Решение по дело №68/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260099
Дата: 25 май 2021 г. (в сила от 17 юни 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

 25.05.2021г.

 

                Град     

Асеновград

                     

                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и седми април

 

 

      Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Мария Ацалова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

 68

  по описа за    

2021

    година.

 

 

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3434054 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Ф.Ф.А., с ЕГН **********  с адрес *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 лв.

 

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Ф.Ф.А., с ЕГН **********  с адрес ***, сумата от 300 /триста / лева за направени по делото разноски.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.                                                                   

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.    

 

Образувано е по жалба подадена от Ф.Ф.А., с ЕГН **********  с адрес ***, против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3434054 от ОДМВР Пловдив, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на Ф.Ф.А., с ЕГН **********  с адрес *** е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 200 лв.

Жалбоподателката Ф.Ф.А. не се явява лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с обжалвания фиш нарушение и счита, че той следва да бъде отменен, като издаден в противоречие с материалния и процесуалния закон .

Сходно становище изразява и упълномощения повереник от страна нарушителя. Адв. С.П. изцяло поддържа подадената жалба, като счита, че обжалвания фиш следва да се отмени допуснати процесуални. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. Според представеното писмено становище, обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.Претендират за заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно, при отмяна на обжалвания фиш, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Атакуваният електронен фиш бил издаден срещу Ф.Ф.А., за това, че на 21.08.2019г. в 10.47 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” до № 140 в посока на движение на контролираните МПС от запад на изток, при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат  толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, същата като водач на МПС “БМВ Х 5 3.0“, с ДК№ РВ 7499  КТ е извършила нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, като при разрешена скорост 50 км/ч е установена скорост от 87км/ч и превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. Като собственик, на когото е регистрирано МПС-то била установена жалбоподателката и на същата била наложена глоба в размер на 200лв. Съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителя на 25.06.2020г. /справка към адм. нак. преписка/

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства от разпита на св. А.Б.Б., писмени и веществени такива: Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, Техническо описание и инструкция за експлоатация на автоматизирано техническо средство TFR1-М, снимков материал, протоколи за проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М“ и изискан и приложен клип 2701.

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество, за основателна.

От събраните по делото доказателства, в действителност се установява,че се касае за нарушение за скорост по чл.21, ал.1 от ЗДвП,  тъй като на 21.08.2019г. в 10.47 часа в гр. Асеновград, на ул. „Цар Иван Асен ІІ” до № 140  в посока на движение на контролираните МПС от запад към изток, при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и отчетен/приспаднат  толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, отчетена с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 566, е било установено движещо се МПС “БМВ Х 5 3.0“, с ДК№ РВ 7499 КТ , със скорост от 87 км.ч.. Въпреки така установеното нарушение, при извършения анализ на събраните доказателства, съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с опорочаване на процедурата по откриване на действителния нарушител. По делото безспорно се установи, че съставения фиш е бил връчен срещу подпис на нарушителката Ф.Ф.А. на 25.06.2020г. В дадения й от закона срок, на 02.07.2020г. тя е попълнила Декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочила, че в качеството на ползвател, на посочените във фиша дата и място, описания лек автомобил е бил управляван от Айкут Сезгин А.. В същата декларация се твърди, че автомобила е бил отдаден с договор за ползване на лицето, като е представен е препис от този договор. /листи 40 и 41 от съд.дело/. Така подписаната от Ф.Ф.А. декларация и писмено доказателство, са били изпратени от нея с препоръчана пратка с обратна разписка,  получена в РУ Асеновград на 06.07.2020г. / известие за доставяне лист 31 от съд.дело/. С подаването на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за управление, като представи на наказващия орган неговите данни, вкл. и свидетелството му за управление, в който случай издадения електронен фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач. В настоящия случай жалбоподателката, като собственик на автомобила, е посочила в декларацията лице, на което е предоставил автомобила за ползване. Съобразно подадената декларация, наказващия орган е следвало да спази процедурата предвидена в текста на чл. 189, ал.5 от ЗДвП. Там е посочено, че на лицето на което е бил издаден фиша се дава възможност в 14-дневен срок от получаването му той да заплати глобата или предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Неспазването на предвидената в закона процедура е довела до издаване обжалвания фиш, който се явява незаконосъобразен. Подадената жалба и наведените в нея в съображения в тази насока се явява основателна и следва да бъде уважена, като фиша бъде отменен.

Предвид това, че отменява обжалвания фиш на това основание то съдът, счита, че не следва да се произнася и по останалите възражения на жалбоподателя и неговия повереник.

Предвид изхода на делото, искането на основание чл. 63,ал.3 от ЗАНН за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя  се явява основателно  и следва да бъде уважено. Съгласно тази разпоредба, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /лист 18 от съд.дело/. Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления (за една инстанция), в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Предвид и което искането до този размер следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, да заплати на жалбоподателя направените разноски в размер на 300 лева.

 

Мотивиран от горното Съдът постанови решението си.

                                                                                                                                        

 

                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: