РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1066

26.05.2015 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и петнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2928 по описа на съда за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на П.С.А. ***, ЕГН ********** срещу РА № *********/18.06.2014 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 950/23.09.2014 г. на Директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Моли се присъждането на сторените деловодни разноски.

Ответникът по оспорването – директорът на ДОДОП – Пловдив, чрез процесуалния представител юрк. П. е на становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да я остави без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Съдът намира, че оспореният РА е нищожен.

Ревизията е повторна, след като с Решение № 1114 от 25.10.2013 г.ответникът е отменил РА № *********/02.08.2013 г. на ТД на НАП – Пловдив /л. 784/, първоначално издаден в хода на ревизионно производство, образувано със ЗВР № 1206057/15.12.2012 г. /л. 1608/ В изпълнение на това Решение със ЗВР № 1305392/05.11.2013г. /л. 371/ е възстановена висящността на ревизионното производство по повод установяване задълженията на жалбоподателя относно процесните данъчни периоди.

Трайна е съдебната практика, че в тези случаи не се образува ново ревизионно производство, а се възстановява висящността на старото, като се касае за единно такова. В този смисъл са и разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.6 от ДОПК, съобразно които преписката се връща на органа възложил ревизията за издаване на нов ревизионен акт, като ревизионното производство започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяна на акта. В случаи като процесния, доколкото се касае до единно ревизионно производство, то началото на същото се счита за поставено с издаването на първата по ред ЗВР. След като настоящото ревизионно производство е образувано с издаването на първата по ред заповед за възлагане на ревизията, то същото представлява висящо ревизионно производство по смисъла на § 35, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, обн. в ДВ бр.82 от 2012г., и следва да бъде приключено по досегашния ред. Съответно по правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК /до изменението му в сила от 01.01.2013 г./ и издателят на ревизионния акт следва да бъде орган по приходите, определен чрез нарочна заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията, което в случая не е сторено. В конкретния случай органите, издали ревизионния акт, са двама като е посочено, че компетентността им произтича от правилото на чл.119, ал.2 от ДОПК, в сила от 01.01.2013 г., което е неприложимо.

Налага се изводът, че оспореният ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган, което води до неговата нищожност. Тя следва да бъде обявена на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, с оглед задължението на съда по смисъла на чл. 168, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

При този изход на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените и надлежно претендирани деловодни разноски в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на РА № *********/18.06.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 950/23.09.2014 г. на Директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите да заплати на П.С.А. ***, ЕГН ********** сторените деловодни разноски в размер на 960 лв. /деветстотин и шестдесет лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ: