Решение по дело №245/2019 на Окръжен съд - Перник

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 218

гр. Перник, 17.06.2019 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 15.05.2019 г., ІIІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.дело № 00245 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Родина 91“ АД против решение № 1680/11.02.2019 г. по гр.д. № 3143/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на предявените от „Родина 91“ АД срещу „Топлофикация – Перник“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата в общ размер на 1 192,38 лв. /разликата над уважения размер от 7341,86 лв. до пълния предявен размер от 8534,24 лв./, представляваща текущо задължение за ТЕ за главница и законна лихва за периода 01.12.2009г. до 30.04.2015г.; в частта за отхвърляне на предявените от „Родина 91“ АД срещу „Топлофикация – Перник“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата 2059,05 лв., представляваща неплатен остатък от главницата за доставена ТЕ за периода 01.11.2007г. до 30.08.2009г. В жалбата се поддържа, че искът следва да бъде уважен и по отношение на погасените по давност суми за период след предявяването на исковата молба до приключване на устните състезания, и при положение, че не са предприемани действия, които да доведат до спиране или прекъсване на погасителната давност. Сочи се, че перемирането на изпълнителното производство на 23.03.2018г. действа ретроактивно, поради което с обратна сила губят своята правна валидност и годността си да породят специфичните си материалноправни и процесуални последици, извършените в неговите времеви рамки изпълнителни действия, включително годността си да прекъснат погасителната давност. С оглед на това считано от издаването на изп. лист през 2010 г. до образуването на второ изп. дело на 16.04.2018г., въз основа на същия изп. лист е изтекла и 3-годишната, и общата 5 -годишна давност, и вземането по изп. лист е погасено по давност. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат изцяло уважени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението. Претендира разноски по въззивното производство.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

Съдът при извършената служебна проверка относно допустимостта на решението в обжалваната част и за неговата правилност в рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По иска с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК

Производството по гр.  № 3143/2018г. по описа на РС – Перник е образувано по искова молба от „Родина 91“ АД срещу "Топлофикация – Перник" АД, с която е предявен и иск с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7341,86 лв., представляваща сбор от главница и лихва за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2015 г., претендирани като текущо задължение с покана за потвърждаване на задължения с изх. № 367/27.11.2017 г., от която сумата от 4720,81 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия и сумата от 2621,05 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания, в които размери и периоди претенцията е отразена и в доклада на съда. В първото съдебно заседание по първоинстанционното дело ищецът е поискал изменение на исковата претенция чрез увеличаване размерите на иска за главница над сумата от 4720,81 лв. до сумата 4801,99 лв. и за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2018 г. и лихва над сумата от 2621,05 лв. до сумата 2636,80 лв. и  за периода от 01.12.2009 г. до 30.11.2018 г., което искане е оставено без уважение от РС с мотиви, че исканото изменение е недопустимо, тъй като не представлява увеличение на първоначалния иск, а нов.

В хода на процеса, след приемане на заключението на съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е поискал да се допусне увеличение на размера на исковата претенция за главница над сумата от 4720,81 лв. до сумата 4801,99 лв. и лихва над сумата от 2621,05 лв. до сумата 3732,25 лв., като първоинстанционният съд се е произнесъл с изрично определение от 20.12.2018 г. за допускане на увеличението.

В решението си РС е приел, че исковите претенции по чл. 124, ал. 1 от ГПК са предявени за общата сума от 8 534, 24 лв. /след допуснато изменение на исковете под формата на увеличаване на размера им с протоколно определение от 20.12.2018 г. /, представляваща сбор от главница и лихва за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2015 г., претендирани като текущо задължение с покана за потвърждаване на задължения с изх. № 367/27.11.2017 г., от която сумата от 4 801, 99 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия и сумата от 3 732, 25 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания. Приел е, че доколкото предмет на исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК са вземания за главница и лихва за топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2015 г. и с оглед установения размер на вземанията на ответника спрямо ищеца за този период, чийто размер е по-малък от предявения, то на това основание исковете са неоснователни за разликата над реално дължимите за периода 01.12.2009г. – 30.04.2015г. до предявените от ищеца за сума в общ размер от 1 192, 38 лв. /разликата над общо дължимата за периода от 7 341, 86 лв. до общо предявената от 8 534, 24 лв./.

Настоящия въззивен състав намира, че когато с иска се отрича парично вземане, претендирано от ответника като дължимо за определен период от време, вземането се индивидуализира чрез период и размер, които са определящи за границите на дължимата съдебна защита. Наведените от ищеца твърдения в исковата молба за несъществуване на вземането на ответника – в случая погасителна давност, представляват основание на иска, а не само доводи на ищеца, които съдът е длъжен да обсъди, но същевременно ограничават съда в предмета и обхвата на съдебната проверка. Последваща промяна на първоначално въведеното спорно право е допустима единствено при спазване на императивно установените в чл. 214 от ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба. При нарушаване на тази забрана се стига до предявяване на недопустим нов иск в хода на висящия съдебен процес, което води до недопустимост на постановеното по иска съдебно решение и съставлява основание по чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК за неговото обезсилване.

С исковата молба е предявяван иск за отричане на вземането на ответника за сумата 7341,86 лв., представляваща сбор от главница и лихва за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2015 г., а от това произтича извод, че последващото увеличение размера на претенцията до общо 8534,24 лв., с което увеличеният размер на претенцията е отнесен и за последващ период след първоначално заявения, е процесуално недопустимо, тъй като е равнозначно на предявяване на нов иск в хода на процеса в нарушение на въведената в чл. 214 от ГПК забрана. Допуснатото от първоинстанционния съд увеличение на иска над размера, посочен в исковата молба – общо 7341,86 лв., е недопустимо, тъй като всъщност се касае до нов иск - за несъществуването на вземането за период, последващ този заявен в исковата молба - 01.05.2015 г. до 30.10.2017 г., който иск не е следвало да бъде приет за разглеждане от първоинстанционния съд под формата на увеличение на иска, защото ищецът на практика е променил не само размера на исковата претенция, но и фактическите обстоятелства, на които основава иска.

Като е приел изменението на иска за допустимо и е разгледал и отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК над сумата, посочена в исковата молба – 7341,86 лв. до 8534,24 лв., т.е за разликата от общо 1192,38 лв., първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск и е постановил частично недопустимо решение, което подлежи на обезсилване и производството по делото в тази част следва да се прекрати. Правилото за забрана влошаване положението на жалбоподателя законодателно е уредено като относимо към правилността, а не към допустимостта на решението. За да защити интересите си, жалбоподателят-ищец ще следва да предяви нов иск в ново производство за периода и за сумата, за които отрича съществуването на паричното вземане на ответника. Решението по отношение на останалата обжалвана част от исковите претенции е допустимо.

По иска с пр. осн. чл. 439 ГПК

Установено е от събраните в първоинстанционното производство доказателства, че за оспореното от ищеца вземане по чл. 439 ГПК за сумата 2 059,05 лв., представляващо останалата неплатена част от главница за доставена ТЕ за периода от 01.11.2007 г. до 31.08.2009 г., за което по ч. гр. дело № 7013/2009 г. по описа на РС – Перник в полза на ответника "Топлофикация – Перник" АД и срещу ищеца "Родина-91" АД са издадени Заповед за изпълнение № 6120 от 07.12.2009 г. по чл. 410 ГПК, препис от която е връчен на длъжника – ищцовото дружество на 18.01.2010 г. Същата е влязла в сила с изтичане на 2-седмичния срок за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК или на 02.02.2010 г., предвид което въз основа на същата е издаден и изпълнителен лист от 25.02.2010 г., като страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл. 416, предл. 1 ГПК и преди 25.02.2010 г., когато е издаден изпълнителният лист. Постоянна е практиката на настоящия въззивен състав, че влязлата в сила заповед за изпълнение (в резултат на липса на подадено възражение по чл. 414 ГПК) не представлява съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че във всички случаи срокът на погасителна давност съвпада с давностния срок за погасяване на процесното вземане, който за вземанията за ТЕ е 3-годишен /съгласно ТР № 3/2011 г./, който с оглед предмета на предявения иск по чл. 439 ГПК е релевантен след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предвид това, считано от влизането на заповедта в сила на 02.02.2010 г. 3-годишната давност за удостоверените в нея вземания изтича на 03.02.2013 г., но не по-късно от 26.02.2013г.

Въз основа на процесния изп. лист по молба на ответника на 05.08.2013 г. срещу ищеца е образувано изп. дело № 517/2013г. по описа на ЧСИ, рег. № ***. С образуването на изп. дело давността за вземането по изп. лист поначало се прекъсва по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД и спира да тече през време на изп. производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о./. Същевременно обаче считано от влизането на заповедта в сила на 02.02.2010 г. до образуването на 05.08.2013 г. изп. дело № 517/2013г. е изтекъл изискуемият съгласно чл. 111, б. В ЗЗД тригодишен давностен срок. Поради това предприетото изпълнително действие от ответника - подаването на молба за образуване на изп. дело, не е могло да прекъсне вече изтеклата давност. По същата причина и молбата на взискателя-ответник от 12.12.2014 г. по изп. дело с искане за налагане на възбрана върху притежавано от длъжника имущество, не е могло да има ефекта по чл. 116, б. "в" ЗЗД на прекъсване на вече изтеклата давност. Все по същите причини подаването на молба с вх. № 8706/13.04.2018 г. от ответника за образуване на ново, второ по ред изп. дело № 863/2018г. по описа на ЧСИ с рег. № ***, не е могло да прекъсне вече изтеклата давност, тъй като е образувано на 13.04.2018, далеч след изтичане на срока по чл. 111, б. В ЗЗД. Исковата молба е подадена на 10.05.2018 г. (имаща значение на изявление по чл. 120 ЗЗД), т.е. след изтичане на три години на задълженията по процесните заповед за изпълнение и изп. лист. Изискуемото от чл. 120 ЗЗД волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на погасителната давност по чл. 111 ЗЗД, като при наличие на позоваване, правните последици – погасяване на вземането - се зачитат от момента на изтичане на законно определения давностен срок съобразно вида на вземането. В тази връзка от особена важност е да се разграничи, че предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в чл. 116, б. "б" ЗЗД и чл. 115 б. "ж" ЗЗД действие на прекъсване/спиране на давността. Противното означава, че с оспорване на вземането от длъжника се прекъсва/спира течащата в негова полза погасителна давност, какъвто не е смисълът на горепосочените разпоредби. Погасителната давност се счита прекъсната/спряна с предявяването на иск, но от носителя на спорното вземане – кредитора (в това число и насрещен иск) или с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД. Ето защо в случая, като последица от изтеклия давностен срок, удостоверените в заповедта и изп. лист вземания на ответника са се погасили по давност, а оттам и са недължими, преди молбата на ответника-кредитор на 05.08.2013 г. и образуването въз основа на нея изп. дело № 517/2013г. и коментираните по-горе предприети последяващи изпълнителни действия от ответника. Въпреки че не води до промяна на изводите му, въззивният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя-ищец, че перемирането на изпълнителното производство с обратна сила обезсилва годността на изпълнителни действия да прекъснат погасителната давност. Това е така, защото в закона такава последица не е предвидена, тъй като за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД в случаите по чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и независимо от по-нататъшната съдба и резултата от предприетите изпълнителни действия. Ето защо, крайният извод е, че вземането в размер на сумата 2 059,05 лв., представляващо неплатен остатък от главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 31.08.2009 г. е погасено по давност и предявеният иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е основателен. Това налага обжалваното решение да бъде отменено в тази част и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен.

При тези изводи първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен над сумата 7341,86 лв. до 8534,24 лв., т.е за разликата от общо 1192,38 лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с пр. осн. чл. 439 ГПК  е отхвърлен, като вместо него се постанови решение за уважаване на иска. Въззивната жалба е частично основателна.

По разноските

Жалбоподателят – ищец претендира и доказва разноски в първоинстанционното производство общо 1500,92 лв., (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника в съотношение 10737,58/11929,96 (уважената част и целия отричан размер), или 1350,90 лв., от които с настоящото решение следва да се присъди допълнително сумата 259,87 лв. /съставляваща разликата между дължимите на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част от исковете разноски в размер на 1350,90 лв. и присъдените с първоинстанционното решение 1091,03 лв. разноски, направени в първоинстанционното производство/.

С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство /претендираните и доказани от последния разноски в първонистанционното производство са в общ размер 200 лв./, а именно – за сумата от 34,52 лв., съставляваща разликата между дължимите на ответника на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК съобразно прекратената част от исковете разноски в размер на 19,99 лв. и присъдените с първоинстанционното решение 54,51 лв. разноски.

Жалбоподателят претендира и доказва разноски по въззивното производство общо 526,66 лв. (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия в съотношение 2059,05/3251,43 (уважената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес), или 333,52 лв.

Въззиваемото търговско дружество претендира юрисконсултско възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, които с оглед резултата от обжалването му се дължат от жалбоподателя в съотношение 1192,38/3251,43 (отхвърлената/прекратената част на въззивната жалба и целия обжалваем интерес), или 36,67 лв.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 1680/11.02.2019 г. по гр.д. № 3143/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта с която е отхвърлен искът с пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от "Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13 срещу "Топлофикация – Перник" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, кв. Мошино, с който е поискано да се признае за установено, че Родина-91" АД не дължи на "Топлофикация – Перник" АД поради погасяване на вземанията по давност сумата 1192,35 лв. /разликата между уважения с първоинстанционното решение размер от 7341,86 лв. до отхвърления с първоинстанционното решение размер от 8534,24 лв./, представляваща текущо задължение за топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 30.04.2015 г., и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 1680/11.02.2019 г. по гр.д. № 3143/2018 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта за отхвърляне на предявените от "Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13 срещу "Топлофикация – Перник" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, кв. Мошино „Родина 91“ АД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК – за признаване недължимост на сумата 2059,05 лв., представляваща неплатен остатък от главницата за доставена ТЕ за периода 01.11.2007г. до 30.08.2009г., както и в частта, в която „Родина 91“ АД, ЕИК: ********* е осъден да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК ********* разноски за първоинстанционното производство - над сумата от 19,99лв. до 54,51 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с пр. осн. чл. 439 ГПК, предявен от "Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13 срещу "Топлофикация – Перник" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, кв. Мошино, че „Родина–91" АД не дължи на "Топлофикация – Перник" АД: 1) сумата от 2 059, 05 лв., представляваща неплатен остатък от главницата за доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 31.08.2009 г., за която сума в производството по ч. гр. дело № 7013/2009 г. по описа на Районен съд – Перник са издадени Заповед за изпълнение № 6120 от 07.12.2009 г. по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист, поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на "Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13, допълнително сумата 259,87 лв. – разноски по първоинстанционното производство.

Първоинстанционното решение в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, да заплати на"Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13, сумата 333,52  лв. – разноски по въззивното производство.

ОСЪЖДА "Родина–91" АД, ЕИК: *********, гр. Перник, ул. "Търговска" № 13, да заплати на “Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 36,67 лв. – разноски по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.