№ 743
гр. Русе, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520201752 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. Р., депозирана против наказателно
постановление № 5373р-2121/20.09.2022г., издадено от Началник група
„Миграция“ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателката, на основание
чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 1000,00 лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, тъй като с него е нарушен материалния закон и в
административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения като се моли за неговата отмяна. Във връзка с тези
твърдения се инвокират доводи, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 ЗАНН –
три месеца от откриване на нарушителя. Посочва се, че не е възможно
нарушението да е установено на посочената в наказателното постановление
дата – 14.05.2009г., както и че в наказателното постановление единствено е
цитирана разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ без да са налице мотиви за
обстоятелствата, обосноваващи повторност на нарушението, което е
нарушило правото на защита на жалбоподателката да разбере за кое точно
нарушение е издаденото наказателното постановление, тъй като наказващия
орган не е посочил, което от нарушенията по чл. 48, ал. 1 ЗЧРБ е извършено
1
от жалбоподателката повторно, а в цитираната разпоредба са посочени три
различни състава на административно нарушение. Релевират се доводи, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез упълномощения от нея
защитник поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически
и правни доводи.
Административнонаказващият орган, лично и чрез пълномощника
си поддържа наказателното постановление. В хода и по същество развива
съображения, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно.
Във връзка с материалната законосъобразност на наказателното
постановление се излагат доводи, за доказаност на нарушението. Във връзка с
твърденията, касаещи неправилно посочване на датата на установяване на
нарушението се застъпва тезата, че това не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като такъв реквизит не е задължителен по
смисъла на ЗАНН. Релевират се доводи, че от представените доказателства се
установява, че жалбоподателката вече е била санкционирана за същото
нарушение, поради и което настоящото е извършено в условията на
повторност. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по
отношение на същото е ангажирана административнонаказателна
отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно
нейната основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши
служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно
изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
2
Административнонаказателното производство срещу
жалбоподателката е започнало със съставянето на АУАН № М-47 от
20.09.2022г., за това, че на 20.09.2022г., около 11,00 часа, в град Русе, бул.
„Скобелев“ № 49 е било установено, че жалбоподателката е влязла в страната
на 25.05.2021г. през ГКПП – Аерогара София и е пребивавала в страната,
съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1, вр. чл. 15, ал. 1 ЗЧРБ, с виза за дългосрочно
пребиваване № BGR006584266, валидна от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., с
право на многократно влизане и разрешен общ срок на пребиваване 180 дни, в
рамките на валидността й, като жалбоподателката не е подала заявление за
пребиваване и не е напуснала страната до изтичане на разрешения й срок по
визата на 20.11.2021г., а е напуснала страната на 11.03.2022г. като е останала
111 дни след разрешения й срок на пребиваване, които факти
актосъставителят е субсумирал като нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ.
Актът за установяване на административно нарушение бил съставен
в присъствието на преводач и подписан от нарушителя без възражения.
Такива не били изложени в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на
деянието, подведено под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма,
идентично с това съдържащо се в АУАН. След извършена справка в АИС на
МВР от страна на наказващия орган, било установено, че срещу наказаното
лице има издадено, влязло в сила наказателно постановление № 5373р-
1744/03.11.2020г., за същото нарушение и на жалбоподателката, на основание
чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, било наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 1000 лева, за извършеното от нея, в условията на повторност,
нарушение по чл. 34 ЗЧРБ.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои
доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните доказателства,
приобщени чрез показанията на актосъставителя А. И. Я., а така също и
писмените доказателства – АУАН № М-47/20.09.2022г., справка за визи,
справка за пътуване, наказателно постановление № 5373р-1744/03.11.2020г. и
3
справка за чужденец се намират в корелативно единство и напълно подкрепят
приетите за осъществили се от страна на административнонаказващия орган
факти от обективната действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните изводи.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните
изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната
редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Констатираното нарушение е описано подробно, по начин напълно
индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да разбере, за
какво конкретно нарушение е санкциониран, като както в акта, така и в
издаденото въз основа на него НП са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба, под която
са субсумирани фактите, установени от административния орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателката.
Съдът намира за неоснователни ангажираните с жалбата и
поддържани в хода по същество твърдения, за допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
Действително посочената в наказателното постановление цифрова
квалификация на санкционната норма, не е прецизна, но това според
настоящия съдебен състав не ограничило правото на защита на наказаното
4
лице да разбере, за какво конкретно нарушение е санкционирано. В
обстоятелствената част на наказателното постановление, изрично е посочено,
както наказателното постановление, обусловило правната квалификация по
чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ, така и касае същото нарушение по чл. 34 ЗЧРБ и всичко
това е позволило на наказаното лице да бъде запознато и да организира своята
защита, както по фактите, така и по правото.
Съдът намира за неоснователни инвокираните с жалбата доводи,
касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН.
Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН,
предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством
установяване на всички елементи от фактическия състав на
административното нарушение. В конкретния случай нарушението е
установено на 20.09.2022г., когато именно е направена справка за пътуване на
лице – чужд гражданин (лист 8) и едва тогава, на 20.09.2022г., е било
установено, че жалбоподателката е напуснала страната след изтичане на
разрешения й срок по визата й. В случая АУАН е съставен преди изтичане на
едногодишния срок.
Принципната възможност на наказващия орган да извърши
проверка, в един по-ранен момент, когато да установи неизпълнението на
задължението на жалбоподателката да напусне страната до изтичане на
разрешения й срок за пребиваване, както именно предписва приетата за
нарушена разпоредба на чл. 34 ЗАНН, не може да бъде приравнено на
установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че именно
срокът по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от по ранен момент – напускането
на страната, тъй като самата приета за нарушена норма, не съдържа в себе си
конкретно определен срок.
Датата на установяване на нарушението не е от задължителните
реквизити на наказателното постановление, за да бъде прието, че посочената
в наказателното постановление дата на установяване на нарушението –
14.05.2009г. е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице
да разбере, за какво нарушение е санкционирано и да упражни в пълен обем
правото си на защита.
В настоящия случай, както беше посочено по-горе в мотивите,
нарушението е описано по начин, който позволява на наказаното лице да бъде
запознато с всички приети за осъществили се факти от обективната
5
действителност, включени в състава на административното нарушение, за
което е санкционирана жалбоподателката. Както в АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП, изрично са посочени валидността на
визата й – от 25.05.2021г. до 25.11.2021г., датата на която лицето е трябвало
да напусне страната – 20.11.2021г., датата на която жалбоподателката е
напуснала страната – 11.03.2022г. и периодът през който същата е останала,
след разрешения й срок – 111 дни.
В наказателното постановление е посочено и наказателното
постановление, с което същата е била санкционирана за същото нарушение,
което е обусловило и налагането на същата на предвиденото наказание за
повторно нарушение.
Всичко изложено, според настоящия съдебен състав, обосновава
извод, че не е нарушено по никакъв начин правото на защита на
жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана
нейната отговорност и както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него
НП са намерили отражение всички елементи от обективната страна на състава
на нарушението, за което същата е санкционирана.
Въз основа на оценката на събраните в хода на производството
доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият
възможен извод от правна страна, а именно, че жалбоподателката е
осъществила състава на вмененото й във вина нарушение на чл. 34 ЗЧРБ.
Съгласно разпоредбата на чл. 34 ЗЧРБ, Всеки чужденец е длъжен да
напусне страната до изтичане на разрешения срок на пребиваване.
В настоящия случай разрешеният срок за пребиваване на
жалбоподателката е бил 180 дни, в рамките на валидността на издадената й
виза за дългосрочно пребиваване № BGR006584266, със срок на валидност от
25.05.2021г. до 25.11.2021г., като жалбоподателката е напуснала страната на
11.03.2022г. т. е. след разрешения срок.
Тези факти, освен че не се оспорват от жалбоподателката, напълно
се установяват и доказват от всички събрани в хода на
административнонаказателното производство гласни и писмени
доказателства.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при форма на
вината пряк умисъл, като в съзнанието на дееца са намерили отражение, както
интелектуалния така и волевия момент на умисъла, а именно намерили са
6
отражение всички факти от обективната страна на състава на нарушението,
като във волево отношение деецът пряко е целял настъпване на последиците
от извършеното от него деяние.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че правилно е
приложен материалния закон, като установените факти са субсумирани под
приложимата правна норма.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, неправилно е издиР. и приложена, санкционна разпоредба на чл.
48, ал. 3 ЗЧРБ, тъй като съгласно § 1, ал. 2 от ДР на ЗАНН, предвиденото
наказание за повторно нарушение от физическо лице се налага, когато
нарушението е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с
който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид,
освен ако в специален закон е предвидено друго.
В настоящия случай, наказателното постановление, с което
жалбоподателката е наказана за извършено от нея нарушение по чл. 34 ЗЧРБ е
влязло в сила на 18.11.2020г., а срокът на валидност на издадената на
жалбоподателката виза е бил до 25.11.2021г., т. е. нарушението е извършено
след едногодишния срок, който е изтекъл на 18.11.2021г.
С оглед това, наказателното постановление следва да бъде изменено,
на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1 ЗАНН и на жалбоподателката
бъде наложено наказанието по чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, а именно „Глоба“ в
размер на 500 лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ, предвид това, че
извършеното от нея нарушение не е в условията на повторност.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно
легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 ЗАНН. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извод, че извършеното нарушение,
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Отделно от това самият срок,
в който жалбоподателката е пребивавала в страната, след срока на
разрешеното й пребиваване е 111 дни, което също изключва приложението на
чл. 28 ЗАНН.
С жалбата са претендирани разноски, но не са представени
доказателства за извършването на такива от страна на жалбоподателката,
7
поради и което разноски в нейна полза не следва да бъдат присъждани.
С оглед изхода на делото, не следва да бъдат присъждани и разноски
в полза на наказващия орган.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 1, вр.
чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 5373р-2121/20.09.2022г.,
издадено от Началник група „Миграция“ при ОДМВР – Русе, с което на К. Р. ,
родена на **********г. в Узбекистан, гражданка на Узбекистан, на основание
чл. 48, ал. 3 ЗЧРБ е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 1000 (хиляда) лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ, като ИЗМЕНЯ
санкционната норма, въз основа на която е наложено наказанието от чл. 48,
ал. 3 ЗЧРБ, в чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ от „ГЛОБА“ в
размер на 1000 лева на „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8