РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Силистра, 29.07.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря Анета Тодорова и с участието на заместник-окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Свилен Тодоров разгледа КАНД № 32 по описа на съда за 2022 г., докладвано от съдия Павлина Георгиева - Железова, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Дирекция
„Инспекция по труда“ - Силистра оспорва решение № 52/28.02.2022 г. на Районен
съд - Силистра, постановено по АНД № 23 по описа на съда за 2022 г., с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 19-2100020 от 30.11.2021 г.
С
посоченото НП на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
лв. за нарушение на чл. 24, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност, във връзка с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на
същия закон.
Чрез касационната
жалба се поддържат доводи за неправилност на отменителното решение. Застъпва се
теза за наличието на материална и териториална компетентност на актосъставителя
и административно-наказващия орган. Изложени са и доводи за неправилност на
изводите относно допуснатите други процесуални нарушения в производството.
Моли се
за отмяна на решението и за потвърждаване на Наказателното постановление като
се възразява и срещу размера на присъдените разноски за хонорар.
Ответникът „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. В., оспорва касационната жалба и претендира направените в касационното производство разноски.
Прокурорът поддържа заключение за оставяне в сила на решението поради маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-2100020 / 30.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, на ответника, на основание чл. 79, ал. 4 във вр. с чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 24, ал. 3 (редакция – ДВ, бр. 24 /16.03.2018 г.; понастоящем ал. 2) ЗТМТМ във вр. с чл. 32, ал. 1 и ал. 3 ППЗТМТМ. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: «[...] работодателят не е регистрирал в Агенцията по заетостта, чрез подаване на декларация (Приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ), за осъществяване на сезонна работа до 90 дни без прекъсване по чл. 24, ал. 3, понастоящем чл. 24 ал. 2 от ЗТМТМ, с чужденеца С.Ч., гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, при условията и по реда определени в чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, считано до 15.04.2021 г. и до момента на проверката».
Един от основните правни аргументи, въз основа на които СРС е отменил наказателното постановление, е липсата на овластяване на директора на дирекция „ИТ“ – Силистра да издава наказателни постановления за установени нарушения по Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция. Установена е липса на материална компетентност да се издават санкционни актове от вида на отмененото НП.Действително, в унисон с тезата на ответника,разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ предоставя компетентността за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ „[...] на ръководителя на съответния контролен орган или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на съставителите на актове“. Контролните органи по ЗТМТМ са изброени в чл. 67 ЗТМТМ, а именно – министърът на труда и социалната политика (субект на цялостен контрол по спазването на ЗТМТМ) и Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика (субект на специализиран контрол по спазването на ЗТМТМ). Следователно никой друг държавен орган, освен изброените по-горе контролни органи, не може да извърши делегацията на основание чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ. Делегация от страна на тези контролни органи, овластяваща директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра да издава наказателни постановления по ЗТМТМ, не е осъществена. Неоснователен е развитият в касационната жалба довод, че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, издаден от Министерския съвет, поради което неговите текстове могат да послужат като основание за компетентността на автора на процесното наказателно постановление. Именно по причина че УПИАГИТ е подзаконов нормативен акт, той не би могъл да противоречи на ЗТМТМ. Ето защо, дори да се приеме, че има текстове в УПИАГИТ, обосноваващи административнонаказателната компетентност на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра по ЗТМТМ, тези текстове следва да бъдат игнорирани, тъй като нито чл. 79, ал. 4 ЗТМТМ, нито която и да била друга разпоредба на ЗТМТМ предоставя на Министерския съвет правомощието да овластява органи с компетентност за издаване на наказателни постановления по ЗТМТМ. Следователно процесното наказателно постановление се явява нищожно поради издаването му от некомпетентен орган.
В случая,нищожността на постановения акт само се констатира (обявява, прогласява). Както НПК, така и ЗАНН, обаче не уреждат правомощието да се обявява нищожността на обжалвани правораздавателни актове.ЗАНН и субсидиарно приложимият НПК предпоставят съдилищата да отменят нищожни наказателни постановления (с уговорка за непрецизна редакция, тъй като се отменят неправилни/незаконосъобразни, а не нищожни актове).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение (600,00 лв. без ДДС), заплатено от ответника по касация (720,00 лв. с ДДС) във въззивното производство, е неоснователно, като в тази връзка препраща, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН към мотивите на въззивното решение с допълнителното съображение, че минимумът на адвокатското възнаграждение по настоящото дело за въззивната инстанция, като се има предвид провеждането на повече от едно съдебно заседание пред СРС, е 470,00 лв. (чл. 14 и чл. 7, ал. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), т.е. присъдената от СРС сума за разноски надхвърля нормативния минимум с една относително невисока по размер сума, което е пропорционално с оглед на правната сложност на делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 52 / 28.02.2022 г. по АНД № 23 / 2022 г. на Силистренски районен съд
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на „Екопродукт“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.