№ 1447
гр. Пловдив , 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330202341 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21–
1030-000959/17.02.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ Пловдив, с което на И.В.П., ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ******, са наложени административни наказания - глоба в размер
на 50 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДП/, на основание чл.179 ал.6 т.1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от
ЗДП.
По съображения изложени в жалбата и в допълнително становище към
нея, чрез процесуалния си представител адв. С.С., жалбоподателят П. моли
съда да отмени НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирана до съда молба-становище излага доводи за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП.
Прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на
30.01.2021г. около 21:00ч. в гр. Пловдив, ж. к. „Тракия“ – паркинг магазин
„Кауфланд“, като водач на л. а. „Тойота Супра“ с рег. № **** – негова
собственост управлява автомобила с неизправно шумозаглушително
устройство. Наред с горното при извършената проверка от служители на
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, сред които и св. Д. – ****,
било установено, че жалбоподателят не представя контролен талон към
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Във
връзка с горното срещу И.П. бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ серия АA № 849069/30.01.2021г. за
нарушения по смисъла на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал с възражение, че
автомобилът е напълно изправен.
Със Заповед № 21-1030-000361/30.01.2021г. на Началник Група към
ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив на жалбоподателя П.
била наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.А от
ЗДП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
постановление, с което на И.П. са наложени административни наказания -
глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, на основание
чл.179 ал.6 т.1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1
т.1 от ЗДП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
ПЛ. Д. Д. /актосъставител/, които съдът кредитира като обективни,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото -
АУАН серия АA № 849069/30.01.2021г., справка за нарушител/водач относно
жалбоподателя П., Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1030-000361/30.01.2021г. по чл.171 т.2 б.А от ЗДП, Заповед №
8121з-515/14.05.2018, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, АУАН бл. № 816871/06.09.2020г. и НП № 20-1030-
010295/02.10.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив.
2
По отношение на нарушението по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че
двата акта не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН относно тяхното
съдържание, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата по
извършването му не са спазени разпоредбите на чл.42 т.4 от ЗАНН, съответно
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На първо място на жалбоподателя е вменено
нарушение на разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, която указва
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни. Неизпълнението на това задължение е санкционирано в случая на
основание разпоредбата на чл.179 ал.6 т.1 от ЗДП, съгласно която всеки който
управлява технически неизправно ППС се наказва с глоба от 50 лв. при
констатирани незначителни неизправности. При отразяване на нарушението
както в АУАН, така и в НП, липсват в пълнота изложени обстоятелства,
релевантни за състава на изследваното нарушение, което от своя страна води
до неяснота на обвинителната теза и невъзможност за преценка дали са
налице обективните съставомерни елементи на деянието. В акта и
постановлението липсва описание в какво точно се изразява твърдяната
техническа неизправност, каква по вид е тя, съобразно дадената в закона
класификация и как е констатирана. Никъде в описанието на фактическата
обстановка не съществува твърдение, че установеното „неизправно
шумозаглушително устройство“ съставлява „незначителна неизправност“.
Подобно твърдение се въвежда едва в онази част от постановлението, в която
се цитира посочената като нарушена законова норма, без отново по никакъв
начин да става ясно защо „неизправно шумозаглушително устройство“
съставлява „незначителна неизправност“, още по-малко как е установено
същото. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.6 от ЗДП санкциите, предвидени
за водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство са
диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните
неизправности, като са предвидени различни по тежест административни
наказания за незначителни /т.1/, значителни /т.2/ или опасни неизправности
/т.3/ - понятия, дефинитивно определени в § 6 т.т.71, 72 и 73 от ДР на ЗДП. За
точна класификация на всяка една неизправност ЗДП с нормата на чл.101 ал.4
препраща към наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДП, а именно Наредба № Н-
32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. В разпоредбата на чл.37 ал.1-4 от
процесната наредба категоризираните незначителни, значителни и опасни
неизправности са дефинирани по-детайлно и с повече конкретика спрямо
уредбата в § 6 т.т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДП. С оглед на тази оценка, както
се каза, е съобразена и санкционната норма на чл.179 ал.6 от ЗДП,
предвиждаща различни санкции според характера на неизправността. В
случая по начина, по който е описано нарушението е засегнато съществено
правото на жалбоподателя да разбере в какво конкретно се изразява
вмененото му нарушение. Както се посочи нито в акта, нито в
постановлението, е отразено в какво се изразява твърдяната неизправност на
3
шумозаглушителното устройство, а това са обстоятелства със съществено
значение, чието отразяване е изискуемо съгласно императивните разпоредби,
уреждащи минималното необходимо съдържание на двата акта и доколкото
от тези обстоятелства зависи как ще се квалифицира поведението на водача. В
тази насока от начина, по който е описано и то твърде лаконично
нарушението, без необходимата конкретика, не може да се извърши преценка
дали въпросното нарушение е правилно съотнесено към конкретната
санкционна норма, доколкото неизправностите на шумозаглушителна
система биха могли да са различни по своя характер и според това да се
определят като незначителни, значителни и като опасни. В случая не става
ясно по какъв начин се е достигнало до извода, че неизправността е именно
незначителна. В този смисъл нарушението остава недоказано, още повече, че
липсват данни то да е установено и доказано по необходимия за това начин
чрез осъществяване на конкретно замерване нивото на шума за определяне на
това несъответствие. Следва да се има предвид, че действително съгласно
посочената методиката по Наредба Н-32/16.12.2011г. установяването на
неизправност по системата за намаляване на шума е въз основа на субективна
оценка, но възложена на лице - технически специалист, което, ако прецени, че
нивото на шума може да е на границата на допустимото, също може да
извърши измерване със шумомер.
Така установените процесуални нарушения са от категорията на
съществените понеже пряко засягат правото на защита на санкционираното
лице и възможността на същото да я реализира в пълен обем като узнае какво
нарушение е осъществил, при какви факти и обстоятелства е приел
наказващият орган, че е реализирано то и които следва да оборва. Така
коментираните процесуални нарушения са неотстраними от настоящата
съдебна инстанция предвид въззивните функции на същата, което налага
отмяна на НП.
По отношение на нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП:
И в тази му част НП следва да бъде отменено поради нарушение на
материалния закон. Както в АУАН, така и в НП от фактическа страна на
дееца е вменено непредставянето на контролен талон към СУМПС. Видно от
текста на нормата съставомерната форма на изпълнителното деяние е
„неносенето“ на споменатите документи. Двете понятия „не носи“ и „не
представя“ не са идентични и между тях не може да се постави знак на
равенство, доколкото е напълно възможно дееецът да е носил със себе си
контролния талон към СУМПС, но да не ги е представил по различни
причини. В този смисъл може само да се предополага, че деецът не е
представил документът, защото не го е носил, но
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Що се отнася до изложените в жалбата възражения следва да
се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.157 ал.6 от ЗДП АУАН заменя
4
контролния талон за срок от един месец от издаването му, а НП – за период
от един месец след влизането му в сила. В случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за извършени нарушения на 30.01.2021г., т. е.
много след изтичането на едномесечния срок от издаване на АУАН бл. №
816871/06.09.2020г., респ. от влизане в сила на НП № 20-1030-
010295/02.10.2020г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ Пловдив.
Въпреки изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, съдът не
следва да се произнася относно разноските, доколкото жалбоподателят не е
направил изрично искане в тази посока.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21–1030-000959/17.02.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив,
с което на И.В.П., ЕГН ********** от гр. Пловдив, ******, са наложени
административни наказания - глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.139
ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.179 ал.6
т.1 от ЗДП, и глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП,
на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5