Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 12 май 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 15.04.2021 г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря А.П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов
гражданско дело № 1279 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. *** срещу П.Д.Ф. с ЕГН
********** и адрес ***.
В същата се твърди, че между „Файненшъл
България“ АД с ЕИК *** (с предишно наименование, включително към датата на
сключване на договора, „Провидент Файненшъл България“ ООД) и ответника П.Д.Ф. съществува валидно облигационно отношение въз
основа на договор
за паричен заем № ***от 27.06.2017 г. и общи условия на „Провидент Файненшъл България“ ООД, представляващи неразделна част от
договора. С подписването на договора
заемодателят предоставил на заемателя парична сума в размер на 500,00 лева, при договорна лихва от 98,63 лева, платима на 60 броя
седмични погасителни вноски, всяка по 17,97 лева. С подписване на договора
ответникът се съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на
25,00 лева, платима разсрочено. По негов избор му била предоставена и
допълнителната услуга „Кредит у дома“, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по местоживеенето и услуга по седмичното й събиране на място там,
за което се дължала сумата от общо 454,00 лева, платима също разсрочено. Така
във всяка месечна вноска, освен вноските по кредита, се включвали и такса за
оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“. Крайният падеж бил
23.08.2018 г., като договорът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради
забавата в плащанията, на длъжника била начислена и мораторна лихва в размер на
95,08 лева за периода от 13.07.2017 г. до 09.12.2019 г.
Сочи се, че към настоящия момент
ответникът е извършил погашения по договора в размер на 18,00 лева.
На 01.07.2017 г. между „Провидент Файненшъл България“
ООД с ЕИК *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *** бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) и заместване в дълг, ведно с потвърждение от прехвърлителя за
процесното вземане, на 01.09.2018 г. било подписано приложение № 1 към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2017 г.,
сключени между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК *** и „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД с ЕИК ***, а на
01.09.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г., сключени между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с ЕИК ***и ищцовото дружество, по силата на които цесии,
потвърждения и приложения към тях процесното вземане станало собственост на
ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и
обезпечения.
Поради неизпълнението на ответника, на 10.12.2019 г.
ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените
суми, било образувано ч. гр. дело № ***г. на Врачански районен съд, като съдът
уважил заявлението и издал заповед № 2965 от 12.12.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на
постоянния му и настоящ адрес, а от служебно изготвената справка от
информационната система на ТД на НАП гр. Велико Търново, офис Враца е видно, че
ответникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящия
иск.
Искането към съда е да признае за
установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 493,07
лева-главница по договор за паричен заем № ***от
27.06.2017 г.; сумата 95,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от
13.07.2017 г. до 23.08.2018 г.; сумата от 24,58 лева, представляваща такса за
оценка на досие за периода от 13.07.2017 г. до 23.08.2018 г.; сумата 133,93
лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита
в брой по местоживеене на кредитополучателя за периода от 13.07.2017 г. до
23.08.2018 г.; сумата 312,47 лева, представляваща такса за услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 13.07.2017 г. до 23.08.2018 г.; сумата 95,08 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.07.2017 г. до 09.12.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2965 от
12.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***г. на Врачански районен съд.
Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените искове са с правно
основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1, предложение 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ответникът
П.Д.Ф., чрез особения си представител адв. М.Л., е подал писмен отговор в срока
и по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Поддържа, че по делото липсват
доказателства ответникът да е получил в заем посочената в договора сума, че
уговорките за годишен лихвен процент и годишен процент на разходите са нищожни
като неравноправни по смисъла на чл. 147 от Закона за защита на потребителите и
като противоречащи на добрите нрави, което влече нищожност на целия договор за
паричен заем на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК), че
таксите за услугите „Кредит у дома“ са нищожни поради противоречие с
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че прехвърлянето на вземанията с договор
за цесия не е редовно съобщено на ответницата, както и че връчването на
уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на особения представител на ответника не
могат да доведат до обвързваща страните и съда промяна по материалното
правоотношение (промяна на кредитора по договора за паричен заем)
В заповедното производство-ч. гр. дело № *** г. на
Врачанския районен съд не е подадено от длъжника П.Д.Ф. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за паричен заем № ***от
27.06.2017 г., видно от който между „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответника П.Д.Ф.
е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит за
сумата 500,00 лева, която е следвало да
бъде погасена на 60 седмични вноски, всяка от които в размер на 17,97 лева. По
този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответникът да върне на
заемодателя сума в общ размер на 1 077,63 лева, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема – 31,82 % и годишен процент на разходите на заема – 48,10
%. Видно е също така,
че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 27.06.2017 г.
Съгласно посоченото в договора, крайният срок за издължаване на кредита е 23.08.2018
г.
Установява се
от приложените към исковата молба договори за цесия и заместване в дълг от дати
01.07.2017 г., 30.01.2017 г. и 03.05.2019 г., приложения към тях и потвърждения
за сключена цесия и пълномощни с упълномощител стар кредитор и пълномощник нов
кредитор (л. 13-35 от делото), че процесните вземания по горепосочения договор
за заем са преминали от „Провидент
Файненшъл България“ ООД
към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД,
впоследствие към „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и впоследствие към ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД.
От приложените известия за доставяне и уведомителни писма
(л. 36-43 от делото) се установява, че писмата, адресирани до ответника П.Ф., с
което същият се уведомява, че процесните му задължения са преминали
от „Провидент
Файненшъл България“ ООД
към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД,
впоследствие към „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и впоследствие към ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, са върнати в цялост като непотърсени.
В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът е
извършил погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 18,00 лева, като
това обстоятелство не се оспорва с отговора по чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
Със
заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 23.08.2018
г., който е бил настъпил към датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 10.12.2019 г., поради което съдът приема, че
изискуемостта на задълженията е налице.
Видно
от договор за потребителски
кредит № ***от 27.06.2017 г., „Провидент Файненшъл България”
ООД с ЕИК *** е предоставило на ответника П.Ф. кредит в размер на 500,00 лева
(подписите на договарящите страни имат силата на разписка за предаване на
сумата по договора за кредит), а ответникът се е задължил да върне кредита в
сроковете и по реда, предвидени в договора.
Не е спорно между страните, че ответникът
е извършил частични погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 18,00
лв.
От приложените
към исковата молба писмени доказателства се установява, че процесните вземания
на ответника по горепосочения договор за кредит са преминали от „Провидент
Файненшъл България“ ООД
към „Изи
Асет Мениджмънт“ АД,
впоследствие към „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ООД и впоследствие към ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, както и че липсва редовно по смисъла на ГПК
уведомяване на ответника за извършените цесии.
Въпреки че по делото не са
представени доказателства ищеца,
в качеството си на пълномощник на цедентите на процесните задължения, да е
уведомил надлежно ответника за извършената
цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно
уведомен за цесията поради следното:
Съгласно
трайната практика на съдилищата, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото
от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г.
на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг.
дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I
т.о. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на
кредитор по отношение на ответника.
Основателни са доводите за нищожност на клаузите за
начисляване на такси по договора за услуга „Кредит у дома“ и оценка на
досие. В чл. 25 от договора е уговорено извършването на домашни посещения за
събиране вземанията на кредитора, като е посочено, че 30 % от общия размер на
дължимата за това такса е за компенсиране на разходите му. Тази клауза, макар и
формално да съответства на буквата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, по същество
противоречи на закона. На първо място, от целия размер на таксата за услуга за
домашно посещение само 30 % покриват разходите на кредитора по събирането на дълга,
а останалата част се явява печалба за него, т.е. налице е очевидно заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на годишна база по потребителските кредити
следва да не е в по-висок размер от петкратния такъв на законната лихва по
просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. В
случая процесната такса не е включена в годишния процент на разходите, а ако
същата се добави към него, сборът безспорно ще надхвърли размера на пет пъти
законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
същия закон, е нищожна. На следващо място, уговарянето на такса за „домашното”
погасяване на дълга в близък до сумата по главницата и над три пъти по-висок от
този на евентуалните разходи на кредитора размер противоречи на добрите нрави,
основание за нищожност на същата уговорка по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. На
последно място следва да се посочи, че ищцовата страна не е ангажирала никакви
доказателства за реалното предоставяне на услугата по чл. 25 от договора. По
отношение на таксата за оценка на досие съдът намира за необходимо да отбележи,
че става дума за действие на кредитора по проверка на платежоспособността на
кредитополучателя, което предхожда сключването на договора и по необходимост е
свързано с усвояване на предоставяната в заем сума, т.е. уговарянето й е в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът
не може да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояването и управлението на кредита. Предвид това и на основание чл. 21, ал. 1
от ЗПК клаузата за такса оценка на досие е нищожна.
Като взе предвид, че при горните доводи правното действие
на клаузите за начисляване на такси по договора за услуга „Кредит у дома“
и оценка на досие не следва да бъде зачитано поради тяхната нищожност, както и
че при това положение липсва нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
съдът намира, че не могат да бъдат споделени доводите, че уговорките за годишен лихвен процент и годишен
процент на разходите са нищожни като неравноправни по смисъла на чл. 147 от ЗЗП
и като противоречащи на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
Ето защо по делото е установена частична основателност на
претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По делото е установено, че ответникът не
е заплатил на кредитора месечните вноски по целия погасителен план по договора,
а единствено е заплатил сумата 18,00 лева, като крайният срок за погасяване на
кредита е 23.08.2018 г., към която дата все още не е било подадено заявление по
чл. 410 от ГПК. Дори заявлението да беше подадено към по-ранен момент, съгласно
задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение №
8/2017 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на
ОСГТК на Върховния касационен съд,
предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустимо да бъде уважен само
за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ.
Видно от твърденията в исковата молба, от частичното
погашение на ответника сумата 9,98 лева е отнесена към главница и договорна
лихва, а остатъкът 8,02 лева е отнесен към погасяване на нищожни клаузи. При
това положение съдът намира, че този остатък следва да бъде отнесен към
претендираната главница.
В обобщение, искът за главница се явява основателен до
размера 485,05 лева (разликата до пълния претендиран размер е погасена чрез
плащане), исковете за договорна лихва и за мораторна лихва са изцяло
основателни, а исковете за такса за услуга „Кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, за такса за услуга „Кредит
у дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя и
за такса оценка на досие са изцяло неоснователни и като такива подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от исковете. По заповедното
производство-ч. гр. дело № ***г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, от които му се следва сумата 43,89 лева. По настоящото дело-гр.
дело № *** г. на Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 530,41
лева за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на
100,00 лева), от които му се следват 310,38 лева.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е
представил доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда
разноски.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на П.Д.Ф. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. *** сумата 485,05 лева – главница по договор за паричен заем № ***от 27.06.2017 г., сумата 95,58 лева, представляваща договорна лихва за периода от 13.07.2017
г. до 23.08.2018 г.; сумата 95,08 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 13.07.2017 г. до 09.12.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 2965 от 12.12.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № ***г. на Врачански районен съд,
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове,
както следва: за главница – разликата от уважения размер до пълния предявен
размер, като погасен чрез плащане;
за сумата от 24,58 лева, представляваща такса за оценка на досие за периода от
13.07.2017 г. до 23.08.2018 г., за сумата 133,93 лева, представляваща такса за
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода от 13.07.2017 г. до 23.08.2018 г. и сумата 312,47
лева, представляваща такса за услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителни
вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 13.07.2017 г. до
23.08.2018 г. – като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК П.Д.Ф. с ЕГН **********
и адрес *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. *** сумата 43,89 лева
– разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № ***г.
на ***, както и сумата 310,38 лева –
разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение по гр. дело № 1279/2020 г. на ***, съразмерно на уважената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: