№ 814
гр. София, 14.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела Росенова
Членове:Красимира Райчева
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Красимира Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600967 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.440 НПК.
Образувано е по частна жалба на осъдения Е. В. П., чрез защитника му адв.
Н.Н. срещу определение №391 от 25.08.2022г. на Окръжен съд гр.Враца,
постановено по ЧНД 422/22г., с което съдът е оставил без уважение молбата
на лишения от свобода Е.П. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
една година, наложено му по НОХД №1847/2019г. на РС гр.Монтана с
остатък три месеца и двадесет и шест дни.
В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение. Оспорва се доклада на
затворническата администрация, според който рискът от рецидив за
лишеният от свобода Е.П. се определял като нисък с 29 точки, рискът от
вреди за служители и за останалите лишени от свобода също бил нисък, а
рискът от вреди за обществото се определял като среден. По делото обаче не
били представени доказателства относно начина за изчисляване на риска,
като единствено се посочвало, че той се определял от конкретното
правонарушение. Същото касаело притежание на дребни количества
наркотични вещества, като следвало да се има предвид, че рискът от
притежание на наркотични вещества не можел да се приравнява с риска от
разпространение на същите. Изтъква се още във въззивната жалба, че
деянието било извършено преди повече от две години и единствено въз
основа на него се отчитал риска към обществото. Развиват се съображения, че
по време на изтърпяване на наказанието осъденият е осъществявал трудова
дейност на външен обект и награждаван за дейността, нямал наказания и
конфликтно поведение, не нарушавал реда в затвора, отнасял се с уважение и
1
толерантност към администрацията и другите лишени от свобода. Това било
поведение на човек осъзнал вината си, който желаел да се интегрира в
обществото. За това свидетелствал и факта, че същият бил приет за студент
специалност „Компютърни системи и технологии“ в ТУ“Ангел Кънчев“,
което освен желание за професионална реализация, сочело за определена
подготовка на осъдения от свобода при приема във висшето учебно
заведение. Оспорва се и заключението в доклада на затворническата
администрация, че критичното отношение към деянието не било подкрепено с
реални действия от страна на осъдения, както и, че осъденият се запознал с
плана за присъдата си на 9.11.2021г., при положение, че започнал да
изтърпява наказанието на 02.03.2022г.. Спецификата на местата за лишаване
от свобода не позволявали голям диапазон на действия. Според защитника
прилежното извършване на възложената работа, наградите за полагания труд,
уважението към администрацията и останалите лишени от свобода, липсата
на конфликти и наказания били достатъчни доказателства, че наложената на
П. присъда е изпълнила своята функция и същият следвало да напусне
пенитенциарното заведение.
В заключение се прави искане първоинстанционното определение да
бъде отменено, а молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
да бъде уважена.
Софийски апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото
и обсъди изложените в частната жалба доводи намира за установено
следното.
Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С определение на №391 от 25.08.2022г. на Окръжен съд гр.Враца,
постановено по ЧНД 422/22г., е била оставена без уважение молбата на
лишения от свобода Е.П. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
една година, наложено му по НОХД №1847/2019г. на РС гр.Монтана с
остатък три месеца и двадесет и шест дни.
Първата инстанция е обсъдила всички доказателствени материали,
съдържащи се в затворническото досие на осъдения, както и представените в
съдебно заседание и е преценила неговото поведение към режима в местата за
лишаване от свобода, като е счела, че не са налице всички предпоставки за
уважаване молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Понастоящем лишеният от свобода Е.П. изтърпява наказание лишаване
от свобода в размер на една година с първоначално определен общ режим,
наложено му с присъда № 26002/30.09.2020г. по НОХД №1847/2019г. на РС
гр.Монтана, влязла в сила на 16.10.2020г. за престъпление по чл.354а ал.3 т.1
от НК и глоба в размер на 2000 лв. за държане на множество обекти
наркотични вещества. Със същата присъда е било приведено в изпълнение на
основание чл.68 от НК наказанието по НОХД №718/2019г. по описа на РС
гр.Монтана в размер на пет месеца лишаване от свобода за престъпления
2
почл.343 б ал.1 от НК и чл.343б ал.3 от НК за шофиране в нетрезво
състояние, след употреба на алкохол и наркотични вещества. Последното е
било изтърпяно от 28.10.2021г. до 02.03.2022г., след като осъдения Е.П. е бил
приведен за изпълнението му посредством ЕЗА издадена на 25.02.2021г. от
РП гр.Монтана, тъй като се е отклонил от правосъдието, поради което е бил
обявен за международно издирване. От материалите по делото се установява,
че осъденият от свобода е започнал да търпи наказанието една година
лишаване от свобода на 02.03.2022г., като към датата на съдебното заседание
на първостепенния съд е изтърпял фактически пет месеца и двадесет и три
дни, от предварителен арест двадесет и един дни, от работа един месец и
двадесет дни или общо осем месеца и четири дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на три месеца и двадесет и шест дни, което не се
оспорва от жалбоподателя.
При тези данни несъмнено се установява, че към момента е изтекъл
изискуемия в разпоредбата на чл.70 ал.1 т.1 от НК срок, в който би било
основателно искането на едно осъдено лице за условно предсрочно
освобождане, т.е първата кумулативно предвидена в посочената норма
предпоставка е налице. За да се прецени обаче дали са налице всички
предпоставки за условно предсрочно освобождаване на осъдения Е.П.,
първоинстанционният съд след като се е запознал със затворническото му
досие и останалите доказателства по делото, правилно е приел, че
понастоящем не са налице категорични и убедителни доказателства за
неговото превъзпитаване и поправяне и за необходимостта от неговата
ресоциализация в обществото.
От материалите по делото и по конкретно предоставения доклад на
основание чл.155 от ЗИНЗС от Затвора гр.*** за лишеният от свобода Е.П. е
видно, че към момента рискът от рецидив е нисък 29 точки, но рискът за
вреди за обществото е запазен по всички показатели, като лишеният от
свобода не е осъзнал извършените закононарушения и нямал критично
отношение към извършените престъпни действия. Действително същият е
полагал доброволен труд въз основа на Заповед № 39/7.12.2021г на обект
ЗООТ“***“ гр.***, както и че въз основа на Заповед №Л-630/09.03-2022г. е
бил награден с писмена похвала за изпълнението на трудовите задачи на
външен обект. Тези сведения не са били пренебрегнати от първата инстанция.
Видно е, че затворническата администрация е осигурила възможността на
осъдения да работи с цел мотивирането му за продължаване на неговата
позитивна линия на поведение, като същият самостоятелно е предприел
действия за повишаване на образователната си степен с кандидатстване и
записване във висшето учебно заведение, за което са представени надлежни
доказателства от страна на защитата.
По отношение на втората кумулативно изискуема предпоставка на
чл.70 ал.1 от НК следва да са налице доказателства за поправяне на осъденото
лице. Въззивният съд се солидаризира със заключението на решаващия съд,
че по делото събраните доказателства относно реалното поправяне и
3
превъзпитаване на осъдения П. не са убедителни, за да се приеме, същият
следва да бъде предсрочно освободен, тъй като процесът на възпитаталената
работа с него за корекция на поведението му към спазване на закона и
добрите нрави следва да продължи.
В разпоредбата на чл.439а от НПК изрично е посочено какви
доказателства за поправянето следва да представи осъдения, а това са всички
обстоятелства, които сочат за положителна промяна у него по време на
изтърпяване на натказанието, като добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват и въз основа оценката на
осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон, както и всички други
източници на информация за поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
цялостно, комплексно изследване на поведението на осъденото лице по време
на престоя му в затворническото заведение, като поведението му не следва да
се разглежда едностранно.
В конкретния случай обаче правилно първоинстанционният съд е приел,
че пълноценното поправяне на лишения от свобода не е завършило, тъй като
не са постигнати основните цели, поставени в планиране на наказанието. Не
са постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишеното от
свобода лице.
В действителност налице е желание за полагане на обществено полезен
труд, за повишаване образователната степен и развитие на личността, но от
друга страна са констатирани проблемни зони и рискът за вреди още повече
към обществото не е намалял, запазен е във всички кетегории, което означава,
че не е постигната съществена положителна промяна в отношението към
спазване на обществените норми, отговорно поведение, промяна на
мисленето, критично отношение към деянието. Единствено изминалия
фактически период на изтърпяване на наказанието и обстоятелството че е
работил, справял се е добре и има коректно отношение към затворническата
администрация и останалите лишени от свобода на настоящият етап не са
достатъчни, за да се приеме, че лишеният от свобода е дал достатъчно и
категорични доказателства за поправянето си. Не са налице доказателства за
снижаване до минимум риска от вреди към обществото, което значава, че
процесът на поправителното въздействие в насока намаляване на този риск
при молителя следва да продължи.
Необходимо е лишеният от свобода да даде категорични доказателства
за поправянето си и да затвърди убедително насочеността си към
положителна промяна в начина си на живот.
С оглед на изложеното първостепенният съд е достигнал до обоснован
4
извод, че понастоящем не са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за допускане на условно предсрочно освобожданане.
При проверката на атакуваното определение САС констатира, че
първостепенният съд е анализирал всички доказателствени източници, които
са от значение за допускането на условното предсрочно освобождаване.
Взети са били предвид положителните прояви в поведението на осъдения, но
не са игнорирани обстоятелствата, които показват, че към настоящият момент
не е завършено в пълнота поправянето на осъдения към спазването на закона
и добрите нрави.
Предвид гореизложеното, неоснователни са оплакванията в частната
жалба, която следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното
определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо на основание чл.44 НПК САС, НО, девети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №391 от 25.08.2022г. на Окръжен съд
гр.Враца, постановено по ЧНД 422/22г., с което е оставено без уважение
искането на лишения от свобода Е.П. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от
една година, наложено му по НОХД №1847/2019г. на РС гр.Монтана с
остатък три месеца и двадесет и шест дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5