О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е N
гр.
Сливен, 24.11.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА
МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д. N 721 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Поизводството е образувано
по частна жалба против разпореждане с характер на определение за прекратяване
на производство и връщане на искова молба като недопустима и се движи по реда
на 274 и сл. от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането
е незаконосъобразно и неправилно, тъй като счита, че необосновано
първостепенният съд е приел иска му за недопустим. Развива съображения в тази
насока, заявява, че в никое от представените решения не е разрешен със сила на
пресъдено нещо въпросът за валидността на застрахователното правоотношение.
Поради това счита, че не е налице решение между него и ответника по отношение
на този въпрос и искът му е допустим.
Иска въззивният съд да
отмени атакуваното разпореждане и да върне делото на на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Няма доказателствени искания.
В срока за отговор
насрещната страна е подала такъв, с който оспорва като неоснователна частната
жалба и иска тя да бъде оставена без уважение. Развива аргументация относно наличието
на пречка за разглеждане на иска, тъй като три съдебни инстанции са приели за
безспорно обстоятелството, че към момента на ПТП ищецът е управлявал превозното
средство без сключена валидна застраховка ГО.
С оглед изложеното моли
въззивния съд да потвърди атакуваното разпореждане, претендира разноски за това
производство за юрисконсултско възнаграждение. Няма искания.
Въззивният съд намира, че частната
жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, поради което е допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.
С исковата молба е предявен
положителен установителен иск за признаване за установено, че между страните съществува
сключен договор за комбинирана застраховка ГО и Злополука от 30.01.2012г., по
която е платил всички вноски в общ размер ат 198, 08 лв.
Тъй като на 29.112012г. е
настъпило ПТП с участието на ищеца, /който с присъда по НОХД 133/13г. ОС-Търговище
е признат за виновен за произшествието/, а пострадалото от него лице е починало,
неговите наследници са предявили искове за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, против
ГФ-София. В производството е участвал ищецът като трето лице-помагач. С влязли
вв сила решения на АС-София и на ВКС на
РБ, ГФ е осъден да заплати обезщетения на наследниците за доказаните
неимуществени вреди, като въз основа на същото ГФ им е изплатил сума в общ
размер на 678 208, 94лв. Предявил е регресен иск, който е изцяло уважен
с влязло в сила съдебно решение от 12.12.2019г. Във всички съдебни решения е
прието, че застрахователната полица на ищеца със застрахователя е прекратена на
22.11.2012г. и към момента на деликта не е съществувало валидно застрахователно
правоотношение. В производството, протекло с участието на частния жалбоподател
като помагач, той е следвало да докаже твърдяният от него положителен факт, но
не е сторил това успешно и спрямо него действа обвързващата задължителна сила
на мотивите. По въпроса има и формирана сила на пресъдено нещо отново
посредством мотивите на съдебното решение по регресния иск, в който той е бил
ответник. Поради това предявеният на 25.03.2019г. установителен иск е
недопустим и като го е оставил без разглеждане като такъв и епрекратил
образуваното по него исково производство, първоинстанционният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт.
Частната жалба срещу него е
неоснователна и не следва да се уважава, атакуваното разпореждане с характер на
определение следва д абъде потвърдено.
С оглед изхода на процеса
отговорността за разноски следва да се възложи на частния жалбоподател, който
следва да понесе своите както са направени и заплати на ответната по жалбата
страна такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба вх.№ 263522/12.10.2020г. от К.А.К., ЕГН ********** *** против
разпореждане с характер на определение № ….. от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1188/20г.
на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с
характер на определение № ….. от 14.09.2020 г. по гр. д. № 1188/20г. на СлРС,
като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: