№ 762
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20213100500179 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от С. Л. М. ЕГН
**********, Н. Л. М., ЕГН ********** и С.Л. М., ЕГН ********** срещу решение №
261109/9.11.2020 г. постановено по гр.дело № 17786 по описа за 2017 год по описа на ВРС .
Твърди се, че обжалваното решение е изцяло неправилно и незаконосъобразно,
включително и в частта относно присъдените разноски . Излагат се подробни съображения
във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на
друго,с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за
неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Въззивната инстанция на осн. чл. 269 от ГПК следи служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената
проверка на основание посочената разпоредба съдът намира решени решение №
1
261109/9.11.2020 г. постановено по гр.дело № 17786 по описа за 2017 год за
недопустимо, по следните съображения :
Образуваното производство е по делото е с правно основание чл.108 ЗС и е
образувано по предявени от Н. Т. П. Егн ********** Срещу С. Л. М. Егн **********, Н.
Л. М., Егн **********, И С. Л. М., ЕГН ********** кумулативно съединени искове с
правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните,
че ищцата е собственик на описаните подробно в исковата молба недвижими имоти.
С разпореждане № 1495/11.01.2018 год / л.82/ е изпратен препис от исковата
молба и от уточняващите молби и приложенията към тях на ответните страни за отговор по
реда на чл.131 ГПК.
На 31.01. 2018 год ответниците,включително и ответникът С. Л. М. са
поисктали от съда да бъде назначен служебен защитник с твърдение за тежко материално и
психично състояние
С определение,ВРС е предоставил правна помощ и на 02.03.2018 год е
определил за особен представител на ответниците адв. Росица Душева,която е депозирала
молба за освободена като особен представител,поради обективни причини.
На 13 април2018 год адв. Т. депозира молба,в която сочи, че е упълномощена
от ответниците на осн.чл.38 от ЗА и на 28.05.2018 год,адв Т.,като пълномощник на
ответниците депозира отговор на исковата молба,в която изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск,като изразява становище,че се оспорва
разпоредителната сделка извършена от С.М.,тъй като той не е в състояние да формира
воля,с оглед здравословното му състояние.
На 04.11.2018 год се е провело първото съдебно заседание,а на 15 01.2019 год е
депозирана пред ВРС съдебно психиатрична експертиза на С. Л. М.,в която е посочено,че
лицето С.М. страна от умерена умствена изостаналост,не може да чете и пише и не може да
сформира воля.
С молба от 20.02.2019 година адв.Трлендафилова е поисккала от съда да се
назначи особен представител на С.М.,който да потвърди действията на адв. Т..
С определение от 21.02.2019 година, производството по делото е било спряно.
За учредяване на настойничество или попечителство на лицето.
С решение от 21.10.2019 год,постановено по гр.д. 1079/2017 година по описа
на ВОС,С. Л. М. е бил поставен под пълно запрещение,като с решение от 23.01.2020 год за
настойник е определена К.Л. М.- Матеус.
С определение,ВРС е задължил К.Л. М., но не е указал какви ще са
2
последиците, ако не направи това / вж. протокол от с.з. л.252/
Дееспособността е лично качество. Липсата му препятства личността да
извършва правни действия в това число и да участва ефективно в регламентирано
производство от процесуалния закон. Нормата на чл. 28 ГПК в рамките на
регламентираните от кодекса производства утвърждава като меродавен терминът
процесуална дееспособност
С влязло в сила решение от 21.10.2019 год,постановено по гр.д. 1079/2017 година
по описа на ВОС, което предхожда постановяването на обжалваното пред настоящият
състав решение № 261109/9.11.2020 г. постановено по гр.дело № 17786 по описа
за 2017 год по описа на ВРС, въззивникът С.Л. М. е поставен под пълно запрещение, като за
негов настойник е назначен К.Л. М.- Матеус
Следователно по отношение на извършваните от С.Л. М. съдопроизводствени
действия е правно важимо процесуалното правило на чл.28, ал4 ГПК, според което
малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си
представители-родители или настойници.
Липсата на абсолютна положителна или наличието на абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка /съответно – липса на правен интерес от иска, процесуална
легитимация, процесуална правоспособност и дееспособност, подведомственост,
представителна власт на сезиращия съда от името на ищеца, редовност на исковата молба,
респ. наличие на сила на пресъдено нещо, изтекъл преклузивен срок, висящ процес относно
същото право е пречка за произнасянето на съда, за която той следи служебно; при
съответна констатация за такова недопустимо произнасяне на долната инстанция въззивният
съд е длъжен да обезсили решението й с последиците, предвидени в чл. 270, ал.
3 ГПК./ Решение № 155 от 12.07.2018 г. по т. д. № 2786 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 1-во тър. отделение/
Участието на правосубектни страни в исковото производство е положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за които съдът следи
служебно Участието на правосубектни и процесуално правоспособни страни (съществуващи
в правния мир правни субекти – физически или юридически лица) в исковото производство
е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните (за нея съдът
следи служебно) за процесуалната допустимост на предявения иск, на образуваното по него
производство и на постановеното по него съдебно решение. Решение № 86 от 03.04.2015 г.
по гр. д. № 5563 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗЛС непълнолетните и пълнолетните, които поради
слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи се поставят под
пълно запрещение и стават недееспособни. Съгласно ал. 3 на разпоредбата за правните
действия на лицата поставени под пълно запрещение се прилага чл. 3, ал. 2 от ЗЛС, като
3
вместо тях и от тяхно име правни действия извършват техните законни представители -
настойници.В Решение № 12 от 17 юли 2014 г. по конституционно дело № 10 от 2014 г. е
прието, че недееспособността по чл. 5 от ЗЛС следва да бъде разбирана като състояние,
което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат
да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на
обществото.
При липса на потвърждение на действията на адв. Т. в производството пред ВРС
и при липса на указания, ако действията й не бъдат потвърдени, ВРС е следвало да повтори
съдопроизводствените действия, като даде възможност на настойника да представлява С.
Л. М. или да упълномощи адв Т., като потвърди извършените от нея процесуални действия,
като по този начин да обезпечи неговото по-нататъшно реално участие в процеса на
ответника С.М.
Първоинстанционният съд обаче не е отчел ,че процесуалните действия на
адв.Трендафилва не са потвърдени от законния представител на С.М. . В хода до
приключване на цялото съдебно производство пред ВРС, включително и пред настоящата
инстанция, настойникът не е потвърдил извършените от адв Т. действия от името на
поставения под запрещения .
Дееспособността означава способността на правния субект чрез лични действия
да придобива или загубва конкретни права и да поема конкретни задължения.
Процесуалната дееспособност е уредена (призната и гарантирана) от закона ( чл.
28 ГПК) възможност едно лице с лични свои действия да упражнява процесуални права и да
изпълнява процесуални задължения като страна - да извършва процесуални действия, респ.
лично срещу него да се извършват такива действия.
Процесуална дееспособност на физическите лица е няколко вида: 1) Пълна
процесуална дееспособност ( чл. 28, ал.1 ГПК) - всички навършили пълнолетие не
поставени под запрещение физически лица. 2) Липса на процесуална дееспособност -
малолетни и поставени под пълно запрещение (за тях действат родители и настойници)( чл.
28, ал.4 ГПК). 3) Специална процесуална дееспособност - непълнолетни и ограничено
запретени. Специалната процесуална дееспособност им дава възможност да извършват
самостоятелно всякакви процесуални действия (без да е необходимо съдействие) - има
същия резултат като при пълната процесуална дееспособност, но е нормативно ограничена
до дела по трудови правоотношения и дела, свързани с дребни сделки ( чл. 28, ал.3 ГПК). 4)
Ограничена процесуална дееспособност - за непълнолетни и ограничено запретени, които
могат да извършват самостоятелно процесуални действия лично, но за да бъдат валидни, е
необходимо да се потвърдят от техните родители (попечители)( чл. 28, ал.2 ГПК).
В случая е налице втората от посочените хипотези. Всички процесуални
действия следващи поставянето на лицето под запрещение е следвало да бъдат извършени
4
от назначения му настойник.
Налице са пороци във действията на ответника С.М. и неговия процесуалния
представител , които сочат отсъствие на абсолютни положителни процесуални предпоставки
по упражняване правото на съдебното оспорване. Същите обуславят недопустимост на
първоинстанционното съдебно решение и като такова то следва да бъде обезсилено, а делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд -Варна, при което визираните
пороци следва да бъдат отстранени, а извършените процесуални действия без надлежното
представляване на страната потвърдени от нея по указания процесуален ред. При
установеното по делото, че ищецът е поставен под пълно запрещение , процесуалното му
представителство следва да бъде осъществено при приложението на чл. 28, ал. 4 ГПК .
Съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил
участието на ответника . независимо от причините за това, какъвто е и настоящият случай
, такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на
абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. При обжалване
пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение
подлежи на обезсилване на осн.чл270 ал.3 ГПК, а делото - на връщане за ново разглеждане
от долната инстанция, която следва да повтори всички процесуалните действия, вече с
участието на настойника.
При новото разглеждане на делото следва да се извърши и преценка за
допустимостта на предявения насрещен иск пред Районния съд .
С оглед гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 261109/9.11.2020 г. постановено по гр.дело
№ 17786 по описа за 2017 год по описа на ВРС.
Връща делото на Варненския районен съд - на друг състав за ново разглеждане
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
5
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6