РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Перник, 13.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично заседание на петнадесети
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
БАТАЛСКИ |
|
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря: КАТЯ СТАНОЕВА
и в присъствието на прокурор от ОП ПЕРНИК: АНИТА ДЖАМАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова ВНАХД № 338 по
описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК.
В срока по чл.319 НПК адв. Б.,
като защитник на обвиняемия Г.М.Н. е подал въззивна
жалба против Решение № 753 / 23.10.2019г. постановено по НАХД № 1325 / 2019 г.
по описа на РС Перник, с което е признат обвиняемия Г.М.Н. за виновен в
извършването на престъпление по чл.343в, ал.3, вр. с ал.1 от НК и на осн. чл.
78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложена глоба
в размер на 1 000.00 лв. / хиляда лева/.
Във
въззивната жалба са развити доводи за нарушение на материалния и процесуалния
закон, неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал.
Твърди се че фактическите положения, установени въз основа на събрания в
наказателното производство доказателствен материал, относими към елементите на
обективната, а и на субективната страна на деянието, както и начинът на
осъществяване на същото, не обуславят несъмнен извод за извършено от обвиняемия
Н. престъпление. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен и
оправдан по така повдигнатото обвинение.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник
е изразил становище, че жалбата е неоснователна и предлага решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразна. Същото било обосновано и почивало на събрания доказателствен
материал по делото.
В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитника на обвиняемия Г.Н., адв. Б. иска да бъде отменено първоинстанционното решение и
бъде постановено ново, с което обвиняемия да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение по чл. 343в, ал.3 от НК, тъй като свидетелските
показания на полицейските служители противоречали на правната, а и житейска
логика.
Пернишкият окръжен съд, след като
разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ,
районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни
изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд
в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в
НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е
решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378,
ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените
обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си
изводи. Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по
делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по
същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При всичко това е установено по несъмнен начин, че обвиняемия Г.Н. е
извършил престъплението, за което е обвинен при фактическа обстановка, която
напълно се възприема от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното
преповтаряне.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната
квалификация и размера на наказанието глоба.
Квалификацията на извършеното от подсъдимия престъпление е точна.
При тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяне
или изменяне на обжалваното решение в частта, с която обвиняемия Г.Н. е признат за виновен по
предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, районен съд е отчел обстоятелствата, имащи
значение за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, като
наложеното наказание е към законовия минимум, а именно глоба в размер на 1000
лева, съгласно разпоредбата на чл. 78а. от НК. Това наказание според настоящия съдебен състав не се явява
несправедливо.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е
обоснована, законосъобразна, постановено при спазване на процесуалните правила
и наложеното наказание е справедливо, поради което за въззивния съд липсват
основания за нейното изменяне или отменяне.
С оглед изложените във въззивната
жалба и съдебните прения доводи следва да се отбележи следното:
Наведеното
пред настоящата инстанция възражение на защитника на обвиняемия относно
неправилното кредитиране на свидетелските показания на Я.С. и Д.С. – полицейски служители, се явява
неоснователно тъй като съгласно чл.117 от НПК със свидетелски показания могат
да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят
за разкриване на обективната истина, стига лично да са възприети.
Доказателствата и доказателствени средства нямат предварително установена сила.
Предвидените в НПК способи за установяването на данните по делото са
равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и
да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване
факт се установява с гласно доказателствено средство, или по друг процесуален
способ. Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с
писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от
което може да се направи категоричния извод за авторството от страна на обвиняемия.
За първостепенни съд не е съществувала пречка, посредством разпитите на извършилите
проверката полицейски служители действащи като автопатрул през инкриминирания
период, да провери посочените в обстоятелствената част на постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 375 от НПК на
обвиняемия Г.Н. обстоятелства, а оттук и за установяване на тези, свързани с установяване
на инкриминираното деяние – управление на МПС в срок на изтърпяване на ПАМ /в този
смисъл Решение № 301 / 21.10.2014 по дело № 946 / 2014 на ВКС, НК, III н.о./. Ето защо, казаното от полицейските
служители, възприели управлението на МПС, може да се ползва като годно
доказателствено средство, тъй като това е законово допустимо, съгласно чл.118
ал.1т.3-НПК, а и по делото не се констатира заинтересованост или предубеденост
на тези свидетели при даването на свидетелски показания.
В този смисъл доводът на районния съд, че
защитната теза на обвиняемия Г.Н. е изолирана и не се подкрепя от други
надлежни доказателства, както и некредитирането на свидетелските показания на М.Н.,
поради противоречи с останалия доказателствен материал и наличието на
предубеденост поради близката роднинска връзка с обвиняемия е правилен.
Водим от всичко изложено и на основание чл. 334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1 от НПК‚ СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 753
/ 1325 год., постановено по НОХД № 1325 по описа на Районен съд Перник за 2019
год.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване и протест по аргумент от чл. 346 от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.