О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………./………….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание, проведено на тридесети октомври през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Маркова
в.т.д. № 1178/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Произнасянето е по реда на чл. 92, ал. 2 ГПК
и е по постъпила молба вх. № 29647/09.10.2019 г., уточнена с молба вх. №
30873/21.10.2019 г. от ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Студентска“, № 2, представляван
от В.Ц.В., в качеството му на Ректор, с която е отправено искане за отмяна на
наложената с Определение от с.з., проведено на 02.10.2019 г., глоба в размер на
150.00 лв., в хипотезата на чл. 92а ГПК, за неизпълнение на дадените с
Определение № 3004/16.08.2019 г., указания.
Релевираните в молбата за отмяна
доводи се свеждат до следното: - в
Определение № 3004/16.08.2019 г. не били посочени санкционните последици при
неизпълнение на даденото указание – налагане на глоба, а само, че
производството ще се остави без движение; -
неизпълнението на дадените указания не било недобросъвестно, тъй като с
протокол от 21.05.2019 г. изрично били оттеглени пълномощията спрямо досегашния
процесуален представител на въззиваемия, вследствие от
което упълнощен защитник не бил налице, което
съвпаднало и с периода на смяна на ръководството на университета през м. юни
2019 г.; - датата, на която било
постановено определението – 16.08.2019 г. обхващала периода на лятна ваканция,
в която ръководството на университета не било служебно ангажирано; - пред ВОС били висящи множество други
дела между същите страни, по които процесуалните действия се извършвали
своевременно; - с настоящата молба
дадените указания били изпълнени. По същество е отправено искане за отмяна на
наложената глоба, а в условията на евентуалност – за нейното намаляване.
Съставът на въззивния
съд констатира, че молбата изхожда от легитимирано лице, на което е наложена
имуществена санкция и е депозирана преди да започне да тече срокът по чл. 92,
ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. По същество сезиращата молба
се преценява като неоснователна по
следните съображения:
С оглед предмета на въззивна
проверка и липсата на надлежен петитум по предявения установителен иск, въпросът за привеждането му в
съответствие с вида на търсената защита се явява преюдициален
спрямо настоящото производство и основание за отлагане на делото в хипотезата
на неизпълнение на дадените в този смисъл указания. Предвидената в чл. 92а ГПК
санкция касае случаите на отлагане на делото по неоснователни причини, поради
което и предвид разнообразния характер на поведението, което може да доведе до
такъв резултат, Законодателят не въвежда задължение за отправяне на
предупреждение за санкционните последици. Принципно възможно е отлагане да
последва и без е налице неизпълнение на конкретни указания (напр. ако не бъде
доведен допуснат при условията на водене в предходно заседание свидетел или не
бъде внесен своевременно определен депозит за вещо лице).
В случая от самото указание, че при
неизпълнение производството ще бъде оставено без движение, следва, че това е
равнозначно на отлагане на делото. Релевантно за настоящото произнасяне е
установяването на основателна причина за последвалото отлагане на
производството, респ. затрудняване на неговия ход. Посоченото от молителя
Определение от 19.09.2016 г. по т.д.№ 516/2016 г. на Варненски апелативен съд,
е неотносимо, тъй като касае неизпълнение на неясно
дадени указания като причина за връщане на частна жалба.
Доводите за отказ от упълномощаването на
процесуален представител и смята на ръководството на Университета са неотносими, тъй като са събития случили се далеч преди
връчване на съобщението с дадените указания.
Съобразявайки датата, на която на въззиваемия е връчено съобщението с препис от Определение №
3004/16.08.2019 г., с което са дадени указанията – 21.08.2019 г., следва извод,
че до насроченото съдебно заседание на 02.10.2019 г., въззиваемият
е разполагал с достатъчно време (период от близо месец и половина), в което е
могъл да изпълни дадените му указания.
Отделно от посоченото, субективните пречки за
провеждане на процесуално представителство от защитника на страната, респ.
отсъствието на такъв по делото, не оправдават липсата на подготовка по делото,
нито пък неизпълнението на указанията на съда, след като това е станало причина
за отлагане на делото (така О № 292/16.06.2010 г., ч.гр.д.№ 257/2010 г., на
ВКС, I ГО.).
На следващо място, ирелевантни са
аргументите на молителя за съвпадането на датата, на която е постановено и
връчено Определение № 3004/16.08.2019 г., с периода на лятната ваканция
на университета. Макар и ирелевантно, това
обстоятелство не съответства и на фактите от обективната действителност, тъй
като при справка с интернет страницата на Университета, се установява, че
зимния семестър за задочните студенти е започнал на 19.08.2019 г., за
специалността „Корабни машини и механизми“ и на 26.08.2019 г. за останалите
специалности.
От значение е фактът на редовното връчване на
съобщението на служител на Университета, както е отбелязано в него – получено
от деловодител Д.Д.. Също неотносими са аргументите за висящи други дела между същите
страни предвид естеството на санкцията по чл. 92а ГПК.
Накрая, закъснялото изпълнение на дадените указания не променя
обективния факт на наложилото се отлагане на делото.
В заключение
следва да бъде посочено, че изложените в молбата за отмяна на наложената глоба,
причини довели до неизпълнение на дадените указания, не могат да бъдат отнесени
към категорията „уважителни”, съобразно изискванията на Закона
Предвид
периода на отлагане от приблизително два месеца и преценявайки заложения в
закона диапазон 50-300 лв., с разпоредбата на чл. 91, ал. 1 ГПК,, съдът намира,
че определеният размер от 150.00 лв., се явява съответен.
По изложените съображения искането за отмяна
на наложената глоба следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 92, ал. 2 ГПК, въззивният
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ТЕХНИЧЕСКИ
УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Студентска“, № 2, представляван от В.Ц.В., в качеството му на
Ректор, за отмяна на наложената с Определение от с.з. от 02.10.2019 г., глоба в
размер на 150.00 лв., обективирано в молба вх. №
29647/09.10.2019 г., уточнена с молба вх. № 30873/21.10.2019 г., на осн. чл. 92а ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред ВАпС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.