Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 338
гр. Плевен, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори
състав, в открито съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов
административно дело № 240 по описа на Административен съд - Плевен за 2023
год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано
е по жалба на Б.А.К., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието
си в Затвора – гр. Плевен, с която се оспорва постановен отказ за преместване
на лишения от свобода в друг затвор, обективиран в писмо с изх. №
ИЗ-3158/20.03.2023 год., изготвено по вх.№ М-252/15.03.2023 год. по описа на
ГДИН. Писмото е подписано от комисар Ю.Ш.,
началник Отдел „СДВР“.
В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен.
Излагат се подробни доводи, свързани с невъзможността на лишения от свобода да
продължи образованието си в Затвора – Плевен и наличието на такава възможност в
друг затвор. В заключение е направено искане да бъде отменен оспореният
административен акт.
Постъпил е писмен отговор от ответника, подаден чрез
пълномощника му юрк. П. П., с който се оспорва подадената жалба. Излагат се
доводи, че същата е недопустима, тъй като не е налице издаден индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, а е налице уведомително писмо,
адресат на което е началника на затвора, но не и жалбоподателя. Алтернативно са
изложени подробни доводи за неоснователност на подадената жалба. В заключение е
направено искане жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а
алтернативно- да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се присъждане в
полза на ГДИН на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съобразно
разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
със служебно назначения адвокат В.М. ***, която поддържа подадената жалба.
Излага доводи, че оспореният отказ е нищожен, тъй като е постановен от
материално некомпетентен орган. Сочи, че от представената по делото Заповед №
Л-1070/27.02.2020 г. е видно, че по отношение на комисар Шемширов не е
делегирано правомощие да се произнася по реда на чл.62 от ЗИНЗС. Алтернативно
твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на
процесуалните правила на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Излага доводи за
немотивираност на оспорения АА, изразяваща се в липса на фактически и прави
доводи. В заключение пледира процесният отказ да бъде обявен за нищожен, а
алтернативно за незаконосъобразен, във връзка с което преписката да бъде
върната на компетентния адм. орган за произнасяне по подадената молба от
жалбоподателя за преместване в друг затвор.
Ответникът по жалбата се представлява от юрк. П. П.,
която поддържа изложеното в писмения отговор. Твърди, че подадената жалба е
недопустима, тъй като не е налице постановен административен акт, представляващ
заповед за отказ за преместване на жалбоподателя по подадената от него молба.
Развива подробни съображения, че в молбата си до гл. директор на ГДИН лишеният
от свобода не е посочил правно основание, въз основа на която иска да бъде
преместен, а е изразил желанието си да избяга „от летаргията на сегашния
живот“, с оглед което е поискал да му бъде разрешено да изтърпи остатъка от
наказанието си в по- различна атмосфера. Ето защо въпросната молба не е
възприета като искане по чл.62 от ЗИНЗС, с оглед което е възложена на
ответника, който със Заповед № Л-1070/27.02.2020 г. е оправомощен да отговаря
на молби и запитвания, с оглед което е изготвено въпросното писмо и същото в
този смисъл изхожда от компетентен орган. Излагат се подробни доводи за липсата
на основания за преместване на жалбоподателя в друг затвор и в заключение се
прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Процесуалният
представител на ответника прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв.
По делото са представени следните относими към правния
спор писмени доказателства:
Справка за лишения от свобода Б.А.К., изготвена от
ЗНРОД при Затвора – Плевен; заверен препис Заповед № Л-1070/27.02.2020 г.,
издадена от гл. директор на ГДИН; заверен препис от Удостоверение за
правоспособност на Юлиян Росенов Шемширов; Справка за лишения от свобода Б.А.К.,
изготвена от ИСДВР при Затвора – Плевен; Заповед № Л – 3020/3 от 01.07.2019 г.
на гл. директор на ГДИН; Молба от л.с. Б.А.К. с вх. № М-252/15.03.2023 год. по
описа на ГДИН и писмо с изх. № ИЗ-3158/20.03.2023 год., изготвено по вх.№ М-252/15.03.2023 год., подписано от комисар Ю.Ш., началник Отдел
„СДВР“, в което се твърди, че е обективиран оспореният отказ, предмет на
настоящето производство.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законовия срок и срещу подлежащ
на оспорване административен акт, с оглед което е допустима за разглеждане.
Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че липсва
постановен индивидуален административен акт по надлежно искане на
жалбоподателя, с оглед което жалбата е недопустима. В представената с
административната преписка молба от л.с. Б.А.К. с вх. № М-252/15.03.2023 год.
по описа на ГДИН изрично е посочен адресат –гл. директор на ГДИН. От
съдържанието на същата е видно направено искане, което не може да бъде
тълкувано по друг начин, освен като такова за преместване на молителя в друг
затвор. Без значение е, че същият не е посочил правното основание на искането
си. Такова нормативно установено изискване за иницииране на производството не е
налице нито в АПК /чл.21 – чл.64/, нито
в специалния закон ЗИНЗС. Правното основание се определя от АО при
постановяване на съответния административен акт, след съобразяване на фактите,
изложени в заявлението на молителя. Ако отправеното искане е било неясно за
адм. орган, същият е разполагал с възможността, регламентирана в чл.30, ал.2 от АПК да поиска от заявителя допълването или уточняването му.
Писмо с изх. №
ИЗ-3158/20.03.2023 год., подписано от
ответника комисар Ю.Ш., началник Отдел „СДВР“, е издадено именно във връзка с
молба вх. № М-252/15.03.2023 год., подадена от жалбоподателя и това изрично е
посочено в него. В писмото са изложени доводи за липса на правно основание
молбата за преместване да бъде удовлетворена, от което следва, че
административният орган е възприел волеизявлението на молителя именно като
искане за преместване в друг затвор. Ето защо съдът счита, че с горното писмо е
налице произнасяне по подадената от жалбоподателя молба, изразяващо се в отказ по
смисъла на чл.21, ал.1, пр. последно от АПК, т.е. налице е постановен
индивидуален административен акт, макар и при неспазване процесуалните правила
на АПК, свързани с неговата форма и съдържание.
Така издаденият административен акт е постановен от
материално некомпетентен орган, с оглед което е нищожен. Аргументите за това са
следните:
Административното производство, свързано с преместване
на лишените от свобода, е регламентирано
в част втора, глава осма, раздел IV, чл.62 - чл.64
от ЗИНЗС. Липсва нормативна уредба, указваща кои лица могат да инициират
въпросното административно производство, но съдът намира, че несъмнено лишените
от свобода имат това право, тъй като преместването от едно място за изтърпяване
на наказанието в друго пряко засяга техни права и законни интереси. Аргумент в
подкрепа на горното може да се извлече и от разпоредбата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, регламентираща възможността да бъде оспорен отказ за преместване, до
какъвто не би се стигнал ако производството започне по инициатива на самия АО.
Между страните не е налице спор за обстоятелството, че
Б.А.К. към датата на подаване на процесната молба е лишен от свобода и
изтърпява наказание в Затвора – Плевен, с оглед което е легитимиран да направи
искане по чл.62, ал.1 и сл. от ЗИНЗС. Компетентен да се произнесе по същото с
оглед същата разпоредба е главният директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията".
В конкретния случай по направеното искане се е
произнесъл комисар Юлиян Шемширов, началник Отдел „СДВР“, за установяване
компетентността на когото е представена Заповед № Л-1070/27.02.2020 г.,
издадена от гл. директор на ГДИН. От същата обаче е видно, че главният директор
на ГДИН е делегирал на ответника други свои правомощията, но не и тези по чл.
чл.62, ал.1 и сл. от ЗИНЗС.
Ето защо съдът счита, че оспореният отказ е издаден от
некомпетентен административен орган, поради което е нищожен и на основание
чл.172, ал.2 от АПК следва да бъде обявен за такъв. С оглед горното съдът не
може да вземе отношение по основателността на направеното от жалбоподателя
искане за преместване, тъй като това следва да бъде преценено от компетентния
да се произнесе по искането административен орган, която преценка ще подлежи на
съдебен контрол по реда на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС в случай на жалба. Ето защо и съобразно
чл.173, ал.2 от АПК след обявяване нищожността на процесния отказ преписката
следва да се изпрати по компетентност на гл. директор на ГДИН за произнасяне по
подадената молба за преместване от жалбоподателя в срока по чл.57, ал.1 от АПК.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд - гр. Плевен, втори състав
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказ за преместване в друг затвор, постановен
по отношение на Б.А.К., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ
наказанието си в Затвора – гр. Плевен, обективиран в писмо с изх. №
ИЗ-3158/20.03.2023 год. по молба вх.№ М-252/15.03.2023 год., изготвено от комисар
Ю.Ш., началник Отдел „СДВР“.
ИЗПРАЩА преписката на гл. директор на ГДИН – София за произнасяне по направеното
искане от Б.А.К., ЕГН **********, лишен от свобода, изтърпяващ наказанието си в
Затвора – гр. Плевен, в 14 дневен срок от получаване на решението, при което
произнасяне следва да бъдат спазени указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение
Решението е окончателно на основание чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: