РЕШЕНИЕ
№ 563
гр. Бургас, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100500449 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №127/19.01.2023 год. по гр.д.№ 688/2022 год. по описа на
Бургаския районен съд е допуснато извършването на съдебна делба между
Д. С. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. Ч., ул.“Д. Н.“ № **, С. Е. Т., ЕГН
********** с адрес : гр. Б., к-с „М. р.”, бл. **, ет. *, aп.* и К. С. Е., ЕГН
********** с адрес : гр. Б., к-с „М. р.”, бл.**, вх. "*”, ет. *, aп.*, на следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 81178.501.63 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, община
Созопол, област Бургас, одобрени със Заповед РД-18-12/24.04.2007г. на
изпълнителния директор на АК, последно изменение със Заповед 18-4970-
10.07.2017г. на началника на СГКК-Бургас, с адрес на поземления имот: гр.
Черноморец, п.к.8149, ул.“Д. Н.“ № 33, с площ на поземления имот по
кадастралната карта 629 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/,
1
номер по предходен план : имот 31, квартал 10, парцел VIII, при съседи :
81178.501.82, 81178.501.62, 81178.501.61, 81178.501.8, 81178.501.64, и
разположената в същия поземлен имот сграда с идентификатор
№81178.501.63.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Черноморец, община Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед РД-18-
12/24.04.2007год. на изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата :
гр.Черноморец, п.к.8149, ул.“Д. Н.“ № 33, със застроена площ 52 кв.м., брой
етажи 2, предназначение : жилищна сграда – еднофамилна, ПРИ КВОТИ:
по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
81178.501.63 : -за Д. С. Х., ЕГН ********** - 557,5 / 590 кв.м.ид.ч.
/петстотин петдесет и седем цяло и пет десети върху петстотин и деведесет
квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор №
81178.501.63 с площ 629 кв.м., -за С. Е. Т., ЕГН ********** - 16,25 / 590
кв.м.ид.ч. /шестнадесет цяло и двадесет и пет стотни върху петстотин и
деведесет квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор
№ 81178.501.63 с площ 629 кв.м., -за К. С. Е., ЕГН ********** - 16,25 / 590
кв.м.ид.ч. /шестнадесет цяло и двадесет и пет стотни върху петстотин и
деведесет квадратни метра идеални части/ от поземлен имот с идентификатор
№ 81178.501.63 с площ 629 кв.м.,
по отношение на СГРАДА с идентификатор № 81178.501.63.3 : -за Д.
С. Х., ЕГН ********** - 22/24 /11/12/ ид.ч., -за С. Е. Т., ЕГН ********** -
1/24 ид.ч., -за К. С. Е. ЕГН ********** - 1/24 ид.ч.
Оставено е без уважение искането на ответниците К. С. Е., с ЕГН
**********, и С. Е. Т. с ЕГН ********** за включване на СГРАДА с
идентификатор 81178.501.63.2 по КККР на гр. Черноморец, община
Созопол, област Бургас, одобрена със Заповед РД-18-12/24.04.2007г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Черноморец, ул.
„Димо Николов“ № **, със застроена площ 72 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка на допълващо застрояване, в делбената маса.
Отхвърлена е претенцията на К. С. Е., с ЕГН **********, и С. Е. Т. с
ЕГН ********** срещу Д. С. Х., с ЕГН: ********** с правно основание
чл.344 ал.2 от ГПК за постановяване привременна мярка, чрез осъждане на
Д. С. Х. да заплати на всяка от ответниците обезщетение за самостоятелно
ползване на имотите, предмет на делбата съразмерно на припадащите им се
2
части за периода от 09.03.2022 г. до реално пирключване на делбата, в размер
на по 40 лева месечно за всяка от ответниците, ведно със законна лихва върху
всяка просрочена вноска.
Постъпила е въззивна жалба от съделителките С. Е. Т., ЕГН
********** и К. С. Е., ЕГН **********, подадена чрез процесуален
представител адв.Т. Илиева АК-Бургас, срещу решението в частите,
относно квотите при които са допуснати до делба поземленият имот и
сграда, относно отхвърлената претенция за включване в делбената маса на
сочената от тях сграда, както и относно отхвърлянето на претенцията им
по чл.344, ал.2 от ГПК. Твърди се, че в обжалваните части решението е
неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалния и
материалния закон, и необосновано. Излага се следното: Неправилно е прието
от съда, че допуснатите до делба земя и сграда са придобити от
наследодателите С. С. и З. С. при условията на СИО. По разписния списък на
с.Черноморец от 1935 год. имотът е бил записан на наследодателя на С. С., а
след неговата смърт С. С. е продължил да владее имота и го е придобил като
наследствен поради изтекла само в негова полза давност. Съпругата на С. С. -
З. С. не е била владелец, а е била само държател на имота. В подкрепа на това
твърдение се сочи, че разпорежданията в полза на съделителката Д. З. са
извършени еднолично от нейния баща, без участието на З. С., която само е
дала съгласие съгласно чл.13, ал.7 от СК от 1968 год./отм./. Изводите на съда
за недопускане до делба на сграда с идентификатор 81178.501.63.2 не са
мотивирани и затрудняват защитата на въззивниците. Издадените в полза на
Д. Х. строителни книжа, при липсата на надлежно учредено право на строеж,
не я правят едноличен собственик на изградената от нея сграда на допълващо
застрояване в съсобствения поземлен имот. Второстепенните постройки не
могат да бъдат обект на самостоятелна собственост, а представляват
приращение към земята. Не е доказано твърдението на Д. Х. за придобиване
по давност на тази постройка считано от 1992 год. За частите принадлежащи
на другите собственици, Д. Х. е била държател, като не е противопоставила
твърдяното от нея владение на останалите съсобственици. Липсват
доказателства тя да е извършвала явно, спокойно и непрекъснато владение на
тази постройка. Не са налице предпоставките по ТР 1/2012 год. на ОСГК на
ВКС, като дори да е променила отношението си спрямо частите на останалите
наследници и от държател да е станала владелец, ищцата не е довела до
3
знанието на останалите наследници тази промяна, поради което тя им е
непротивопоставима. След като неправилно е приел, че процесните имоти са
били СИО на общите наследодатели на страните, районният съд неправилно е
определил и квотите на съсобственост. Твърди се, че от поземления имот
ищцата има 525 кв.м. ид.ч., а всяка от ответниците има по 32,50 кв.м. ид.ч., от
сграда 3 – ищцата има 10/12 ид.ч., а всяка от ответниците по 1/12 ид.ч. , от
сграда 2 – ищцата има 16/18 ид.ч., а всяка от ответниците има по 1/18 ид.ч.
Сочи се, че за да се уважи претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК не се изисква
установяване на лишаване от право на ползване. Тъй като съвместното
ползване на сградата от всички съсобственици би било нецелесъобразно и
неудобно, се претендира в полза на ответниците да се присъди обезщетение
за ползването от което са лишени, определено на базата на приетото по
делото заключение за вещото лице и квотите на съсобственост. Направено е
искане решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъде
постановено решение по същество, с което до делба да бъде допусната и
второстепенната постройка, квотите на съсобственост да бъдат определени
съобразно соченото във въззивната жалба, а в полза на въззивниците да бъде
присъдено претендираното обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. С. Х. чрез
процесуален представител адв.Марин Милев АК-Бургас. Изложени са
подробни съображения в подкрепа на изводите на съда и за неоснователност
на възраженията по въззивната жалба. Твърди се, че процесните имоти са
придобити по време на брака на общите наследодатели на страните, поради
което изводите на районния съд, че тези имоти са СИО са обосновани и в
съответствие със законовите норми. Изложени са фактическите обстоятелства
във връзка с придобиването на имотите от общите наследодатели и
разпорежданията извършени в полза на ищцата, като се твърди, че квотите на
съсобственост за допуснатите до делба имоти са правилно определени от
районния съд. Твърди се, че сграда 81178.501.63.2 правилно е била
изключена от делбата, тъй като е индивидуална собственост на ищцата по
делото – придобита по давност от момента на изграждането й от ищцата въз
основа на издадени в нейна полза строителни книжа през 1992 год., при
осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение до настоящия
момент. Твърди се, че това намерение за своене ищцата е заявявала открито
спрямо всички, включително спрямо ответниците по делото. Сочи се, че
4
ответниците не са направили искане за разпределяне на ползването на
съсобствената сграда, а при положение, че ищцата не ги е лишила от
възможността да ползват имота според квотите си на съсобственост, искането
им за присъждане на обезщетение за лишаване от правото на ползване е
неоснователно и правилно е било отхвърлено от съда. Направено е искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от името
на легитимирани за обжалване лица, срещу акт на съда, който подлежи на
въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е
произнесъл с решение по чл.344 от ГПК, за допускане на съдебна делба и по
претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК.
Решението не е обжалвано в частите, с които районният съд е
определил кръга на лицата между които следва да бъде допусната
съдебна делба.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
исканията и възраженията си. Въззивниците претендират присъждане на
съдебни разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.
Районният съд е бил сезиран с искова молба подадена от Д. С. Х. срещу
С. Е. Т. и К. С. Е. за допускане на съдебна делба по отношение на недвижими
имоти описани по следния начин:
поземлен имот с идентификатор № 81178.501.63 и разположената в
същия поземлен имот сграда с идентификатор №81178.501.63.3 при квоти:
- за поземления имот : 557,5 / 590 кв.м. ид.ч. за първата и по 16,25 / 590
кв.м.ид.ч. за останалите две,
- за сградата - 22/24 ид.ч. за първата и по 1/24 ид.ч. за останалите две.
В исковата молба се сочи, ищцата и ответниците са наследници на
общите наследодатели С.Я.С. /поч./ и З. В. С. /поч./, като ищцата е тяхна
дъщеря, а ответниците са наследници по закон на сина на общите
наследодатели и брат на ищцата - Е.С.Е. /поч./- К. Е. е негова съпруга, а С. Т.
е негова дъщеря. Твърди се, че в условията на СИО общите наследодатели са
придобили собствеността върху процесния поземлен имот, ведно с
процесната жилищна постройка, която към момента е с идентификатор
5
№81178.501.63.3. Сочи, че през 1979 година в полза на ищцата е извършено
разпореждане приживе от общите наследодатели, в резултат на което тя е
получила по дарение 1/2 ид.ч. от поземления имот и учредено право на
строеж за изграждане на жилищна сграда. Сградата, за която е било учредено
правото на строеж била построена през 80-те години и към момента е
отразена с идентификатор №81178.501.63.1, като е станала изключителна
собственост на ищцата, а през 2009 год. тази сграда е дарена от нея на децата
й. Сочи, че през 1992 год. е получила строително разрешение за изграждане
на лятна кухня, която тя и съпругът й самостоятелно са изградили - към
момента сградата е нанесена в плана с идентификатор 81178.501.63.2.
Съгласно нотариален акт от 1990 год. общите наследодатели прехвърлили на
ищцата срещу задължение за издръжка и гледане още 100 кв.м. от дворно
място /поземления имот/, както и 1/2 ид.ч. от старата къща с настоящ
идентификатор 81178.501.63.3 /процесната сграда/. Общият наследодател
С.Я.С. поч. на 13.08.1994 год. и оставил наследници по закон - З. В. С. -
съпруга, ищцата Д. С. Х. - дъщеря и Е.С.Е. - син. Съгласно нотариален акт от
28.12.2000 год., З. В. С. дарила на дъщеря си Д. С. Х. притежаваните от нея
идеални части от дворното място и от старата къща с настоящ идентификатор
81178.501.63.3 /процесната сграда/. Наследодателят на ответниците Е.С.Е.
поч. на 10.02.1998 год., като неговата идеална част от дворното място и
старата къща се наследили в равни части от наследниците му по закон – двете
ответнички К. С. Е.- съпруга и С. Е. Т.-дъщеря. Пред районния съд ищцата е
поддържала предявения иск, ангажирала е доказателства.
С отговора на исковата молба ответниците не оспорват, че страните са
съсобственици на описаните в исковата молба недвиживи имоти, но
възразяват срещу сочените от ищцата квоти на съсобственост. Не оспорват,
че ищцата е индивидуален собственик на разположената в процесния
поземлен имот сграда с идентификатор 81178.501.63.1, спрямо която нямат
претенции за включването й в делбената маса, но твърдят, че другата сграда
разположена в процесния поземлен имот с идентификатор 81178.501.63.2,
представляваща постройка на допълващо застрояване, е съсобствена между
страните като приращение към земята, а не е индивидуална собственост на
ищцата, поради което за тази сграда е направено искане да бъде включена
в делбената маса. Ответниците са оспорили твърдението на ищцата за
придобиване на процесния поземлен имот и жилищната сграда с
6
идентификатор 81178.501.63.3 от общите наследодатели при условията на
СИО. Направено е възражение, че имотите са придобити по наследство и
давност в изключителна собственост само от общия наследодател С.Я.С.,
поради което са направили искане за допускане на съдебна делба между
страните както следва:
за поземления имот : за ищцата – 525 кв.м. ид.ч., а за всяка от
ответниците по 32,50 кв.м. идч.,
за сграда 81178.501.63.3 : за ищцата – 10/12 ид.ч., а за всяка от
ответниците по 1/12 ид.ч.
за сграда 81178.501.63.2: за ищцата -16/18 ид.ч. а за всяка от
ответниците по 1/18 ид.ч.
В отговора е направено искане, по чл.344, ал.2 от ГПК ищцата да бъде
осъдена да заплаща на всяка от ответниците по 40 лв. месечно - обезщетение
за лишаване от правото им да ползват съобразно дяловете си процесните
имоти, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното изплащане на сумата.
С писмено становище ищцата е възразила срещу искането на
ответниците в делбата да бъде включена сграда с идентификатор
81178.501.63.2. Твърди, че тя е изградила сградата като лятна кухня въз
основа на архитектурен проект след разрешение за строеж издадено на нейно
име през 1992 год.. През 1995 год. е извършила преустройство на сградата в
заведение за обществено хранене съгласно одобрен проект и издадено
разрешение за строеж, като сградата е въведена в експлоатация с разрешение
за ползване от същата година. През 2018 год. отново е променила
предназначението на сградата от заведение за обществено хранене в лятна
кухня, също въз основа на архитектурен проект и разрешение за строеж.
Твърди, че от построяването на сградата през 1992 год. и до момента тя явно
и необезпокоявано от никого владее сградата, грижи се за нея и я поддържа.
Твърди, че е демонстрирала спрямо ответниците намерението си за своене на
сградата, поради което твърди изключителна собственост върху тази
сграда на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за
периода от построяването й през 1992 год. и към момента. Оспорено е
възражението на ответниците, че поземленият имот и първоначално
изградената в него сграда /стара сграда/ са придобити като изключителна
7
собственост само от общия наследодател, а не като СИО между него и
съпругата му./л.59/ .
Твърденията на ищцата за изтекла в нейна полза придобивна давност
върху сграда с идентификатор 81178.501.63.2 са оспорени от ответниците.
Пред въззивният съд направените искания и възражения от страните се
поддържат изцяло.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид горното и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е валидно като постановено от компетентен съд
в рамките на правомощията му.
Въззивният съд служебно следи за допустимостта на решението в
обжалваните части. Една от предпоставките за допустимост на иска за
делба е делбата да е поискана по отношение на годни за делба обекти.
Начинът по който съделителите /едновременно ищци и ответници в делбения
процес/ са описали и обособили съсобствените вещи не е обвързващ за съда,
като от изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът в
съответствие със сочените характеристики на вещите, следва да
определи предмета на делбата. В случая от обстоятелствата изложени в
исковата молба и приложените към нея доказателства могат да бъдат
определени годните за делба вещи, но те не са тези, възприети от районния
съд.
Установено е по делото, че към момента на предявяване на иска за
делба в поземления имот са изградени три сгради принадлежащи на отделни
групи собственици на парцела: за едната сграда не се спори, че е
изключителна собственост на единия съсобственик на парцела, за другата
сграда се спори относно това дали е изключителна собственост на единия
съсобственик или е съсобствена на съсобствениците на парцела, а за
третата сграда не се спори, че е съсобствена.
При това положение, от изложеното в исковата молба и отговора по нея
става ясно, че за поземления имот е налице хипотезата по Постановление № 2
от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС, т.1 ,б.“д“, която сочи, че не може да се
допусне делба на съсобствен парцел, в който има две или повече
самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които
8
са изключени от съсобствеността, а принадлежат на отделни
съсобственици на парцела. В тези случаи недопустимостта на делбата на
общия парцел не изключва възможността да бъде извършена делба между
наследниците на един от съсобствениците, върху правата които е имал в
съсобствения парцел, без да се засяга собствеността на неделимия парцел.
Съгласно разясненията в мотивите към постановлението, на делба в тези
случаи подлежи съсобствената сграда /сгради/, ведно с прападащата й
/им/ се част /части/ от парцела, тъй като в тези случаи парцелът се явява
обща част към сградите и съсобствеността върху него се запазва.
Ето защо, решението в обжалваните части е недопустимо в частите, с
които като самостоятелен обект на делба е допуснат поземления имот, а
изградената в него сграда е допусната до делба без припадащата й се част
от поземления имот, който в този случай, съгласно разясненията по
Постановление №2 от 04.05.1982 год. на Пленума на ВС, т.1 ,б.“д“ се явява
обща част към изградените в него сгради.
Предвид горното в частта, с която до делба като самостоятелна вещ е
допуснат поземлен имот с идентификатор № 81178.501.63, и в частта, с която
сграда 81178.501.63.3 е допусната до делба без припадащите й се части от
поземления имот, решението се явява недопустимо и следва да бъде
обезсилено от въззивния съд. Производството по делото следва да бъде
прекратено по отношение на искането на страните поземленият имот да бъде
допустнат до делба като самостоятелен обект.
При положение, че едната сграда от общо три сгради изградени в общия
парцел, ведно с припадащите се към нея идеални части от парцела е
изключителна собственост на едната съделителка, то в случая претенциите
за делба заявени по исковата молба и в отговора на ответниците, е
следвало да се разгледат като такива за допускане на делба на две
съсобствени сгради /сгради/, ведно с прилежащите им съответни идеални
части от парцела като обща част. Припадащите части към
съсобствената/съсобствените сгради в случая са определяеми на базата на
събраните по делото доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
От събраните пред районния съд доказателства се установява, че
общите наследодатели на страните С.Я.С. и З. В. С. са сключили граждански
9
брак през 1946 год. /акт за сключен брак – л.12/. С.Я.С. е поч.13.08.1994 год.
/удостоверение за наследници л.17/ като е оставил наследници по закон:
преживяла съпруга З. В. С. /поч. на 29.02.2009 год./, дъщеря – Д. С. Х. и син –
Е.С.Е.. Е.С.Е. е поч. на 10.02.1998 год., като е оставил наследници по закон :
съпруга К. С. Е. и дъщеря С. Е. Т..
От представения по делото н.а. № **, т.2-ри, дело № ***/19** год. на
Бургаският нотариат се установява, че по обстоятелствена проверка е
признато право на собственост по наследство и давностно владение, на общия
наследодател С.Я.С. върху дворно място в с.Черноморец – парцел 8-ми пл.
№119 от кв.5-ти по плана на селото, състоящ се от 435 кв.м., а урегулиран -
590 кв.м., заедно с построената в него жилищна постройка. Признаването
на правата върху посочените вещи на оригинерно основание е станало по
време на брака му със З. В. С..
От представения протокол за дадена и проверена строителна линия и
ниво № 26/30.04.1950 год. се установява, че описаната в нотариалния акт
жилищна постройка /която е процесната жилищна постройка отразена
към момента с идентификатор 81178.501.63.3/ е изградена след 1950 год .-
т.е. по време на брака на общия наследодател С.Я.С. със съпругата му З. В. С..
Протоколът е оспорен от ответната страна, като районният съд е открил
производство по оспорването и е указал на ответната страна тежестта на
доказване /л.157 гръб/, но след представянето на оригинала му в открито
съдебно заседание проведено на 05.10.2022 год., доказателства за неговата
неавтентичност и неистинност не са ангажирани от ответната страна, поради
което съдът намира оспорването за недоказано. Представен е и протокол №
22/19.04.1969 год. за дадена строителна линия и определено ниво, който също
е бил оспорен от ответната страна, но след представянето на оригинала,
доказателства за неговата неавтентичност и неистинност не са ангажирани от
ответната страна, поради което съдът намира оспорването за недоказано и по
отношение на него. Ето защо съдът цени оспорените от ответната сграда
протоколи като годни такива. Доказателства опровергаващи
обстоятелствата отразени в оспорените документи, а именно – че процесната
постойка е била изградена преди брака на общите наследодатели, в какъвто
смисъл са възраженията на ответниците, не са ангажирани от тях по делото.
От представения по делото н.а. №200, т.1-ви, дело №459/1979 год. на
10
Бургаският нотариат е видно, че регулационните сметки за придадените по
регулация към парцел 8-ми 155 кв.м. са били уредени също по време на брака
на общите наследодатели, след което за тях е издаден този констативен
нотариален акт.
Съгласно н.а. №**, т.3-ти , дело №****/19** год. на Бургаския
нотариат, С. Е. С. е дарил на дъщеря си Д. С. З. /към момента с фамилия Х./ -
ищцата по делото 1/2 ид.ч. от дворното място в с.Черноморец – парцел 8-ми
пл.№119 от кв.5-ти по плана на селото от 590 кв.м., като й е отстъпено и право
на строеж, за построяване на еднофамилна жилищна сграда съгласно одобрен
архитектурен проект. Към приложените документите в нотариалния акт е
описана и декларация от съпругата на дарителя.
Съгласно н.а. №**, т.2-ри, дело №***/19** год. на нотариус при БРС,
С.Я.С. и З. В. С. са прехвърлили на дъщеря си Д. С. Х. срещу задължение за
издръжка и гледане 100 кв.м. идеални части от дворното място
представляващо парцел VIII-31, кв.10 по плана на с.Черноморец, цялото от
590 кв.м. , ведно с 1/2 ид.ч. от построената в дворното място жилищна
постройка.
Съгласно н.а. №***, т.2-ри, дело №***/20** год. З. В. С. е дарила на
дъщеря си Д. С. Х. собствените си 130 кв.м. ид.ч. от дворно място
представляващо парцел VIII-31, кв.10 по плана на с.Черноморец, идентичен с
с б. парцел 8-ми, бивш пл.№ 119, бивш кв.5, целия от 590 кв.м. , ведно с 1/3
ид.ч. от построената в дворното място жилищна постройка, описана в н.а. №
**, т.2-ри, дело №***/19** год. и н.а. №** , т.2-ри, дело №***/19** год.
Съгласно представено удостоверение на Община-Созопол /л.20/ бивш
п-л VIII-119 в бивш квартал 5 по стар недействащ план на с. Черноморец от
1966 година, съответства на УПИ VIII-31 в квартал 10 по сега действащия
регулационен план на гр. Черноморец от 1982 година, а урегулиран поземлен
имот VIII-31 в квартал 10 по действащия регулационен план на
гр.Черноморец, одобрен със заповед №621/1982г. е идентичен с поземлен
имот № 81178.501.63, съгласно кадастрална карта на гр.Черноморец,
одобрена със заповед № РД - 18-12/24.04.2007 год. Разликата в квадратурата
се дължи на различия между стар и нов регулационен план на гр. Черноморец
и на различните методи на изчисляване. Отразено е, че подробният
устройствен план е приложен по отношение на регулацията за УПИ VIII-31 в
11
квартал 10 по ЗРП на гр. Черноморец, за което по делото не се спори.
По делото е представено строително разрешение №9 /28.04.1980 год. с
което на ищцата по делото е разрешен сроежа на жилищна сграда /съгласно
отстъпеното й право на строеж по н.а. №**, т.3-ти , дело №****/19** год./. Не
е оспорено по делото твърдението на ищцата, че сградата е построена веднага
след издаване на строителното разрешение, че същата е изключителна
собственост на ищцата и не следва да се включва в делбата. Към момента
тази сграда е с идентификатор 81178.501.63.1.
Видно от представените скица-виза, архитектурен проект, и разрешение
за строеж №10/14.07.1992 год./л.65 и сл./, на ищцата по делото Д. С. З. е
разрешено да изгради в процесния парцел временна постройка /до
въвеждане в действие на новата сграда/ лятна кухня с декоративен зид,
съгласно одобрените на 14.07.1992 год. архитектурни проекти. Не се оспорва,
че след издаденото разрешение за строеж постройката е изградена с лични
средства и участие единствено на ищцата. Към момента тази сграда е с
идентификатор 81178.501.63.2, като за нея ответниците оспорват
твърдението на ищцата, че е изключително нейна собственост и твърдят
съсобственост върху постройката като приращение към земята, между
нея и тях. С разрешение за строеж №3/19.02.1995 год. на ищцата Д. С. Х.,
отразена като единствен собственик на лятната кухня, е било разрешено
преустройство в търговски обект „бира-скара“, който е въведен в
експлоатация съгласно представеното по делото разрешение за ползване №
125/17.07.1995 год.на РИТСК-Бургас. Съгласно представените по делото
разрешение за строеж №51/14.05.2018 год. и одобрен проект, отново е
променено предназначението на сградата, от заведение за хранене в лятна
кухня, каквото е предназначението на сградата към момента на предявяване
на иска за делба. Към момента постройката е отразена в кадастралната карта
като допълващо застрояване.
Разпитаната от районния съд свидетелка И. Г. - без родство със
страните, живее в гр.Ч. /преди с.Ч./, познава Д. – ищцата по делото, както и
процесния имот, сочи, че в него има три къщи- стара къща, нова къща и към
новата къща-лятна кухня от 50-60 кв.м. Сочи, че лятната кухня е посторена от
Д. и нейния съпруг К. през 90-те години. В началото я ползвали като лятна
кухня, след това около 1996 год., за 3-4 години било заведение, а след като
12
съпругът на Д. се разболял, отново я използват за лятна кухня. Свидетелката
сочи, че редовно посещава имота. Лятната кухня е свързана с къщата /от
приложената към делото скица – л.18, е видно, че под „къщата“ свидетелката
има предвид сградата, за която не се спори, че е изключителна собственост на
ищцата/ с общ зид, на който има врата към къщата. Свидетелката сочи, че
само ищцата и семейството й са стопанисвали и стопанисват тази постройка,
те я държат и те я освежават. Свидетелката не знае някой да е предявявал
претенции към имота. Знае, че Д. е имала брат, който е починал, но никога не
е виждала негови родственици в имота и не ги познава.
Разпитаният от районния съд свидетел И. Т.-с. на ответницата С. Т.
сочи, че знае, че с. му има наследствени идеални части в гр.Черноморец.
Сочи, че имота е ъглов и в него има три постройки – една стара къща на два
етажа, друга по-голяма къща и „залепена“ до нея друга едноетажна
постройка. Сочи, че с другите съсобственици – Д. и децата й, са в лоши
отношения, поради което съпругата му нищо не ползва от имота. Сочи, че е
влизал в старата къща, като имат и ключове от нея, но не могат да постигнат
съгласие за ползването й. Повече от три години не са ходили в имота, не знае
какво е състоянието на къщата към момента. Дава описание на къщата като
стара, селска, с баня и тоалетна само на първия етаж, а на втория етаж сочи,
че са разположени антре и стаи, като за да се ползват банята и тоалетната
трябва да се влезе през входната врата на първия етаж.
Представено е удостоверение за родствени връзки, от което е видно, че
родителите на общия наследодател С.Е.С. са Е.С.М. – род.**** год. – поч. на
20.03.1946 год. и С.С.М. род.**** год. поч. на 06.05.1977 год.
По делото е представен заверен препис от разписен лист към
недействащ план на с.Черноморец от 1935 год., в който парцел Х в кв.24 на
селото от 2000 кв.м. е записан на името на Е. С..
По делото е представен заверен препис от разписен лист към
недействащ план на с.Черноморец от 1966 год., в който парцел VIII-19 в кв.5
е записан на името на С.Я.С..
Районният съд е приел заключение на вещо лице Сребков по съдебно-
оценителна експертиза, по която вещото лице е посочило, че средният
пазарен месечен наем на поземления имот е 960 лева, на жилищната сграда –
154 лева и на допълващото застрояване /лятната кухня/-141 лв.
13
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Усатновено е по делото, че бащата на общия наследодател на страните
С.Е.С. /поч./ - Е.С.М. – род.**** год. – поч. на 20.03.1946 год. е бил записан по
разписния лист към недействащ план на с.Черноморец от 1935 год. като
собственик на парцел Х в кв.24 на селото от 2000 кв.м. Дори да се приме по
твърдението на ответниците, че процесният поземлен имот е част от
записаните на името на бащата на общия наследодател 2000 кв.м. /в какъвто
смисъл не са ангажирани преки доказателства/, който след смъртта на баща си
през 1946 год. общият наследодател е завладял, следва да се посочи, че нито
бащата, нито майката на общия наследодател С.С.М. род.**** год. поч.
на 06.05.1977 год. са се снабдили с документ за собственост на процесния
поземлен имот. Такъв документ не е представен по делото, нито се твърди,
че съществува.
Съгласно приетото с т.2 от ТР 4/17.12.2012 год. по ТД 4/2012 г. на
ОСГК на ВКС, позоваването не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. Както е посочено в мотивите към т.2, „това обаче
не означава, че правната последица – придобиване на правото на собственост
или на друго вещно право – настъпва автоматично с изтичане на установения
в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege
означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото
класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната
давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение
нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния
без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият
състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния
елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта
да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че
придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на
правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като
свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването
на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното
14
им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление,
насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези
преживявания и представи /представляващо обективния елемент от
предметното им съдържание/. Съгласно чл.77 ЗС вещните права се
придобиват чрез правна сделка, по давност или по друг начин, определен в
закона. След отмяната на ЗТСУ и регламентираното с него непосредствено
отчуждително действие на регулационния план, е възможно придобиване на
вещно право без изразена воля за това в две хипотези – при приращението по
чл.92 ЗС и по силата на законовия режим на общност по чл.21, ал.1 СК,
когато придобивното основание включва волеизявлението на единия
съпруг, но вещноправния ефект настъпва и за другия съпруг. И двете
хипотези обаче предпоставят изразена воля за придобиване на вещното
право – при първата на земята, а при втората – на единия съпруг.
Следователно принцип в гражданското ни законодателство е, че вещните
права се придобиват въз основа на обективирано волеизявление за това.
Целта на този принцип е както зачитане волята на правните субекти, така и
защита на обществения интерес чрез създаване яснота по отношение
субектите и обектите на вещните права с оглед правната сигурност.
Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт –
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя
упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл.69
ЗС/ предполага наличието на намерението да се свои вещта. Именно затова,
за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа
власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото
вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за
своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност.
Разпоредбата на чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС урежда волевото изявление
на субективния елемент на владението чрез процесуални средства –
предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или
чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с
цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския
оборот, изпълнение на административни процедури по попълване на
кадастрална карта и т.н. До момента в който предполагаемото от закона
намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може
да се придобие и правото на собственост. При наличие на позоваване,
15
правните последици – придобиване на вещното право – се зачитат от момента
на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на
фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79,
ал.2 ЗС.“
Представените по делото документи за собственост - нотариален акт
по обстоятелствена проверка № **, т.2-ри, дело №***/19** год. на
Бургаският нотариат и констативен нотариален акт №***, т.1-ви, дело
№***/19** год. на Бургаският нотариат, сочат че процесният поземлен имот е
придобит по давност по време на брака на общия наследодател на
страните С.Я.С. със съпругата му З. В. С., като по време на брака е
извършено и заплащането на придаваемата по регулация част към
имота. Бракът на общите наследодатели С. и З. С. е сключен през **** год.,
като е бил прекратен със смъртта на съпруга С.Е.С. на 13.08.1994 год. – т.е.
бракът на общите наследодатели е бил заварен към момента на влизане в
сила на 22.05.1968 г. на СК обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., отм. считано от
01.07.1985 г., и е прекратен със смъртта на съпруга по време на действието на
СК обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г. отменен считано от
01.10.2009 г.
Ответниците са изложили твърдения, че както поземленият имот, така и
старата жилищна сграда да били придобити по давност от родителите на
общия наследодател С.Я.С., което на практика е оспорване на правата на
общите наследодатели по представените нотариален акт по
обстоятелствена проверка № **, т.2-ри, дело №***/19** год. на Бургаският
нотариат и констативен нотариален акт №***, т.1-ви, дело №***/19** год.
Такова оспорване обаче е недопустимо, тъй като е недопустимо страна в
процеса – в случая ответниците, да оспорват актовете за собственост, от
които самите те черпят права. Дори да се приеме за допустимо, оспорването
не е успешно проведено, тъй като за родителите на общия наследодател
С.Я.С. не е установено по делото явно, необезпосоявано и непрекъснато
владение върху процесните имоти с намерение за своене, повече от 10 години
/чл.79 от ЗС/, като по никакъв начин не е установено и обстоятелството, че
родителите на общия наследодател са изградили в процесния поземлен имот
процесната стара къща. В този смисъл са налице опровергаващи
доказателства – представените по делото протокол № 26/30.04.1950 год. и
протокол № 22 / 19.04.1969 год. за дадена строителна линия и определено
16
ниво, сочещи, че първата постойка в процесния поземлен имот е изградена
след 1950 год. - т.е. по време на брака на общия наследодател С.Я.С. със
съпругата му З. В. С. и след смъртта на бащата на общия наследодател –
Е.С.Е. поч. на 20.03.1946 год.
От изложеното по-горе става ясно, че процесният поземлен имот и
старата жилищна сграда са придобити по време на брака на общите
наследодатели на страните, чрез обективирано през 1979 год. волеизявление.
Не е спорно, че процесният поземлен имот е служил за задоволяване на
нужди на семейството, като по време на брака на общите наследодатели е
изградена къщата в него, в която те са живели до смъртта си. Със Семейния
кодекс обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г. е въведен института на съпружеската
имуществена общност /СИО/. Съгласно чл.13 от СК обн., ДВ, бр. 23 от
22.03.1968 г. /аналогична на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс
от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 от сега действащия Семеен кодекс от 2009 г./,
недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите
през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от
това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на
семейството. Разпоредбата на чл.103 от този СК предвижда, че правилата на
този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат
и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при
заварени бракове.
Процесният поземлен имот е придобит по време на брака на общите
наследодатели на страните, поради което, независимо от това, че в
нотариалните актове е отразено само името на съпруга, към момента на
придобиването той е станал СИО на осн. чл.13 от действалия към този
момент СК обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г. Съгласно точка 2 от
Постановление № 8/80 г. от 17.VI.1981 г., Пленум на ВС, когато
придобиваната давност е започнала и е изтекла през време на брака,
следва изводът, че и двамата съпрузи са придобили правото на
собственост върху недвижимия имот и той е станал имуществена
общност. В такива случаи следва да се счита, че и двамата съпрузи са
упражнявали фактическа власт върху имота. Същото разрешение следва и
когато единият от съпрузите е започнал сам да владее като свой собствен
недвижим имот още от преди сключването на брака, а придобиваната
17
давност изтече през време на брака. И в този случай, щом имотът се
придобие през време на брака, той става имуществена общност, защото от
значение е моментът на придобиването на имота - чл. 13, ал. 1 СК. Без
значение е основанието, на което съпругът е започнал да владее имота -
по силата на предварителен договор или като сънаследствен. В горния
смисъл с Определение № 539/03.07.2009 год. по гр.д.№ 530/2009 год. на ВКС,
2-ро г.о. е прието, че „в съответствие с дадените в ППВС № 8/80г, т.2
задължителни разяснения, когато придобивната давност е започнала и изтекла
по време на брака или когато единият от съпрузите е започнал сам да владее
имота като свой преди сключването на брака, а придобивната давност изтече
по време на брака, имотът става съпружеска имуществена общност, тъй като
в тези хипотези от значение е моментът на придобиването, като
основанието, на което съпругът е започнал да владее имота, е без
значение. Във връзка с обстоятелството, че в констативния нотариален акт по
обстоятелствена проверка е посочено, че имотът е придобит от Н. Д. по
наследство и давностно владение следва да се отбележи, че то означава
само, че същият е присъединил към своето владение владението на
неговите наследодатели, а не и че последните са били собственици на
имота, доколкото те не са притежавали документ за собственост и
приживе не са се позовали на придобивна давност.“
Разглежданите хипотези както по цитираното постановление, което е
задължително за съдилищата, така и по горепосоченото определение на ВКС,
са идентични и приложими в случая. Ето защо и противно на възраженията на
ответниците, без значение е обстоятелството, че в първия документ за
собственост издаден за процесния поземлен имот и сграда – н.а. по
обстоятелствена проверка № **, т.2-ри, дело №***/19** год. на Бургаският
нотариат е посочено, че общият наследодател С.Я.С. придобива имота „по
наследство и давностно владение“. По съображенията изложени по-горе,
процесният парцел и сградата построена в него не са станали изключителна
собственост само на посочения в нотариалния акт съпруг, а са станали
съпружеска имуществена общност между него и съпругата му. Както вече
беше посочено, изцяло неоснователни и недоказани са възраженията на
ответниците, че изградената в поземления имот стара сграда е получена от
общия наследодател по наследство – установи се, че процесната стара сграда
е изградена след смъртта на бащата на общия наследодател и по време на
18
брака на общия наследодател със З. В. С., като също е придобита в режим на
СИО. Макар в случая да не е налице тази хипотеза, следва да се посочи, че
постройката би била СИО, дори ако е изградена върху имот изключителна
собственост на единия съпруг – в този слисъл е т.4 от ППВС №5 /1972 год.
Страните спорят относно собствеността върху сградата със статут по
сега действащия план на допълващо застрояване с идентификатор
81178.501.63.2. Установено е по делото от представена скица и от
свидетелските показания на свидетеля Т., че тази сграда има обща стена
/свидетелят Т. определя сградата като „залепена“/ и функционално е свързана
/с врата/ със сградата, индивидуална собственост на ищцата по делото
81178.501.63.1. За сграда 81178.501.63.2 се установи, че е построена от
ищцата с лични средства и труд след 1992 год. със статут по тогава
действащия ЗТСУ /отм./ на временна постройка – лятна кухня, с извършено
през 1995 год. преустойство и промяна на предназначението в търговски
обект, и последващо преустойство и промяна на предназначението през 2018
год. отново в лятна кухня. Установи се по делото, че както изграждането на
сградата, така и преустойствата са извършени въз основа на строителна
документация и разрешения за строеж издадени само на името на ищцата,
като никой друг освен ищцата и членовете на семейството й не е стопанисвал
и ползвал тази сграда след изграждането й до настоящия момент – т.е.
ищцата е завладяла имота след като го е построила и е в непрекъснато
владение на сградата от постояването й през 1992 год., до настоящия
момент. Не се установи по делото през годините след 1992 год. друго лице –
включително ответниците по делото, а преди тях техният наследодател Е.С.Е.
поч.1998 год., да са предявявали претенции по отношение собствеността и
ползването на тази сграда. От разпита на свидетелката Господинова –
живееща в Черноморец, става ясно, че тя знае, че постойката е на Д. – ищцата
по делото, като само тя и семейството й са ползвали и стопанисвали сградата.
Установеното дава основание на съда да приеме, че сградата на допълващото
застрояване с предназначение - лятна кухня, макар да е отразена като
отделен имот в кадастралната карта, към настоящия момент не
съществува самостоятелно, а е прилежаща, към сградата, с която има обща
стена и е функционално свързана – т.е. към сградата, която е изключителна
собственост на ищцата. Дори да не се възприеме това становище и ако се
счете, че сградата със статут по сага действащия план на допълващо
19
застрояване – лятна кухня, е правно обособена самостоятелно, а не е
прилежаща към сградата собствена на ищцата, съдът намира за доказани
твърденията на ищцата за придобиване на тази сграда от нея по давност за
периода след изграждането на сградата през 1992 год. до момента на
предявяване на иска през 2022 год. /за период от тридесет години/, чрез
постоянно, необезпокоявано, явно и непрекъснато владение. Още при
изграждането на постройката, когато съгласно ЗТСУ /отм./ строителните
книжа и строителното разрешение са били издадени само на името на ищцата,
никой от останалите съсобственици на терена /към този момент
наследодателя на ответниците е бил жив/ не е възразил срещу това, сградата
на бъде изградена и придобита само от ищцата - по ЗТСУ/отм./ стротиелните
книжа се съобщават на останалите съсобственици на терена, които имат право
на жалба по административен ред/, но книжата не са били обжалвани. През
целия посочен по-горе период сградата е ползвана и стопанисвана само от
ищцата и нейното семейство, като липсват данни до подаване на отговора по
настоящото дело собствеността на ищцата върху сградата да е била оспорвана
по какъвто и да е начин от ответниците, от техния праводател или от други
лица. Задължителното тълкуване дадено с Тълкувателно решение № 1 от
6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, в мотивите си описва
две основни хипотези – при едната презумпцията по чл.69 от ЗС се
прилага, а при другата – се счита за оборена. Съгласно разясненията
посочени в мотивите към тълкувателното решение презумпцията на чл. 69
ЗС в отношенията между съсобствениците се счита за оборена само ако
основанието, на което първоначално е установена фактическата власт
показва съвладение. В случая такова съвладение не е налице, защото
завладяването на вещта към момента на възникването й е осъществено само
от ищцата, без участието на другите съсобственици на терена. Когато някой
от съсобствениците сам упражнява фактическа власт върху цялата вещ, без да
се съобразява с правата на останалите, в тези случаи, при които един от
съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата
идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно само да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете
по чл. 79 ЗС.
Според мотивите към решението презумпцията по чл.69 от ЗС се счита
20
за оборена само когато основанието, на което е установена фактическата
власт, показва съвладение /каквото в случая не е налице/ и съсобственикът е
започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща. Тогава той е държател на идеалните части на останалите съсобственици
и презумпцията се счита за оборена. Такъв извод може да се направи само
ако се докаже, че основанието на което е придобито владението върху
чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като
собствени. В тези хипотези и след като основанието, на което съсобственикът
е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС. Тогава, за да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Настоящият случай попада в хипотезата описана в мотивите към
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г.,
ОСГК, при която владелецът на вещта е станал съсобственик с притежателя
на останалите идеални части, но като владелец е започнал да упражнява
фактическа власт върху имота на основание, което изключва владението
на другите съсобственици и се явява владелец на целия общ имот.
Самостоятелно е владението когато още при установяване фактическата
власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на
останалите и е останал единствен владелец. Ето защо и в този случай
намерението му да държи имота като свой се предполага.
След като ищцата по делото установи, че единствено тя е изградила
процесната сграда и с изграждането на сградата е установила фактическа
власт върху вещта, отнемайки владението на останалите съсобственици, на
21
основание, което изключва тяхното владение, то нейното владение върху тази
вещ е самостоятелно и на осн. чл.69 от ЗС намерението й за своене на
сградата се предполага. Ето защо съдът намира, че ищцата по делото е
установила предпоставките по чл.79 от ЗС спрямо сграда с идентификатор
81178.501.63.2.
В обобщение, дори да се приеме, че тази постройка не е станала
изключителна собственост на ищцата като прилежаща към собствената й
сграда с идентификатор 81178.501.63.1, то към момента на предявяване на
иска за делба, по отношение на съсобствените части на останалите
съсобственици, сградата е придобита на оригинерно основание от ищцата,
поради което към момента тя се легитимира като неин изключителен
собственик. Ето защо сграда с идентификатор 81178.501.63.2 следва да бъде
изключена от делбата, а претенциите и възраженията на ответниците за
включването й в делбата са неоснователни. В частта от обжалваното
решение, с която районният съд е отхвърлил претенцията за делба на тази
сграда, решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Всичко изложеното по-горе сочи, че до делба следва да бъде
допусната единствено сградата с идентификатор 81178.501.63.3 /старата
сграда изградена от общите наследодатели/, ведно със съответните идеални
част от поземления имот, който в случая се явява обща част за сградите
изградени в него.
При определяне на прилежащите части към тази сграда от поземления
имот, съдът взе предвид следното: От представената скица на поземления
имот е видно, че към момента на предявяване на иска за делба, същият се
състои от 629 кв.м., от които на базата на прехвърлителната сделка по н.а.
№**/19** година ищцата е придобила 295 кв.м. ид.ч., а по н.а. №** /1990 год.
е придобила още 100 кв.м. ид.ч. – т.е. общо 395 кв.м. ид.ч.. След
прехвърлянето по н.а. №** /1990 год. и придаването по регулация съгласно
н.а. № ***/1979 год., следва да се счете, че разликата до 629 кв.м. /колкото е
площта на поземления имот към момента/ от 234 кв.м. ид.ч. е останала
собствена при условията на СИО между общите наследодатели С.Я.С. и З. В.
С.. Бракът между общите наследодатели е прекратен със смъртта на С.Я.С. на
13.08.1994 год., към който момент е прекратена и СИО за тези 234 кв.м. ид.ч.,
поради което 117 кв.м. ид.ч. са станали собствени на преживялата съпруга на
22
това основание, като частта на починалия от 117 кв.м. ид.ч. е наследена
поравно от неговата преживяла съпруга и двете му деца – ищцата и нейния
брат Е.С.Е. в равни части. Към този момент общата наследодателка З. В. С. е
била собственик на основание прекратена СИО на 117 кв.м. ид.ч. и на
основание наследяване от съпруга на 39 кв.м. – т.е. общо на 156 кв.м. ид.ч. С
нотариален акт ***/2000 год. З. В. С. е прехвърлила на дъщеря си още 130
кв.м. ид.ч. от поземления имот. Поради прехвърлителните сделки,
собствени на ищцата са станали 234 кв.м. ид.ч. плюс 100 кв.м. ид.ч. плюс 130
кв.м. ид.ч. от поземления имот – общо 464/629 кв.м. ид.ч. от поземления
имот.
Ето защо, към момента на предявяване на иска за делба, като
прилежащи към старата съсобствена постройка, на основание
наследяване, са останали съсобствени между страните 165/629 кв.м. ид.ч. от
поземления имот, които не се разпределят самостоятелно между
съделителите, а следват квотите на съсобственост на постройката.
По н.а. № **/1990 год. ищцата е придобила 1/2 ид.ч. /6/12 -12/24/ от
собствеността върху процесната постойка представляваща към момента
сградата с идентификатор 81178.501.63.3 /старата сграда изградена от
общите наследодатели/. Другата 1/2 ид.ч. /6/12 -12/24/ е останала собствена
при условията на СИО между общите наследодатели С.Я.С. и З. В. С.. Бракът
между общите наследодатели е прекратен със смъртта на С.Я.С. на 13.08.1994
год., към който момент е прекратена и СИО за тази 1/2 ид.ч./6/12 – 12/24/,
поради което 1/4 ид.ч. /3/12 – 6/24/ е останала собствена на преживялата
съпруга на това основание, като частта на починалия -1/4 ид.ч./3/12/ е
наследена поравно по 1/12 ид.ч. /2/24/ от неговата преживяла съпруга и двете
му деца – ищцата и нейния брат Е.С.Е. в равни части. Към този момент
общата наследодателка З. В. С. е била собственик на основание прекратена
СИО на 3/12 ид.ч. и на основание наследяване от съпруга на 1/12 ид.ч. – общо
на 4/12 ид.ч./1/3 – 8/24/. С нотариален акт ***/2000 год. З. В. С. е прехвърлила
притежаваната от нея 1/3 ид.ч. /4/12 – 8/24/ от процесната сграда на дъщеря
си – ищцата по делото. След смъртта на Е.С.Е. поч. на 10.02.1998 год.
наследствената от неговия баща 1/12 ид.ч./2/24/ от сградата е наследена
поравно от наследниците му по закон – преживяла съпруга и дъщеря в равни
части – т.е. всяка от тях е придобила по наследство от Е.С.Е. по 1/24 ид.ч. от
процесната сграда. Останалите 11/12 ид.ч. – 22/24 ид.ч. от сградата са
23
придобити от ищцата на посочените по-горе основания.
Както вече беше посочено, при недопустимо определен от районния
съд предмет на делбата - отделно поземлен имот и отделно сграда, решението
в тези части се явява недопустимо, тъй като фактически
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск – за вещи
чиято делба е недопустима, а не се е произнесъл за делба на вещите,
които по даденото от страните описание, действително подлежат на
делба. Ето защо и след обезсилването на решението в частта, в която сградата
с идентификатор 81178.501.63.3 е допусната до делба между страните без
посочване на съответните идеални част от поземления имот, за които
въззивният съд установи, че са 165/629 кв.м. ид.ч., съгласно чл.270, ал.3 от
ГПК в тази част делото следва да се върне на районния съд за
произнасяне по въпроса за допускане на делбата между страните на
сграда с идентификатор 81178.501.63.3, ведно с прилежащите и 165/629
кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор 81178.501.63, като
квотите на съсобственост спрямо идеалните части от поземления имот,
следват квотите на съобственост върху постройката.
Въззивната жалба се явява неоснователна в частта, с която с решението
е отхвърлена претенцията на ответниците по чл.344, ал.2 от ГПК, за осъждане
на ищцата да заплаща на всяка от тях по 40 лв. месечно - обезщетение за
лишаване от правото им да ползват съобразно дяловете им в процесните
имоти, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
окончателното изплащане на сумата. Ответниците не са изложили твърдения,
че ищцата полза съсобствената сграда, ведно с прилежащата към нея част от
общите части на сградата, извън квотата си на съсобственост, с което им
създава пречки да ползват общата вещ съобразно техните квоти. В този
смисъл ответниците не са ангажирали никакви доказателства. Установи се по
делото от разпита на свидетеля И. Т. – с. на ответницата С. Т., че ответниците
притежават ключ от съсобствената къща, като повече от три години те не са
посещавали имота, но не се установява, че причина за това е недопускането
им от ищцата в имота. Освен, че липсват доказателства, че ищцата е
препятствала възможността на ответниците да посещават имота и да го
ползват, съществено в случая е, че ответниците не установиха преди всичко
друго, че ищцата полза съсобствената вещ извън квотата си на съсобственост,
24
с което нарушава възможността те да ползват имота съобразно техните квоти.
Ето защо претенцията на ответниците е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена, в която обжалвана част, районният съд е постановил правилно
решение /с характер на определение/, което следва да бъде потвърдено от
въззивния съд.
В настоящото производство не са разгледани присъединени искове,
поради което и на осн. чл.355 от ГПК в първата фаза на делбата разноски не
се присъждат.
На осн. чл.9 от ТДТГПК въззивниците дължат държавна такса за
заявената от тях претенция на делба на сграда, за която искът е отхвърлен, в
размер определен от съда от 50 лв. Таксата не е присъдена от районния съд,
поради което следва да се присъди от въззивния съд.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 127/19.01.2023 год. по гр.д.№688/2022 год.
по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е допуснато
извършване на съдебна делба като самостоятелен обект на поземлен имот
с идентификатор № 81178.501.63 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Черноморец, община Созопол, област Бургас, като,
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта за съдебна делба на
поземлен имот с идентификатор № 81178.501.63, като самостоятелен
обект, поради недопустимост на искането за делба на поземлен имот
представляващ прилежаща част /обща част/ към построени в него сгради.
ОБЕЗСИЛВА решение № 127/19.01.2023 год. по гр.д.№688/2022 год.
по описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА, С КОЯТО е допуснато
извършване на съдебна делба на сграда с идентификатор
№81178.501.63.3, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Черноморец, община Созопол, област Бургас, без прилежащата към нея
идеална част от поземлен имот с идентификатор № 81178.501.63, като В
ТАЗИ ЧАСТ,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския
районен съд, който да се произнесе за допускане на съдебна делба между
25
страните по отношение на СГРАДА с идентификатор № 81178.501.63.3, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Черноморец, община
Созопол, област Бургас, одобрена със заповед РД-18-12/24.04.2007год. на
изпълнителен директор на АГКК, с адрес на сградата: гр.Черноморец,
п.к.8149, ул.“Д. Н.“ №33, със застроена площ 52 кв.м., брой етажи 2,
предназначение : Жилищна сграда – еднофамилна, ведно с прилежащите
към сградата 165/629 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор №
81178.501.63.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 127/19.01.2023 год. по гр.д.№688/2022
год. по описа на Бургаския районен съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.9 от ТДТГПК С. Е. Т., ЕГН ********** с адрес :
гр. Б., к-с „М. р.”, бл. **, ет. *, aп.* и К. С. Е., ЕГН ********** с адрес : гр. Б.,
к-с „М. р.”, бл.**, вх. "*”, ет. *, aп.*, да заплатят по сметка на Бургаския
окръжен съд държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него
на страните, с изключение на произнасянето на въззивния съд по чл.344, ал.2
от ГПК, в която част решението има характера на определение и е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26