О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..260206.... 22.12.2020г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори декември две
хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
като разгледа докладваното от
съдията Бозаджиев в.ч.гр.дело №841 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на с чл.274 и
сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с
вх.№264038/20.11.2019г. подадена от „И.“ АД, представлявано от З.Р.Р. и В.И.К.-
Д.- Изпълнителни директори, чрез Б.П.- юрисконсулт, против протоколно определение
от 15.10.2020г., постановено по гр.д.№1119/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
В жалбата се излагат доводи в
насока неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Моли
се, за отмяна на постановеното определение.
В срок от П.Д.Б.- страна в процеса,
чрез пълномощника му адв.П.М. *** е постъпил писмен отговор в указания срок. В
последният е визирано, че подадената частна жалба е неоснователна. В този
смисъл се излагат съображения. Претендират се разноски, съобразно приложено
пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, които на практика липсват
към него.
Искането е за оставяне на
последната без уважение, като се потвърди обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски.
Писмен отговор от „Чепинска
кариера“ ЕООД в указания срок не е постъпил.
За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по
делото и намира за установено от
фактическа страна следното:
Производството по гр.дело №1119/2020г.
по описа на РС- Пазарджик е образувано по искова молба от „И.“ АД против
„Чепинска кариера“ ЕООД и П.Д.Б., с която са предявени установителни искове, с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Искането е да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответниците „Чепинска кариера“ ЕООД
и П.Д.Б. дължат, при условията на солидарност, на ищеца „И.“ АД следните суми
по Договор за кредитна линия №417/21.03.2014г., Анекс №1/26.02.2015г., Анекс №2/18.03.2016г.
и Анекс №3/25.04.2016г., а именно: 22 165,67лв.- главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.03.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; 15 482,34лв.- лихва за забава върху главницата за периода от
26.05.2017г. до 28.02.2018г., включително, 275,71лв.- такси за поддържане на
разплащателна сметка, за които суми е издадена Заповед № 428/07.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№824/2018г. по описа на РС- Пазарджик, допълнена с Определение
№68/09.01.2019г. по ч.гр.д. №824/2018г. по описа на РС- Пазарджик и
Изпълнителен лист №726/19.03.2019г.
Видно от Определение
№260145/16.09.2020г., съдът, на основание чл.140, във вр. с чл.146 от ГПК е
извършил доклад на делото, като е насрочил делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Видно от Протокол от 11.10.2018г.,
съдът с протоколно определение от първата инстанция е върнал искова молба с
вх.№9490/29.05.2020г. по описа на РС- Пазарджик, в частта с която е предявен от
„И.“ АД срещу „Чепинска кариера“ ЕООД и П.Д.Б., иск с правно основание чл.422,
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответниците „Чепинска кариера“ ЕООД и П.Д.Б.
дължат, при условията на солидарност, на ищеца „И.“ АД следната сума по Договор
за кредитна линия №417/21.03.2014г., Анекс № 1/26.02.2015г., Анекс №2/18.03.2016г.
и Анекс №3/25.04.2016г., а именно: 15 482,34лв., представляваща лихва за забава
върху главницата, дължима за периода от 26.05.2017г. до
28.02.2018г.,включително, за която сума е издадена Заповед №428/07.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№824/2018г. по описа на РС- Пазарджик, допълнена с Определение
№68/09.01.2019г. по ч.гр.д.№824/2018г. по описа на РС- Пазарджик и Изпълнителен
лист №726/19.03.2019г., поради недопустимост на така предявения иск, като е
прекратено производството по гр.д.№1119/2020 г. по описа на РС- Пазарджик в
тази му част.
Обезсилени са издадените от РС-
Пазарджик по ч.гр.д.№824/2018г. заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на нея, в частта за сумата в размер на 15
482,34лв.- законна лихва за забава за периода от 26.05.2017г. до 28.02.2018г., включително.
При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за
установено следното:
Пазарджишкият окръжен съд
намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. По съществото си, същата е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен
акт, първата инстанция е приела, че съгласно трайно установената съдебна
практика иск по чл.422, ал.1 от ГПК с предмет законната лихва за периода от
датата на падежа на главното вземане до подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК е недопустим. В този смисъл се
е позовал на указанията дадени в т.4а от ТР №4/18.06.2014г., по тълк.дело
№4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
В конкретният казус, настоящата
въззивна инстанция не намира основания да не приеме изцяло изложени доводи от
страна на първата такава.
Данните от заповедното
производство са категорични и те са в насока, че заявителят е поискал лихва за
забава върху главницата в размер на 15482,34лв. за периода от 26.05.2017г. до
28.02.2018г., включително. В тази насока освен другите претендирани суми е
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и за сумата в
размер на 15 482,34лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 26.05.2017г. до 28.02.2018г., т.е. искането е ясно заявено, че заявителят
в заповедното производство- ищец в настоящото производство е претендирал законна лихва за забава за
периода след датата на падежа на главното вземане до дата, предхождаща датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК- 02.03.2018г.
В исковото производство отново
е претендирана лихва за забава върху главницата: 15482,34лв., за периода от
26.05.2017г. до 28.02.2018г., включително.
По отношение на посочените суми
е отразено, че те са неиздължена сума по Договор за кредитна линия №417/21.03.2014г.,
изменен с Анекс № 1/26.02.2015г., Анекс №2/18.03.2016г. и Анекс №3/25.04.2016г.
В случая, възражението изложено
в частната жалба, че ищецът винаги е твърдял, че сумата от 15482,34лв. винаги е
представлявала договора лихва за забава върху главницата, начислена поради
просрочия от страна на солидарните длъжници да заплатят вноски по главница и
правното основание за дължимост на тази лихва е визирана в чл.12, ал.1 от
Договора за кредитна линия не може да бъде споделено. Основанието за този си
извод, настоящата инстанция обосновава с факта, че на практика ищецът едва с
частната си жалба променя материалноправната характеристика на вземането, като
вече сочи, че това е договорна лихва. Реално в заповедното производство
искането му е съвсем различно, като посочва законна лихва за забава върху
главницата.
При тези констатации са
приложими указанията на т.4а от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ВКС,
ОСГТК, съгласно които не може да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение
за законна лихва върху вземането за периода от датата на падежа до подаване на
заявлението.
Такава е издадена за процесната
сума, но съгласно и цитираното от първата инстанция Решение № 59/10.05.2016г.
по т.д.№623/2015г. на ВКС, IIт.о., предявения иск с правно основание чл.422,
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. чл.86 от ЗЗД е недопустим.
В случая, правилно е съобразено
от районният съд, че съгласно указанията, дадени в т.13 от ТР №4/18.06.2014г.
по т.д.№4/2013г. на ВКС, ОСГТК, издадените от РС- Пазарджик по
ч.гр.д.№824/2018г., Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист въз
основа на нея следва да се обезсилят в
частта за сумата в размер на 15 482,34лв.- законна лихва за забава от
26.05.2017г. до 28.02.2018г.
По така изложените съображения,
настоящият състав на въззивния съд намира, че подадената жалба, като неоснователна
следва да се остави без уважение, а обжалваното протоколно определение на РС- Пазарджик,
като правилно и законосъобразно да се потвърди.
С оглед изхода на делото няма
основание да се присъждат разноски на П.Д. Х., тъй като такива са претендирани
от страна на последния, чрез пълномощника му, но на практика липсват
доказателства за реално извършени такива.
Водим от изложеното,
Пазарджишки окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение от 15.10.2020г., постановено по гр.д.№1119/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.