Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 92/12.02.2018 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария
Ницова
при секретар А*** и с участието на прокурора Г.А***
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 47/2018
г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с
чл.63 ал.1 ЗАНН.
С
решение от 03.11.2017 г., постановено по АНД № 271/2017 г. по описа на РС Берковица,
е потвърдено наказателно постановление №16 – 0370 - 000056/01.03.2017 г. на началник
група към ОД на МВР Монтана, РУ Вършец, с което на Н.Т.Н. ***, е наложено на
основание чл.179, ал.3, т.4 ЗДвП административно
наказание “глоба” в размер на 300 лв., за това, че „ не е заплатена винетна такса по
чл.10, ал1, т.1 от Закона за пътищата /ЗП/,
виновно нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.5 ЗДвП.
Горното
решение е обжалвано с касационна жалба от пълномощника на административнонаказаното
лице адв. М. Х., с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като не излага конкретни касационни основания,
а отново преповтаря твърденията си, изложени пред въззивния съд. Твърди, че е при
издаване на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, посочено е,
че нарушението е извършено на път III клас 812 км16+800 община
Вършец, което е съществено противоречие. Моли съда да отмени решението на РС Берковица
и потвърденото с него НП.
Административнонаказващият
орган, чрез юрк.Димитрова оспорва жалбата,
излага становище за неостователност на същата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно.
Административен
съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на
страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Административното наказание е наложено за това, че контролните органи са установили, че жалбоподателят управлява
МПС „С*** Ц 2 ФГ”, с рег.№ ***, на 06.02.2017 г. в 11.20 часа
в община Вършец на път III, № 812, км.16 + 800, като
е установено, че водачът е без необходимия винетен стикер за управлявания от
него МПС” няма заплатена винетна такса..”. Водачът е подписал АУАН, с запис, че
ще представи възражение в писмен вид в 3дневен срок, но не е депозирал такова в
законоустановения срок. Впоследствие оспорил издаденото НП, като само твърди,
че е допуснато съществено нарушение на ЗАНН, т.к. посочено, че нарушението е
извършено в община Вършец на път III, № 812, км.16 + 800, поради
което не е ясно дали за този участък е изисква винетен стикер, които
ограничават правото му на защита.
Фактическата
обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено
и безспорно установено административно нарушение. Самият жалбоподател е подписал съставения АУАН, макар и с
възражение, но без да представи доказателства. Впоследствие твърди, че има
съществени процесуални нарушения, което очевидно е защитна теза, т.к. безспорно
не е била заплатена винетна такса за управлявания от него автомобил и ясно е
посочено мястото, където е установено нарушението община Вършец на път III, №
812, км.16 + 800. Твърдението, че това касае” община Берковица и не е необходим
винетен стикер..” е в противоречие с посоченото в АУАН И НП. Тези възражения са
преповторени и в касационната жалба, но същите са обсъдени от РС Берковица,
т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите очевидно
имат защитна теза, но не са налице доказателствата в подкрепа на тази теза,
предвид което същите не могат да бъдат приети за основателни. В жалбата не са
посочени касационни основания, не са представени други относими доказателства,
предвид което само твърдението на административнонаказаното лице, че е налице неяснота
относно мястото на нарушението, не може да бъде прието като основание за отмяна
на постановеното решение на РС Берковица.
При
тези доказателства, правилно административнонаказващият орган е издал обжалваното
НП, а съдът е потвърдил същото, тъй като административнонаказаният не е посочил
никакви доказателства, с които да обори констатираното
нарушение, дори пред въззивния съд не е
направил никакви доказателствени искания, т.е. не може да се твърди съществено
нарушение на производствените правила. На административнонаказаното лице
пределно ясно е станало за какво нарушение е наказан.
Налице
е безспорно установено нарушение, нарушител и неговата вина, поради което и правилно и
законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно
постановление. Наложеното наказание съответствува на тежестта на извършеното
деяние и на личността на нарушителя.
Ето
защо правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено
административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно
е следвало да се потвърди, поради което и
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно постановено.
Предвид
гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, Административен съд Монтана
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение на РС Берковица, постановено
по АНД № 271/2017 г. по описа на с.съд от 03.11.2017 г.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: