№ 8229
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110169187 по описа за 2024 година
Производството е образувано по исковата молба на „У...“ ЕООД ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. Г/адрес/, представлявано от
управителя спрямо „Г...." ООД, представлявано от управителите - заедно и
поотделно, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. С/адрес/, Бизнес
сграда „Г...“.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен неформален договор
за закупуване на следните стоки: бензин А95Н, евро дизел, масло за резачка, П
MXL - 32. пропан бутан, старт спрей 400 мл. Излага се, че покупките са
удостоверение фискални бонове и фактури, а именно такава с № **********/
30.06.2021г. на обща стойност от 2356.80 лв. с ДДС и такава с № **********/
31.05.2021г. на стойност от 8028.64 лева.
Сочи се, че при липсата на плащане на договорена цена за продадената
стока ищецът е обезпечил по реда на чл. 390 от ГПК настоящия иск, по повод
на което и в което обезпечително производство е била платена от страна на
ответното дружество част от цената, фактурирана по процесната фактура.
Сочи се, че дългът не е изцяло погасен към датата на сезиране на съда и
се търси решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца
сумата от 1792.50 лева като неплатен остатък по издадената фактура с №
1814/ 30.06.2021г. ведно със законовата лихва върху нея от датата на подаване
1
на исковата молба до окончателното плащане като се навежда, че с
постъпилото от страна на ответника след образуване на ИД по
обезпечителната заповед плащане в размер на 10385.44 лева и още едно такова
от 710.81 лева и още 0.30 лева с трети банков превод в полза на ищеца, са
били погасени разноските, които са извършени от ищеца в обезпечителното
производство с № 45/2022г. от 40 лева за държавна такса, от 800 лева за
възнаграждение на адвокат по обезпечителното пр., от 152.50 лева като такса
по образуваното изп.дело с № 78/2022г. и още един адвокатски хонорар от
800 лева по ИД като така са останали неплатени част от задълженията по
фактура с № 1814/ 30.06.2021г. , цялата на стойност от 2356.80 лева , а именно
в размер на 1792.50 лева, която се и търси в настоящото производство. Като се
желае решение за нейното присъждане и се ангажират доказателства се търси
произнасяне в този смисъл и се претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е постъпил такъв, с който
искът се оспорва изцяло като се навежда, че претендираната цена е изцяло
погасена чрез плащане в размер на 10 384.44 лева по банков път на
28.01.2022г. Не се оспорва наличието на облигационна връзка между
страните, както и вида и обема на извършените доставки, но се излага, че
сумите изцяло са били платени след образуване на изпълнителното дело по
издадената обезпечителна заповед, като се излага, че разноските, които са
приспаднати от ищеца в обезпечителното дело, биха били дължими и се
присъждат само с крайния акт по исковото дело и то при уважаване на иска, а
това не е така. В този смисъл се оспорва исковата претенция и се ангажират
доказателства.
Искът е с правно основание по чл.286 от ТЗ във вр. с чл.327 от ТЗ и
чл.200 от ЗЗД.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор по фактите нито по възникването и
съществуването на облигационна връзка помежду им по повод доставката на
петролно продукти от страна на ищеца към ответника, нито по изпълнението
на тези доставки в срок , нито пък и досежно плащане от страна на ответника
на сумата от 11 096.55 лева. Не се спори и относно това, а това се установява
2
и от обезпечителна заповед от 19.01.2022г., издадена в полза на Уно 78 ЕООД
по гр.дело с № 45/2022г., че са били обезпечени бъдещи искове на ищеца
спрямо ответника за сумата от 11 096.55 лева като стойност на вземания за
главница от 10 445.44 лева по фактура с № **********/01.05.2021г. , по
фактура с № **********/31.05.2021г., по фактура с № **********/30.06.2021г.
и за мораторната лихва от 651.11 лева чрез запор на вземания на Г.... ООД,
както и няма спор, че във връзка с тази обезпечителна заповед е било
образувано изп.дело с № 20228400400078 при ЧСИ с рег. № 840 чрез запор на
вземания в банки на ответника за сумата по обезпечителната заповед.
Не се спори и това се установява от платежно нареждане от 28.01.2022г.
, че е била наредена от Г.... ЕФ ООД в полза на Уно 78 ЕООД по фактури с №
1791/31.5, с № 1814/30.06 сумата от 10 385.44 лева, както и с пл. нареждане
от същата дата 28.01.2022г. отново в полза на Уно 78 ЕООД е била платена във
вр. с ИД с № 20228400400400078 при ЧСИ Цачева сумата от 710.8 1 лева, с
др. такова 0.30 лева пак по това ИД. Страните не спорят, че тези плащания са
след образуване на ИД по повод на издадената в полза на ищеца
обезпечителна заповед, а от удостоверение на ЧСИ с рег. № 840 по ИД с №
20228400400078 л. 5 от делото се установява, че разноските, които са
направени от взискателя Уно 78 ЕООД, са били в размер на 152.50 лева за
образуване на делото и 800 лева като възнаграждение за адвокат. От фактура
от 17.01.2022г., неоспорена, се установява, че ищецът е платил на адвокатско
дружество Ненов и П.а по договор за правна помощ от 14.01.2022г. сума от
800 лева, която ответникът не оспорва, че е за възнаграждение за процесуално
представителство.
Или при тези доказателства и установените въз основа на тях факти
съдът приема, че заявеният иск за сумата от 1792.50 лева като вземане за
неплатена цена по повод на извършени и осъществени между страните по
неформален договор за продажната и доставката на бензинови продукти,
обективиран с фактури, два броя с № **********/ 30.06.2021г. на обща
стойност от 2356.80 лв. с ДДС и такава с № **********/ 31.05.2021г. на
стойност от 8028.64 лева като недоказан и неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Безспорно се установи, че ищец и ответник са били страни по тези
правоотношения, по които са издадени гореописаните фактури на обща
3
стойност от 10 385.44 лева. Безспорно е и, че тези вземания за били
обезпечени по реда на чл. 390 от ГПК чрез запор на вземания чрез издадена в
полза на ищеца обезпечителна заповед от 19.01.2022г. , по която е било
образувано и пр. изпълнение за събиране на сумите при ЧСИ с № 840 с район
на действие СГС. Безспорно се доказа и че тези суми с платежно нареждане от
28.01.2022г. т.е след датата на образуване на ИД са били платени от страна на
ответника като това, че с превода от 10 385.44 лева е погасил задълженията си
по процесните фактури ответникът е отразил като основание в самото
преводно нареждане от датата 28.01.2022г. Безспорно се доказа и че с
последващи още два превода ответникът е платил 710.81 лева като разноски за
плащане по ИД при ЧСИ Цачева, както и още едни 0.30 лева като доплащане
отново по това ИД.
Неправилно ищецът се позова на нормата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД,
приемайки, че с левовия превод в негова полза от страна на Г.... ООД от
28,01.2022г са били погасени първо задължения на Г.... ООД към Уно 78 ЕООД
първо за лихвата, след това са погасени разноските в обезпечителното
производство и изпълнителното дело и най-сетне част от главницата за цената,
но в непълен размер, а именно за сумата без 1792.50 лева като остатък по
фактура с № **********/ 30.06.2021г. на обща стойност от 2356.80 лв. с ДДС
при следните съображения на съда, а именно:
Съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД този, който има към едно
и също лице няколко еднородни задължения, каквато е настоящата хипотеза
ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от
тях погасява и в случай, че не е заявил това, погасява се най-обременителното
за него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения,
погасява се най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно и едва тогава според нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗД се
приема, че ако изпълнението на дълга към кредитора не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, то се погасяват най-напред
разноските, след това лихвите и най-после главницата. Това правило обаче се
прилага между кредитор и длъжник при изпълнение на дълга само в
хипотезата, в която длъжникът е извършил плащане, което не е достатъчно да
покрие целия му дълг към кредитора, но, не е посочил с това плащане какво
следва да се смята за погасено от него към кредитора, но не и в хипотезата, в
която с извършеното плащане в полза на кредитора е отразил основанието, по
4
което следва да се отнесе плащането на дълга към кредитора, както е и в
настоящия случай – ответникът с платежното нареждане от 28,01.2022г. за
сумата от 10 385.44 лева е посочил, че извършва погасяване на дълга си към
Уно 78 ЕООД по двете фактури с № **********/31.05.2021г. и по фактура с №
**********/30.06.2021г., които са на обща стойност от 10 385.44 лева и така е
погасил задълженията си към ищеца във връзка с осъществената помежду им
доставка на нефтни продукти.
Ето защо искът така заявен за присъждане на сумата от 1792.50 лева
като неплатен остатък по фактура с № **********/30.06.2021г. следва да бъде
отхвърлен.
Само в пълнота разноските съобразно приетите с ТР №6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, т.5 насоки, които ищецът по бъдещ иск, обезпечен по реда на
чл. 390, ал.1 от ГПК е сторил в обезпечителното производство може да ги
търси с крайния акт в евентуално развилото се и приключило исково
производство по обезпечения иск дори и в хипотеза на доброволно плащане по
този иск, но не и по начина, по който ищецът приема, че са погасени тези
разноски в настоящата хипотеза – сам ищецът да разпредели постъпилото
плащане от длъжника към него, като мотивите за това съдът изложи по – горе.
Съдът е сезиран с молба за присъждане на разноски в конкретното
дело в полза на ответното дружество Г.... ООД за възнаграждение на адвокат
от 700 лева, които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иск с основание по чл. 286 от ТЗ във вр. с чл.327 от ТЗ и
чл.200 от ЗЗД на „У...“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. Г/адрес/, представлявано от управителя спрямо „Г...." ООД,
представлявано от управителите - заедно и поотделно, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление в гр. С/адрес/, бул.“И..., Бизнес сграда „Г...“ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца по неформален договор за закупуване на
следните стоки: бензин А95Н, евро дизел, масло за резачка, П MXL - 32.
пропан бутан, старт спрей 400 мл. с фактури с № **********/ 30.06.2021г. на
5
обща стойност от 2356.80 лв. с ДДС и с № **********/ 31.05.2021г. на
стойност от 8028.64 лева сумата от 1792.50 лева като неплатен остатък по
издадената фактура с № 1814/ 30.06.2021г. ведно със законовата лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
ОСЪЖДА „У...“ ЕООД ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
гр. Г/адрес/, представлявано от управителя да заплати на „Г...." ООД,
представлявано от управителите - заедно и поотделно, ЕИК ...., със седалище
и адрес на управление в гр. С/адрес/, бул.“И..., Бизнес сграда „Г...“ на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 700 лева – разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6