Р Е Ш Е Н И Е
№ 2682
Гр. Пловдив, 17.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р. ,
като разгледа докладваното
от председателя адм. дело № 986 по
описа за 2018 год. и, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и сл.
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Е.И.К. с адрес: ***, М.А.А.
и Р.А.А. с адрес: ***, всички чрез Адвокатско
дружество „Й. и сие“, представлявано от адв. А.Й. ***, офис 10 против Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 138/20.12.2017 год., издадено от Гл. архитект на Район „ Южен“
Община -Пловдив за обект „Жилищна сграда І-Б“, първи етап, в УПИ Х - 304, 305,
кв. 27 - стар, кв. 8 - нов по плана на кв. „Въстанически“ - север, гр. Пловдив
с административен адрес ул. „Тодор Александров“ № 21.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по съображения за
постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон ,както и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Жалбоподателите излагат подробни аргументи във връзка
с правния интерес от оспорване на акта, както и във връзка с основателността на
жалбата.
Твърди се незаконосъобразност на обжалвания акт и се
иска неговата отмяна от съда,тъй като не са налице предпоставките, визирани в
разпоредбите на чл. 177, ал.1 и ал. 3 от ЗУТ за издаване на удостоверение за
въвеждане в експлоатация /УВЕ/ на обекта,като на първо място не е подадено заявление
от всички възложители пред компетентния орган-гл.архитект на район
„Южен“,Община Пловдив.
Сочи се, че строежът не е изпълнен в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти, съответно не е съобразен с действащия ПУП /ПУП-ЗП
и КЗСП/; сграда I-Б /предмет на УВЕ/ не разполага
със самостоятелна стълбищна клетка, а ползва
изградената стълбищна клетка в сграда I -А, построена
в същия урегулиран поземлен имот като в тази връзка е следвало задължително
преди издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда 1-Б, да
се уредят отношенията по повод въпросната стълбищна
клетка между всички съсобственици.
Поддържа се още ,че искането за
издаване на УВЕ не е окомплектовано с всички изискуеми и задължителни документи- липсва протокол обр.7 за кофраж и армировка на плоча на кота
+3,00 метра; липсва протокол за определяне на строителна линия и ниво; липсва
заповедната книга на строежа; протоколи за изпитване на инсталациите; договори
е експлоатационните дружества за присъединяване на външните връзки на сградата
към съответните мрежи;
Излагат се доводи, че не са извършени мероприятията,
предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е реализирано озеленяване по
одобрения проект.
Поддържа се още,че са налице неизпълнени и незавършени
строителни работи по фасади, по прохода, както и по т.нар. временен покрив;външните
връзки не са изпълнени съобразно трасетата по одобрените проекти, т.е.
фактически изпълнените външни връзки за сграда 1-Б, не съответстват на
одобрените проекти.
Подробни съображения са изложени в жалбата и в
представена писмена защита. В представената писмена защита се поддържа ,че
оспореното УВЕ следва да бъде прогласено за нищожно,тъй като от събраните по делото доказателства се
установявало, че процесният строеж е трета категория,а гл.архитект на район
„Южен“ при Община Пловдив не разполага с материална компетентност да въвежда в
експлоатация строежи от тази категория. Претендират се разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Главен Архитект на Район „Южен“
при Община Пловдив, чрез процесуалният си представител, поддържа, че жалбата е
неоснователна по доводи, подробно
изложени в представената писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна Е.Н.А., чрез процесуалния
представител адв. Х. моли за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на оспорения акт.Излагат се подробни съображения в представена по
делото писмена защита.
Съдът, като съобрази фактите и събраните
по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт -
предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, установи следното:
І.ПО ДОПУСТИМОСТТА .
В настоящото производство се обжалва индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.215 във връзка с
чл.177, ал.З от ЗУТ.
Следва да се подчертае,че по това дело
е приложено адм .д.№1922/2016г. 3 състав
,Административен съд Пловдив,като съдът е отменил предходно УВЕ №32 от
16.06.2016г на гл.архитект на район „Южен“,Община Пловдив досежно
процесния строеж и се е произнесъл по допустимостта
на идентична жалба.
По настоящото дело е приложено и адм.д.№3213/2013г.,АдмС Пловдив.
При така направените
уточнения,настоящият състав на съда приема,че жалбата е подадена е в рамките на
предвидения в чл.215, ал.4 от ЗУТ, четиринадесетдневен срок, доколкото самото
Удостоверение за въвеждане експлоатация не е връчено /съобщено/ на
жалбоподателите, а информация за издаването на оспореното УВЕ се съдържа в
писмо изх. № 46-ДОИ-З/(0/ от 14.03.2018г., получено от адв.А.Й.
по пощата на 16.03.2018г.
Жалбата е подадена от лица, които имат правен интерес да
оспорват процесното УВЕ.
Според
разпоредбата на чл.161 от ЗУТ, качеството на възложител има на първо място
собственикът на имота, в който се извършва строежа.
В конкретния
случай,жалбоподателите се легитимират като собственици в урегулиран поземлен
имот УПИ Х-304, 305, кв. 27-стар, кв. 8-нов по плана на кв.
„Въстанически”-север, гр. Пловдив, с административен адрес ул. „Тодор
Александров” № 21, в който урегулиран поземлен имот е извършен строежа, обект
на процесното удостоверение за въвеждане в
експлоатация по силата на приложените към жалбата документи за собственост
/Нотариален акт № 95, том 16, дело № 6689/1972г. на нотариус при ПРС; Протокол
от 04.12.1989г. по гр.дело № 7045/1989г. на ПРС; Нотариален акт № 74, том 52,
дело № 15309/1994г. на нотариус при ПРС; Нотариален акт № 72, том 20, дело №
6222/1989г. на нотариус при ПРС; Нотариален акт № 71, том 33, дело №
10360/1995г. на нотариус при ПРС/л.11 и сл./.
Обстоятелството,
че жалбоподателите притежават право на собственост в процесния
имот, съответно качеството на възложители, респективно че са пряко засегнати и
имат правен интерес от оспорване на УВЕ по съдебен път,както вече се посочи е
прието за установено с Решение № 1618 от 11.10.2017г. постановено по адм.дело № 1922/2016г. по описа на ПАС, III състав, с което
са изпълнени указанията, дадени с Определение № 12749 от 17.11.2016г. по адм.дело № 12003/2016г. на ВАС, 2 отд,
във връзка със спецификата на конкретния казус и наличието на общи части,
предмет на УВЕ /проход, основи, инсталации/.
От заключенията
на изслушаната до делото СТЕ с вещо лице инж.Я.Р., се установява че сградите на
жалбоподателите и процесната имат общи части, което
обосновава правния интерес от оспорване на УВЕ, както следва:
-Проходът, представляващ
част от сграда 1-Б в УПИ Х-304,305 /предмет на УВЕ № 32/16.06.2016г./ е
предвиден по проект за обслужване на всички собственици, вкл. на
жалбоподателите, т.е. прохода обслужва и реално осигурява единствения достъп до
двора на имота, който е общ за всички собственици, както и до жилищата на
жилищни сгради I-А, I-Б и I-В, в които жалбоподателите притежават право на собственост.
- На следващо
място сграда I-Б /предмет на оспореното УВЕ/ не
разполага със самостоятелна стълбищна клетка, а
ползва изградената стълбищна клетка в сграда I -А в
същия урегулиран поземлен имот, като не е спорно ,че части от въпросната стълбищна клетка не са отчуждени в полза на собствениците
на обекти в сграда I-Б.
Жалбоподателите
удостоверяват качеството си на собственици -възложители, респ. наличието на
правен интерес, наред с горецитираните нотариални
актове и заключения на СТЕ и със следните писмени доказателства, представени по
делото:
- Идеен
инвестиционен проект, одобрен на 14.07.1994г., в който изрично фигурират като
възложители имената на: Д. А.А. и Р.А.А., от които черпи правата си и жалбоподателката М.А. по
силата на Нотариален акт за дарение № 74, том 52, дело № 15309/1994г. на
нотариус при ПРС, на жалбоподателя Д. А.А., както и
на Д. Г. - праводател на жалбоподателката Е.И.К.;
- Виза за
проучване и проектиране от 27.05.1994г., в която фигурират имената на А. Д.А. -
праводател на М.А.А., Р.А.А. и Д. А.А.; А.Д.А. - праводател на Д. А.А. /, както и
на Д. И.Г. - праводател на Е.И.К..
- Виза за
проучване и проектиране от 13.10.1994г., в която фигурират имената на:
жалбоподателите Р.А.А. и Д. А.А.,
както и на Д. И.Г. - праводател на Е.И.К..
-писмо изх. №
ПД-2276-00-773/2011г. на ДИСК - София, видно от което се касае до строеж в съсобствен урегулиран поземлен имот.
С оглед изводите на вещото лица по назначените СТЕ/основна
и допълнителна/ и коментираните по горе-доказателства за собственост и за
строителство, настоящият състав намира, че жалбоподателите, в качеството си на
собственици на ПИ с идентификатор 56784.530.305, са възложители по смисъла на
чл. 161, ал. 1 ЗУТ. Същите притежават вещни права върху поземления имот и
съответни идеални части от констатираните общи части на сградите, поради което
имат право да обжалват удостоверението за въвеждане в експлоатация на първи
етап от процесния строеж, независимо дали в предмета
му попада техен собствен самостоятелен обект или не. В обхвата на
удостоверението са общи части на сградата съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС, сред които
и проходът, разположен в южната част на тяло І-Б, т.е. в южната част на ПИ
Х-304,305, който както е посочено в СТЕ, е обща част за трите тела І –А, І- Б и
І–В.
Направените в качеството на възложители възражения за
несъответствие на строежа с издадените строителни книжа и приложените документи
обуславят правния им интерес от оспорването.
Ето защо, жалбата като подадена в рамките на
предвидения за това преклузивен срок и при наличието
на правен интерес, се явява ДОПУСТИМА.
II.ПО СЪЩЕСТВО.
От фактическа страна се установява
следното.
Следва да се подчертае,че при излагане на
фактическата обстановка,настоящият състав на съда се позовава и на вече
установената такава по адм д.№ 1922/2016г.,III състав на Административен съд Пловдив ,като фактите в голямата си част са идентични.
Началото на административното производство
,предхождащо настоящото съдебно производство, е
поставено с молба с вх. № 47-11-4165/13.12.2017г.
на Е.А. за регистриране на строеж IV категория. Като приложение към искането са
описани следните документи: одобрен архитектурен проект-копие,Разрешение за
строеж №42/15.06.1995г.Акт образец 7 за приемане на извършените СМР по нива и
елементи на строителната конструкция-8 броя, Акт обр.
№ 14 за приемане на конструкцията от 10.12.1999 г.; Констативен акт по чл. 176,
ал. 1 ЗУТ от 10.02.2011 г. / Обр. 15/ за установяване
годността на приемане на строежа; документи, удостоверяващи съответствието на
вложените строителни продукти със съществените изисквания към строежите и др. документи, подробно описани в
заявлението;окончателен доклад на „Евроконсулт
инженеринг“ЕООД Пловдив. (л29 и сл.).
В приложения Акт за удостоверяване годността на
конструкцията преди започване на довършителните работи от 10.12.1999 г. (л.29)
е посочено, че от представители на проектанта, инвеститора и строителя е
прегледана съставената и представената документация (заповедна книга) и
сертификати за бетона и стоманата и след обстоен преглед на стоманобетоновата
конструкция е констатирано, че „..същата е с качествено изпълнение на здравина
и могат да започнат полагането на всичко видове довършителни работи…“
Видно от приложения Акт за установяване на годността
за приемане на процесния строеж (Акт обр. 15), при извършената проверка по документи и на място
от комисия е установено следното:
Жилищната сграда е четириетажна и е част от одобрен и
съгласуван КЗСП и идеен проект, както и виза за проучване и проектиране,
издадена от Първо кметство, Община Пловдив на 13.10.1994 г.
Одобреният проект на 25.05.1995г. е надстройка над
съществуващия партер и сутерен. Партерът по предназначение и издадено
разрешение за ползване № 25/18.05.1994 г. е кафе-аперитив. Надстройката е
жилищна част-четири нови етажа. (два мезонета) и мансарда на ниво +14,16м.
С протокол № 24, т. 7 от 19.11.1999 г. на отдел
„Строителство, архитектура и благоустройство“ при Община Пловдив, Район „Южен“
по желание на възложителя е разрешено и одобрено на 06.12.1999 г. етапно
строителство, на основание чл. 228, ал. 2 от ППЗТСУ.
Описано е, че „..при този първи етап, сградата е
триетажна, като над съществуващия приземен етаж са изградени два жилищни
етажа-мезонет на коти + 3,00 м. и +5,75 м.., т.е. едно жилище“.
Описано е също, че временно подовата плоча на бъдещия
четвърти етаж ще изпълнява функция на плосък покрив,като са изпълнени
необходимите по норматив хидро и топлоизолации.
Посочено е също, че при проектирането са спазени
изискванията на „Норми за проектиране на сгради в сеизмични райони“-1987 г.,
като сградата е осигурена на земетръс IX степен. Описаните проекти са налични
по преписката.
В отговор на искането с писмо с изх.№41-9400-576 (3)
от 24.06.2011 г. на Директор Дирекция
УТТИКСЕ при Община Пловдив, Е.А. е уведомен, че стълбищната
клетка, осъществяваща достъпа до обекта, е част от извършен незаконен строеж в
същия имот, поради което не може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация (л.247).
Видно от приложените адм. д.№ 1922/2016г.3 състав Административен съд Пловдив и адм д. №213/2013г.,АдмС Пловдив.до Кмета на Район „Южен“ при
Община Пловдив е депозирано повторно искане за регистриране на строеж от Е.Н. с
вх. № 41-9400-576(4) от 12. 06.2015г., към което са приложени допълнително
следните документи: Заповед № 18-6968 от 20.05.2014 г. на АГКК, Удостоверение с
изх. № 25-28138/20.05.2014 г. и сертификати за контрол.
На 06.06.2016г. от Е.Н. е
подадено ново заявление за снабдяване с удостоверение за въвеждане в
експлоатация на сградата с вх. № 46-ДОИ-3(4) от 09.06.2016 г.
Последвало е издаването на Удостоверение № 32 от
16.06.2016г. на Главен Архитект на Район „Южен“ при Община Пловдив, за
въвеждане в експлоатация на строеж V – та категория, жилищна сграда І-Б, първи
етап-мезонет на кота
+3,00 м. и +5,79 м., находящ се в УПИ Х-304,
305, кв.27-стар, кв.8-нов по плана на кв. „Въстанически“- север, гр.Пловдив /ПИ
с идентификатор 56784.530.305.4/, с административен адрес: ул.”Тодор
Александров”№21, гр. Пловдив.
Това УВЕ
е било предмет на обжалване по адм.д № 1922/2016г.3 състав, Административен съд Пловдив,като
съдът го е отменил и е върнал преписката на гл.архитект на район „Южен“,Община
Пловдив за ново произнасяне по заявление с с вх. №
46-ДОИ-3(4) от 09.06.2016 г. от Е.Н. за снабдяване с удостоверение за въвеждане
в експлоатация на сграда I-Б,находяща се на
административен адрес:гр.Пловдив,ул.Тодор Александров“№21,за разрешаване на
административно правния спор,съобразно указанията,дадени в мотивната
част на решението.
За да отмени Удостоверение № 32 от
16.06.2016г. на Главен Архитект на Район „Южен“ при Община Пловдив и да върне
преписката на гл.архитект на район „Южен“,Община Пловдив,съдът е установил,че
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила,като в мотивите си е приел следното:
„Строежът е IV-та категория. В тази връзка следва да се съобрази
разпоредбата на чл. 177, ал.1 от ЗУТ, която урежда, че изискването за
представяне на окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ за даденият строеж
зависи от категорията му и такъв се изисква за строежите от четвърта категория,
по аргумент от чл. 168, ал.2 от ЗУТ, съгласно които строителният надзор се
упражнява от консултант за строежите от първа до четвърта категория.
В допълнение следва да се посочи
също, че категорията на строежа е определяща и при издаване на техническия
паспорт.
Съгласно Наредба № 5 от
28.12.2006 г. за техническите паспорти на строежите (ДВ бр
79 от 13.10.2015 г.) Техническият паспорт на нов строеж
от първа до четвърта категория се съставя от
консултанта едновременно с изготвянето на окончателния доклад по чл.168 ал.б ЗУТ. За строежите от пета категория техническият паспорт се съставя от
техническия ръководител след завършване на СМР.
Чл.13 от посочената Наредба
предвижда, че
основа за съставяне на техническия паспорт на нов строеж е окончателният докчад на консултанта - за строежите от първа до четвърта
категория, а за строежите от пета категория - констативният акт за установяване
на годността за приемане на строежа по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, с които се доказва
съответствието на строежите със съществените изисквания по чл. 169, ал. 1-3 ЗУТ.
В този смисъл съдът приема, че в
случая преди издаване на процесния акт,
административният орган не е съобразил изискванията за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация за строежи IV категория, поради което
преписката следва да бъде върната на органа за произнасяне по същество на спора
при съобразяване на изискванията на чл. 177 и чл. 178 от ЗУТ и съдържанието на
актовете и протоколите, които се съставят по време на строителството, посочени
в Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството.
Предвид на изложеното Съдът
приема атакувания индивидуален административен акт единствено и само по
последно изложените съображения за неправилен и незаконосъобразен, което
обосновава изводът за основателността на подадената жалба, като изрично следва
да се посочи че останалите аргументи в същата са неоснователни, което обаче
като последица налага неговата отмяна и връщане на административния орган за
разрешаване на административно правния въпрос, съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото решение.“
Или,констатирано е,че към заявлението си за
снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда I-Б,находяща се на административен адрес:гр.Пловдив,ул.Тодор
Александров“№21,Е.А. не е представил окончателен доклад по чл. 168, ал. 6 от ЗУТ за даденият строеж ,който е от четвърта категория.
Видно от молба с вх. №
47-11-4165/13.12.2017г. на Е.А. за регистриране на строеж IV категория,към нея
е представен окончателен доклад на „Евроконсулт инженеринг“ЕООД Пловдив. (л29 и сл.).
Последвало е издаването на процесното Удостоверение № 138 от 20.12.2017г. за въвеждане в
експлоатация на строеж четвърта категория, на Главен Архитект на Район „Южен”-
Община Пловдив и същото е издадено за
ЖИЛИЩНА СГРАДА I-Б ПЪРВИ ЕТАП-МЕЗОНЕТ НА КОТА + 3,00.
И + 5,79м., находяща се в УПИ Х-304,305, кв. 27(стар)
8 нов, по плана на кв. „Въстанически”-север, гр. Пловдив /ПИ с идентификатор
56784.530.305.4/, с административен адрес: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров”
№ 21.
В настоящото съдебно производство е приобщена административната
преписка,като същата е допълвана с доказателства с отговор на жалбата с
вх.№10909/01.06.2019г. /л.232 и сл./и с нарочна молба на ответника с вх.№
18024/01.10.2019г./л.295 и сл./
В отговора на жалбата ответникът сочи,че
през 1994г.е внесен идеен проект,като в
приложените документи собствениците на сграда I-А и I-Б са приложили декларации
за съгласие имотите да бъдат отделени и
всеки от собствениците в имота да изгражда самостоятелно своята обособена
част.Приложени са идеейния проект от 1994/л.233 и
сл./,декларация от Н.А.. и Е.А.,декларация от Д. Г.,Д. А.,Р.А.,Д. А. и Е.А.,Декларация
от В.О.,К.Г.и Ц.С./л.234 и сл./.
Тъй като фактическата обстановка по делото
е достатъчно усложнена,съдът ,за да опише приложените по делото
доказателства,ще ползва описанието и подредбата им,която е дадена от вещото
лице инж.Я.Р. в депозираните по делото две СТЕ-основна и допълнителна.Към
делото са приобщени следните доказателства:
Строителни книжа, издадени преди
началото на строителството:
-Скица с виза,
издадената на 27.05.1994г. - копие от действащия към тази дата ПУП, одобрен със
Заповеди №449,450/15.06.1981г. за регулации и Заповед №620/15.07.1985г. за
застрояване - за изготвяне на идеен проект /приложена по адм.д.
№12003/2016 на ВАС/
-Съгласуван идеен
архитектурен проект на 14.07.1994г. от Главния архитект на Община Пловдив
-Първо кметство за нова сграда в УПИ Х - 304,305 от кв.8-нов /27-стар/ по плана
на кв."Въстанически - север" /приложен на л.233 по делото и приложен
от ответника с молба вх.№18024/01.10.2018г./ .
-Скица с виза, издадената на
13.10.1994г. за проучване и проектиране на технически/работен проект по всички
части /приложено от ответника с молба вх.№18024/01.10.2018г./
-Одобрени са технически инвестиционни
проекти: по част: "Архитектура" - на 25.05.1995г. и част:
"Конструкции" - на 05.06.1995г. / приложени от ответника с молба
вх.№18024/01.10.2018г./;
-Технически инвестиционни проекти по
части: "ВК" и "ЕЛ" /приложени по адм.д.№3213/2013г.
на Административен съд - Пловдив на л.191-203 за "ВК" и л.255-267 за
"ЕЛ"/
-Писмо изх.№ПО-296/07.02.1995г. на
"В и К"ЕООД - Пловдив /приложено на л.195 по адм.д.№3213/2013г.
на Административен съд - Пловдив и на л.242 по настоящото дело/;
-Становище изх.№39-195/25.07.1994г. на
"НЕК"АД - Клон "Електроснабдяване" - Пловдив /приложено на
л.257 по адм.д.№3213/2013г. на Административен съд -
Пловдив и на л.241 по настоящото дело/;
-Разрешение за строеж №42/15.06.1995г.
за "Жилищна сграда" с възложител Е.Н.А. с наименование на строежа:
"Южната секция от жилищната сграда по одобрения проект" /л.223 по
делото/.
Преработки на одобрените проекти
по време на строителството:
-Наличие на одобрен ПУП - изм. на РП,
одобрен със Заповед №ОА-1777/18.11.1999г. за разделяне на УПИ Х • 304,305 на
УПИ Х - 305 и УПИ ХП-304. Сгради I-А, I-Б и I-В попадат в УПИ
Х - 305.
-Одобрен технически инвестиционен проект
по част: "Архитектура" на 06.12.1999г. за етапно изпълнение на
сградата в УПИ Х - 305, кв.8-нов /27-стар/ по плана на кв."Въстанически -
север": Първи етап
- до
кота +8,60м.; Втори етап - по одобрения ТП за
сградата / приложен от ответника с молба
вх.№18024/01.10.2018г./.
- Становища
на проектантите по части: "Конструкции", "ВиК"
и "ЕЛ" за етапно изпълнение /приложени по адм.д.№3213/2013г.
на Административен съд - Пловдив на л.238 за "Конструкции", на л.239
за "ВК" и на
л.240 за "ЕЛ"/.
Актове и протоколи, съставени по време на
строителството:
-Протокол обр.4 - от 06.07.1995г. /л.213 по делото/ за предаване на
строителна площадка от инвеститора на строителя. Описани са: Съществуващи
сутерен и партер; Извършва се надстрояване над изпълнена стоманобетонова
плоча на кота +3,00м.; Няма постройки за събаряне;
-Протокол обр.7 - от 14.07.1995г. - за приемане на кофраж и арматура
- усилване на фундаменти на
кота
-3,60м. /л.214/;
-Протокол обр.7
- от 20.07.1995г. - за приемане на кофраж и арматура - вертикални констр. елементи от фундаменти до кота
+-0,00м. /л.215/;
-Протокол обр.7 - от 10.08.1995г. - за приемане на кофраж и арматура
- плоча на кота +-0,00м. /л.216/;
-Протокол обр.7
- от 17.08.1995г. - за приемане на кофраж и арматура - вертикални констр. елементи от кота +-0,00м.
до кота +3,00м. /л.217/;
-Протокол обр.7
- от 24.08.1995г. - за приемане на кофраж и арматура - вертикални констр. елементи от кота +3,00м.
до кота +5,79м. /л.218/;
-Протокол обр.7 - от 02.10.1995г. - за приемане на кофраж и арматура
- плоча на кота +5,79м. /л.219/;
-Протокол обр.7
- от 04.11.1995г. - за приемане на кофраж и арматура - вертикални констр. елементи от кота +5,79м.
до кота +8,53м. /л.220/;
-Протокол обр.7 - от 04.01.1996г. - за приемане на кофраж и арматура
- плоча на кота +8,53м. /л.221/;
-Протокол обр.14
- Акт за удостоверяване годността на конструкцията преди започване на
довършителни работи - от 10.12.1999г. /л.222/;
-Протокол обр.15 - от 10.02.2001г. - за Първи етап /л.196-205/;
-Сертификати за контрол по измерване на
ел. инсталацията от 2015г., Протоколи за измервания по елементи на ел.
инсталацията от 2015г. /л.207-212/;
-Геодезическо
заснемане на сградата и самостоятелни обекти в нея /приложени по адм.д.№1922/2016г. на Административен съд - Пловдив/.
Документи по
въвеждане в експлоатация на строежа:
-Окончателен
доклад относно изпълнение строителството на строежа №ОПРю-95-42/07.12.2017г.,
изготвен от "Евроконсулт Инженеринг"ЕООД,
лицензирано лице за оценка на съответствието на инвестиционните проекти и
упражняване на строителен надзор /л.179-187 по делото/;
-Фактура за платени ел. енергия към
2017г. на "ЕВН България Електроразпределение"АД по открити партиди;
Фактура за платена вода към 2017г. на "В и К"ЕООД - Пловдив по
заведени абонатни номера;
-Удостоверение
за въвеждане в експлоатация №138/20.12.2017г. на строеж четвърта категория,
издадено от Главния архитект на Община Пловдив - Район "Южен" за
строеж: "Жилищна сграда I-Б - Първи етап
- Мезонет на кота +3,00м. и +5,79м., находящ се в УПИ Х - 304,305, кв.27 - стар /8-нов/ по плана
на кв."Въстанически - север" - гр.Пловдив /ПИ с идентификатор
56784.530.305.4/, с административен адрес: ул."Тодор Александров"№21,
гр.Пловдив с възложител Е.Н.А. /л.174 по делото/.
Както се посочи, в хода на настоящото съдебно
производство са назначени две съдебно-технически експертизи-основна и
допълнителна , изготвени от вещото лице инж.Я.Р..
Следва да се
посочи,че по адм .д. № 1922/2016г.,АдмС Пловдив са допуснати и приети съдебно-технически
експертизи с идентични задачи,но с оглед непосредствеността на
процеса,настоящият състав на съда е допуснал също съдебно-технически
експертизи.И по настоящото дело и по адм .д. № 1922/2016г.,АдмС Пловдив като вещо лице е назначена инж.Я.Р.,като
отговорите на поставените й въпроси и по двете дела са идентични с известни
допълнения.Съдът изцяло кредитира заключенията на вещото лице като изготвени
компетентно,обективно и неоспорени от страните.
Експертът, след
проверка на наличните по преписката доказателства/описани подробно по-горе/ и
посещение на място е обобщил следното:
Сградата, за която е издаден процесния
административен акт - Удостоверение за въвеждане в експлоатация към момента на
огледа е на три етажа с едно подземно ниво. Първият етаж е с обществени функции
- кафе - бар и соларно студио със складови и помощни площи в сутерена. Вторият
и третият етаж представляват едно общо жилище - мезонетен
тип, с вътрешна стълба между двете нива. Част от първия етаж се заема от проход
от улицата към вътрешността на двора, с монтирана ажурна входна врата при
тротоара, от който проход под цялата ширина на сградата се достига до
незастроената вътрешна част на имота. Оттам става влизането в стълбищната клетка, обща за трите сгради в ПИ с
идентификатор 56784.530.305 - Сгради I-А, I-Б и I-В, предвидени в
одобрения идеен проект. От трите сгради построени към момента са Сграда I-А - собственост
на жалбоподателите по делото и Сграда I-Б - собственост
на заинтересованата страна по делото. Строителството на третата проектирана
сграда I-В
не е започнало до момента. Общата стълбищна клетка
обслужва и двете построени сгради, като на нивата на етажите има апартаментни
врати за всяко жилище - едното от Сграда I-А , другото -
от Сграда I-Б, като на мястото на бъдещата врата за
жилището от Сграда I-В в момента е
монтиран прозорец.
При извършения оглед на 02.02.2019г. вещото лице е констатирало, че в жилището
/мезонет/ на втори и трети етаж от процесната сграда,
в прохода под сградата, в стълбищната клетка по
цялата нейна височина, в кафе - аперитива на първия етаж и в солариума на
сутеренния етаж не са извършвани никакви нови СМР в сравнение със състоянието,
констатирано на 31.08.2017г., за което са приложени 36 броя снимки към СТЕ по адм.д.№1922/2016г. на л.263-265 по това дело/приложено по
настоящото дело/ . Покривът на процесната сграда е
почистен от намиращото се преди върху него скеле, строителни материали и
отпадъци. Таванът на общия проход под сградата продължава да стои само с
налепена топлоизолация, която не е покрита с мазилка. Разчистен е двора във
вътрешността на имота, където преди година и половина е имало монтирано скеле на строящата се сграда
в съседния от юг имот, като тази сграда вече е завършена.
Констатирано от експерта е, че през 1994г. е одобрен
идеен проект, който е само по част: "Архитектура". В него е
предвидено стълбищната клетка да е неразделна част от
Сграда I-A.
Сградата
е проектирана в УПИ Х - 304,305 от кв.8-нов /27-стар/ по плана на
кв."Въстанически - север". По проекта е предвиден проход на кота ±0,00м. в южната част на застрояването, през който от
улицата се достига до свободното от застрояване дворно място източно в имота.
От това свободно дворно място е подхода /врата/ за стълбищната
клетка, а от нея се осъществява и влизането във всеки от апартаментите във
всяка от трите Сгради I-А, I-Б и I-В по отделните
етажи над първия. Така прохода фактически обслужва всички собственици в имота.
През него се достига до обща за трите сгради врата на стълбищната
клетка, която обслужва всички жилища в трите сгради.
В
одобрения идеен проект не са дадени дебелини на стените, а размерите са
котирани само като осови, затова светли размери на
прохода не могат да се определят с точност до сантиметър.При известни минимални
различия в размера на светлите отвори,вещото лице констатира,че фактически изпълнените размери на прохода съответстват
на одобрените проекти.
В отговор на
въпроса "Стълбищната клетка обслужва ли съгласно
проектите всички секции /сгради А, Би
В/и как е свързана конструктивно и архитектурно сграда Б с въпросната стълбищна клетка",
констатацията на експертизата е, че съгласно
одобрените проекти стълбищната клетка обслужва и
трите Сгради I-А, I-Б и I-В,
конструктивно не е свързана с процесната Сграда I-Б, но
архитектурно е свързана с нея с предвидената входна врата за жилището в тази
сграда през делатационната фуга между тях и сдвоените
стени на това място. Вещото лице посочва, че същото се отнася и за Сграда I-В, която е
проектирана, но не е започнало нейното строителство. Тя също конструктивно не е
свързана със стълбищната клетка, а е на фуга и
сдвоени стени с нея, но също няма друго стълбище и ползва стълбището, което е
част от Сграда I-А.
Констатирано е
още, че в одобрения през 1995г. конструктивен проект за Сграда I-Б,
конструктивна връзка между Сгради I-A и I-Б няма, а представляват самостоятелни
конструкции на фуга от 5см. една от друга. Експертът е установил също, че е
спазено предвиждането на одобрения идеен проект от 1994г., където стълбищната клетка е част от конструкцията на Сграда I-A и
за Сграда I-Б няма друга стълбищна клетка, а е
показано влизане от същата, коя¬то е част от Сграда I-A.
Вещото лице е констатирало, че на място се установява
точно съответствие на изпълнението на плочите на коти +3,00м. и +5,79м. до
стената на стълбищната клетка. Сграда I-B започва от
ръба на стълбищната клетка в посока на изток.
Експертът е посочил, че няма навлизане на Сграда I-Б в предвиденото
пространство за застрояване на Сграда I-B.
Описано в заключението на експерта е, че издадената на
27.05.1994г. скица с виза представлява копие от действащия към тази дата ПУП,
одобрен със Запо-веди №449,450/15.06.1981г. за
регулации и Заповед №620/15.07.1985г. за застро-яване
и служи за изготвяне на идеен проект. Такъв е изготвен и съгласуван на 14.
07.1994г. от Главния архитект на Община Пловдив - Първо кметство. Идейният
проект е само по част "Архитектура". Сградата е проектирана в УПИ X -
304,305 от кв.8-нов /27-стар/ по плана на кв."Въстанически - север".
Инж. РА.ова е констатирала
още, че издадената на 13.10.1994г. скица с виза за проучване и проектиране
отчита наличието на съгласуван идеен проект и разрешава проектирането на
сградата в следваща фаза - технически и работен проект по всички части. Тъй
като сградата по идейния проект е разработена с възможност за изпълнение на 3
отделни самостоятелни тела, собствениците на всяко от тях са били свободни да
възлагат технически инвестиционни проекти за т.нар. Сграда I-A, Сграда I-Б и
Сграда I-B отделно, с издаване на отделни разрешения за строеж. Описано в СТЕ
е, че сградата е разделена на 3 самостоятелни тела с възможност за отделно
изпълнение на всяко от тях, но стълбищната клетка
функционално е обща за трите. В проектите тя е част от Сграда I-A, строи се
едновременно с нея, като не е включено ползването й от другите две сгради като
необходимо присъщи общи части на сградата по Закона за собствеността с оформяне
на правата на отделните собственици върху тях по съответния законов ред. При
строителството първа във времето е започната Сграда I-A, с одобрен архитектурен
проект на 12.08.1994г. и одобрен конструктивен проект на 26.08.1994г., с
издадено разрешение за строеж №79/09.08.1994г. и Протокол за откриване на
строителна линия и ниво -на 08.09.1994г. По-късно, за Сграда I-Б са одобрени
технически ин¬вестиционни проекти по части:
"Архитектура" - на 25.05.1995г., "Конструкции" - на
05.06.1995г., както и "ВиК" и
"ЕЛ" части на проекта. Издадено е Разрешение за строеж №
42/15.06.1995г. за "Жилищна сграда".
Посочено в СТЕ е, че по делото не е приложен протокол за определяне на строителна
линия и ниво и откриване на строителна площадка,
Експертът е констатирал, че и в двете визи се
разрешава проектиране на нова сграда - основно застрояване по действащия ПУП. В
него е предвидено ново застрояване на сграда с височина 14,50м., а не
надстрояване на съществуваща сграда.
Описано е, че в Разрешение за строеж №42/15.06.1995г.
строежът е наиме-нован "Жилищна сграда" и
допълнително в условията е вписано "Южната секция от жилищната сграда по
одобрения проект". Според експерта „…Така наименован
строежа се определя като нова жилищна сграда…“
При преглед на одобрените проекти, които са неразделна
част от разрешението за строеж за сграда I-Б, експертът е установил несъответствие
между „описанието“ на строежа в разрешението за строеж и отразеното в
одобрените проекти.
При подробно описание на предвиденото
по приложените по делото проекти е формиран извода, че „…в проектите е
предвидено съществуващите на място сутерен и първи етаж да бъдат запазени по
време на строителството на новата жилищна сграда и те да бъдат надстроени до
височина на сградата 14,50м. В проектите не се предвижда съществуващото
заварено застрояване на кафе – аперитив със сутеренен етаж да бъдат премахнати,
а запазени и надстроени….“
Експертът е констатирал, че на 06.12.1999 г. е одобрен
проект по част: "Архитектура", придружен от становища на проектантите
по останалите части на проекта, който се изготвя във връзка с инвестиционното
намерение на собстве-ника за етапно изпълнение на
сградата. Преди това е одобрен ПУП - изм. на РП, одобрен със Заповед
№ОА-1777/18.11.1999г., като УПИ X - 304,305 е разделен на УПИ Х-305 и УПИ
XII-304. Сгради I-A, I-Б и I-B се строят в УПИ Х-305. Установено е, че в
проекта от 1999г., подобно на проекта от 1995 г., е описано че "над същест-вуващия приземен етаж се предвижда строителство на
два жилищни етажа, които образуват едно жилище от мезонетен
тип". Експертът е констатирал, че в чертежите избеното помещение също е
посочено като съществуващо складово помещение, а на първия етаж е отразен
съществуващ кафе-аперитив. Констатирано е, че се описва усилване на основите на
сградата, просичане на шайби и колони през съществуващите нива и нови елементи
на коти ±0,00м., +5,79м. и +8,53м. - плочи и вертикални елементи. Експертът е
посочил, че не е съставен протокол обр.7 за кофраж и
армировка на плоча на кота +3,00м. Формиран е извода,
че е изпълнявано надстрояване над съществуващи сутерен и партер с просичане на
вертикални елементи през съществуващите нива. Описано е, че в Акт обр.15 от 10.02.2011г., Сграда I-Б се описва като
надстройка, а не нова сграда,категорията на строежа като "Четвърта".
Според заключението на експерта „…Прегледът на одобрените проекти от страна на
експертизата показва, че това наистина е така по отношение на одобрените
проекти, но не така е отразен строежа в издаденото разрешение за строеж….
Описано в СТЕ е, че на 18.06.1993 г. е одобрен
конструктивен проект за изпълнение на: "Стоманобетонова
плоча на част от жилищната сграда- южната част със самостоятелен вход".
Издадено е Разрешение за строеж № 45/24.06.1993г.
Констатирано от експерта е, че двата проекта - от
1992г. и от 1993г. се отнасят за една и съща част от съществуваща едноетажна
паянтова жилищна сграда - южната част от сградата.
Формиран е извод, че относно конструктивното въздействие на сграда I-Б
върху съседните сгради при така изпълнената й конструкция, е допустимо сграда
I-Б да съществува като сеизмично независимо тяло /сграда/ без самостоятелна стълбищна клетка според техническите правила на НПССЗР от
1987г. и според действащите сеизмични норми. Вещото лице е посочило, че
„…Сграда I-Б е проектирана като самостоятелна скелетна конструкция, отделена на
фуги от всички страни от други съседни сгради - Сграда I-A, Сграда I-B и стълбищната клетка, която се явява част от конструкцията на
Сграда I-A. При този начин на проектиране и изпълнение, въздействие на Сграда
1-Б върху съседните сгради не би следвало да има“.
Съобразявайки изисквания на нормите за антисеизмично
осигуряване на сградите по правилата от 1987г., валидни към годината на
проектиране на процесната сграда и по сега
действащите норми, инж. Р. е формирала извод, че при одобряването на проектите
е предвидено и допуснато от "ВиК" ЕООД
водопроводното и каналното отклонения да останат на същите места, като за
но-вата сграда /ако е необходимо/ само да се подменят тръби с по-големи
диаметри. Експертът е посочил, че на място визуално тези тръби не могат да
бъдат установени, но от местоположението на водомерите може да се съди, че
връзките от сградата към улицата са под прохода. Констатирано е, че сградата е
присъединена към техническата инфраструктура и инсталациите функционират.
Експертът е формирал извод, че „…за строежа са
съставени необходимите актове и протоколи по време на строителството. Липсва
протокол за определяне на строителна линия и ниво, като очевидно е прието, че
такъв не е необходим, тъй като се изпълнява надстройка на съществуваща
сграда.…...Не са представени протоколи за изпитване на инсталациите….“
Посочено е, че разделянето на сградата на 3 дяла на
собственост с възможност всеки от тях да се изпълнява самостоятелно и по
различно време /какво-то е заданието на възложителите/ е наложило предвиждането
на фуги между отделни самостоятелни конструкции. Според вещото лице от
конструктивна гледна точка такова изпълнение не е най-доброто решение, тъй като
се получават 3 тела, всяко с малка площ и значителна височина, самостоятелно фундирано, но проектанта - конструктор е следвал
изискванията на възложителите и е изпълнил заданието, съобразявайки се с
изискванията на нормите. Експертът е формирал извода, че начинът на ползване на
стълбищната клетка от гледна точка на собствеността и
функционалните връзки между отделните обекти в сградата води до ус-ложнено конструктивно решение, но преход през
противоземетръсна фуга от едно в друго самостоятелни тела на конструкцията не е
невъзможно или недопустимо.
Описано в СТЕ е също, че няма данни разрешение за
строеж №42/15.06. 1995г. да е презаверявано или допълвано
във връзка с разрешаване на етапно изпълнение на строежа. Няма данни и да е
издаван отделен административен акт.
Установено е, че за строежа не са одобрявани проекти
по части: "Верти-кална планировка" и
"Озеленяване".
Констатирано е още, че сграда I-Б има две фасади - от
улицата и от двора. От улицата фасадата е напълно завършена. Откъм двора
фасадата е завършена с външна мазилка, но не е боядисана. Незавършена е долната
страна на плочата на кота +3,00м. в рамките на
прохода. Там под плочата е положена топлоизолация, но не е изпълнена мазилка.
Описано е, че към момента на проверката покривът на Сграда I-Б е плосък и
представлява подо-вата плоча на кота
+8,88м., покрита с изолации и мозайка. Наличието на мозаечно покритие в
достатъчна степен гарантира хидроизолиране. Не са
напълно завършени железарските работи по временния покрив - плоча. Не са
довършени ламаринените поли по краищата на плочата, а е изпълнен само нисък
бетонов борд.
Инж.Р.
установява още,че не са напълно завършени железарските работи по временния
плосък покрив - плоча. Не са довършени ламаринените поли по краищата на
плочата, а е изпълнен само нисък бетонов борд. Констатирано е още от експерта,че за строежа не са одобрявани
проекти по части: "Вертикална планировка" и "Озеленяване".
Това изрично е заявено от ответника в молба вх.№18024/01.10.2018г. На място в
имота практически е изпълнена вертикална планировка от съсобствениците, без за
това да има одобрен проект. Озеленяване също има във вид, преценен от тях без
нарочен проект.
На
въпроса дали водопроводните отклонения за сграда I-Б са изпълнени
по проекта и присъединена ли е е сградата с външни
връзки към техническата инфраструктура съгласно одобрените проекти вещото лице
дава следния отговор:“ При наличието на съществуващ
обект - кафе - аперитив на мястото на строежа, външни връзки за водопровод и
канализация са съществували. При одобряването на проектите е предвидено и
допуснато от "ВиК"ЕООД водопроводното и
каналното отклонения да останат на същите места, като за новата сграда /ако е
необходимо/ само да се подменят тръби с по-големи диаметри.По адм.д.№3213/2013г., на л.255-267 е приложен проекта на
сградата по част: "ЕЛ". Огледът на място не показа да има различия с
неговите предвиждания. Сградата е присъединена към техническата инфраструктура
и инсталациите функционират.“
По отношение определянето на
категорията на строежа инж.Я.Р. е категорична,че с
височината си Нк=14,50м. сградата се определя като средно застрояване /до 15м./
по чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ и има жилищно предназначение. Съгласно чл.137, ал.1,
т.4, буква "б" от ЗУТ тя представлява строеж от четвърта категория.
Фактическото изпълнение на място е за Първи етап от този строеж - до кота 8,60м.
В допълнителното заключение
отново на въпроса за определяне категорията
на строежа експертът посочва,че в одобрените
идеен и технически проект за Сграда I-Б, височината
на сградата е определена на 14,50м. /котата на
корниза/ по нормите и правилата, действали към 1994г. и 1995г. съответно. С
тези характеристики Сграда I-Б представлява
строеж от Четвърта категория като
жилищна сграда със средно застрояване - чл.137, ал.1, т.4, буква "б"
от ЗУТ.
По време на одобряването на
идейния проект - 14.07.1994г. и на техническия проект -25.05.1995г., действащи
са ЗТСУ и "Наредба №5 за ПНТСУ" от 1977г.
"Наредба №5 за ПНТСУ" от
1977г.: чл.22, ал.2 (Изм. - ДВ, бр. 91 от 1990 г.) Височината на сградите се
определя със силуетния план в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен на ограждащите
стени до: пресечната линия с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до
горната повърхност на корниза - при сгради без стрехи; до най-високата точка на
ограждащиите стени - при сгради без корниз и без
стрехи.
Към момента действат правилата на
ЗУТ и "Наредба №7/2003г.". Определянето на височината на сградата е
указано в чл.24, ал.1 от ЗУТ и чл.74 от наредбата
ЗУТ: Чл. 24. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от2003 г, доп. - ДВ, бр. 65 от2004
г.) Височината на сградата, когато тя е разположена на линията на застрояване,
се определя в абсолютни мерки от котата на средното
ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата
на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради
със стрехи; до котата на горната повърхност на
корниза - при сгради с корнизи; до котата на
най-високата точка на ограждащиите стени - при сгради
без корнизи и без стрехи.
"Наредба №7/2003г." чл.74, ал.2: Във височината на сградата
не се включва височината на подпокривното
пространство, ако остава зад равнината, проведена под 45 градуса спрямо
хоризонта от линията на пресичане на фасадната плоскост с горната повърхност на
корниза или стрехата, а при сгради без корнизи и без стрехи - от най-високата
точка на ограждащиите стени. В този случай котата на билото не може да превишава с повече от 4,5 м котата на корниза, стрехата или ограждащата стена, а при
вилни сгради - с повече от 3 метра.
ал.3: При наклон на покривната
плоскост, по-голям от 45 градуса, към височината на сградата Н се добавя и
височината на надвишението над равнината, проведена под
45 градуса.
По "Наредба №5 за
ПНТСУ" от 1977г. е различен начина на предвиждане на капандури на
последния етаж на сградата в сравнение с реда сега по ЗУТ и "Наредба
№7/2003г.". През 1994г. е можело фасадната им плоскост да съвпада с
фасадната плоскост на сградата, наклонът на покривната плоскост може да е 2:1,
а излизането е 0,50м.- чл.31, ал.3 от наредбата и др. По нормите към 1994г. и
1995г. елементите над котата на определения корниз
14,50м. не се включват във височината на сградата и така височината на сградата
е 14,50м. Тези правила са използвани при изготвяне на идейния проект,
след който са одобрени и техническите проекти на двете сгради - Сграда I-А и Сграда I-Б. Нарушения на
правила и нормативи по време на одобряване на идейния и техническия проект
няма.
За Сграда I-А е вече
прието, че тя е строеж от Четвърта категория. С Решение №1094/23.04.2014г. по адм.д. №3213/2013г. на Административен съд - Пловдив е
наредено на Главния архитект на Район "Южен" на Община Пловдив да
издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация като за строеж от четвърта
категория и такова е издадено - №28/23.05.2014г. Височините и двете сгради -
Сграда I-А
и Сграда I-Б са еднакви.
В допълнителното си заключение си на
въпроса на процесуалния представител на жалбоподателите дали е допустимо от
гледна точка на правила и нормативи сграда I-Б да се въвежда в експлоатация и
да функционирана
без стълбищна клетка,вещото лице отговаря,че приетото
в конструктивния технически проект за сграда I-Б не е недопустимо от
конструктивна гледна точка.
При така установената
фактическа обстановка разгледана по същество, съдът в настоящия си състав,
намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съобразно изискванията на чл. 168, ал.1
от АПК, във връзка с чл. 228 от ЗУТ, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Процедурата за въвеждане в експлоатация на строежите в
Република България е предмет на регламентация в Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
(ДВ, бр. 72 от 15.08.2003 г.). Според чл. 19а, ал. 1 искане за регистриране и
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация се прави от възложителя
или от упълномощено от него лице до органа, издал разрешението за строеж.
Документите за регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежи четвърта категория са изчерпателно изброени в ал. 3 на
посочената правна норма.
По реда на чл. 19б, ал. 1 органът, издал разрешението
за строеж, в 7-дневен срок от постъпване на искането извършва проверка на комплектуваността на документите по чл. 19а, ал. 3 и 4 и
издава удостоверение за въвеждане в експлоатация или отказва издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация с мотивиран писмен отказ. По преценка
на органа, издал разрешението за строеж, в срока по ал. 1 може да се извърши
проверка на място, за което се съставя констативен протокол, неразделна част от
досието на строежа.
Съгласно чл. 19в, ал. 1 органът, издал разрешението за
строеж, отказва издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.
19б, ал. 1, т. 2, когато установи наличие на някое от обстоятелствата по чл. 178, ал. 3 от ЗУТ. При
постановен отказ от издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация
възложителят отстранява причините за отказа и прави писмено искане за
регистриране и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на
чл. 19а.
Според чл. 178, ал. 3, т. 1 от ЗУТ
строежите не се въвеждат в експлоатация, когато не са изпълнени в съответствие
с одобрения инвестиционен проект, с изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 и чл.
169а, ал. 1, и/или не са съставени технически паспорт и сертификат за проектни
енергийни характеристики.
По смисъла на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ
съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклоненията, които:
1) нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен
план; 2) нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на
превантивна устройствена защита; 3) са несъвместими с
предназначението на територията; 4) нарушават строителните правила и нормативи,
техническите, технологичните, санитарно-хигиенните, екологичните и
противопожарните изисквания; 5) променят строителната конструкция и вида на
конструктивните елементи и/или натоварванията; 6) нарушават предвижданията на
проекта, като се променя предназначението на обекти, отнемат се или се изменят
съществено общи части на строежа или инвестиционното намерение се променя за
етапно изграждане при условията на чл. 152, ал. 2; 7) променят вида и
местоположението на общи инсталации и уредби в сгради и съоръжения; 8) променят
вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи и
съоръжения до урбанизираните територии и на общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в урбанизираните територии, както и на
комуникационно-транспортните мрежи и съоръжения и на съоръженията и
инсталациите за третиране на отпадъци.
По аргумент от ал. 3 всички отклонения извън
посочените са несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект и не
могат да бъдат основание за отказа по чл. 19в, ал. 1 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган без противоречие със сочения от жалбоподателите
влязъл в сила съдебен акт-Решение № 1618/10.11.2017г. по адм
д.№1922/2016г.,АдмС-Пловдив. Главният архитект на
района е съобразил мотивите и диспозитива на казаното
решение , с които преписката е върната на административния орган с указания при
разглеждането на искането на Е. А. да бъде съобразено,че за строежи от
четвърта категория следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.177,ал.1 от ЗУТ,която
изисква да бъде представен окончателен
доклад по чл.168,ал.6 от ЗУТ.Видно е,че такъв окончателен доклад от „Евроконсулт инженеринг“ЕООД Пловдив е представен към
молба с вх. № 47-11-4165/13.12.2017г. на Е.А. за
регистриране на строеж IV категория.
Съдът намира за неоснователни доводите
на жалбоподателите,изложени в писмената защита за нищожност на атакувания
административен акт,тъй като главният архитект не разполага с материалната
компетентност да издава УВЕ за строежи от трета категория,като от
доказателствата по делото ставало ясно,че строежът е именно трета категория.
Противно на твърденията на жалбоподателите,по делото
категорично се установи от заключението на вещото лице инж.Р.,че строежът е
четвърта категория.С
височината си Нк=14,50м. сградата се определя като средно застрояване /до 15м./
по чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ и има жилищно предназначение. Съгласно чл.137, ал.1,
т.4, буква "б" от ЗУТ тя представлява строеж от четвърта категория.
В одобрените идеен и технически
проект за Сграда I-Б, височината на сградата е определена
на 14,50м. /котата на корниза/ по нормите и
правилата, действали към 1994г. и 1995г. съответно. Това е меродавният момент
,към който следва да бъде определена категорията на строежа,като вещото лице ,подробно
проследявайки действащата нормативната уредба, е посочило,че нарушения на правила и нормативи по време на
одобряване на идейния и техническия проект няма.Още повече,че за Сграда I-А е вече
прието, че тя е строеж от Четвърта категория. С Решение №1094/23.04.2014г. по адм.д. №3213/2013г. на Административен съд - Пловдив е
наредено на Главния архитект на Район "Южен" на Община Пловдив да
издаде удостоверение за въвеждане в експлоатация като за строеж от четвърта
категория и такова е издадено - №28/23.05.2014г. Височините и на двете сгради - Сграда I-А и Сграда I-Б са еднакви.
Оспореният
административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити
по чл.59, ал.2 от АПК.
Не се констатират
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон като съображеинията
в тази насока са следните.
Относно доводите,че
не е подадено заявление/искане/ от всички възложители пред компетентния орган по чл.177,ал.3 от ЗУТ-гл.архитект на
район „Южен“,Община Пловдив.
Установи се по делото че през 1994г.е внесен идеен проект,като в приложените
документи собствениците на сграда I-А и I-Б са приложили декларации за съгласие
имотите да бъдат отделени и всеки от
собствениците в имота да изгражда самостоятелно своята обособена част.Това се
установява от приложения от ответника
идейния проект от 1994/л.233 и сл./,декларация от Н.А.. и Е.А.,декларация
от Д. Г.,Д. А.,Р.А.,Д. А. и Е.А.,Декларация от В.О.,К.Г.и Ц.С./л.234 и сл./.
Ето защо
неоснователни се явяват развитите в жалбата доводи по този пункт .
Относно останалите
посочени в жалбата доводи за незаконосъобразност на оспореното УВЕ,а
именно:строежът не е изпълнен в
съответствие с предвижданията на ПУП,издадените скици,визи за проучване и
проектиране и разрешение за строеж;сграда I-Б не разполага със самостоятелно стълбище;искането
за УВЕ не е окомплектовано с всички изискуеми
и задължителни документи включително:
липсва протокол обр.7 за кофраж и армировка на плоча
на кота +3,00 метра; липсва протокол за определяне на
строителна линия и ниво; липсва заповедната книга на строежа; протоколи за изпитване
на инсталациите; договори с експлоатационните дружества за присъединяване на
външните връзки на сградата към съответните мрежи; не са извършени
мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“ и не е реализирано
озеленяване по одобрения проект; налице са неизпълнени и незавършени строителни
работи по фасади, по прохода, както и по т.нар. временен покрив;външните връзки
не са изпълнени съобразно трасетата по одобрените проекти, т.е. фактически
изпълнените външни връзки за сграда 1-Б, не съответстват на одобрените проекти.
Така изложените
доводи съдът намира за неоснователни,като ще се спре подробно по всеки един от
тях.
Действително се
констатира твърдяното от жалбоподателите несъответствие между описанието на
строежа в разрешението за строеж и отразеното в одобрените проекти.Вещото
лице е констатирало,че и в двете визи се
разрешаване проектиране на нова сграда-основно застрояване по действащия ПУП.В
него е предвидено ново застрояване на
сграда с височина 14,50 м.,а не надстрояване на съществуваща сграда.Безспорно е
осъществено надстрояване на съществуваща сграда.
За да се даде отговор на въпроса дали това
несъответствие е съществено ,следва да се разгледа действаща нормативна база.
Съгласно чл. 228 ал. 2 от ППЗТСУ (отм.), действала към
датата на издаване на строителното разрешение, същото може да се издава за
отделни етапи или части от строежа, които могат да се изпълняват самостоятелно.
В случая е посочено в Акт обр
15, че с Протокол № 24, т. 7 от 19.11.1999 г. на отдел „Строителство, архитектура
и благоустройство“ при Община Пловдив, район „Южен‘ е разрешено и одобрено на 06.12.1999 г.
етапно строителство.
В СТЕ е посочено, че няма данни разрешение за строеж
№42/15.06.1995г. да е презаверявано или допълвано във
връзка с разрешаване на етапно изпълнение на строежа. Няма данни и да е издаван
отделен административен акт.
Настоящият състав на съда констатира обаче, че в
одобрените проекти от 1999 г. има
положен печат и подпис на Главен Архитект
на Район „Южен“ при Община Пловдив- арх. Г.П. от дата 06.12.1999 г. с
резолюция „Одобрявам“, като в текста, съдържащ се върху печата, е посочено
„…прегледал и представил за одобрение съгласно проектите, нанесени с Пр. 24,
т.7 от 19.11.99 г…“
Както се посочи, изрично в Акт Обр
15 е посочено, че е разрешено и одобрено на 06.12.1999 г. етапно строителство,
на основание чл. 228, ал. 2 от ППЗТСУ /отм./, съответно така заявеното
инвестиционно намерение на етапност е отразено върху представените от Е.Н. за одобрение проекти за
промяна в инвестиционните намерения.
В случая, като цяло може да се счита, че сградата-
първи етап-мезонет на кота +3,00 м. и +5,79 м, е завършена до етап в
груб строеж. По преписката е представен Акт обр. № 14
за приемане на конструкцията преди започване на довършителните работи от
10.12.1999 г.
Вещото лице е констатирало, че на място се установява
точно съответствие на изпълнението на плочите на коти +3,00м. и +5,79м. до
стената на стъл¬бищната
клетка.
Съгласно чл. 7, т. 14 от Наредба № 7 от 26.07.1999 г.
за съставяне на актове и протоколи по време на строителството (отм.) (обн., ДВ, бр. 72 от 13.08.1999 г.) акт за установяване
годността на строителната конструкция (приложение № 14) се съставя от
проектанта, изпълнителя, независимия строителен надзор (технически контрол);
съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта въз основа на данни
от съставената документация (дневници, заповедна книга, серти-фикатите
на вложените материали, изделия, конструкции, заготовки, данните от проведените
лабораторни изпитвания и заключения за изпълнение на бетонови, заваръчни,
армировъчни, инжекционни работи и др.) съгласно действащата нормативна уредба
за приемане, извършване и контрол на отделните видове строителни и монтажни
работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за тяхното отстраняване
и заключение за приемане на строителната конструкция при постигане изискванията
на чл. 42, ал. 1 ЗТСУ /отм./.
На следващо място съгласно чл. 3, ал. 2 вр. с ал.1 от НАРЕДБА № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове
за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти
(редакция от 11.12.2012 г.) искане за
издаване на разрешение за ползване на етап (част) от строежа може да се прави в
случаите, когато: 1. е издадено разрешение за строеж на етапа (частта) от
строежа при условията на чл. 152, ал. 2 ЗУТ; 2. са променени инвестиционните
намерения или при поява на непреодолими обстоятелства, след издаване на
разрешението за строеж; в този случай строителните книжа за етапа (частта)
следва да са актуализирани при условията на чл. 152, ал. 2 и чл. 154, ал. 5,
изречение първо ЗУТ.
Тук следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на чл. 152, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ уреждат, че след издаване на разрешението
за строеж за отделни етапи (части) на строежите, изменения в одобрения
инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7
и 8 от ЗУТ се отразяват със заповед за допълване на издаденото разрешение за
строеж и се допускат преди реализи-рането им.
Това обаче не са правилата, действащи
към посочените дати на реализирането на строежа.
Разпоредбата на чл.229а ал.2 от ППЗТСУ
/отм./, действала към момента на издаване на РС № 42 от 15.06.1995 г., гласи,
че за съществени отклонения от издадените строителни книжа се издава акт за
узаконяване, ако са допустими по разпоредбите на закона, правилника и
действащите нормативи.
В случая обаче не се доказа, да са
констатирани съществени отклонения от издадените строителни книжа, съответно не
е издаден и акт за узаконяване на строежа.
В тази посока следва да се приеме, че липсва изрично
изискване в ППЗТСУ /отм./ одобреното етапно изпълнение за строежа в процеса на
изпълнение на целия строеж и при липса на съществени отклонения, да се удостоверява с нарочен акт на Главния
Архитект, както е предвидено в разпоредбата на чл. 154, ал. 5 ЗУТ.
В конкретния случай е налице отбелязване върху
проектите от 1999г., с което същите са одобрени от Главен архитект на район
„Южен“ на дата 06.12.1999 г., както е посочено и в съставения акт обр. 15.
Така развитите съображения на съда се
отнасят до всички направени от жалбоподателите възражения,но за пълнота на
изложението следва да се посочи,че вещото лице инж.Я.Р. на въпроса на процесуалния представител на
жалбоподателите дали е допустимо от гледна точка на правила и нормативи сграда I-Б
да се въвежда в експлоатация и да функционирана без стълбищна
клетка, отговяра,че приетото в конструктивния
технически проект за сграда I-Б не е недопустимо от конструктивна гледна точка.
Експертът установява,че за
строежа не са одобрявани проекти по части: "Вертикална планировка" и
"Озеленяване",като това обстоятелство и не се оспорва от ответника и изрично
изрично е потвърдено в молба вх.№18024/01.10.2018г. На място в
имота практически е изпълнена вертикална планировка от съсобствениците, без за
това да има одобрен проект. Озеленяване също има във вид, преценен от тях без
нарочен проект.
В документацията към
искането на Е.А. действително липсват договори с екплоатационните
дружества за присъединяване на външните връзки на сградата към съответните
мрежи,липсват протоколи за изпитване на инсталациите,но от експертизата се
установява,че при одобряването на проектите е
предвидено и допуснато от "ВиК"ЕООД водопроводното
и каналното отклонения да останат на същите места, като за новата сграда /ако е
необходимо/ само да се подменят тръби с по-големи диаметри.По адм.д.№3213/2013г., на л.255-267 е приложен проекта на
сградата по част: "ЕЛ". Огледът на място не показа да има различия с
неговите предвиждания. Сградата е присъединена към техническата инфраструктура
и инсталациите функционират.Представени са фискални бонове за заплатени разходи
към „В и К“ЕООД „ЕВН България Електроразпределение“ЕАД като доказателство,че са
открити партиди за обекта в съответните експлоатационни дружества.
По делото се констатира,че липсва
протокол за определяне на строителна линия и ниво ,но такъв не е бил необходим
,тъй като е изпълнена надстройка над съществуваща сграда.
Заповедна
книга по делото не е представена,но такава е описана в окончателния доклад .
По изложените съображения съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за
форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на
закона, поради което е законосъобразен, а жалбата против същия е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.143 ал.4 от АПК и съгласно
разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк.
д. № 5/2009 г. на Върховния административен съд, при своевременно направено
искане за присъждане на разноски и осъществено процесуално представителство
за ответника, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
на Община Пловдив, Район „Южен“ разноски по делото, под формата на дължимото
се юрисконсулско възнаграждение,
определено по правилото на чл.24 от Наредбата за заплащане на правна помощ
във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Съобразно обема на осъществената процесуална
защита по конкретния казус съдът приема че дължимото юрисконсултско възнаграждение,
определено по цитираното правило, е в размер на 200 лева, които оспорващата
следва да бъде осъдена да заплати на Община Пловдив „Район Южен“.
Водим от горното и на основание чл.172,ал.2,предл.последно от АПК,Административен съд Пловдив,Първо
отделение,І състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.К. с адрес: ***, М.А.А. и Р.А.А. с адрес: ***, всички
чрез Адвокатско дружество „Й. и сие“, представлявано
от адв. А.Й. ***, офис 10 против Удостоверение за
въвеждане в експлоатация № 138/20.12.2017 год., издадено от Гл. архитект на
Район „ Южен“ Община -Пловдив за обект „Жилищна сграда І-Б“, първи етап, в УПИ
Х - 304, 305, кв. 27 - стар, кв. 8 - нов по плана на кв. „Въстанически“ -
север, гр. Пловдив с административен адрес ул. „Тодор Александров“ № 21.
ОСЪЖДА
Е.И.К. с адрес: ***, М.А.А. и Р.А.А. с адрес: ***, всички
чрез Адвокатско дружество „Й. и сие“, представлявано
от адв. А.Й. ***, офис 10 да заплатят на Район “Южен” при Община
Пловдив, сумата от 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: