Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Добрич , 20.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД,
десети състав в открито съдебно
заседание на двадесети
декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АЛБЕНА КОЛЕВА
при участието на
секретар ДИАНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 1709/2019г. на ДРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е частичен иск по чл.422 ГПК вр. с чл.9 от
Закона за потребителския кредит от “Профи Кредит България”ЕООД срещу
П.М.П. *** за установяване на вземания , за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело № 783/2019г.
на ДРС в размер на 8052,48 лв. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът чрез особен представител е депозирал отговор.
Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възраженията на страните.
Ищецът твърди, че ответникът дължи
по договор за потребителски кредит … от
17.05.2018г. сумата от 8052,48 лв.
Срокът на договора е 24 месеца.Размер
на дължимата месечна вноска е 185,46 лв.Падежът на вноската -
пети ден от месеца.Ответникът не е заплатил нито една вноска.На
04.09.2018г. договорът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът е
уведомен.
Ответникът не оспорва факта на сключен между
страните договор за потребителски кредит.
Правни доводи на ищеца: На 04.09.2018г.
договорът е обявен за предсрочно изискуем, за което ответникът е уведомен
поради неплащане от страна на ответника на нито една погасителна вноска.
Ответникът оспорва настъпилата предсрочна
изискуемост.Твърди , че волеизявлението на кредитора за настъпилата
предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжника.Няма
доказателства за връчване на уведомителното писмо.
Няма доказателства за предоставяне на заемната
сума.Договорената възнаградителна лихва от 41,17 % надхвърля установения
праг при ГПР от 49,89%.Прави с
възражение за нищожност на клаузата на възнаградителна лихва.
Нищожни са и уговорките относно вземания,
образуващи ГПР.
Нищожна е и клаузата за възнаграждение за допълнителен пакет услуги
поради противоречие със закона.Доводите са: уговорено е възнаграждение за
възможност за ползване на услуга , а не за реално предоставена такава; размерът
надвишава размера на кредита; заобикаля се разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК и
забраната на чл.10а ,ал.2 ГПК.
Клаузите за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит са нищожни като неравноправни клаузите по
смисъла на Закона за потребителския кредит, тъй като не са индивидуално
уговорени и противоречат на добрите нрави.
Между страните не се спори наличие на Договор за кредит N …….
Спори се дали за кредитора е налице
основание да претендира плащане по него спрямо ответника.
По
делото са събрани писмени доказателства.Прието е като неоспорено заключение на
вещо лице по извършена съдебно—счетоводна експертиза.
След като съобрази становищата на
страните и обсъди доказателствата по делото , съдът намира от фактическа т
правна страна следното:
Фактите:
Представен е с исковата молба договор
за потребителски кредит N ….
от 17.05.2018г. между страните.Предмет на договора е заемна сума от 3000 лв.
Срокът на договора е 24 месеца.Размер на вноската по кредита - 185,46 лв.Годишен лихвен процент - 41,17%.Общата дължима сума - 4451,04 лв.
Уговорени са също: възнаграждение за закупен
пакет за допълнителни услуги – 3601,44 лв., с месечна вноска от 150,06 лв.
Общото задължение е 8052,48 лв. , с месечна
вноска -335,52 лв.
Вещото лице дава заключение , че месечната
погасителна вноска включва главница , договорна лихва и част от пакет допълнителни услуги.
На 18.05.2018г. по банкова сметка ***. –
документ за кредитен превод N …
с банкова референция ….Няма извършени плащания по кредита.Начислената договорна
лихва е на обща стойност 1451,04 лв.,
при годишен лихвен процент 41,17%/0,11 процента на ден/.
Предлаганите допълнителни услуги са
за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит; отлагане на
вноски, намаляване на погасителни вноски; промяна датата на падежа; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Правни изводи: Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит.
Доказа се по безспорен начин , че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на договор за потребителски
кредит. Доказва се превод на сумата по банков път в полза на ответника. По
договора няма извършени плащания.
Договорът е обявен за предсрочно изискуем
поради неплащане на дължимите месечни погасителни вноски, за което обаче
ответникът не е надлежно уведомен. На първо място , страните са договорили в чл.13 от договора , че всички известия ще
се доставят на посочения от страните в договора адрес за кореспонденция.За
ответника това е адрес в гр.П. Уведомлението за предсрочната
изискуемост е адресирано по постоянен адрес *** и не е получено от
ответника. Не може да се приеме, че е настъпило уведомяване за предсрочната
изискуемост с връчване на исковата молба , тъй като ответникът се представлява
от особен представител.Той не притежава пасивна представителна власт да приема
волеизявления , свързани с промяна в материалното правоотношение.
Изложеното налага
извод, че настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по договора
за кредит не е съобщено на длъжника,поради което не са налице условията за
уважаване на иска.
По тези причини искът се явява неоснователен.
Основателни са доводите на ответника за
нищожност на клаузата за пакет допълнителни услуги.Уговореното за тези услуги
възнаграждение касае възможности за ползване на услуги без да има данни за
реално извършени такива.Налице е заобикаляне на забраната на чл.10 ,ал.2 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/-
заплащане на такси и комисионни , свързани с
усвояване и управление на кредита.На осн.чл.21,ал.1 от ЗПК тази клауза е нищожна.
Нищожна е и клаузата за договорна/
възнаградителна лихва поради противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК.Основателни са доводите на ответника , че размерът на
възнаградителната лихва, уговорен в
размер 41,17% надхвърля трикратния размер на законната лихва – 10% и се явява
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Крайният извод на съда , че разглеждания иск е неоснователен и
недоказан.Подлежи на отхвърляне.
Предвид изхода на спора разноски за ищеца не
се присъждат.Ответникът не е представил доказателства за сторени такива и
затова съдът не се произнася.
Заповедта за
изпълнение не подлежи на
обезсилване /Тълкувателно решение - заповедно производство/.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения като частичен
иск от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК ********** гр.С. срещу П.М.П. ЕГН ********** *** за установяване на вземания - предмет на заповед за изпълнение , издадена
по ч.гр.дело N 783/2019г.
на ДРС в размер на 8052,48 лв. / осем
хиляди петдесет и два лева 48 ст. / -
главница по договор за потребителски кредит N …. от
18.05.2018г. заедно със законната лихва от датата на заявлението –
25.02.2019г. / дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна
жалба пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: