебен контрол по отношение
законосъобразността на постановения отказ. Неизлагането на мотиви винаги съставлява
съществено процесуално нарушение, което опорочава издадения административен акт и
този факт сам по себе си е достатъчен да се отмени атакувания отказ като
незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че следва да отмени атакувания
административен акт и да върне преписката на административния орган за произнасяне с
мотивиран акт.
Относно разноските:
При този изход на делото се явява основателна претенцията на жалбоподателката за
присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. и за
платени държавни такси в размер на 60лв. Разноските в размер общо на 560лв. следва да се
възложат на основание чл.143 от АПК в тежест на Областна дирекция „Земеделие-
Благоевград в структурата на която е ОбСЗ-Сандански, в съответствие с пар.1, т.6 от ДР на
АПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК и чл.143 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН отказа на Общинска служба „Земеделие“-
С. за ново установяване на границите на земеделски имот, възстановен на наследниците на
Г.Т.Я. в м.“Р.к.“ в землището на с.М., община С., който отказ е обективиран в уведомително
писмо с изх.№ РД-12-05-01-1238-1/15.06.2023г., в отговор на подадено искане вх.№ РД-12-
05-01-1238 от 26.05.2023г. и ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“-С. за
произнасяне с мотивиран акт.
5
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“-Благоевград, с адрес-гр.Благоевград,
ул.“Васил Коритаров“, № 2, ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. Ш., с ЕГН**********, от с.С.,
ул.“Ц.К.“, №**, сумата от 560 лева (петстотин и шестдесет лв.) за направени по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Благоевград
в четиринадесет дневен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от
решението на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6