РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик, 05.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, XXXVI състав, в публично заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица В.
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1030 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 6339/15.03.2019 г., подадена от З.В.Ф. против С.Г.К., Г.К.П. и Е.К.Г., в която ищецът твърди, че съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик под акт № 149, том 2, нот. дело № 322/2019 г., дв.вх.рег. № 652/2019 г., вх.рег. № 693/04.02.2019 г., е собственик на поземлен имот с пл. № 498, в кв. 90 по плана на с. П., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 600 кв.м. - по нотариален акт за собственост, а по цифров модел - с площ от 703 кв.м., за който имот е отреден УПИ VI-498, кв. 90 по плана на с. П., с площ от 685 кв.м. - с приложена дворищна и неприложена улична регулация, като поземленият имот участва в парцела с 685 кв.м., при съседи на имота: от север и североизток - УПИ I-497 и УПИ II-497, от североизток и югоизток - УПИ IV- 497 и УПИ V-499, от юг - УПИ VII-500 и от запад - улица, ведно с подобренията в имота - стопанска постройка с площ от 43,50 кв.м.
Ищецът твърди, че не може да ползва около 13 кв.м. от имота си, разположена в североизточната му част, тъй като ответниците - собственици на съседния поземлен имот с пл. № 497, за който са отредени УПИ I-497 и УПИ II-497, построили сграда и поставили мрежа и стоманобетонови колове, и така навлезли в собствения му имот със застроена и незастроена част. По този начин му създавали пречки да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на дворно място с площ от около 13 кв.м., находящо се в североизточната част на УПИ VI-498, в кв. 90, по плана на с. П., да осъди ответниците да му предадат владението върху тази спорна част - дворно място с площ от около 13 кв.м., както и да осъди ответниците да премахнат част от сградата, навлизаща в имота му, както и оградата (мрежа със стоманобетонни колове) в частта, навлизаща в имота му от около 13 кв.м., находящи се в североизточната на УПИ VI-498, в кв. 90, по плана на с. П..
Ангажира доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответниците са подали писмен отговор, с който оспорват основателността на предявените искови претенции. Твърдят, че нито те, нито техният наследодател, са навлезли в имота на ищеца, както и че сградата, чието премахване са иска, е изцяло в техния имот. Твърдят, че тази сграда е построена през 70-те години на миналия век и към онзи момент границата между имота на ответниците и съседния имот – сега собственост на ищеца минавала по имотната граница, заснета в кадастралния план и нямало навлизане в имота на ищеца. Впоследствие имало регулационно изменение и част от имота на ответниците, където попадали твърдените в исковата молба около 13 кв.м., била предвидена като придаваемо място към съседния парцел. Регулацията обаче не била приложена и съгласно параграф 8, ал.1 от ДР на ЗУТ тя не подлежала на прилагане.
Формулират доказателствени искания. Претендират разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители – адв. М. и адв. Д., поддържа исковата молба като уточнява, че спорната част от имота му е 14 кв.м., съгласно изготвените заключения на извършените съдебно-техническа и тройна съдебно-техническа експертиза. Моли исковата молба да бъде уважена при съобразяване на направеното уточнение.
Ответниците, чрез пълномощника адв. Ц., в открито съдебно заседание оспорват исковете и молят да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите по делото писмени доказателства – Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давностно владение № 9, том II, нот. дело № 463/08.03.1990 г. по описа на Нотариус при Районен съд – Пазарджик и Нотариален акт за покупко-продажба № 63, том IV, нот. дело № 1303/31.05.1990 г. по описа на Нотариус при Районен съд – Пазарджик, се установява, че лицето З. В. Ф. е признат за собственик на следния недвижим имот: дворно място с пл. № 498, в кв. 90 по плана на с. П., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 600 кв.м., за който имот е отреден урегулиран парцел I-498, кв. 90 по плана на с. П., като имота участва в парцела със 170 кв.м., при неуредени регулационни отношения, ведно с построените в него полумасивна жилищна сграда с редовен и партерен етаж и масивна селскостопанска сграда, при съседи на имота: К. К., С. Р., Г. Г. и улица, както и че същият заедно със съпругата си К. И. Ф. са продали този имот на сина си В. З. Ф..
От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 108, том I, рег. № 1279, нот. дело № 97/04.02.2019 г. на Нотариус Анета Илкова с рег. № 423 по регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията – Пазарджик под акт № 149, том 2, нот. дело № 322/2019 г., дв.вх.рег. № 652/2019 г., вх.рег. № 693/04.02.2019 г., се установява, че ищецът е носител на правото на собственост върху поземлен имот с пл. № 498, в кв. 90 по плана на с. П., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, с площ от 600 кв.м. - по нотариален акт за собственост, а по цифров модел - с площ от 703 кв.м., за който имот е отреден УПИ VI-498, кв. 90 по плана на с. П., с площ от 685 кв.м. - с приложена дворищна и неприложена улична регулация, като поземленият имот участва в парцела с 685 кв.м., при съседи на имота: от север и североизток - УПИ I-497 и УПИ II-497, от североизток и югоизток - УПИ IV- 497 и УПИ V-499, от юг - УПИ VII-500 и от запад - улица, ведно с подобренията в имота - стопанска постройка с площ от 43,50 кв.м.
По делото е представен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот - констативен № 196, том I, рег. № 2812, н.д. № 528/14.07.1999 г. по описа на Нотариус при Районен съд – Пазарджик, вписан в Службата по вписванията – Пазарджик под акт № 30, том X, видно от който лицето Кръстьо П. Камберов, ЕГН **********, от с. П., е признат за собственик на дворно място, съставляващо имот с пл. № 497, в кв. 90 по плана на с. П., обл. Пазарджик, за който е отреден парцел II – 497, в кв. 90 по ЗРП на с. П., с площ на имота от 1500 кв.м., който имот участва в парцела с 1236 кв.м. при неуредени регулационни отношения за придаваемото към парцела място, ведно с построените в парцела масивна жилищна сграда от 64 кв.м., сайвант с площ от 47 кв.м., при съседи: от север – улица, от изток – парцел III-496 на Г. А. и на юг – парцел VI – на В. Ф..
От приложеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № 52/14.03.2019 г., издадено от с. П., общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, се установява, че наследници по закон на К. П. К., ЕГН **********, са ответниците С.Г.К. – съпруга, Г.К.П. – син и Е.К.Г. – дъщеря.
От представеното по делото Удостоверение с изх. № 180/31.10.1989 г., издадено от Кметство с. П. се установява, че по разписната книга на селото на името на братята З. ВV. Ф. и С. В. Ф. и С. К. е записан следния имот: имот с пл. № 498, състоящ се от 600 кв.м., от който е урегулиран парцел УПИ I-498, в кв. 90 по плана на с. П., състоящ се от 520 кв.м., че имота участва в парцела със 170 кв.м., както и че придаваемата част към парцела не е уредена.
По делото е представено Удостоверение с изх. № 7/11.02.2019 г. на Кметство с. П., общ. Пазарджик, съгласно което по разписната книга на сега действащия кадастрален и регулационен план на селото и нотариален акт № 145, том 2, дело 322/04.02.2019 г., поземлен имот с пл. № 498, в кв. 9 по плана на с. П., за който е отреден УПИ VI-498, е собственост на З.В.Ф.. Имотът не попада в терен, предвиден за изграждане на обект публична държавна или публична общинска собственост.
Видно от приложеното по делото писмо с изх. № 44-С-733 от 05.12.2018 г. на Община Пазарджик, по повод жалба на ответницата С.К. с твърдение, че съседът й – ищецът ВV Ф. предвижда строителство, чрез което се отнема част от собствения й имот, е извършена проверка на място на 27.11.2018 г. от служители на общината, при която е установено, че върху плочата на съседния имот УПИ VI-498 – собственост на В. Ф. има маркировка от геодезическо заснемане. В писмото е посочено, че по действащия КРП на с. П. няма предаваемо място между двата имота и няма навлизане в имота на С.К., както и че в случай че последната счита правата си като собственик нарушени може да потърси защита по съдебен ред.
От представеното по делото писмо с изх. № УТ-1026-001/15.05.2019 г. на Община Пловдив се установява, че във връзка с подадено заявление от ищеца за заверка на Протокол – образец № 2 за откриване на строителна площадка и определяне на линия и ниво за строеж „Гараж“ в УПИ VI-498 по плана на с. П. и във връзка с подадени жалби за процесната постройка на ответниците, не са представени строителни книжа, поради което строежът е определен като незаконен по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и е стартирано административно производство за премахване на същата, за което е издадена Заповед № 826/25.04.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик.
Видно от заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните в процеса, в обезсиления план на с. П. имотът на ищеца е заснет с пл. № 512, а имотът на ответниците - с пл. № 511. За имота на ищеца е отреден парцел III-512 в кв. 98, а за имота на ответниците - парцели I-511 и II-511 в кв. 98. От имота на ответниците с пл.№ 511 се придава към парцела на ищеца III-512 площ около 14 кв.м., от които около 7 кв.м. застроени от стопанската постройка, изградена от ответниците на западната граница, част от която навлиза в парцела на ищеца. Няма данни за уреждане на регулационни сметки. Площта, с която ответниците са навлезли в имота на ищеца – застроена и незастроена е оцветена с жълт цвят на скицата към заключението. Имотната граница между имота на ищеца и имота на ответниците по настоящия план не отговаря на регулационната линия между парцелите по плана от 1930 г. Същата – в лицето на имота преминава навътре в имота на ищеца, а към дъното – преминава на имота на ответниците.
По делото е извършена и приета без възражения от страните тройна съдебно-техническа експертиза, към която е приложена комбинирана скица, неразделна част от настоящото решение, между кадастралния и регулационния план от 1930 г., регулационните изменения от 1994 г. и 1996 г. и данните от геодезическата снимка; комбинирана скица между геодезическата снимка, действащия регулационен план и кадастралната карта на с. П.; копие от обезсиления кадастрален и регулационен план на с. П., одобрен през 1930 г.; копие от кадастралния и регулационния план на с. П., одобрен през 1976 г.; скица-копие на ПУП на с. П., одобрен със Заповед № 91/16.05.1994 г.; скица от КК на с. П., одобрена през 2020 г.; скица от геодезическото измерване с нанесени подробни точки от измерването, на която измерената на място ограда е показана с червен цвят. Вещите лица са посочили, че за с.П. има влязла в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-204/29.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, като имотите предмет на делото са отразени както следва: имотът на ищеца е с идентификатор 55556.502.498 по КК на с. П., а имотът на ответниците с идентификатор 55556.502.497 по КК на с. П.. В имота на ответниците има нанесени 4 броя сгради, от които сграда с идентификатор 55556.502.497.4, с площ от 80 кв.м., е процесната стопанска постройка. При съпоставяне на границите на имот с идентификатор 55556.502.498 с границите на УПИ VI-498, кв. 90, е установено, че те изцяло се припокриват. Границата между имоти с идентификатори 55556.502.498 и 55556.502.497 се припокриват с дворищно-регулационната линия между УПИ VI-498 и УПИ I-497 и УПИ II-497, която съвпада с имотната граница между имоти пл. № № 497 и 498 по кадастралния план от 1976 г. При съпоставяне на направеното на място геодезическо заснемане на съществуващата ограда и сграда между двата имота с GPS устройство и регулационното изменение, одобрено със Заповед № 91/16.05.1994 г., вещите лица са установили, че границата, така както се владее на място с поставена ограда (метална мрежа с бетонови и дървени колове), се различава от заснетата имотна граница между имоти пл. № № 497 и 498 по кадастралния план от 1976 г., респективно от дворищно-регулационната линия между УПИ I-497 и УПИ VI-498 в кв. 90. Част от сградата, с площ около 8 кв.м. (оцветена с жълт цвят на комбинираната скица, представляваща Приложение № 3) и незастроено място, с площ около 6 кв.м. (оцветено със зелен цвят на комбинираната скица - Приложение № 3), попадат в имот пл. № 498, УПИ VI-498, кв. 90. Съгласно кадастралния и регулационния план на с. П., одобрен със Заповед № 171/08.07.1976 г. имотът на ответниците е заснет с пл. № 497, за който е отреден парцел УПИ II-497 и участва в парцел УПИ I-498, кв. 90. За имот пл. № 498 е отреден парцел УПИ I-498, кв. 90 и участва в парцели VI-500 и V-499, в кв. 90. Регулационният план от 1976 г. е предвиждал придаваеми части за парцел I-498, VI-500 и V-499, в кв. 90, но така предвидената регулация не е приложена. Границата между имот с пл. № 497 и имот с пл. № 498 се е запазила. Със Заповед № 91/16.05.1994 г.е одобрено регулационното изменение (ПУП-ПР), с което се променя дворищната регулация на кв. 90, както и се обособяват нови улици по съществуващите на място такива. Според вещите лица изменението се състои в следното: от парцели II-497 и част от I-498, в кв. 90, се обособява нов парцел II-497, като южната дворищна, северозападната и западната улични регулационни линии се припокриват с имотните граници на имот с пл. № 497. Имотната граница между имот пл. № 497 и имот пл. № 498 се обособява като дворищно-регулационна линия, а уличната регулационна линия минава по западната имотна граница, в конкретния случай по подпорната стена. Експертите посочват, че имотните граници на процесните поземлени имоти, така както са заснети и отразени по кадастралния план, одобрен през 1976 г. не са променени по местоположение и вид на оградата, съгласно условните знаци, с последващите изменения на регулацията, одобрени 1994 г. и 1996 г. Те са останали непроменени. Процесната постройка не е отразена по кадастралния план от 1976 г., както и няма данни за провеждана процедура по попълване на кадастъра за същата. С регулационното изменение, одобрено със Заповед № 91/16.05.1994 г. се променя дворищно-регулационната линия между новообразувания УПИ II-497 и УПИ VI-498, като имотната граница между имот с пл. № 497 и имот с пл. № 498 се обособява като дворищно-регулационна линия, т.е. няма придаваеми места и регулационните сметки се считат за уредени. На място същата не е материализирана – видно от Приложение № 3 към експертизата. Обезсиленият кадастрален и регулационен план на с. П. е одобрен със Заповед № 4088/16.12.1930 г. В кадастралната основа имотът съответстващ на имота на ответниците е заснет с пл. № 511, за който са отредени парцели I-511 и II-511 в кв. 98. Имотът, съответстващ на имота на ищеца е заснет с пл. № 512, за който е отреден парцели III-512 в кв. 98. От имот с пл. № 511 се придава към парцел III-512 площ в размер на около 55 кв.м., измерена графично по плана, в североизточната част на парцела. Няма открити данни за уреждане на регулационни сметки – плащане на придаваемото място и съставянето на нотариален акт по регулация. Дворищно-регулационната линия по плана от 1930 г. в североизточната си част е отразена като имотна граница, обозначена като паянтова ограда по плана от 1976 г., както и има изпълнена стопанска постройка. В тази част придаваемото място по регулация по плана от 1930 г. се е владеело (оцветено в жълт цвят на комбинираната скица) и е отразено като част от имот пл. № 498 в плана от 1976 г., но то няма отношение към предмета на спора. В северозападната част по плана от 1930 г. има маломерни взаимозаменяеми части, но по кадастралния план от 1976 г. част от имот с пл. № 511 по плана от 1930 г. е заснета към имот с пл. № 498 по плана от 1976 г. (оцветена в син цвят на скицата). Площта, предмет на исковата молба – около 14 кв.м., е част от площта, оцветена в синьо по приложената комбинирана скица. Процесната стопанска постройка, която по КК на с. П. е сграда с идентификатор 55556.502.497.4 попада в общинско място и малка част в имот с пл. № 511, но изцяло попада в парцел I-511, кв. 98 по плана на с. П. от 1930 г., видно от комбинираната скица - Приложение № 7 към заключението.
Съдът кредитира и двете експертни заключения, тъй като намира същите за обективни, непротиворечиви и компетентно изготвени от вещите лица.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Н. Т., която сочи, че познава имота на ищеца и имота на ответниците, както и че между тях има селскостопанска постройка на ответниците К., която е построена след 1990 г. Свидетелката Н.Т. сочи, че старата къща на Ф. била на улицата и че тази къща съществувала когато била построена селскостопанската постройка на К.. Разстоянието между тях било около 3 метра. Излага, че между двата имота имало мрежа, както и че приживе бащата на ищеца казвал, че ответниците са навлезли в имота му и ще си търси правата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
С петиторния осъдителен иск по чл. 108 от ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да има правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС е необходимо ищецът З.Ф., при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, да установи, че е титуляр на правото на собственост върху процесната реална част от имота, както и че ответниците упражняват фактическа власт върху нея към настоящия момент без да имат правно основание за това.
Негаторният иск по чл. 109 от ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно действие, което пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, в тежест на ищеца е да докаже кое е действието, което препятства упражняването на правото му на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението.
По силата на дворищната регулация се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху определените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти.
От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на изменението на ЗТСУ (отм.) от ДВ, бр. 34/2000 г. на 01.01.2001 г. дворищно-регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие. Според чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) и чл. 110 от ЗТСУ (отм.) в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. Аналогичен е режимът и в Закона за благоустройството на населените места в Царство България (ДВ, бр. 67/1905 г.), при действието на който е одобрен първия дворищно-регулационен план на с. П. от 1930 г. При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти.
Макар дворищната регулация да има непосредствено отчуждително действие, тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите ( арг. §72, ал.1 и ал. 2 от ППЗПИНМ и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ). Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. При новата регулация парцелните граници по неприложената предходна регулация няма да бъдат съобразени като имотни граници в новата кадастрална основа.
Съгласно ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК, дворищно-регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформацията на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.). За целта е необходимо да е изпълнено едно от следните изисквания: 1) придаваемите имоти да са били заети по законоустановения ред - чрез доброволното им отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ (отм.) или чрез въвод във владение след снабдяване с титул за изпълнение - нотариален акт за собственост по регулация на новия собственик след погасяване на вземането за обезщетение на правоимащия бивш собственик по давност по чл. 134, ал. 2 ЗТСУ (отм.) или 2) да е заплатено паричното обезщетение за придаваемите части.
В т. 2 от ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК се приема още, че планът е приложен и когато придаваемите части са фактически заети без да е спазен законоустановения ред и са владени в продължение на десет години.
При изпълнението на която и да е от тези алтернативно предвидени три предпоставки, регулацията следва да се счита за приложена и неотменима - парцелните граници на предходната регулация се приемат за имотни граници, съобразно които ще се изработи новия план, т.е. ограничено е при тези предпоставки отпадането с обратна сила на последиците от отчуждителното действие на отменения план.
Съгласно Решение № 200 от 11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, І г.о., ТР № 3/15.07.1993 г. по гр.д. № 2/1993 г. на ВС, ОСГК на ВС има отношение не само към дворищно-регулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ (отм.), но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в Царство България (обн. ДВ, бр. 67/1905 г., отм., ДВ, бр. 117/31.05.1941 г.)
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че ищецът З.Ф. е собственик на поземлен имот с пл. № 498, в кв. 90, по плана на с. П., за който е отреден УПИ VI-498, както и че ответниците са собственици на съседния имот с пл. № 497, в кв. 90, по плана на с. П., за който са отредени УПИ I-497 и УПИ II-497.
От заключението на приетата тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че при съпоставяне на обезсиления кадастрален и регулационен план на с. П. от 1930 г., одобрен със Заповед № 4088/16.12.1930 г., и кадастралния и регулационен план от 1976 г., одобрен със Заповед № 171/08.07.1976 г., е констатирано, че в северозападната част по плана от 1930 г. има маломерни взаимозаменяеми части между имота на ищеца и този на ответниците, като по кадастралния план от 1976 г. част от имот с пл. № 511 по плана от 1930 г., собственост на ответниците, е заснета към имот с пл. № 498 по плана от 1976 г. (оцветена в син цвят на комбинираната скица – Приложение № 7), собственост на ищеца. Установява се също, че процесната стопанска постройка, която по КК на с. П. е сграда с идентификатор 55556.502.497.4 попада в общинско място и малка част в имот с пл. № 511, но изцяло попада в парцел I-511, кв. 98 по плана на с. П. от 1930 г., който е собственост на ответниците.
В случая придадената по регулация част с плана от 1930 г. в северозападната част на имота на ищеца не е била заплатена или заета по законоустановения ред от ищеца, респ. от неговите праводатели. Същата е била заета фактически от наследодателя на ответниците още от 1930 г. и се владее до настоящия момент от ответниците, за което по делото не се спори. Следователно няма основание за трансформация на регулационната линия по плана от 1930 г. в имотна граница. Впоследствие регулационният план от 1976 г. е предвиждал придаваеми части за парцел I-498, VI-500 и V-499, в кв. 90, но така предвидената регулация не е приложена, няма данни за уреждане на регулационни сметки. Границата между имот пл. № 498 – на ищеца и имот пл. № 497 – на ответниците се е запазила, като същата следва да съответства на имотната граница по плана от 1930 г. Видно от експертното заключение обаче имотната граница по плана от 1976 г. не съвпада с имотната граница по плана от 1930 г., респ. с материализираната на място ограда, така както се владее. Имотните граници на процесните имоти така както са заснети и отразени по кадастралния план, одобрен 1976 г. са останали непроменени с последващите изменения на регулацията от 1994 г., а също и с измененията през 1996 г. С регулационното изменение от 1994 г. регулационните линии минават по имотните граници от 1976 г., като не се предвиждат придаваеми места между процесните имоти. Със Заповед № 57/10.04.1996 г. е одобрено регулационно изменение, с което се разделя парцел II-497 и се обособяват I-497 и II-497, като не се променят дворищно-регулационните линии със съседните парцели, както и уличната регулация. При това положение, при изработването на регулациония план от 1994 г. е трябвало да се изходи от положението на съседните имоти към първия одобрен кадастрален план – този от 1930 г. Не е имало основание регулационната линия по плана от 1994 г. да не съвпада с имотната граница по плана от 1930 г. Ето защо в кадастралната основа към плана от 1994 г. западната част от границата между имот пл. № 497 и имот пл. № 498 е нанесена неправилно. Същата е трябвало да съответства на положението по плана от 1930 г. При изслушването им в съдебно заседание вещите лица заявяват, че съществуващата на място ограда между процесните имоти не съвпада с границата по кадастрална карта от 2020 г., но последната съвпада с границите по плана от 1976 г. и регулационните изменения от 1994 г. и 1996 г. Основание за промяна на имотната граница по плана от 1930 г. в последващите планове обаче не е имало. Кадастралната карта няма вещно действие и не създава права, а само ги отразява. При положение, че е налице неприложена предходна регулация при изработването на плана от 1994 г. регулационните граници е следвало да се създадат по имотните граници по плана от 1930 г. – първият одобрен дворищнорегулационен план на с. П..
Следователно спорната реална част не е придобита от ищеца по регулация и неправилно е нанесена в действащия кадастрален план като част от неговия имот. При така формирания извод следва, че не са налице предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен иск, поради което същият подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Предвид изложеното при разглеждане на иска по чл. 108 от ЗС и възприетия от съда извод, че ищецът не успя да проведе успешно доказване на притежавано право на собственост върху процесната част от около 14 кв.м., неоснователен се явява и иска с правно основание чл. 109 от ЗС. Ищецът не доказа, че е собственик на процесната площ, съответно няма основание да иска премахване на частта от сградата и оградата, разположени върху нея, по причина, че му се ограничава възможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски имат ответниците. Същите са претендирали и представили писмени доказателства за сторени разноски в размер на 200 лв. – за депозит за експертизи. Ответницата С.К. е представила доказателства (договор за правна защита и съдействие) и за направени разноски в размер на 500 лв. – за адвокатско възнаграждение. Сторените от ответниците разноски следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 2 – адв. Н.М., срещу С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.К.П., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за установяване собствеността и предаване владението на площ от около 14 кв.м., находяща се в имот с идентификатор 55556.502.498 по КККР на с. П., одобрени със Заповед № РД-18-204/29.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, представляващ УПИ VI-498, в кв. 90, по плана на с. П., която площ представлява част от площ с граници съгласно оцветеното в син цвят в комбинираната скица, приложена към заключението на извършената тройна съдебно-техническа експертиза – приложение № 7 към ескпертното заслючение, която приподписана от съда се явява неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 2 – адв. Н.М., срещу С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.К.П., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, иск с правно основание чл. 109 от ЗС, за осъждане на ответниците да премахнат част от сграда с идентификатор 55556.502.497.4 по КК на с. П. и оградата (мрежа със стоманобетонни колове), разположени на площ от около 14 кв.м., находяща се в имот с идентификатор 55556.502.498 по КККР на с. П., одобрени със Заповед № РД-18-204/29.05.2020 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, представляващ УПИ VI-498, в кв. 90, по плана на с. П., която площ е част от площ с граници съгласно оцветеното в син цвят в комбинираната скица, приложена към заключението на извършената тройна съдебно-техническа експертиза – приложение № 7 към ескпертното заключение, неразделна част от решението.
ОСЪЖДА З.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 2 – адв. Н.М., да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА З.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис № 2 – адв. Н.М., да заплати на С.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Г.К.П., ЕГН ********** и Е.К.Г., ЕГН **********, последните двама с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в размер на 200,00 лв. (двеста лева) – разноски за експертизи.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд-Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: