Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 06.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра
Бойн
при
секретаря Ив. Велчева
и
с участие на прокурор Е. Янчева при ШОП
като
разгледа докладваното от съдия Бойн КАНД №182 по
описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт В.П., против Решение № 82/23.06.2023
г. на Районен съд – Нови пазар, постановено по АНД №378/2022 г. по описа на същия
съд, както и по частна жалба, подадена от Директора на Национално ТОЛ
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, депозирана чрез юрисконсулт В.П.
срещу Определение №150/28.09.2023г. на Районен съд– Нови пазар, постановено по
АНД №378/2022г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се релевират твърдения за незаконосъобразност на
атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Обективира и становище за
безспорната установеност на приписаното на водача нарушение, с оглед на което
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на НП.
В частната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното
определение на Районен съд– Нови пазар, аргументирайки становището за недължимост на присъдените в полза на жалбоподателя пред РС
разноски, тъй като същият не ги е заплатил, а плащането е извършено от трето
лице, с оглед на което отправя искане за отмяната на този съдебен акт, с който
е изменено Решение № 82/23.06.2023г. на Районен съд– Нови пазар, постановено по
АНД №378/2022г. по описа на същия съд в частта за разноските.
Ответната страна С.И.Ю., редовно призован, не се явява. Депозиран е писмен
отговор на касационната жалба от процесуален представител адвокат К.А. при АК Хасково,
в който се изразява становище за неоснователност и се отправя искане да бъде
оставено в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Депозиран
е писмен отговор на частната жалба чрез процесуален представител адвокат Й.Л.,
в който се излагат аргументи за неоснователност на частната жалба и се отправя
искане атакуваното определение да бъде оставено в сила. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция по
касационната и по частната жалба, съобразно приложените два броя Договори за
правна защита и съдействие, фактури за плащане на сумите и списък на разноските.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната
жалба за процесуално допустима, но неоснователна и дава заключение да бъде
оставено в сила Решението на РС Нови пазар, като правилно и законосъобразно.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на
предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата
на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Процесното решение е постановено при следната
фактическа обстановка:
На 16.03.2022г., в направление излизане от територията на Република
България на граничен пропускателен пункт Русе- Дунав мост пристигнало ППС с
рег.№ ***вид влекач с марка *** модел *** с обща допустима максимална маса на
пътния състав над 12т. с 5 оси. След извършена проверка, от контролните органи
било установено, че превозното средство попада в категорияна
на ППС за които е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона
за пътищата. Процесното ППС било засечено на
16.03.2022г. по път А-2 км.361+581 Каспичан , включен в обхвата на платената пътна мрежа
като за същото не е била заплатена пътна такса. Извършеното нарушение било
установено чрез справка на ел. система за събиране на пътни такси от контролно
устройство с идентификатор 20412 /АПИ/, като за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а ал.3 от Закона
за движение по пътищата номер DA54092FEC0F48DDE053031F160A2069/16.03.2022 г.
Срещу водача на автомобила бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение №BG16032022/4000/Р8-239/16.03.2022г., в който актосъставителят приел, че е
налице административно нарушение по смисъла на чл.179 ал.3а от ЗДвП. Актът бил
съставен присъствие на нарушителя и му бил връчен веднага, като същият изложил
възражения.
Въз основа на така съставения акт било издадено впоследствие и процесното Наказателно постановление №BG16032022/4000/Р8-239/31.08.2022г., издадено
от Директора на Национално тол управление към Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на С.И.Ю. на основание чл.179 ал.3а от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че в хода на
санкционното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи протеклото санкционно производство. Въззивният съд достигнал и до
извод, че не е установено по безспорен начин и авторството на описаното в акта
и в НП нарушение, като от страна на наказващия орган липсват представени
категорични доказателства, че на 16.03.2022г. превозното средство е било
управлявано от привлеченото към отговорност лице. По тези съображения районният
съд достигнал до извод за порочност на процесния правораздавателен акт, поради
което го отменил.
При извършената
служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218 ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му. В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно липсата на предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника в настоящото производство поради
недоказаност на авторството на деянието.
Настоящата инстанция
се солидаризира напълно със становището на предходната инстанция, че по делото
не е доказано с категоричност, че именно санкционираното лице е осъществило
приписаната му простъпка. От събраните по делото писмени и гласни доказателства
не се установява по категоричен начин, че на 16.03.2022г. – датата, която е
възприета за момент на извършване на простъпката, товарният автомобил е бил
управляван именно от С.Ю., и този факт не е посочен както в АУАН, така и в НП.
Административнонаказателният характер на производството изисква именно АНО да
докаже по несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на конкретно лице за реализирано от него правонарушение. По
преписката обаче не се съдържат доказателства, че е спазена процедурата по
установяване на лицето, което в действителност е управлявало ППС на сочената
дата. Отговор на този въпрос би могъл да бъде даден, ако от страна на АНО са
представени доказателства относно собствеността на товарния автомобил,
съответно ангажирана ли е неговата отговорност и подадена ли е декларация,
съдържаща данни на лицето, което е извършило нарушението, ведно с копие от
свидетелството му за управление на МПС. В този смисъл е правилото на чл.187а ал.4
във вр. с ал.2 от ЗДвП, съобразно което вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна
отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал.
3– 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на
административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която
посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Такива доказателства
не са представени. Задължението по установяване на конкретния извършител на
административното нарушение е възложено именно в тежест на органа, разполагащ с
обвинителни функции, поради което не може да се сподели разбирането, застъпено
от касатора, че авторството на деянието в случая се явява доказано, още повече,
че дружеството е представило доказателства, че на 16.03.2022г. автомобилът е
управляван от друг водач- Х.Х.. В обобщение на
изложеното, настоящият състав приема, че не е следвало да бъде ангажирана
отговорността на ответника съгласно разпоредбата на чл.179 ал.3а ЗДвП, поради
което правилно процесното НП е било отменено от въззивния съд.
С оглед изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Предвид
обстоятелството, че подадената касационна жалба е неоснователна, искането за
присъждане на разноски на ответника по касация следва да бъде уважено. От
страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 720.00 лева с включен ДДС, което е платено в брой по
силата на Договор за правна помощ между С.И.Ю. и Адвокатско дружество „Л.и П.“
и в частност адвокат К.А.
при АК Хасково. В открито съдебно заседание процесуалния представител на касатора направи възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно,
тъй като е определено към минималния размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и
което възнаграждение включва ДДС. Поради това в полза на ответната страна
следва да бъдат присъдени претендираните разноски в коментирания им размер за
реализираното процесуално представителство пред Административен съд – Шумен.
На следващо място,
касационният състав намира претенцията, обективирана в депозираната частна
жалба на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрисконсулт В.П., срещу Определение №150/28.09.2023 г. на
Районен съд– Нови пазар, постановено по АНД №378/2022г. по описа на същия съд,
за неоснователна. Със своето Решение районният съд е оставил без уважение
искането на ответната страна – жалбоподател пред РС за присъждане на
направеното по делото разноски, независимо че е отменил атакуваното пред него
НП, като е приел, че не са налице доказателства за плащане на договореното
възнаграждение между страните. С молба по реда на чл.248 и сл. от ГПК депозирана
от С.И.Ю., чрез процесуален представител адвокат К.А., е направено искане да
бъде изменено постановеното Решение, в частта за разноските. С атакуваното
Определение в настоящото производството решаващият съд е приел молбата за
основателна, поради което е изменил Решението си в частта за разноските, като е
осъдил Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ да заплати на жалбоподателя пред
първа инстанция направените по делото разноски в размер на 720.00 лв.
Настоящата
касационна инстанция приема, че решаващият съд закономерно е приел, че разноски
в полза на страната следва да бъдат присъдени, доколкото са представени
доказателства за извършването им. По делото се установява с категоричност, че С.И.Ю.
е бил представляван от адвокат К.А. по повод оспорването на процесното
НП, както и са представени доказателства за заплатено от него адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител. Поради това настоящата инстанция
намира, че атакуваното определение на състава на РС– Нови пазар се явява
правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
По отношение обаче
искането на ответната страна за присъждане на разноски по частната касационна
жалба, касаеща именно постановеното Определение на РС-
град Нови пазар по реда на чл.248 и сл. от ГПК, съдът намира за неоснователно и
такива не следва да бъдат присъдени. Константна е съдебната практика, че в тези
производства, касаещи спор по отношение на разноските по делото, отделно
разноски не се присъждат, поради което такива не следва да бъдат присъдени в
настоящото производство.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/23.06.2023г. на Районен съд – Нови пазар,
постановено по АНД №378/2022 г. по описа на съшия съд.
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение №150/28.09.2023г. на Районен съд – Нови пазар, постановено
по АНД №378/2022 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на С.И.Ю., ЕГН **********,***,
сумата в размер на размер 720.00 /седемстотин и двадесет лева/ лв.,
представляващи направени по делото разноски за настоящата касационна инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................