№ 273
гр. Благоевград, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
Членове:Диана К. Ангелова
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20251200500197 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. Г. Б., с
адрес гр. П., ул. „К.Б. I“ № 16, в качеството си на пълномощник на Ж. Т. Т.
против Решение № 402/23.12.2024 г., постановено по гр.д. № 1714/2023 г. по
описа на Районен съд П.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на
постановеното първоинстанционно решение. Сочи се, че са неправилни
изводите на първоинстанционния съд, че ищецът и първият ответник Андреа
Т. са си разпределили правото на ползване върху празното дворно място.
Също така не е съобразен и фактът на появата на третия собственик –
ответника Ж. Т., който нямало как да не участва в разпределението на правото
на ползване като собственик на 1/3 идеални части от първия жилищен етаж.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и разпределяне правото на
ползване върху празното дворно място, представляващо поземлен имот с
идентификатор ************ в гр. П. между Ж. Т., Т. А. Н. и Ж. Т. Т.
съобразно квотите им на собственост.
Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемите, както и на
третото лице помагач, от които не са постъпили отговори на въззивната жалба
в предвидените за това срокове.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно,
поради следните съображения:
1
Районен съд П. се сезиран с искова молба, подадена от Ж. Т. Т., ЕГН
********** срещу ответниците А. Т. Т., Ж. Т. Т. ЕГН ********** и Община
П.. Направено е искане за разпределяне правото на ползване на поземлен имот
с идентификатор ************ с адрес гр. П., ул. „З.М.“ № 24 с площ 505
кв.м. с трайно предназначение на земята урбанизирана, начин на трайно
ползване ниско застрояване.
От ангажираните пред районния съд доказателства се установява, че
през 1959г. на Т.А. Т. /баща на ищеца Ж. Т. Т. и на ответника А. Т. Т./ е
признато право на строеж върху държавно дворно място /процесното/ и
правото на собственост върху построените сгради. С оглед на това е изградена
къща на два етажа. Т.А. Т.а е баща на Ж. Т. Т., ЕГН ********** и А. Т. Т..
Собственици на втория етаж от построената къща са Ж. Т. Т., ЕГН
********** и А. Т. Т. /по 1/2/ ид. част, придобити чрез дарение от баща им
през 1975г/. На първия етаж собственици са Ж. Т. Т., ЕГН ********** /1/3 ид.
част по наследство от баща си/ А. Т. Т. /1/3 ид. част по наследство от баща си/
и Ж. Т. Т. ЕГН ********** /1/3 ид. част по дарение от леля си С.Р., сестра на
Ж. Т. Т. ЕГН ********** и А. Т. Т./.
При второто разглеждане на делото пред първата инстанция ответника
А. Т. Т. прехвърля на дъщеря си Т. А. Н. 1/3 ид. част от първия етаж на къщата.
Т. А. Н. е конституирана като трето лице помагач на страната на А. Т. Т..
Т.е собственици на първия етаж от къщата са Ж. Т. Т., ЕГН **********,
Ж. Т. Т. ЕГН ********** и Т. А. Н. /притежават по 1/3 ид. част/, а собственици
на втория етаж са двамата братя Ж. Т. Т., ЕГН ********** и А. Т. Т.
/притежават по 1/2 ид. част/.
Пред първата инстанция е изслушана СТЕ, по която вещото лице дава
три възможни варианта за разпределяне правото на ползване на поземления
имот.
Разпитани са и свидетели. Същите установяват как понастоящем се
ползва дворното място, както и това, че собствениците на къщата не могат
доброволно да си разпределят ползването на дворното място.
Районният съд е отхвърлил иска за разпределяне ползването на имота,
като е приел, че и трите варианта на вещото лице за разпределението на имота
не са подходящи и не могат да бъдат приложени, доколкото изискват
съответен вид преустройства.
Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е правилно.
По делото не е спорно, че дворното място, чието разпределение се иска,
е собствено на Община П., поради което и същата участва като страна по
делото, но не е заявила претенции за ползването на имота. Не е спорно, че
къщата, построена в дворното място, е съсобствена на страните по делото при
посочените от тях квоти. Установява се, че къщата е построена въз основа на
учредено право на строеж върху държавен парцел. При това положение
собствениците имат право на ползване върху незастроената част от парцела,
като техният обем зависи от съотношението в стойността на самостоятелното
притежавано право на собственост и целия терен на парена, върху който е
2
учредено правото на строеж.
В първите два от предложените варианти от вещото лице, изготвило
СТЕ при първоначалното разглеждане на делото е определена площ за общо
ползване около сградата, в която страните притежават съответните идеални
части /частта оцветена в жълто/. Такава обща площ е абсолютно
задължителна, за да могат страните да имат свободен достъп до основната
сграда, да могат свободно да преминават около нея, да поддържат сградата, да
извършват съответните ремонтни дейности, когато това се налага и др. освен
това наличието на обща част за ползване около сградата позволява на всеки
един от съсобствениците да има свободен достъп до отделните сгради вътре в
имота, както и до входната врата на самото дворно място. Същевременно
обаче както първи, така и втори вариант са неприложими на практика,
доколкото и при двата варианта се засява съществуващото фактическо
положение. Видно от вариантите, за да се обособи такава обща част за
ползване около сградата е необходимо отварянето на две врати, доколкото в
имота съществува изградена полумасивна ограда, която достига до
жилищната сграда от две страни. Константна и непротиворечива е практиката
на съда, че в производства по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът не е овластен да предписва
преустройства и промени на фактическото състояние на имотите.
Премахването на оградата в частта отредена за общо позоваване или
поставянето на врати на оградата представлява бъдещо преустройство, което
съдът в настоящото производство не може да предписва. Разпределение по
един от тези варианти би могло да има след премахване на оградата, в частта
за общо ползване. При положение, че тази ограда /поставена от Андреа Т.
според твърдения на ищеца Ж. Т./ пречи на ищеца да ползва дворното място,
респ. да бъде извършено разпределяне на ползването на имота, засегнатата
страна би могла да поиска премахването й по съответния законов ред, след
което би било възможно извършване на разпределяне на имота, като се
определи и обща част за ползване от всички съсобственици.
Третият вариант предложен от вещото лице също е неудачен, доколкото
не предвижда част за общо ползване около самата сградата. Възприемането на
такъв вариант би било основа за пораждане на множество спорове между
страните, доколкото при извършването на ремонт на сградата ще следва
съсобствениците да имат съгласие помежду си /а такова очевидно не е налице,
предвид влошените им взаимоотношения/, респ. винаги да искат разрешение
от кмета на населеното място, което също е неудобство. Освен това при този
вариант достъп до вратата на дворното място има само един от
съсобствениците /частта отредена за Ж. Т../
Вариант за присъждане на обезщетение в полза на страната, на която да
се присъди по-малка площ за ползване, респ. поради липса на възможност за
предоставяне на реално ползване също е неприложим. В исковата си молба,
както и в жалбата, с която е сезирана въззивната инстанция, ищецът не е завил
дали при невъзможност за предоставяне на реално ползване желае
разпределението да се извърши чрез заплащане на парично обезщетение за
ползването от което е лишен, поради което и настоящата съдебна инстанция
не би могла да изяснява този въпрос и да се произнася по него.
3
Ето защо и с оглед сегашното положение на дворното място
разпределение на същото по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС не може да се осъществи.
При евентуална промяна /например премахване на ограда или направа на
врати на самата ограда, осигуряващи свободен достъп от всички около
къщата/ би било основание за предявяване на ново искане за разпределяне
ползването на дворното място.
Предвид на изложеното по-горе ще следва решението на първата
инстанция да бъде потвърдено. Разноски с оглед изхода на спора не следва да
се присъждат.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 402/23.12.2024 г., постановено по гр.д. №
1714/2023 г. по описа на Районен съд П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4