Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 22.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и втори май
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 9688 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от И.В.К. срещу З. „А.” АД,
с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.226, ал.1 във връзка с чл.249, т.3 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.50 от Закона за
адвокатурата и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ползвайки
правна помощ чрез адвокат М.Е.В. от САК, закупил апартамент и гараж, които
впоследствие се оказало, че били ипотекирани. Поддържа се, че към момента на
покупката ищецът не е бил уведомен от адвокат В. за вписаните ипотеки. Твърди
се, че по ипотеките е издаден изпълнителен лист и имотите са продадени на
публична продан, а ищецът е изгубил собствеността и владението върху тях, от
което е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в разликата между паричната
оценка на неговото имущество, ако изпълнението от страна на адвокат В. беше
надлежно. Поддържа се, че вследствие на публичната продан на двата имота,
имуществото на ищеца е намаляло с пазарната цена на двата имота към датата на
изгубване на собствеността и владението. Твърди се, че адвокат В. през 2010 г.
е имала валидно сключен договор за задължителна застраховка гражданска
/професионална/ отговорност с ответното дружество по полица № **********/2010
г., която застраховка е подновявана ежегодно от адвокат В. в същото дружество.
Твърди се, че с писма изх. № 100-340/21.01.2012 г. и изх. № 100-4278/03.09.2012
г. ответното дружество отказва изплащане на обезщетение.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 104 126 лв.,
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, резултат
от неизпълнение на задълженията на адвокат М.В. към И.В.К. във връзка с договор
за покупка на ап. № 15, находящ се в гр. София, район -********с площ от 85,56
кв.м. от продавача „В.И.Г.“ ЕООД, като професионалната отговорност на адвокат В.
е била застрахована по задължителна застраховка при З. „А.” АД за 2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска-24.07.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 12 027,51 лв. -
мораторно обезщетение за периода от датата на предаване на владението върху
имотите-05.06.2014 г. до датата на предявяване на иска-24.07.2015 г., сумата от
11 500 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, резултат от неизпълнение на задълженията на адвокат М.В. към И.В.К. във
връзка с договор за покупка на гараж № 33, находящ се в гр. София, район *********,
на партерен етаж, с площ от 17,92 кв.м. от продавача „Н.П.К.“ ЕООД, като
професионалната отговорност на адвокат В. е била застрахована по задължителна
застраховка при З. „А.” АД за 2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1 328,28 лв. - мораторно обезщетение за
периода от датата на предаване на владението върху имотите-23.06.2014 г. до
датата на предявяване на иска-24.07.2015 г. Претендират се разноските по
делото, включително и възнаграждението за един адвокат.
Такава е исковата претенция,
съобразно извършеното с писмена молба от 03.11.2015 г., както и в открито
съдебно заседание на 22.05.2018 г. увеличение на исковите претенции по т.1 от
исковата молба.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК
/пощенско клеймо от 17.11.2015 г./ е постъпил отговор от ответника чрез
процесуалния му представител адвокат Н.К., надлежно упълномощена с пълномощно
приложено към делото.
Оспорва предявените искове по
основание и размер с твърдението, че не е налице виновно и противоправно
поведение от страна на адвокат М.В., изразяващо се в нарушение на
професионалните й задължения на адвокат, които да са довели до претърпени от
ищеца имуществени вреди. Оспорва наличието на договор за правна защита и
съдействие, по силата на който адвокат В. да се е задължила да извърши
твърдените от ищеца правни услуги. При условията на евентуалност се твърди, че
дори да се установи възлагане, то не е било за проверка за тежести, а само
консултация на нотариалните актове. Твърди се, че към момента на изповядване на
двете сделки по персоналната партида на собствениците-продавачи не е бил вписан
нотариален акт № 159/29.06.2007 г. Твърди се отсъствие на правнорелевантна
причинна връзка и пряка, и непосредствена вреда. Оспорва размера на исковете.
Заявява възражение за погасени по давност вземания на ищеца. Твърди се
съпричиняване на противоправния резултат от страна на ищеца, който е могъл да
намали вредите си, предявявайки претенции в рамките на изпълнителното
производство на основание чл.чл.177, 178 от ЗЗД. Твърди се, че не е настъпило
застрахователно събитие по полицата.
Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Уточнява, че между ищеца и адвокат В. е възникнал договор за правна
защита и съдействие /договор за поръчка/ на 03.11.2010 г. и той е бил сключен
устно. Представеният подписан само от адвокат В. договор от 06.12.2010 г. по
същество е нейното искане за плащане на дължимата сума по вече сключения устен
договор на 03.11.2010 г. и не съставлява нов договор за правна защита и
съдействие, поради което не е подписан от ищеца. Твърди се, че при наличието на
договор за правна защита и съдействие, не е нужно адвокатът изрично да поема
определени действия по защитата, а той дължи съгласно чл.2, ал.2 и чл.40, ал.2
от ЗА най-добрата грижа и защита. Оспорва възражението за погасителна давност с
твърдението, че исковете са предявени в петгодишния давностен срок от
настъпването на вредата-загубването на правото на собственост на ищеца, дори в
този срок от сключването на договора с адвокат В.. Оспорва възражението за
съпричиняване с твърдението, че ищецът е опитал да реализира правата си по
чл.177 от ЗЗД, но ЧСИ Милчева е отказала да уважи искането му, а относно
правото по чл.178 ЗЗД-видно от сумата по ипотеките-те надвишават стойността на
имотите и в случая използването на тази законово възможност не е в интерес на
ищеца.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло оспорванията и доказателствените искания в отговора.
Заявява, че не оспорва разменената е-мейл кореспонденция, а само нейната правна
стойност, поради което моли да не бъде допускана исканата техническа
експертиза.
Третото лице помагач в писмено
становище депозирано в първото по делото открито съдебно заседание оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че описаната от ищеца
фактическа обстановка не е пълна, не е съвсем точна и частично не е вярна.
Поддържа се, че адвокат В. е искала и е положила усилия, за да защити
интересите на ищеца по най-добрия начин, но с оглед краткото време за проверка
на имота не е поемала задължение да стори това, съгласно разпоредбата на чл.2,
ал.2 и чл.40, ал.2 от Закона за адвокатурата, като изрично е предупредила
клиента, че времето е изключително кратко. Поддържа се, че адвокат В. е поела
ангажимент да извърши проверка в онлайн системата на имотния регистър по
партидата на продавачите. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
твърдяното от ищеца неполагане на дължимата грижа от адвокат В. и настъпилите
вреди. Твърди се, че ищецът е платил продажната цена още на 05.12.2010 г.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли съда да го уважи
изцяло. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Подробни съображения излага в писмени бележки по делото.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да
постанови решение, с което да ги отхвърли изцяло. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете. Заявява
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК. Подробни съображения излага в
писмени бележки.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От показанията на разпитаната
свидетелка С.П. се установява, че през 2010 г. работела в адвокатска кантора
заедно с адвокат М.В.. Установява, че в началото на месец ноември 2010
г.-първите дни по телефона й се обадил ищеца, който бил финансов директор на
дружество, чието правно обслужване се осъществявало от адвокатската кантора.
Ищецът казал, че предстои сключване на сделка за закупуване на недвижим имот,
преговорите по която били напреднали, но продавачите сменили нотариуса, който
първоначално е следвало да изповядва сделката и попитал свидетелката това
трябва ли да го притеснява. Свидетелката насочила ищеца към адвокат В., тъй
като последната познавала нотариус Ч., при който трябвало да бъде изповядана
сделката. Впоследствие свидетелката разбрала от адвокат В., че кантората е
поела ангажимент да съдейства за изповядване на сделката.
В писменото си становище,
депозирано в открито съдебно заседание на 03.10.2017 г.-л.242 от делото,
адвокат М.В. потвърждава, че посочените в исковата молба имейл адреси, са
адресите на които са комуникирали с ищеца.
Предвид това потвърждение и
липсата на оспорване от страна на третото лице помагач на съдържанието в електронната
кореспонденция, съдът и с оглед останалите събрани по делото писмени
доказателства, намира че приетите по делото разпечатки от електронната поща са годни
доказателствени средства, относно волеизявленията на страните обективирани в
тях.
Видно от разпечатката от
електронната поща на ищеца, на 04 ноември 2010 г. адвокат В. е изпратила на
ищеца нотариални актове с корекции, за които е заявила, че държи на всички
промени в актовете. Уведомила ищеца, че по партидата на апартамента от днешната
справка не излизат тежести, ще пуснела и утре сутринта. Гараж 33 на този адрес
не излиза в базата данни на Агенцията, което би трябвало да значи, че не е бил
предмет на сделки или други вписвания.
От отговорите на ищеца на
въпросите поставени му по реда на чл.176 от ГПК, както и от показанията на
разпитания свидетел В.И.К. се установява, че на 05.11.2010 г. ищецът, заедно
със своя баща-свидетелят К. се явил сам при нотариус Ч., където изпълнил точно
указанията на адвокат В. с оглед корекциите в нотариалните актове, подписал
заедно с продавачите нотариалните актове, разплатили се. След обяда на същия
ден ищецът разбрал след разговор с адвокат В., че има проблем по сделката и
по-конкретно с представените данъчни оценки, поради което и сделките не били
вписани.
На 10.11.2010 г. бил подписан и
вписан в СВ-София нотариален акт № 177, дело № 375/2010 г. на нотариусА.Ч. с
рег. № 310 на НК, по силата на който продавачът „Н.П.К.“ ЕООД продава на
купувача И.В.К. гараж № 33, находящ се в
гр. София, район *********, на партерен етаж, разположен на кота 0.00 със
застроена площ от 17,92 кв.м. за продажна цена от 11500 лв., която цена е
платена изцяло от купувача преди подписването на нотариалния акт. На тази
сделка присъствал бащата на ищеца-свидетеля В.И.К. и той подписал нотариалния
акт в качеството си на пълномощник на сина си. Свидетелят К. установява, че
ищецът заплатил продажната цена на имотите още при първото ходене при нотариуса
на 05.11.2010 г., поради което свидетелят не платил нищо, само подписал.
На 19.11.2010 г. бил подписан и
вписан в СВ-София и нотариален акт № 192, дело № 390/2010 г. на нотариусА.Ч. с
рег. № 310 на НК, по силата на който продавачът „В.И.Г.“ ЕООД продава на
купувача И.В.К. апартамент № 15, находящ
се в гр. София, район ********* на трети етаж за продажна цена от 100 000
лв. На тази сделка присъствал ищеца лично заедно с адвокат В..
На 06.12.2010 г. адвокат В. изпратила
на ищеца по имейла отчета за извършената правна работа, с който отчела следните
извършени дейности на обща стойност 740 лв., както следва:
На 04.11.2010 г.-преглед на
нотариални актове, с които продавачите се легитимират като собственици на
апартамент, съответно гараж, преглед на проекто- нотариални актове за
апартамент и гараж и нанасяне на корекции, изготвяне на разписки – 2 бр. за получаване
на суми по сделка за закупуване на апартамент и гараж, проверка на продавачите
в Търговския регистър /съдружници и управител/, на 04. и 05.11.2010 г. справки
в службата по вписванията по партидата на продаваните имоти за тежести. На
19.11.2010 г.-явяване пред нотариус за изповядване на сделка за закупуване на
апартамент и гараж, преглед на нормативната база във връзка с удостоверението
от Агенция по кадастъра за имотите, справка в Службата по вписванията по
партидата на продаваните имоти за тежести 2 броя. На 22.11.2010 г.- справка в
Службата по вписванията по партидата на продаваните имоти за тежести 2 броя. На
26.11.2010 г.- справка в Службата по вписванията по партидата на продаваните
имоти за тежести 2 броя. На 03.11.2010 г. и 26.11.2010 г.-разговори с клиента и
нотариуса във връзка със сделките.
В отчета е посочено още, че
ищецът дължи и сума в размер на 20 лв.-заплатена държавна такса на АВ-Имотен
регистър по партидата на продавачите „В.И.Г.“ ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД. Като общ
размер на дължимите плащания е посочена сумата от 760 лв.
На същата дата 06.12.2010 г.
адвокат В. е изготвила договор за правна помощ и съдействие с клиент И.В.К.,
серия А 0746769 с основание и предмет: правни услуги във връзка със закупуване
на имоти /апартамент и гараж/ от „В.И.Г.“ ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД и с договорено
възнаграждение 740 лв., платимо по банков път по сметка: IBAN: ***, BIC: ***. Именно по тази сметка на 08.12.2010
г. ищецът превел сумата от 740 лв. Договорът не е подписан от ищеца.
От нотариален акт № 42, дело №
426/2007 г. на нотариус Слава Пилякова, се установява, че още на 29.06.2007 г.
в Службата по вписванията с вх. № 45272, акт № 159, том ХХХVІІІ, дело №
30608/07 г., № поимотна партида 249036 е вписана учредената в полза на „Б.-А.К.Б.“
АД договорна ипотека върху правото на строеж на обекти от жилищна сграда, между
които и процесните апартамент и гараж, закупени от ищеца. Ипотеката е учредена
като обезпечение за вземанията на Б.та спрямо „Н.П.К.“ ЕООД и „С.“ ЕООД по
договор за банков кредит от 14.07.2007 г. в размер до 1 580 959 евро.
От представените справки от СВ се установява, че тази ипотека не е вписана по
партидите на двете дружества-продавачи „В.И.Г.“ ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД, а по
партидата на „С.“ ЕООД-собственикът на правото на строеж, върху което е
учредена и договорната ипотека, което се установява от представената от ищеца
справка по лице в Службата по вписванията-София за периода от 01.01.1992 г. до
16.09.2016 г. за С.ЕИК: *********.
Установява се, че двата закупени
от ищеца имота са продадени на публична продан и с постановления за възлагане
по изпълнително дело № 20117900400796 по описа на ЧСИ Р.М.са възложени
съответно на М.Р.Н.и взискателя „Б.-А.К.Б.“ АД.
От представените по делото
приемо-предавателни протоколи се установява, че ищецът е предал владението
върху апартамента на 05.06.2014 г., а владението върху гаража на 23.06.2014 г.
Въз основа на уведомление от
адвокат В. в ответното дружество е образувана преписка № 51511130300001/11 г.
по застраховка „Професионална отговорност“ полица № **********/10 г., по която
ответникът е отказал да изплати на ищеца претендираното застрахователно
обезщетение.
Между страните е прието за
безспорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между твърдения пряк
причинител на вредата адвокат М.В. и застрахователя-ответното дружество, както
към 2010 г., когато са сключени процесните сделки, така и в периода месец
май-юли 2014 г., когато ищецът е изгубил владението върху двата имота,
вследствие на осъщественото принудително изпълнение.
Пред настоящата инстанция е
прието заключението на вещото лице Д., от което се установява, че към момента
на загубване на владението на ищеца върху двата имота месец юни 2014 г.
средната пазарна стойност на апартамента е била 74 000 лв., а тази на
гаража-12 000 лв.
Във връзка с оспорване
заключението на вещото лице е допусната повторна СТЕ от заключението на която
се установява, че тази стойност е съответно 104 126 лв.-за апартамента и
11 146 лв.-за гаража.
Съдът кредитира като обективно
заключението на вещото лице Д., тъй като същата е оценила имота, като е отчела
обстоятелството, че същият се намира в ж.к. „*******“, за разлика от вещото
лице М., който е оценил имота като такъв находящ се в ж.к. *******и по време на
разпита не уточни където точно се намира имота в ж.к. *******, *******1 или *******2,
където средната пазарна цена на имотите е различна и това обстоятелство
безспорно се установява от интернет сайтовете в които са публикувани оферти за
продажби на имоти от този район.
На следващо място така
определената средна пазарна стойност от вещото лице Д. кореспондира и със
заплатената от третото лице М.Р.Н.цена на имота, който й е възложен с Постановление
от 09.05.2014 г., а именно 71 000 лв., като имотът е възложен след седем
проведени предходни нестанали публични продажби /установява се от приобщеното
към доказателствата по делото копие на изпълнително дело № 20117900400796 на
ЧСИ Р.М..
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 във връзка с чл.249, т.3 от КЗ
/ Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с чл.50 и чл.51 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 50, ал.1 (В сила от
1.01.2005 г. - ДВ, бр. 55 от 2004 г.) от Закона за адвокатурата, адвокатът се застрахова
за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят
вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Т.е. застраховката
професионална отговорност на адвокатите е задължителна застраховка по смисъла
на чл.249, т.3 от КЗ /отм./
Наличието на такава застраховка
по делото, както към м.ноември 2010 г., така и към месец юни 2014 г., е приета
за безспорно обстоятелство.
За да се ангажира отговорността
на ответното дружество, ищецът следва да докаже главно и пълно освен наличието
на застрахователно правоотношение и наличието на валидно правоотношение между
него и третото лице помагач-адвокат В. по сключен между страните договор за
правна помощ, както и възникнали за него имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от виновно неизпълнение на професионалните задължения
на адвокат В., регламентирани в Закона за адвокатурата, Етичния кодекс и
наредбите на Висшия адвокатски съвет.
Основните спорни моменти между
страните са: налице ли е сключен между
ищеца и адвокат В. договор за правна помощ и съответно налице е виновно
неизпълнение на задълженията на адвокат В. по този договор.
Настоящият съдебен състав намира,
че между ищеца и адвокат В. е бил сключен валиден договор за правна помощ още в
началото на месец ноември 2010 г.
По своята правна същност
договорът за правна защита е възмезден двустранен договор за поръчка,
регламентиран в чл. 280 и чл. 286 ЗЗД, поради което отношенията между страните
са подчинени на чл. 280 и сл. от ЗЗД.
Предмет на договора е извършване
на правни действия и постигането на правен резултат. Договорът е неформален.
Страните могат да обективират съгласието си за сключването и съдържанието му по
какъвто начин намерят за добре. Съгласието може да бъде изразено с всякакви
действия, стига от тях недвусмислено да личи, че довереникът приема поръчката.
Предвид горната правна
характеристика на договора и като съобрази събраните по делото доказателства,
съдът приема, че между ищеца и адвокат М.Е.В. на 03.11.2010 г. е сключен устен
договор за правна помощ с предмет: правни услуги във връзка със закупуване на имоти
/апартамент и гараж/ от „В.И.Г.“ ЕООД и „Н.П.К.“ ЕООД.
Сключването на договора се
установява със свидетелските показания на адвокат С.П.П., както и с разменената
и-мейл кореспонденция между страните в периода 04.11.2010 г.-06.12.2010 г. на
и-мейл адреси: за адвокат В. *********com и за ищеца И.К. *************bg, за които адвокат В. изрично
потвърждава в писменото си становище, депозирано в открито съдебно заседание на
03.10.2017 г.-л.242 от делото, че са и-мейл адресите на които са комуникирали с
ищеца.
По своята правна същност
представените с исковата молба разпечатки от електронната поща, представляват
електронен документ по смисъла на чл.184, ал.1 от ГПК, възпроизведен на хартиен
носител, удостоверяват неизгодни за третото лице помагач факти и в този смисъл
съдът приема, че са годно доказателствено средство за обективираните в тях
факти и обстоятелства.
Свидетелката П. установява, че
разговор между ищеца и нея, а след това и с адвокат В., е проведен в първите
дни от месец ноември, а след това разбрала от адвокат В., че кантората е поела
ангажимент да извърши правни услуги на ищеца във връзка със закупуване на
недвижим имот.
От действията на адвокат В.,
обективирани в електронните документи от 04.11.2010 г. и 06.12.2010 г. може да
се обоснове категоричен извод, че същата е приела поръчката и в периода от
04.11.2010 г. до 26.11.2010 г. е поела ангажимент за извършване на правните
действия, отчетени от нея като извършени на обща стойност 740 лв., която сума е
заплатена от ищеца на 08.12.2010 г. по сметката на адвокат В., посочена от нея.
Наличието на валидно сключен
договор за правна помощ се установява и от обяснение вх. № 100-3269 от
30.12.2011 г. на адвокат В. до ЗАД „А.“, където адвокат В. изрично е заявила,
че клиентът се обърнал към нея за адвокатска услуга и тя поела ангажимента да
извърши услугата, която като резултат да му гарантира безпроблемна покупка.
Този документ по своята правна
същност представлява частен писмен документ, изхождащ от страната и съдържащ
признание на неблагоприятни за нея факти, поради което притежава
доказателствена стойност.
По вторият спорен въпрос: налице
ли е виновно неизпълнение на задълженията на адвокат В., в резултат от което да
са произтекли вреди за нейния клиент-ищеца по делото.
Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за
адвокатурата, при упражняването на адвокатската професия адвокатът се ръководи
от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия
начин. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на
добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл. 302 ТЗ),
тъй като чл. 2, ал. 2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по
най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде
защитено в пълна степен или реализирането на претендираното спрямо доверителя
право не бъде изцяло осуетено поради неполагането на дължимата от адвоката
грижа, той дължи обезщетение за всички претърпени от доверителя вреди.
Имуществените вреди на доверителя съставляват разликата между паричната оценка
на неговото имуществото, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на
имущество му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от
адвоката. Изцяло в този смисъл Решение № 227/19.08.2013 г., гр.д. № 1166/2012
г. на ВКС, ІV г.о.
Според настоящият съдебен състав
адвокатът е необходимо да положи по-голямата грижа, тази на добрия търговец,
тъй като той е професионалист и се предполага, че има знания и умения. Следователно
при изпълнение на договора за правна помощ, грижата включва определена степен
на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения, определен
интелектуален и физически потенциал.
Грижата на добрия търговец може
да се определи като грижа, която добрият, почтеният и опитен търговец в
съответствие с даден бранш обикновено проявява при изпълнението на задълженията
си или отнесена към професията на адвоката-може да се определи като грижа,
която добрият, почтен и опитен адвокат трябва да положи.
В конкретния случай добрият и
опитен адвокат, работещ в областта на покупко-продажбата на недвижими имоти,
следва да се съобрази и с особеностите на имотния регистър в РБ, който не
функционира добре, факт добре известен на адвокатите, занимаващи се в тази
област, факт който е бил известен и на адвокат В.. Признание за това има от
самата адвокат В. в обяснението й до застрахователя /“търсенето на имот в
онлайн системата на Имотния регистър не е много прецизно и трудно може да се
влезе в партидите на имотите“/.
Ето защо в грижата, която е
следвало да положи адвокат В., за да осигури на клиента си безпроблемна
покупка, за което тя е поела ангажимент, е влизало и проверка, изследване на
собствеността на имота поне за десет години назад.
На всеки адвокат, занимаващ се в
областта на недвижимите имоти, е добре известно, че за да се избегне риска при
сделки с имоти, трябва да се изследва собствеността на имота поне за 10 години
назад по представените от продавача документи за собственост, с които доказва
правото си на собственост, тъй като в задължението на нотариуса не влиза
проучване историята на правото на собственост.
В случай, че адвокатът бе
извършил проверка на тежести на имота по партидата на дружеството в чиято полза
е било учредено право на строеж с нотариален акт № 65, дело № 56/2007 г. на
нотариус М. К., а именно: „С.“ ЕООД, който нотариален акт е бил вписан в
представените на адвокат В. за корекции проекти за нотариални актове, той е щял
да констатира наличието на вписана на 29.06.2007 г. в Службата по вписванията с
вх. № 45272, акт № 159, том ХХХVІІІ учредена в полза на „Б.-А.К.Б.“ АД
договорна ипотека върху правото на строеж на обекти от жилищна сграда, между
които и процесните апартамент и гараж.
Ето защо съдът приема, че адвокат
В. е проявила професионална недобросъвестност, пропускайки да извърши
необходимата пълна проверка и да изследва собствеността на имотите, в резултат
на което за ищеца е произтекла имуществена вреда, изразяваща се в паричната оценка на имущество,
което е загубил, вследствие на осъщественото принудително изпълнение към
закупените от него имоти, върху които е имало надлежно вписана договорна
ипотека към деня на закупуването им, в резултат на пропуснатото от адвокат В.
да извърши пълна и коректна проверка за тежести върху имотите.
Неоснователно е възражението на
ответника и на третото лице помагач, че тъй като адвокат В. е била ангажирана
непосредствено преди изповядване на сделките, тя е била в обективна
невъзможност да извърши пълно проучване на имота. Поемането на ангажимент в
тази ситуация е с разрез с нормата на чл.11, ал.5 от Етичния кодекс на
адвоката, съобразно която норма, адвокатът не може да поема работа, за
изпълнението на която не разполага с време, знае или е бил длъжен да знае,
че не притежава необходимите знания и компетентност, освен ако ще си сътрудничи
с адвокат, притежаващ тези знания и компетентност.
След като адвокат В. е съзнавала,
че не разполага с необходимото време, то не е следвало да приема изпълнение на
поръчката и плащане по нея.
По отношение на възражението за
принос от страна на ищеца. То също е неоснователно.
Дали ищецът ще се възползва от
правата си по чл.чл.177 и 178 от ЗЗД е въпрос само на негова преценка и
възможности.
Видно от молба на „БАКБ“ АД с вх.
№ 24486/28.08.2012 г. до ЧСИ Р.М./л.555, том ІІ от изпълнителното дело/, Б.та е
била съгласна да спре изпълнителното дело по отношение на двата процесни имота
и да заличи ипотеката и наложените забрани след плащане на сумите от
65 104 евро за апартамента и 4 615,60 евро за гаража, които суми
ищецът не е бил в състояние да заплати, видно от уведомлението му до ЧСИ Р.М..
На следващо място плащането на
тези суми от ищеца и встъпването му в правата на удовлетворения кредитор според
настоящия състав не води до намаляване на вредите за ищеца, напротив. При
покупката на двата имота патримониумът на ищеца е намалял със сумата от 111 500
лв., заплатена продажна цена на имотите на 05.11.2010 г., а за да освободи
имотите от принудително изпълнение е следвало да намалее и със сумата от
136 359,65 лв., левовата равностойност на сумата от 69 719,60 евро,
поискана от Б.та, сума която встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор,
не е ясно във времето кога ще бъде възстановена на ищеца, предвид поведението
на длъжника, който не може да бъде намерен на адреса си на който е регистриран
и предвид огромните задължения които има към кредитора „БАКБ“ АД.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Съобразно нормата на чл.197 от КЗ
/отм./ правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот" и
"Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна
давност от датата на настъпване на събитието.
Следователно давностният срок е
тригодишен, а не както твърди ищеца петгодишен.
Действително в общите условия е
посочено, че всички права, произтичащи от настоящата застраховка се погасяват с
изтичането на 5 години от датата на застрахователното събитие, но съобразно
нормата на чл.113 от ЗЗД, давностните срокове са императивно уредени и страните
не могат да уговарят тяхното скъсяване, удължаване или да се откажат от давността,
преди да тя е изтекла. Т.е. страните не могат да уредят помежду си, че по
дадено правоотношение няма да текат давностни срокове или същите ще бъдат с
различна продължителност от законоустановената за такъв вид задължения.
По смисъла на §1, т.3 от ДР на КЗ
/отм./ "Застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие.
Покрити рискове са изчерпателно
изброените събития /или условия/ при настъпването на които застрахователят ще
изплати обезщетение на застрахования за понесените от него вреди.
Съгласно Общи условия
професионална отговорност-адвокати, покрити рискове са всички суми
ненадхвърлящи договорените лимити на обезщетение, които застрахователят бъде законово
задължен да заплати като обезщетение за вреди, причинени на клиенти вследствие
виновно неизпълнение на професионалните задължения като адвокат, включително от
небрежност, грешки или пропуски, при което са накърнени правата и законните
интереси на доверителя и подзащитния съгласно действащата нормативна уредба.
Безспорно и съобразно изложеното
по-горе е настъпил покрит риск в периода на застрахователното покритие с начало
14.04.2014 г. и край 13.04.2015 г.
Вредата за ищеца е настъпила през
месец юни 2014 г. и е в пряка причинна връзка с виновно неизпълнение на третото
лице помагач в качеството му на адвокат, резултат от пропуск, а исковата
претенция е предявена на 24.07.2015 г., т.е. тригодишният давностен срок не е
изтекъл.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че не е настъпило застрахователно събитие по полицата, тъй като
видно от общите условия, за да е налице такова следва в срока на полицата да е
предявена претенция за събитие, настъпило в същия срок.
Настъпването на застрахователното
събитие по никакъв начин не зависи от предявяване на претенция пред
застрахователя. С настъпването му застрахованият е длъжен да уведоми
застрахователя и това изискване е спазено.
Ето защо съдът намира, че
предявените главни искове са доказани в своето основание, а по размер исковете
са доказани, съобразно заключението на вещото лице Д. по съображения, изложени
по-горе в настоящото решение.
Ето защо и предвид установяването
на отговорността на застрахованото лице-адвокат В. за причинени вреди на ищеца и
техния размер, то и за ответното дружество възниква задължение за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Предявени са и акцесорни искове с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на лихви за забава, считано
от деня на изгубване на владението върху двата имота до датата на предявяване
на исковата претенция.
Същите искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Обезщетение за неизпълнение на
парично задължение се дължи от датата на забавата. Касае се за вземания за
обезщетения от неизпълнение на договорни задължения, а не за деликт, поради
което и за да изпадне в забава длъжникът, той трябва да бъде поканен да заплати
доброволно сумите, доколкото тези вземания не се скрепени със срок за
изпълнение.
Ето защо и доколкото ищецът не е
доказал да е поставил в забава кредитора, то тези искове се явяват
неоснователни.
С оглед на което лихва следва да
бъде присъдена от датата на предявяване на исковата претенция-24.07.2015 г.
По въпроса за разноските в настоящото производство:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете
страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Неоснователно е възражението на
ответника с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК. Видно от представените
договори за правна помощ ищецът е заплатил общо адвокатско възнаграждение в
размер на 5 583 лв.
По силата
на чл.2, ал.5(Нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г.) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В случая
ищецът е предявил четири обективно кумулативно съединени искове съответно за
сумите от 104 126 лв.-дължимо възнаграждение по чл.7, ал.2, т.5-3612,52
лв., 11 500 лв.-дължимо възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4-875 лв.,
12 027,51 лв.- дължимо възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4-890,83 лв. и
1 328,28 лв.- дължимо възнаграждение по чл.7, ал.2, т.2-322,98 лв. Общият
размер на възнагражденията възлиза на сумата от 5 701, 33 лв., или
платеният от ищеца адвокатски хонорар е под този минимум.
При това
положение ищецът е направил разноски в размер на 11 253,48 лв. От тази
сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 7 459,02 лв., която е съответна на уважената част
от исковете /85 500 лв./
Ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
поради което и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден
да заплати на ответника сума в размер на 100,88 лв., която е съответна на
отхвърлената част от исковете /43 481,79 лв.
Или на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски по компенсация в размер на 7 358,14 лв.
Третото
лице помагач не претендира разноски, а и такива не му се дължат на основание
чл.78, ал.10 от ГПК.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 във
връзка с чл.249, т.3 от КЗ / Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ във връзка с чл.50, чл.51 от Закона за адвокатурата на И.В.К.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адвокат Ю.С.С.сумата от 74 000 лв. /седемдесет и четири хиляди лв./,
застрахователно обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, резултат
от неизпълнение на задълженията на адвокат М.В. към И.В.К. във връзка с договор
за покупка на ап. № 15, находящ се в гр. София, район -********с площ от 85,56
кв.м. от продавача „В.И.Г.“ ЕООД, като професионалната отговорност на адвокат В.
е била застрахована по задължителна застраховка професионална отговорност-адвокати
при З. „А.” АД с полица № 14 515 1303 **********, с период на
застраховката от 14.04.2014 г. до 13.04.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2015 г. до
окончателното изплащане, сумата от 11
500 лв. /единадесет хиляди и петстотин лв./, застрахователно обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, резултат от неизпълнение на
задълженията на адвокат М.В. към И.В.К. във връзка с договор за покупка на
гараж № 33, находящ се в гр. София, район *********, на партерен етаж, с площ
от 17,92 кв.м. от продавача „Н.П.К.“ ЕООД, като професионалната отговорност на
адвокат В. е била застрахована по задължителна застраховка професионална
отговорност-адвокати при З. „А.” АД с полица № 14 515 1303 **********, с период
на застраховката от 14.04.2014 г. до 13.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-24.07.2015 г. до
окончателното изплащане, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 7 358,14 лв. /седем хиляди триста
петдесет и осем и 0,14 лв./разноски по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените искове за главница за разликата над сумата от
74 000 лв. до пълния претендиран размер от 104 126 лв., както и
исковете с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12
027,51 лв. /дванадесет хиляди двадесет и седем и 0,51 лв./ - мораторно
обезщетение за периода от датата на предаване на владението върху
имотите-05.06.2014 г. до датата на предявяване на иска-24.07.2015 г., сумата от
1 328,28 лв. /хиляда триста двадесет и осем и 0,28 лв./ - мораторно обезщетение
за периода от датата на предаване на владението върху имотите-23.06.2014 г. до
датата на предявяване на иска-24.07.2015 г.
Решението е постановено при
участието на М.Е.В., ЕГН **********,*** в качеството й на трето лице помагач на
страната на ответника З. „А.” АД, ЕИК********.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: