РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2250/7.12.2020г.
гр. Пловдив, 7 декември 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на пети ноември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2469
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.211 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на К.Ф.К., ЕГН **********,***,
против заповед № 317 з-7609 от 11.09.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Пловдив.
Твърди се незаконосъобразност на заповедта.
На първо място се сочи, че
жалбоподателят въобще не е извършил деяние, което може да се квалифицира като
нарушение на чл.4 от Инструкция № 8121-533/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно оръжие от
служителите по чл.142, ал.1, т.3 от ЗМВР.
На второ място се посочва, че нормата,
въз основа на която е наложено процесното наказание, а именно чл.200, ал.1,
т.15 от ЗМВР не е действаща към момента на извършване на нарушението.
На последно място се твърди и нарушение
на чл.206, ал.2 от ЗМВР.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените в нея съображения.
Претендират се разноски.
За ответната страна се заема становище
за неоснователност на жалбата. Подробни съображения се излагат в представена
писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, а именно представената административната преписка и като
взе предвид становищата на страните, достигна до следните фактически
установявания и правни изводи:
Предмет на процесното оспорване е
заповед № 317 з-7609/11.09.2020 г. на
директора на ОД на МВР – Пловдив, с която, заради нарушение на чл.4 от
инструкция № 8121з-553/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно
оръжие – неносене на начисленото му служебно оръжие по време на изпълнение на
служебните си задължения, на основание чл.204, т.3 във връзка с чл.194, ал.2,
т.1 във връзка с чл.197, ал.1, т.3 във връзка с чл.200, ал.1 т.15 от ЗМВР, на
жалбоподателя е наложено наказание „порицание” за срок от шест месеца.
По делото няма спор по фактите.
Спорен е въпроса по приложението на
правото.
Изначално е спорен въпроса дали
жалбоподателят въобще е извършил нарушение.
Не е спорен факта, че при осъществен
контрол за провеждане на ежедневен инструктаж на служителите на смяна,
проведен в залата за инструктаж,
жалбоподателят не е носил зачисленото му служебно оръжие. Чл.151, ал.7 от ЗМВР предвижда, че служителите по чл.
142, ал. 1 носят служебно оръжие при условия и по ред, определени с инструкция
на министъра на вътрешните работи. Също така, според чл.4 от
инструкция № 8121з-553/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на служебно
оръжие държавните служители в МВР
изпълняват служебните си задължения със зачисленото им служебно оръжие. В
инструкцията, обаче, не е указано задължително и непрекъснато носене на оръжие
от държавните служители при изпълнение
на служебните задължения или че те могат да изпълняват служебните си задължения
само и/или изключително, ако носят огнестрелно оръжие. Т.е. носенето на
служебното оръжие е в зависимост от изпълнението на конкретни служебни
задачи. Предвид осъществяваната
конкретна задача – провеждане на ежедневен инструктаж на служителите на смяна и
създадената организация за спазване на разпоредените противоепидемични мерки,
настоящият състав счита, че за изпълнението на това конкретно служебно
задължение, не е необходимо носенето на оръжие. Не е спорно, че оръжието на
жалбоподателя се е намирало в касата на кабинета му, където е оставено за съхранение
за времето между двата работни дни, а процесната проверка е извършена около 8
часа сутринта, в началото на работния ден.
По тези съображения
съдът намира за основателно възражението по жалбата, че жалбоподателят не е
извършил деяние, което да се подведе като нарушение на чл.4
от инструкция № 8121з-553/12.05.2015 г. за условията и реда за носене на
служебно оръжие.
Това само по себе си е достатъчно
процесната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна предвид липсата на
извършено нарушение.
Само за пълнота, съдът намира за нужно
да посочи, че са основателни и възраженията по жалбата за формално
приложение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.
Съгласно тази норма при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е
извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по
време на службата.
В случая ДНО е наложил процесното
наказание "порицание" без да изложи конкретни мотиви защо е извършил
преценка за необходимостта от налагане на този вид наказание както го задължава
законът. Още повече, че в справка № 2372р-16871/18.08.2020 г. за
извършената проверка се сочи, че нарушението не се е отразило на изпълнението
на възложените задачи на полицейския орган, изпълняващ служебните си
задължения. Посочено е също, че нарушението е маловажно и отклонението от
изискванията е незначително, то не се е отразило на изпълнението на служебните
задължения. Поради тези съображения, комисията, извършила проверката, е
предложила налагането или на дисциплинарно наказание „порицание” или на
„мъмрене”. ДНО, в изпълнение на нормата
на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР е следвало изрично да
посочи защо е пристъпил към налагането на конкретния вид дисциплинарно
наказание, което не е сторено в настоящия случай. В заповедта са изложени единствено бланкетни
мотиви, които евентуално могат да се съотнесат към размера на наложеното
наказание, но те са излишни предвид това, че същото е определено на законовия
минимум.
По тези съображения жалбата е основателна и оспорената с нея
заповед следва да бъде отменена.
По разноските:
При този изход на спора на
жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които се констатираха да
са в размер на 300 лева (договор за правна защита и съдействие на л.44 на
гърба). Този размер е под минимума на чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което прави неоснователно
възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатския хонорар.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед № 317 з-7609/11.09.2020
г. на директора на ОД на МВР – Пловдив.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на
жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на
300 лева.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: