Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1676 30.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС, XVI-ти състав, на дванадесети ноември две хиляди и
двадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: С.Х.
Прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов
КАНД № 2038 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба от „КРАУН ЧЕЙНЧ“ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес: гр.Бургас, ул.„Александър Велики” № 3, против Решение № 260020 от 21.08.2020г.,
постановено по АНД № 364 по описа на Районен съд – Несебър за 2020г., с което е
потвърдено НП № 29-0000532 от 07.02.2020г., издадено от главния директор на Главна
дирекция „Инспектиране на труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” - гр.София, с което за нарушение и на основание чл.75а, ал.2 от Закона
за трудова миграция и трудова мобилност /ЗТМТМ/ на жалбоподателя е наложена
„Имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.
Иска
се отмяна на атакуваното решение и на потвърденото НП като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се наличието на съществени процесуални нарушения при издаване на НП, както и за
противоречието му с материалния закон. Сочи се, че извършеното деяние
представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като се иска
отмяната на НП и на това основание.
В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът- Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”- гр.София, се представлява се от упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата, като счита че решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в
нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220
от АПК,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл.211,
ал.1 от АПК
от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210,
ал.1 от АПК
и при спазване на изискванията на чл.212
от АПК.
Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следното:
Съгласно
чл.63
от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки
нормата на чл.218
от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
С наказателното постановление дружеството- касатор е санкционирано за това, че на 06.08.2019г., в
качеството си на работодател е приел на работа лицето С.С.,
гражданин на трета държава /Узбекистан/, да предоставя работна сила на длъжност
„касиер“, без съответно разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта – нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Нарушението е установено при проверка на
обменно бюро „Краун чейнч“,
гр. Несебър, „Апарт- хотел- възел 2“, стопанисвано от
дружеството, находящо се в к.к.Слънчев
бряг, за което е съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 29-0000532 /08.08.2019г. в присъствието на
упълномощено лице, представител на дружеството. Въз основа на акта е издадено процесното НП.
При постановяване на решението си
районният съд е приел, че при съставяне
на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Констатирано е, че процесното НП е издадено в срока по чл.34 от ЗАНН от компетентен орган - главния
директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда” - гр.София. Посочил е, че
предвид установената фактическа обстановка и събраните в съдебното производство
доказателства, следва да се приеме, че нарушението е безспорно осъществено от
дружеството и същото правилно е квалифицирано, съгласно посочената в НП норма.
Съдът е приел, че нарушението не се характеризира с по-ниска степен на
обществена опасност и с оглед липсата на маловажност, в случая не следва да се
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, респективно е потвърдил НП.
Постановеното решение на НРС е ПРАВИЛНО, а съображенията
за това са следните:
Първоинстанционният
съд е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното следствие са събрани необходимите
гласни и писмени доказателства, които са обсъдени, ведно с възраженията на
жалбоподателя. Съдът е установил относимите към спора
факти и обстоятелства и ги е обсъдил всестранно и обективно, поради което и на
основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК, настоящият касационен състав препраща
към тези мотиви, без да ги преповтаря. Настоящият състав споделя направените от
районния съд фактически констатации, както и обоснованите правни изводи.
Правилно решаващият състав е приел, че в случая са били налице законовите
предпоставки за издаване на процесното наказателно
постановление.
От анализа на доказателствата по делото се
установява, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от
страна на административно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че НП е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.79, ал.4 от ЗТМТМ и че извършеното нарушение е установено по
безспорен начин. Съдът е обсъдил подробно възраженията на жалбоподателят и обосновано и правилно е преценил, че НП е законосъобразно, респективно липсват
предпоставките за окачествяване на случая, като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл.75а, ал.1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета държава, който
предоставя работна сила или е приет като командирован или изпратен в Република
България в рамките на предоставяне на услуги без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Хипотезата
на ал.2 предвижда, че наказанието по ал.1 се налага и на работодател –
физическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е приело законно
пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение
или регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. При анализа на текста на посочените норми се
установява, че гражданин на трета държава може да работи само ако има
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, като адресати
на нормата са както лицата, предоставящи работна сила, така и техните
работодатели. В случаят, санкцията е наложена спрямо дружеството за това, че
при извършена проверка узбекистанският гражданин е
установен да предоставя работна сила в посочения в НП обект.
Съгласно чл.38а от ЗТМТМ граждани на трети държави, които са приети
като стажанти по трудов договор с условие за стажуване с местен работодател,
упражняват заетост на територията на Република България без разрешение за
работа – за срока на продължителност на стажа и с разрешено пребиваване
съгласно чл.24в, ал.1 от Закона за чужденците
в Република България.
Трудовият договор по ал.1 съдържа програма на стажа и условия за провеждане на
теоретично и практическо обучение. Случаите по ал.1 се регистрират в Агенцията
по заетостта от работодателя, който провежда стажа (а не от чужденеца). В
случая е била извършена необходимата по закон регистрация от съответния
административен орган, но в резултат на неправилна оценка на фактите и
неправилно приложение на закона. Представения трудов договор, макар и посочен
от страните като такъв за стажуване, не е отговарял на изискуемите от закона
условия за квалификацията му по чл.233б от КТ. След отмяната на регистрацията на чужденеца,
което е сторено с Решение № 22 от 12.07.2019г. на Директор на Дирекция
"Регионална служба по заетостта" гр.Бургас и постановеното
предварително изпълнение на акта, с който това е извършено, правото на работодателя
да приеме на работа и да ползва в дейността си работната сила на посоченото
като стажант лице, е прекратено. След като С.С. е
продължил да предоставя работна сила в посочения в НП обект, то работодателят
му е осъществил състава на посочената административно-наказателна разпоредба, а
именно на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, според която на
работодател – юридическо лице, за което чужденец предоставя работна сила или е
приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание.
Настоящата инстанция счита, че посоченият в НП
състав на нарушение е осъществен и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството. При положение, че към момента на извършената
проверка регистрацията по чл.38а от ЗТМТМ е била отменена, следва да се приеме, че е
липсвала регистрация. Същевременно, работодателят е приел работника- чужденец
да продължи да предоставя работна сила в неговия обект, с което съставът на
нарушението очевидно е осъществен.
По делото е безспорно установено, че посоченото
лице- чужд гражданин в деня на проверката е престирал
труд по трудов договор.
Издаденият документ е Виза „С“ (л.14 от делото
на РС-Несебър), която не съответства на изискванията за издаване на разрешение
на продължително пребиваване и съответно не попада в хипотезата на чл.38а от ЗТМТМ за упражняване на заетост без разрешение за
работа. С.С. не притежава съответното разрешение за
работа или регистрация в Агенцията по заетостта, т. е. не е налице нито една от
двете предпоставки за законно упражняване на труд.
Неоснователни са доводите на касатора, че изискуемата по закон пълнота на мотивите на
наказателното постановление (и на предхождащия го АУАН) предполагат обсъждане
на релевантните факти и формиране на правен извод относно това какъв режим не е
бил спазен при приемането на работа на чужденеца – разрешителен или
регистрационен. След като в случая е установено, че липсва както разрешение,
така и регистрация, подобно обсъждане в мотивите е безпредметно, защото не може
да промени крайният извод за осъществен състав на нарушение, поради което и
настоящата касационна инстанция не споделя становището на дружеството, че е
допуснато нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Предвид
изложеното, не се установи касационни основания за отмяна на оспореното
решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като валидно,
допустимо и правилно.
Процесуалния представител на
ответника е направил своевременно искане за присъждане на разноски делото и
по-конкретно възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно, съобразно
изхода на делото и на основание
чл.143 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр.
с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна
сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде определен на 80.00
лева.
Мотивиран
от горното, на основание чл.221,
ал.2, предл.1 от АПК, вр. с чл.218
от АПК, вр. с чл.63,
ал.1 от ЗАНН,
Административен съд-гр.Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260020 от 21.08.2020г., постановено по АНД № 364 по описа за 2020г. на
Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА „КРАУН ЧЕЙНЧ“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес: гр.Бургас, ул.„Александър Велики” № 3 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“-гр.София сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, съставля-ваща юрисконсултско
възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.