№ 256
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ангелова
Членове:Тони Гетов
Петя Попова
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Л. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Димитрина Ангелова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20231100605466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда № 299/17.11.2022г. по НОХД №17886/2021г. Софийски
районен съд – Наказателно отделение, 18 състав е признал подсъдимия Ц. В.
К. за виновен в това, че на 01.04.2021г. в гр. София е отнел чужди движими
вещи - сумата от 500 лева, от владението на Е.Г.К. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив - престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194,
ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ НК и му е наложил наказание лишаване от свобода
за срок от 4 /четири/ години, търпимо при първоначален строг режим.
По въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия е образувано
настоящото производство. С жалбата се атакува постановената от районен
съд присъда като се излагат доводи за допуснати от първостепенния съд
нарушения на закона и процесуалните правила. Защитата твърди, че въпреки
констатирано от съда противоречие между доказателствата по делото и
изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, неправилно
съдът е отказал да прекрати съдебното производство и делото да бъде върнато
1
на прокуратурата за отстраняване на тези констатирани противоречия.
Липсата на подобно действие от страна на съда е довело, според защитата, до
ограничаване възможността нейният подзащитен да се възползва от
диференцираната процедура по чл. 371, т.2 НПК. Като нарушение на
процедурните правила се посочва и несъобразяването на съда с принципа за
неизменност на съдебния състав - при встъпване на нов съдебен заседател в
състава не било проведено отново разпоредително заседание по делото, тъй
като в предходно такова персоналният състав на съда бил различен. На
последно място, като нарушение се визира и липсата на оправдателен
диспозитив в постановената присъда по отношение на част от обвиненията
спрямо К..
В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция защитата изцяло
поддържа своята жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде
уважена.
Прокурорът приема жалбата за неоснователна. Развива виждането си, че
неизменността на съдебния състав касае процеса по събиране на
доказателства и не е задължително съставът на съда, разглеждащ делото по
същество, да бъде идентичен с този от разпоредително съдебно заседание.
Заявява, че присъдата е правилна и законосъобразна, постановена след
прецизен анализ на доказателствата по делото и моли тя да бъде потвърдена.
Подсъдимият Ц. К. поддържа позицията на своя защитник. При
дадената му възможност за последна дума претендира единствено за
редуциране размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните,
изложеното в жалбата и в рамките на дължимия служебен контрол, прецени,
че тя е допустима и основателна, което води до отмяна на атакувания акт и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийски
районен съд.
Съдът с предимство ще разгледа възраженията за допуснати от
контролирания съд нарушения на процесуалните правила, рефлектирали
върху пълноценно упражняване правото на защита на подсъдимия, тъй като
при евентуално удовлетворяване на отправените претенции, е ненужно
произнасяне от настоящия състав по същината на спора.
Прокуратурата е сезирала съда с обвинителен акт срещу Ц. В. К., според
2
който на 01.04.2021г. за времето от около 10.00 часа до около 10.30 часа в
град София, ул. **** той е отнел чужди движими вещи - сумата от 700 лева
от владението на Е.Г.К. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои като деянието е извършено при условията на опасен рецидив
/съобразно изискванията на чл. 29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ НК/. Като осъждания,
формиращи квалифициране на извършеното при условията на опасен
рецидив, прокурорът определил тези по НОХД № 10589/2016г. и НОХД №
3486/2016г. на Софийски районен съд.
Факти, относими към така описаното обвинение, са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първият съд е провел разпоредително съдебно заседание по делото на
03.10.2022г. и в него подсъдимият и защитата му са заявили своето желание
делото да се разгледа по реда на диференцираната процедура - тази по чл.
372, ал.3 вр. чл. 371, т.2 НПК с признаване от страна на К. на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След това изявление,
съдебният състав, вземайки отношение и по всички останали въпроси,
визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 НПК, е приел, че самопризнанието
на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанието без да събира доказателства за тези обстоятелства. Въпреки
процесуалната повеля на чл. 252, ал.1 НПК, съдът отложил разглеждане на
делото за друга дата поради „напредване на времето и графика на съдебния
състав“ без да пристъпи към незабавното му разглеждане след проведеното
разпоредително заседание /този подход, въпреки че не е съобразен с
разписания ред, не съставлява нарушение от категорията на тези,
ограничаващи права на страните в процеса/. При последващо съдебно
заседание /на 24.10.2022г./ в същия персонален състав, съдът е дал ход на
делото, разгледал го и финализирал с предоставено право на последна дума на
подсъдимия. При оттеглянето си в тайно съвещание за постановяване на
присъдата, съдебният състав е преценил, че самопризнанието на Ц. К. не
съответства на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство
и декларирал това в съдебния протокол. В своите мотиви, съдът е анализирал
доказателствените източници, за да обоснове тезата си, че отнетата от
владението на Кокинова сума не била в размер на 700 лева /както поддържа
прокуратурата/, а в размер на 500 лева. При този анализ съдът коментирал и
3
процесуалната стойност на показанията на св. В.Н. - полицейски служител,
обективирал свои възприятия от проведена с подсъдимия оперативна беседа.
След така изразеното категорично отношение спрямо носената от
доказателствените източници по делото информация, съдът е декларирал, че
единствено е взел отношение по базираността на самопризнанието на К. на
доказателствата, а не е обсъждал въпроси по същината на спора. След тази
заявка той е отменил „протоколно определение от предходното открито
съдебно заседание с правно основание чл. 372, ал.4 вр. чл. 371, т.2 НПК, както
и последващите протоколни определения по делото с изключение на
определението за отлагане“. Въпреки наличните основания за отвод на
съдебния състав, тъй като в описаното по - горе определение е взел
отношение по доказателствената обезпеченост на обвинението, предявено
спрямо Ц. К., съдът /без да възобновява съдебното следствие, въпреки че
формално не са били налице предпоставките на чл. 302 НПК, тъй като тази
процесуална техника е приложима при недостатъчно изясняване на
обстоятелства по делото, а такава непълнота съдебният състав не коментира/
насочва страните към приложение на другата, визирана в глава 29 НПК
процедура - тази по чл. 371, т.1 НПК. След получаване на търсения от
подсъдимия и защитата положителен отговор, съдебният състав одобрява
изразеното от тях съгласие „да не се разпитват някои или всички свидетели
по делото“. Но отново не приключва делото поради възникнал спешен
ангажимент на съдебен заседател, свързан с неговото здраве, отлага
разглеждането му и изисква определяне на друг съдебен заседател за
следващото съдебно заседание след изложение, чийто смисъл и стилистика са
неразбираеми за контролиращия съд. Така, на 17.11.2022г. с встъпил нов
съдебен заседател и на практика различен персонален съдебен състав
стартира съдебно заседание, в което, на отправени искания на защитата за
провеждане на разпоредително заседание, в което да бъде взето отново
отношение и по въпросите, съдържими в чл. 248, ал.1, т.3 НПК, съдът отказва
да проведе такова, прилага диференцираната процедура по чл. 373, ал.1 НПК
и произнася атакуваната пред настоящия състав присъда.
Тук е мястото да бъде коментирано дали са резонни исканията на
защитата, подновени и пред въззивната инстанция, за необходимостта от
провеждане от първостепенния съд отново на разпоредително съдебно
заседание в новия му персонален състав. Мнозинството на настоящия състав
4
счита, че възраженията на жалбоподателя в тази част са основателни.
Принципът за неизменност на състава на съда касае всички етапи на
съдебната фаза на процеса и поради това делото следва да бъде разгледано в
един и същ свой персонален състав от разпоредително заседание до
финализирането му с крайния акт по същество на спора. И това е така, тъй
като в разпоредителното съдебно заседание се разглеждат въпроси, относими
впоследствие към по-нататъшното развитие на процеса и свързани с
конституиране на нови страни - граждански ищец и/или частен обвинител,
наличие на основания за разглеждане на делото по реда на особените правила,
както и изразяване на отношение по допуснати или не нарушения на
процесуалните правила в досъдебната му фаза и съответно вземане на мерки
за тяхното отстраняване. Ако се приеме възможност за различие между
съдебния състав, произнесъл се в разпоредително заседание по въпросите,
подлежащи на обсъждане по чл. 248, ал.1 НПК и по заявени претенции за
конституиране на граждански ищец и/или частен обвинител и друг,
разглеждащ делото по същество, то вторият недопустимо би бил обвързан с
чужда преценка, както по отношение легитимацията на страни в процеса, така
и по напр. възприета липса на процесуални нарушения по смисъла на чл. 248,
ал.1, т.3 НПК от състава, провел разпоредително съдебно заседание, а обратна
позиция за налични такива вече от състав, стартирал съдебното следствие. В
конкретния случай съдът в различен персонален състав от този, постановил
атакувания акт, е обсъдил всички въпроси по чл. 248, ал.1 НПК без да
констатира допуснати в досъдебната фаза на процеса процесуални
нарушения. Всъщност и самата защита тогава не е имала подобни претенции.
Те са възникнали у нея след последващи констатации на съда за
доказателствена необезпеченост на обвинението по отношение на част от
инкриминираната сума. В отговор на така развитото във въззивната жалба
възражение следва да бъде отбелязано, че това не представлява процесуално
нарушение в смисъла, който влага защитата, тъй като във внесения за
разглеждане обвинителен акт липсва противоречие или неяснота между
негова обстоятелствена част и диспозитив - прокурорът е пределно ясен в
позицията си, че подс. Ц. К. е отнел от владението на Е.К. парична сума в
размер на 700.00 лева. Твърдяната неподкрепа на фактите, изложени в
обвинителния акт, от доказателствата по делото е въпрос на произнасяне по
същество на спора, а не представлява процесуално нарушение. Самият
5
подсъдим също заявява, че е наясно с обвинението и последователно в целия
съдебен процес признава извършеното, иска съдът да го признае за виновен и
да се възползва от привилегията на чл. 58а, ал.1 НК.
Независимо от това първостепенният съд е следвало отново да проведе
разпоредително съдебно заседание с встъпилия съдебен заседател и в този
вече на практика нов персонален състав да разгледа всички, подлежащи на
обсъждане въпроси в него, включително и дали са налице основания за
разглеждане на делото по диференцираната процедура по чл. 372, ал.4 вр. чл.
371, т.2 НПК, за която подсъдимият и защитата изначално са изразили
желание да бъде приложена и по който този вече различен състав на съда не е
взел отношение.
В този изкуствено усложнен от председателя на първоинстанционния
съдебен състав процес са допуснати и други нарушения, които са съществени
и пряко са рефлектирали върху правата на подс. К.. Въпреки декларацията си,
че не е „отводим“ и не изразил отношение по съществото на спора, на
практика съдът пряко е коментирал наличната по делото доказателствена
маса преди да произнесе своя краен съдебен акт. Той си е позволил да изрази
позицията си, че събраната в досъдебното производство доказателствена
информация сочи като размер на отнетата от Е.К. сума, различен от този,
който е описан в обвинителния акт - с 200 лева по - нисък. Въпреки това
съдът не е счел, че с тази ясна позиция по обвинението вече е афиширал своя
предубеденост от изхода на делото, а и тази позиция впоследствие е
обективирана и в постановената присъда, с която К. е осъден за отнемане на
парична сума в размер на 500, а не на 700 лева. Продължавайки
разглеждането на делото и приканвайки страните да преминат към друг вид
съкратена процедура по глава 27 НПК /изначално нежелана от тях/, съдът не е
осигурил на Ц. К. и неговата защита безпристрастен процес, чийто логичен
завършек е и постановеният акт. В него, въпреки признание за виновността на
подсъдимия по отношение на посегателство спрямо част от инкриминираната
сума и относно част от приложимите прави норми, касаещи квалификацията
„опасен рецидив“, съдът не е изразил изрично позицията си чрез оправдаване
на К. по тези обвинения. Несподеляеми са разсъжденията на съдията в
мотивите, че това не попада в обхвата на хипотезата на чл. 304 НПК -
напротив, съдът е заявил, че не е установил, че подс. К. е извършил кражба с
предмет парична сума в размер на 200 лева и че тя е осъществена в условията
6
на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“б“ НК. Нормите на чл. 301,
ал.1, т.1 и 2 НПК са категорични, че при постановяване на присъдата си съдът
обсъжда и решава въпросите дали има извършено деяние, извършено ли е от
подсъдимия и то виновно, както и дали съставлява престъпление и правната
му квалификация. В случая въпросите по отношение на част от твърдяната от
прокурора като отнета сума и правилното субсумиране на осъжданията на
подсъдимия под нормите на чл. 29, ал.1, б.“а“ и „ б“ НК /решаващият съд е
преценил, че те покриват само изискванията на чл. 29, ал.1, б. „а“ НК, но не и
тези на чл. 29, ал.1, б.“б“ НК/ изискват изричен отговор в тези части с
признаване на подсъдимия за невинен.
При тези констатации за допуснати процесуални нарушения, естествена
и единствена последица от които е връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд, не е налице необходимост от
произнасяне на настоящата инстанция по искането на подсъдимия за
намаляване размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
Отменя присъда № 299 от 17.11.2022г. по НОХД № 17886/2021г. на
Софийски районен съд – Наказателно отделение, 18 състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен
съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7