№ 183
гр. Враца, 19.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, IV-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500145 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.299, ал.2 от
ГПК и във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е въз основа на две частни жалби, подадени срещу определения на РС-
Козлодуй, постановени по гр.д. № 875/2021г.
Частна жалба вх. № 1966/20.10.2021г. е подадена от ищцата Б. П. П.,
ЕГН ********** от гр. Козлодуй, чрез пълномощника й адв. Б. К. Р. от САК,
против определение № 188/16.09.2021 год., с което, на основание чл. 299, ал.2
ГПК, е прекратено производството по делото поради недопустимост на
предявените искове с правно основание чл. 227, ал.1, б. ”в” ЗЗД.
Жалбоподателката в частната жалба поддържа, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че предпоставките на
иска по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД са динамична и променяща се величина,
поради което е невъзможно да бъде обявен за идентичен спор между две
страни (дарител и дарен), основан на чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД, предявен в
различно време и период от живота на дарителя, с подобен спор разглеждан
преди 4-5 години. Посочва, че предявеното с иска право се основава на новонастъпили
фактически основания след приключване на устните състезания по гр. дело № 1193/2014г.
Изтъква, че към момента на предявяване на иска, въз основа на който е образувано
гр. дело № 1193/2014 г., е била 7 години по-млада, в по-добро здравословно
състояние и възможност да се грижи и обслужва и с не прекратена търговска
дейност, поради което с постановеното решение № 68/21.03.2015г. е
отхвърлена претенцията й. Счита, че това съдебно решение няма сила на
присъдено нещо, защото не погасява субективното й преобразуващо право
като дарител да иска разваляне на договора за дарение, и решава спора за
наличието на предпоставките за разваляне на дарението до момента на
1
предявяване на този иск - 2014г. Поддържа, че предявеният нов иск с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД, въз основа на който е образувано гр. д.
№ 875/2021г. на РС-Козлодуй, касае факти и обстоятелства, настъпили след
2016 г., като трайно влошено здравословно състояние, невъзможност да се грижи сама за
себе си, ниски доходи от пенсия, липса на имущество, от което да се издържа, прекратена
търговска дейност, отправени две покани до дарения и възможност на последния да дава
издръжка, които доказват настъпването на предпоставките за отмяна на
дарението, поради което няма идентичност между делата. Изтъква, че с
предявения иск по чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД се търси издръжка за нов период,
след 2016 г., различен от периода разглеждан по гр.дело № 1193/2014г., което
обстоятелство изключва тъждеството на двете дела и извода, че има СПН върху
предявения иск въз основа на който е образувано гр.дело № 875/2021г. Моли съда да
отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане от друг
състав, както и да й присъди направените разноски в настоящото частно
производство.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от
ответника Н. В. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, чрез пълномощника му адв.
М.С. ВрАК, в който изразява становище за нейната неоснователност. Твърди,
че правилно и законосъобразно PC - Козлодуй е приел в определението си, че
по този спор вече е налице произнасяне на съда, който се ползва със СПН – с
влязло в законна сила решение по гр.д. № 1194/2013г. на PC - Козлодуй,
между същите страни, на същото правно основание и за същия имот е налице
произнасяне по предмета на спора по настоящото дело, като са аналогични и
мотивите, с които ищцата иска отмяна на дарението; към исковата молба не
се представени нови доказателства и не са наведени нови факти и
обстоятелства, за да се приеме, че няма аналогия между двете дела. Моли
съда да остави без уважение жалбата и да потвърди, като правило и
законосъобразно обжалваното определение на PC - Козлодуй.
Частна жалба вх. № 844/23.03.2022г. е подадена от ответника Н. В. М.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй, чрез пълномощника му адв. М.С., против
определение № 91 от 07.02.2022г., с което е оставена без уважение молбата
му за допълване на определение № 188/16.09.2021г. в частта за разноските
като неоснователна и недоказана.
Жалбоподателят в частната жалба поддържа, че обжалваното
определение е незаконосъобразно и неоснователно. Твърди, че след
постановяване на определение № 188 от 16.09.2021г., с което е прекратено
производството по делото поради недопустимост на предявените искове, с
молба от 08.10.2021г. е поискал да му бъдат присъдени направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер 1 500 лв., за което е представил
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че на 10.09.2021г. е
заплатил на адв. М.С. посочената сума, но съдът неправилно е оставил
искането без уважение поради липса на списък на разноските по чл.80 ГПК.
Посочва, че делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск
преди първото съдебно заседание, че за ответната страна липсва задължение
2
да представя доказателства за разноските си преди разглеждането на делото в
открито заседание, поради което не може да му бъде вменено задължение да
представи документа за платеното адвокатско възнаграждение по-рано, а още
по - малко да представи списък на разноските с отговора на исковата молба,
тъй като все още не знае какви разноски ще направи в процеса. Моли съда да
отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което
осъди Б. П. П. да му заплати сумата 1500.00 лв. разноски в процеса за
заплатено адвокатско възнаграждение, както и да му присъди разноските във
въззивното производство пред ОС - Враца.
Препис от частната жалба е връчен на ищцата Б. П. П., която в срок е
подала отговор, чрез пълномощника си адв. Б.Р., с който оспорва същата като
незаконосъобразна и моли съда да я отхвърли. Твърди, че е недопустимо
ищцата да подава молба по чл.248 от ГПК поради забраната на чл.80, предл.
второ от ГПК, с оглед представяне на договора за правна защита и съдействие
на 08.10.2021г. и списък на разноските по чл.80 ГПК след датата на
постановеното прекратително определение /16.09.2021г./. Счита, че искането
за допълване на определението относно присъждане на разноски е
неоснователно с оглед на висящото производстмво по обжалване на
прекратителното определение. Счита, че разноски пред ОС Враца за частното
производство по обжалване на определението по чл.248 ГПК не следва да се
присъждат на жалбоподателя, поради това, че не е представил доказателства
за направени такива, и на свой ред претендира присъждане на разноски по
пред ВОС в размер 300 лева, за направата на които представя доказателства и
списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Врачанския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбите
доводи, данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира
следното:
Частната жалба против определение № 188/16.09.2021 год., с което, на
основание чл. 299, ал.2 ГПК, е прекратено производството по делото поради
недопустимост на предявените искове с правно основание чл. 227, ал.1, б. ”в”
ЗЗД, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт –
определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от
легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и
удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, като
съображенията за това са следните:
За да постанови атакуваното определение, съставът на РС – Козлодуй е
приел, че с предявеният иск се цели пререшаване на спор, разрешен с влязло в
сила съдебно решение, поради което са налице предпоставките на чл. 299,
3
ал.2 от ГПК за прекратяване на заведеното дело. След извършена справка в
деловодните програми на РС - Козлодуй съдът е установил, че е налице
влязло в сила решение по същото искане, между същите страни и на същото
основание, по което е образувано гр. дело № 1193/2014г. по описа на РС-
Козлодуй, с оглед на което е приел, че образуваното пред него съдебно
производство е недопустимо и следва да се прекрати.
От материалите по приложеното гр. дело № 1193/2014г. по описа на РС-
Козлодуй, решението на което районният съд се е позовал, се установява, че
производството по това дело е образувано по искова молба, депозирана на
21.10.2014 г. от Б. П. П., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, против Н. В. М.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй. С молбата е поискано от съда да постанови
решение, с което да отмени дарението, извършено в полза на надарения Н. В.
М. върху имот състоящ се от парцел и две сгради - масивно жилище и
второстепенна постройка, индивидуализирани в молбата, или алтернативно
да обяви НА № 57/30.03.1999 г., том 1, н.дело № 493/1999г., с който е
извършено дарението, за нищожен. В обстоятелствената част на исковата
молба са изложени твърдения за извършено с НА № 57/30.03.1999 г., том 1,
н.дело № 493/1999г. дарение от ищцата на собствения й имот, състоящ се от
парцел и две сгради, в полза на дъщеря й А. Б. М. и нейния съпруг Н. В. М.,
ЕГН ********** - ответника по делото, за влошеното й здравословно
състояние, за нуждата й от издръжка и отказа на ответника да се грижи за нея
и да й дава издръжка. Съдът е квалифицирал иска като такъв с правно
основание чл.227, ал.1, б. „б” ЗЗД и с решение № 68 от 21.03.2015г. го е
отхвърлил, като неоснователен и недоказан; отхвърлил е също и алтернативно
предявеният иск за обявяване нищожността на нотариален акт № 57/1999 г.,
том 1, н.дело № 493 от 1999 г. за дарение на недвижим имот. Решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Производството по гр. дело № 875/2021г. по описа на РС-Козлодуй е
образувано по искова молба, депозирана на 14.07.2021 г. от Б. П. П., ЕГН
********** от гр. Козлодуй, против Н. В. М., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй. С молбата е поискано от съда да постанови решение, с което да
отмени дарението, извършено с Нотариален акт № 57, том 1, нотариално дело
№ 493/1999г. в полза на ответника Н. В. М.. В обстоятелствената част на
исковата молба са изложени твърдения, че имотът, предмет на дарението, е
описан в нотариалният акт, че ищцата има ниски доходи, не разполага с друго
движимо и недвижимо имущество от което да се издържа, страда от сериозни
4
заболявания, има големи разходи за лекарства и отопление. Посочено е, че
ответникът има възможност да плаща издръжка на ищцата, тъй като е със
заплата над 2000 лева и в същото време получава ежемесечен наем от
жилище от 1200 лева, но отказва да й дава такава, въпреки че на основание
чл.227, ал. 1 от ЗЗД ищцата е отправила две нотариални покани до него – от
01.04.2021г. и от 28.06.2021г., с които го е поканила да й предостави парична
издръжка в размер 500 лева. С отговора на исковата молба ответникът Н. В.
М. е релевирал възражение за недопустимост на производството поради
наличие на спор между същите страни със същия предмет, решен с влязло в
сила решение на РС-Козлодуй.
При така установените факти, настоящият състав на Окръжен съд -
Враца намира обжалваното определение за неправилно.
Районният съд е нарушил нормата на чл. 299 от ГПК, за да формира
извод за наличие на отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на
иска с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД по същество. По този начин е
допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Силата на пресъдено нещо, освен обективни и субективни предели, има
и темпорални предели. При изтичане на определен срок от време, може
отново да се предяви иск, от същия ищец срещу същия ответник, ако са
настъпили нови факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо и
с които правната норма свързва определени правни последици, като при
разрешаване на материално-правния спор между страните, съдът следва да
съобрази новонастъпилите факти. Силата на пресъдено нещо ще е
отрицателна предпоставка за произнасяне на съда, само ако съвпадат всички
посочени предели на силата на пресъдено нещо, съответно няма
новонастъпили факти, от значение за спорното материално правоотношение.
Правото на иск не съществува и предявеният иск ще е недопустим, само ако е
налице отрицателна процесуална пречка, предвидена в чл. 299, ал. 1 от ГПК
– същият правен спор вече да е решен с влязло в сила решение. Силата на
решение по спор между страните, не е пречка за съществуването на правото
на иск при повторно заведено дело относно същото материално право.
Меродавният момент за установяване силата на пресъдено нещо е
приключване на устните състезания по делото, с постановено решение, когато
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид всички
5
факти, релевантни за спорното право, до приключване устните състезания.
Силата на пресъдено нещо на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК се простира
относно същото основание и същото искане на заявеното право. В този
смисъл е Решение № 60062 от 3.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 282/2020 г., II т.
о., ТК.
Предпоставките на иска по чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД включват три групи
обстоятелства - изпадането на дарителя в трайна нужда от издръжка и липсата
на средства за неговото съществуване (материалните му възможности не
позволят да покрива нуждите си); отправено искане (покана) до надареното
лице и достигане на същото до знанието на дарения и отказ /изричен или
мълчалив/ на последния да даде исканата издръжка. „Трайната нужда" от
издръжка на дарителя е обусловена от неговата личност (вкл. възраст),
конкретните му битови и здравословни нужди и материално състояние, вкл.
доходите му (от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени
суми от продажби, социални помощи, реализирани печалби, спестявания и
др.) и от реалната възможност, с оглед състоянието на пазара, да реализира
допълнителни доходи (от отдаване под наем или аренда на недвижими имоти,
или тяхната продажба, цената на друго имущество и т.н.), както и от размера
на необходимите му разходи за покриване нуждите му от жилище, храна, ток,
отопление, медицинско обслужване, лекарства и др.
Всички тези фактори не са неизменни през живота на дарителя и могат
да бъдат различни и да имат различно отражение върху живота му и
конкретно върху нуждата му от издръжка. Следователно житейски възможно
е и е напълно логично в даден етап от живота на дарителя същият да има
такава трайната нужда от издръжка, по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД, а в
друг такъв етап – да няма. Както беше посочено, изпадането на дарителя в
трайна нужда от издръжка и липсата на средства за неговото съществуване са
предпоставки на иска за отмяна на дарението и представляват основания за
предявяване на този иск.
Съдебната практика приема, че при отхвърляне на иск е допустимо да
се предяви същият отново когато са настъпили нови основания за това. В
настоящия случай, са налице тези предпоставки, доколкото ищцата-дарител
твърди, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка и няма средства за
съществуване и същите е следвало да се разгледат като нови факти, спрямо
6
влязлото между страните съдебно решение по гр. д. № 1193/2014 г. по описа
на РС – Козлодуй. След като е изтекъл определен срок от време, то е
допустимо отново да бъде предявен иска, след като са се осъществили
релевантни за материалното правоотношение факти след датата на
формиране на силата на пресъдено нещо. В случая са изминали повече от
шест години между отхвърлянето на иска с правно основание чл.227, ал.1, б.
„в” ЗЗД по гр.д. № 1193/2014 г. по описа на РС – Козлодуй и предявяването на
иск на същото правно основание с твърдения в исковата молба за изпадане на
дарителката в трайна нужда от издръжка и липсата на средства за
съществуване след влизане в сила на предходното решение. Тези твърдяни
нови факти не са обхванати от силата на пресъдено нещо, доколкото са се
осъществили след влизане в сила на решението по гр.д. № 1193/2014 г. по
описа на РС – Козлодуй, поради което не е налице недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД.
Така първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съществени
процесуални правила, постановявайки обжалваното определение, а именно на
нормата на чл. 299 от ГПК и на несъобразяване на релевирани нови факти.
Поради това обжалваното прекратително определение е неправилно, поради
което следва да бъде отменено и делото следва да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба против определение № 91 от 07.02.2022г., с което, на
основание чл. 248, ал.3 ГПК, е оставена без уважение молбата на ответника Н.
В. М. за допълване на определение № 188/16.09.2021г. в частта за разноските
като неоснователна и недоказана, е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК
срещу обжалваем акт по чл. 248, ал. 3, изр. 1 от ГПК, което попада в
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от легитимирано лице, което има
правен интерес от обжалването и удовлетворява изискванията за съдържание
по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Предвид отмяната на определението за прекратяване на производството,
отпада основанието за претендиране на разноски от ответника Н. В. М., което
обуславя извод, че подадената от него молба по чл.248 ГПК не следва да се
разглежда от съда, а обжалваното определение № 91 от 07.02.2022г. по гр.д.
№ 875/2021 г. на РС-Козлодуй - да се отмени.
7
Жалбоподателката Б. П. П. е направила своевременно искане за
присъждане на направените разноски по частната жалба срещу определение
№ 188/16.09.2021г. на РС-Козлодуй за настоящето производство, които
възлизат на 15 лв. – платена държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение, което искане е основателно с оглед постановения резултат и
следва да се уважи.
С частната жалба срещу определение № 91 от 07.02.2022г. на РС-
Козлодуй и с отговора на същата страните са направили своевременно
искания за присъждане на направените разноски за настоящето производство.
С отмяната на прекратителното определение № 188/16.09.2021 год., се
възстановява висящността на процеса по гр.д. № 875/2021г. на РС-Козлодуй,
поради което разпределението на направените в този процес разноски ще
зависи от неговия изход. Затова, съгласно чл.81 от ГПК, по направеното
искане за разноски ще се произнесе районният съд с акта, с който приключи
делото.
По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.1 ГПК Окръжен
съд- Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 188/16.09.2021 г. на Районен съд-Козлодуй по
гр.д. № 875/2021 г., с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Козлодуй за продължаване на
съдопроизводствените действия в изпълнение на дадените в настоящето
определение указания на въззивния съд.
ОТМЕНЯ определение № 91/07.02.2022 г. на Районен съд-Козлодуй по
гр.д. № 875/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на ответника Н.
В. М. за допълване на определение № 188/16.09.2021 г. на Районен съд-
Козлодуй по гр.д. № 875/2021 г. за разноските, като оставя без разглеждане
молбата.
ОСЪЖДА Н. В. М., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ДА ЗАПЛАТИ на
Б. П. П., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, сторените от нея за въззивното
производство разноски в размер общо 315 лв.
8
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9